Метаданни
Данни
- Серия
- Силует на желанието (543)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Too Many Babies, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Икономова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2012)
- Разпознаване и корекция
- asayva (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh (2014)
Издание:
Рей Морган. Изпепеляваща страст
ИК „Арлекин-България“, София, 1995
Американска. Първо издание
Редактор: Ани Димитрова
ISBN: 954-11-0321-9
История
- — Добавяне
Девета глава
— Ако бяхме тръгнали само две минути по-рано — повтаряше Кати, — щяхме да го срещнем на влизане в Мамът. Щеше да ни види!
— Да се надяваме, че ще остане в града, за да обядва — отвърна Скот. — Иначе ще изпаднем в голяма беда.
— Как се е досетил да тръгне по нашия път?
Скот сви рамене.
— Може Ейприл да се е обадила. — Направи гримаса.
— Това би било най-доброто. Много е вероятно да е отгатнал, тъй като добре я познава. Надявам се, че ще я открием преди него.
Погледна го изкосо. Почти не можеше да повярва, че това е същият мъж, с когото се бе любила само преди час. Изразът на лицето му беше твърд, неотстъпчив, а когато я погледна, в очите му не успя да прочете нищо, тъй като блестяха като стъкло. Нещо ставаше с него! Кати го усещаше инстинктивно. Реши обаче, че засега най-доброто беше да кротува.
Половин час по-късно бебетата нададоха вой. Преди да се покатери през седалката, Скот я спря, като сложи ръка върху рамото й:
— Прати Барнаби да дойде да седне при мен — рече й безизразно.
Кати го погледна и прехапа устна.
— Нали няма… да му направиш нищо лошо?
Той се взря в нея и в очите му проблесна гневна искра.
— Не, Кати — отвърна. — Ще се въздържа, но само този път.
Естествено, че нямаше да направи нищо на Барнаби. Защо ли изобщо го казах, укори се тя. Все пак Скот беше сърдит заради онова, което стана в ресторанта. След като подреди бебетата, тя остана отзад, но вниманието й бе насочено към предната седалка, където Скот и Барнаби пътуваха мълчаливо един до друг. Доколкото забелязваше, от време на време си разменяха погледи.
Много лесно откриха комплекса от казино и хотел „Дивите коне“. Даже и на дневна светлина ярките му неонови светлини образуваха фигурите на огромни развихрени коне, устремени към небето, приканващи посетители.
Със стиснати палци тя влезе в залата с хромирани игрални машини и маси, покрити със зелено сукно. Тръгна към рецепцията и изведнъж се развълнува. Ако Ейприл беше регистрирана, значи всичките им неприятности свършваха!
— Ейприл Медоуз ли? — Администраторът разтвори регистрационната книга с отегчен вид. — Съжалявам. Нямаме такова име.
— Моля ви! — Кати сложи ръка на отворената страница. — Мога ли аз да погледна? — Усмихна се с най-сладката си усмивка, а младият мъж се намръщи и неохотно побутна книгата към нея.
— Не ми е разрешено да го правя — каза й тихо. — Побързайте, че ако шефът забележи…
Тя обаче не откри Ейприл.
— Благодаря. — Със свито сърце бутна книгата към служителя и се обърна да си върви. Внезапно се сети да попита:
— Тя може би работи тук. Сигурен ли сте, че не я познавате?
Той поклати глава и посочи към края на залата.
— Опитайте в отдел „Личен състав“.
— Благодаря.
В малката стая откри две хубавички, силно гримирани млади жени.
— Здравейте. — Отново пусна в действие най-чаровната си усмивка. — Търся една приятелка. Казва се Ейприл Медоуз. Смятам, че може би работи тук. Бихте ли ми помогнали?
— Ейприл Медоуз ли? — повтори едната. Другата извади списък и плъзна пръста си надолу. — Не. Съжалявам. Никаква Ейприл Медоуз не работи тук.
Кати впи очи в списъка. Не знаеше защо, но имаше някакво предчувствие…
Може ли да погледна?
— Не. — Жената моментално притисна книгата към гърдите си. — Незаконно е. Нямате право да гледате.
Кати измери с поглед първо едната, после другата. Нещо в държането им, в очите им, й подсказа, че са чували името Ейприл Медоуз. Криеха я.
— Слушайте — започна, като се наведе напред. — Трябва да говоря с Ейприл. Важно е. Не можете ли да ми кажете къде да я намеря?
И двете поклатиха глави.
— Съжалявам — каза едната. — Както ви казах, не я познаваме.
Кати въздъхна и се изпъна.
— Добре, ако случайно попаднете на нея, бихте ли й предали, че Кати Фийнстра е тук? Докарала е бебетата. — Внимателно наблюдаваше служителките, но лицата им останаха безизразни.
Кати сви рамене и излезе.
Следобедът бързо преминаваше във вечер. Всички бяха изморени и раздразнителни. Опитаха да наемат стаи в четири мотела. Никъде не приемаха шест деца.
— Има семейства, които действително имат толкова деца — гневеше се Кати. — Какво правят, когато тръгват на почивка?
— Обаждат се предварително за резервация — кисело отвърна Скот.
Кати се обърна и го погледна. Той ставаше все по-мрачен.
— Тогава защо не опитаме така? — предложи тя. — Спри при някоя телефонна кабина, а аз ще се обадя в мотел. Така няма да видят с колко деца сме.
— Знам какво трябва да направим — рече изморено той и поклати глава. — Тук край гората живее сестра ми. Тя и съпругът й имат мотел. Ще ни дадат стая. Надявах се, че ще се оправим, без моите хора да разберат, че съм идвал насам. — Усмихваше се извинително. — Глупаво беше, разбира се. Марджи обожава деца. Самата тя има пет.
Спряха пред спретнат малък мотел с трийсетина стаи. Макар и скромен, беше чист и боядисан в ярки цветове. Скот изключи мотора и остана, вперил очи в административната част.
— Откога не си виждал Марджи? — запита Кати.
— От последния път, когато ходих вкъщи. Но тя ми пишеше. Единствена от всички. Всяка Коледа.
Започна да откопчава предпазния колан.
— Искаш ли да дойда с теб? — предложи тя.
Хвърли й бегла усмивка и докосна леко устните й с показалец.
— Благодаря — каза. — Но с това трябва да се оправя сам.
Скот се върна след десетина минути, а до него вървеше трийсетинагодишна жена, която много приличаше на него. Кати слезе от фургона.
— Ти сигурно си Марджи — каза тя с усмивка, преди Скот да я представи. Подаде ръка. — Аз съм Кати Фийнстра, завинаги задължена на брат ти за всичко, което направи за нас през последните два дни.
Марджи й отвърна със сърдечна усмивка. Пое ръката на Кати и я стисна.
— Скот ми разказа за всичките ви премеждия. Сигурно сте изтощени от умора. Влезте. Имам две празни стаи една до друга. Тъкмо като за вас.
През следващия час си отдъхнаха. Скот й помогна да смени пелените на бебетата и да ги преоблече в чисти дрешки. Марджи им даде кошарки и настоя да вземе прането и да го изпере в собствената си пералня. Скоро всички деца бяха изкъпани.
— Сестра ти е много приятна жена — отбеляза Кати, намествайки се върху леглото с Розовото бебе, за да го нахрани. Скот обличаше Бийни. — Не съжаляваш ли за всичките тези загубени години, през които не си ги виждал?
Той вдигна очи към нея.
— Въобще не са загубени — отвърна хладно. — Всичко си има време. Не обичам семействата, Кати.
Пада ми се така да ме постави на място, помисли тя и млъкна. Но когато Марджи се отби и покани всички на вечеря, Кати се усмихна многозначително на Скот: „Виждаш ли? — искаше да каже. — Наистина е приятна жена.“
Вечеряха в кухнята на Марджи на дълга маса, отрупана с храна. Децата на Марджи бяха от пет до тринайсетгодишна възраст. Съпругът на Марджи Сам — бе едър груб мъж, който се забавляваше със семейството си, но като че ли не беше съвсем наясно откъде са се появили всички тези деца. Марджи обаче организираше всичко и се справяше идеално.
Кати стана, за да помогне на Марджи с чиниите, докато мъжете отведоха децата във всекидневната, за да играят.
— Радвам се, че отново се видяхте със Скот след толкова време — каза й.
Марджи й се усмихна.
— Наистина минаха доста години — отвърна тя. — Когато Скоти ни напусна, аз бях следващата, затова поех щафетата като главна бавачка и отговорник по миене на шишетата.
— Сигурно си го намразила, когато ви е оставил.
— Да. За известно време. — Усмихна се й потопи ръце в мивката, пълна с чинии. — Но ми мина. След това, когато ми дойде времето, самата аз си тръгнах.
Кати се поколеба дали да продължи, тъй като сметна, че няма право да се бърка в чужди работи. Но като погледна откритото лице на Марджи, разбра колко е привързана към брат си и направо й разказа всичко.
— Скот смята, че цялото му семейство го мрази — каза Кати неочаквано, а после хвърли бърз поглед към Марджи, за да види как ще го приеме. — Искам да кажа… Може би „мрази“ не е най-точната дума…
Марджи сложи ръка върху рамото й и поклати глава с тъжна усмивка.
— Трябва да ти призная, че другите все още изпитват неприязън към него. Смятат, че се е отказал от тях и от него зависи дали ще се върне при семейството, но те няма да го молят. Сега обаче той е тук и нещата може да се променят. — Протегна ръце и прегърна Кати. — Затова много ти благодаря, че ми върна брата.
— Знаеш ли, струва ми се странно, че Скот си спомня всички неприятности с децата в семейството ви и затова не иска да има собствени деца, докато ти, която си приела работата след него, също имаш голямо семейство.
— Смешно, нали? Той помни нещата като лоши, а аз ги помня като хубави. При толкова много деца под един покрив, не може да няма и хубаво, и лошо. Имаше и бой, и бели, и срещи с учителите… Но имаше също така и много смях, радост, взаимопомощ — чувството, че си сред много хора, които истински те обичат. Никога няма да забравя онези времена. Както забелязваш, опитах се да последвам примера на родителите си.
— Да, виждам.
— Искам да го закарам вкъщи да види майка ми, а също Джим и Франк — двамата ни братя, които са най-близо по възраст до нас. Ще имаш ли нещо против?
Кати се смая.
— Аз, аз… Разбира се, но Скот няма да иска разрешение от мен. Марджи, та ние едва се познаваме!
Марджи примигна.
— Кога се запознахте?
— Онази вечер… — Усети как се изчервява.
Марджи се вгледа в нея, а после се разсмя.
— Не мога да повярвам! Изглеждате така, сякаш скоро ще се жените. Когато чух Скоти как говори, помислих, че се познавате от дълго време.
— Не — отвърна Кати, но кой знае защо се почувства горда. Стана й приятно.
— Вие сте идеална двойка. Имам нюх към тези неща.
От този разговор Кати грейна. По-късно, когато тя и Скот тръгнаха към стаите с бебетата в ръце, а останалите се влачеха след тях, тя неочаквано каза:
— Бебетата порастват.
Той се обърна към нея учуден.
— Какво?
Тя дълбоко пое дъх, преди да повтори:
— Бебетата порастват! — Гордо вдига глава. — Растат, променят се, все по-малко имат нужда от родителите си и накрая напускат дома, за да поемат по свой собствен път.
Не изрече нито дума повече, но и двамата знаеха какво искаше да каже. Тя усещаше, че времето й се изплъзва. Докато още имаше възможност, трябваше да каже какво мисли!
Влязоха в двете съединени стаи в мотела, а децата се втурнаха към леглата и започнаха да скачат. Трябваше да се разберат как ще спят и тогава Кати се почувства неловко.
— Ами… — започна, като отбягваше погледа му. — Искаш ли да сложим момчетата при теб, а момичетата при мен или предпочиташ да спиш с по-големите, а аз да взема бебетата.
— Ти така ли искаш? — запита Скот тихо.
Тя облиза устни, преструвайки се, че не разбира намека, макар много добре да знаеше какво има предвид той. Като погледна двете легла в едната стая и огромното двойно легло в другата, не можа да реши как да постъпи. Внезапно й хрумна нещо и тя се обърна с широка усмивка към Скот.
— А какво ще кажеш ти да спиш в стаята с двете легла? — предложи. — Бийни и Барнаби могат да спят заедно на едно легло, а ти да легнеш на другото. Бет ще спи с мен. Ще вземем и бебетата с кошарките.
Забеляза, че планът й не събужда никакъв ентусиазъм у него. Кати знаеше какво иска той. Но децата бяха на първо място. Досега би трябвало да го е разбрал.
— Можем да оставим междинната врата отворена и да сложим бебетата по средата… — опита тя трети вариант.
— Ти решаваш, Кати. — Сложи ръце върху раменете и се вгледа в очите й. — От теб зависи. — Наведе се и я целуна. Допирът на топлите му устни я замая. Скот обаче се отдръпна и я погледна. — Докато слагаш децата да спят, аз ще отскоча до казиното „Дивите коне“, за да питам отново за Ейприл.
— Добра идея — изрече тя, останала без дъх.
— И, Кати — добави той, докосвайки брадичката й с пръст, — както спомена преди малко, бебетата наистина порастват. Напускат дома, а животът продължава. Ако живееш единствено за тях, тогава какво ще правиш през остатъка от живота си? — Пръстът му леко помилва устните й. — Ще се върна след малко.
Скот излезе от стаята.
Кати се закова на място. Разтрепери се от докосването му. Устните й пулсираха от допира му, а тялото й копнееше за неговото.
През следващия половин час тя местеше кошарки и разнасяше завивки насам-натам, опитвайки се да реши как ще е най-добре за всички. Децата бяха полузаспали. Най-накрая Бет дойде при нея и се прозина широко.
— Мамо, нека ние, децата, да се изтъркаляме на голямото легло и да затворим вратата, за да заспим. Може ли?
Кати се поколеба. За нея и Скот оставаха двете отделни легла. Колко просто й се стори решението! Всеки на своето легло. Никакво обвързване. Би могло да се случи нещо… Или пък — нищо…
— Добре, Бет, щом така искаш.
Дъщеря й кимна, обърна се и се настани върху двойното легло. Двете й братчета я последваха. Затвориха очи, още преди да положат глави върху възглавниците. Кати ги целуна за лека нощ.
— Лека нощ, мамо — рече Барнаби сънливо.
— Ага-ага — обади се и Бийни.
— Мамо — обви врата й с двете си ръце Бет, — Скот ще се върне ли?
— Разбира се, че ще се върне. — Целуна дъщеря си. — Излезе само за около час.
— Той ми харесва. — На слабото осветление очите й изглеждаха огромни. — А ти харесваш ли го?
Кати се поколеба, а после погали Бет по косата.
— Да, мила, много го харесвам.
Спря се да погледне спящите бебета.
— Лека нощ, малки — прошепна. — Утре ще намерим майка ви. Сигурна съм.
Затвори вратата между двете стаи. После отиде в банята и се къпа дълго. След това облече плътната нощница от трико, която Марджи й беше оставила, и се погледна в огледалото. Нощницата я покриваше от врата до петите. Придаваше й много пуритански вид. Засмя се тихичко и седна да чака Скот.
Скот се почувства малко глуповато, докато вадеше мечетата от фургона, макар че беше ужасно късно и нямаше минувачи. Тъкмо слагаше шестото пухкаво мече в малката червена количка, която бе взел от денонощна дрогерия, когато мина група мъже на средна възраст — очевидно все комарджии и плейбои. Те се спряха и удивено се вторачиха в необичайната гледка.
— Какво имаш там? — запита един от тях.
Скот въобще не вдигна поглед.
— Мечета.
— Виждам. Къде ги водиш?
Скот дръпна количката към стаята на мотела, но извика нехайно:
— Вкъщи да спят. Изгубиха всичките си пари на игралните машини, бедничките. Затова се съгласих да ги приютя за една вечер…
Тези думи изглежда затвориха устата на мъжете и Скот остана доволен. Издърпа количката по дългата алея, после в коридора, но пред вратата се поколеба. Не знаеше как ще бъде приет. Знаеше само, че иска да е с Кати. Честно ли беше това спрямо нея? Май не. Но още от началото беше прям, нали? Тя много добре знаеше, че нямат никакво бъдеще заедно. Но сега бяха тук. Вдигна ръка и леко почука на вратата.
След миг Кати отвори вратата. Лампата зад нея освети косата й с ангелско сияние, а очите й блестяха като звезди.
— Здравей — каза тя и се усмихна.
Приемът й сгря сърцето му.
— Здравей. — Почувства сякаш се прибираше у дома си. Странно. Никога по-рано не се бе чувствал по този начин.
Тя отстъпи, за да го пусне да мине, гледайки изненадано количката, която той вкара в стаята.
— Какво има тук? — запита, когато Скот затвори вратата.
Той сви рамене.
— Мечета. — Отпусна се във фотьойла и я изгледа мрачно. — Първо бяха много бебета, а сега — много мечета. Не знам само кое е по-лошо…
— Разбирам. — Кати кимна, загледана в пухените играчки. — Намери ли ги, или те сами тръгнаха след теб?
— По малко и от двете. — Той пък не откъсваше поглед от тялото й, покрито с нощницата.
Кати поклати глава.
— Откри ли нещо за Ейприл?
— Само това, че в „Дивите коне“ има хора, които я познават. Те обаче не го признават. Но разбрах, че има нещо.
— Не си я открил… — Разочарованието я сломи.
— Не. Но много говорих за нея. Оставих адреса навсякъде. Ако е в града, сигурен съм, че ще й кажат. Само е въпрос на време.
Тя прехапа устни, но кимна.
— А мечетата? — напомни му.
— А, да. На единия етаж на казиното имаше карнавал. За един удар с бейзболна топка получих две. Тогава се сетих, че четири малки ще останат без мечета и ми дожаля. — Въздъхна тежко. — Наложи се да се върна и да спечеля още.
Тя се засмя, докато го наблюдаваше. Осъзна, че го обожава!
— А за мен? — запита на шега. — Мечетата са само шест…
Той бръкна в джобчето на ризата си.
— Тук има нещо друго — заяви. — Спечелих на карти. С печалбите ти купих това.
Подаде й малка кутийка. Тя я отвори много внимателно. Вътре имаше тънка златна верижка със златна борова шишарка и клонче със златни борови иглички. Тя веднага си спомни за боровата гора, където се любиха сутринта, и усети как се изчервява.
— О, Скот! — Лицето й сияеше от щастие.
Скот й се усмихна, а после се намести на фотьойла. Погледна към леглата, а после — към нея.
— Две легла, а? — отбеляза той тихо.
Тя затвори очи и въздъхна. Две легла… Само приятели…
Защо пък не? Не беше ли по-безопасно така? Чу го, че се раздвижва, и когато отвори очи, той беше застанал до нея, протегнал верижката.
— Нека ти я сложа, Кати. — Тя остана на място, развълнувана от допира на пръстите му. — Ето. — Отстъпи и й се полюбува. — Кати… — Поколеба се, тъй като не беше сигурен в реакцията й. В подобни ситуации по-рано не би се колебал. Но Кати беше различна от всички жени, които познаваше. Не искаше да я засяга, нито да я губи. — Кати, казах ти, че оставям на теб да решиш как да спим…
Тя помисли, че има нужда от този мъж, но едва ли бе възможно да го има завинаги. Затова пък можеше да го има сега. Стана от стола и застана близо до него.
— Скот — каза меко с блеснали очи, — двете легла могат и да се съберат…
Усмивката му беше като открита покана и тя се хвърли в обятията му. Той я притисна към себе си, а ръцете му я милваха възбуждащо.
— Кати, Кати… — прошепна той. — Колко е хубаво да те прегръщам.
Тя обви ръце около врата му и се притисна към него. Ръцете му намериха и помилваха гърдите й под плътната материя, а Кати въздъхна от удоволствие.
Помисли, че е създадена само за да обича този мъж.
Зарови пръсти в гъстата му коса.
Дългите му пръсти умело разкопчаха копчетата на нощницата и ръцете му се плъзнаха по кожата й. Той затаи дъх, докато я гледаше. Голите й гърди бяха прекрасни, а зърната им — втвърдени от възбуда. Той докосна едното с пръст и Кати се задъха, но сините й очи се взираха в неговите. Това само физическо привличане ли беше, или нещо повече? Дали между тях действително съществуваше нещо значимо, или двамата просто се забавляваха заедно?
Устните му се впиха в нейните страстно. Цялото му същество сякаш казваше: „Нищо няма значение сега, та нали двамата сме заедно…“
Целувката му стана по-настойчива, по-жадна. Покажи ми, че можеш да забравиш всичко останало и да бъдеш с мен, помисли той. Покажи ми колко много означавам за теб. Убеди ме да остана…
В един миг настойчивостта му я изплаши, но и тя отвърна на предизвикателството. Защото този миг беше истински — нищо друго нямаше значение. Тя отметна глава и се изви към него. Той я вдигна на ръце и внимателно я положи върху едното легло, а косата й се разпиля върху възглавницата.
Отмаляла, Кати едва намери сили да разкопчее ризата му. Той й помогна и хвърли дрехата настрани. Кати потрепери от допира с гърдите му и с твърдия му мускулест корем. Затрудни се с колана на панталоните, но успя да го освободи от дрехите.
Той прихвана гърдите й с длани, после се наведе напред, а горещите му влажни устни подразнеха втвърдените зърна през дупчиците на дантелата.
Кати започна да се извива от желание.
— Кати — въздъхна той. В гласа му като че имаше болка. — Мисля, че се пристрастих към теб. Какво ще правя?
— Люби ме — прошепна тя разпалено. — Само ме люби…
— Защо трябваше да се появиш в живота ми? — мърмореше той, като я придърпа рязко към себе си. — Защо, Кати? Защо?
Тя не го слушаше. Искаше само да го чувства, да вдъхва аромата на кожата, да чувства вкуса му. Ръката му се плъзна по ребрата, по плоския корем и продължи пътя си надолу между бедрата й.
Тя потрепери от горящия екстаз на допира му. Тялото му се притисна към нейното напрегнато. Тя го докосна с ръка и я плъзна по дължината му. От устните й се изтръгна стон. Цялата трепереше.
Той също изстена от удоволствие.
— Сега, Скот — помоли го тя, останала без дъх. — Моля те!
Той навлезе в нея и усещането беше толкова хубаво, толкова съвършено, че й се искаше този миг да продължи вечно и да остане в прегръдките на Скот завинаги.
Телата им се движеха в зашеметяващ страстен ритъм. А после и двамата със затаен дъх посрещнаха екстаза. Сякаш бяха две половинки на едно цяло.
Останаха да лежат прегърнати — задъхани и разгорещени, а сърцата им препускаха лудо.
Мина време, преди и двамата да се успокоят.
Кати беше влюбена. Сигурна беше, че е истински. Въобще не си задаваше въпроси. Обичаше този мъж! Обичаше го с цялото си сърце, но знаеше, че макар да се любеха диво, той никога нямаше да бъде неин завинаги.
Някакъв шум я стресна. Тя се заслуша напрегнато. Беше едно от близначетата в съседната стая. Обърна се да целуне Скот, после понечи да стане.
— Къде отиваш? — попита Скот и вдигна глава, за да я изгледа.
— Едно от бебетата се е събудило. Не чуваш ли?
Той притихна. Чуваше много добре. Споменът от момчешките му години, когато чуваше плача на бебетата, нахлу в съзнанието му.
Отново изпита раздразнение и опасното чувство за задължение. Бебетата винаги бяха на първо място. Така всъщност и трябваше. А той беше егоист… Макар да се мразеше заради това.
Кати разбираше за какво си мисли. Бебето заплака още по-силно. О, как не й се ставаше! Какво ли щеше да стане, ако остави бебето да поплаче?
— Съжалявам, Скот — успя да изрече на пресекулки. — Трябва да отида.
— Разбира се, че трябва — отвърна той. — Ясно ми е.
Беше чудесен и проявяваше разбиране. Тогава защо очите й се напълниха със сълзи, докато вървеше към другата стая? Сигурно бе глупачка. Но успя да постигне онова, за което копнееше…