Харолд Робинс
Пираните (18)

4

Болницата „Сенчъри Сити“ беше почти незабележима в края на комплекса „Сенчъри Сити“ — на един тих ъгъл, сключен от Авенюто на звездите и булевард „Пико“. Болничните отделения заемаха единадесет етажа. В останалите работеха какви ли не лекари, стоматолози и лаборанти.

Един от най-преуспяващите и известни пластични хирурзи доктор Фергюс Мобасон заемаше внушителна част от етаж, състояща се от две окомплектовани операционни зали, реанимационна, два кабинета за частни консултации — единият за него, другият за неговия асистент и съдружник доктор Йон Такашима, канцелария за регистратора, счетоводителя и трите медицински сестри, които се редуваха да дежурят денонощно в офиса му. Приемната беше малка, тиха, осветена с мека светлина. Часовете за прегледи се определяха много внимателно и по такъв график, че пациентите да не се виждат помежду си.

Обаче днес положението беше специално. Всички сутрешни часове за прегледи бяха преместени, защото в пет часа тази заран господин Рийд Джарвис беше поискал час по спешност. Без да прекъсва телефонната връзка с Джарвис, нощната сестра разбуди лекаря и той каза, че тръгвал веднага. Щом господин Джарвис искаше нещо, винаги го получаваше.

Доктор Фергюс Мобасон, чието истинско име беше Фред Марковиц, беше роден в един от бедните квартали на Ню Йорк. Отдавна беше установил, че за да преуспее в Бевърли Хилс, трябва да носи име, което да е ключ към успеха в този град на имената и глупостта. Затова внимателно си беше подбрал името — Фергюс, което е шотландско, а шотландците открай време са известни с консерватизма си, и Мобасон, защото е френско и предполага галски вкус към разхубавяването и красотата. Квалификацията му се подчертаваше от медицински специалности, които действително притежаваше наред с прекараните две години специализация в прочутата клиника за пластична и козметична хирургия в Лион, Франция. В кабинета му имаше само една-единствена снимка, на която той беше заедно с доктор Ив Питаги, за когото говореха, че е най-големият специалист по пластична хирургия в света.

Доктор Мобасон беше седнал на високо столче в долния край на специално конструираната операционна маса и разглеждаше пациента си, чиито колена бяха хванати със скоби почти като тези на стола за гинекологични прегледи. После каза безпристрастно:

— Никога не съм виждал момиче, което може да прави такова прецизно хирургическо обрязване. Трябва да е еврейка.

Рийд, примижал срещу операционното осветление над масата, се опитваше да види лицето на лекаря. Беше много ядосан.

— Работата не е за смях, докторе. Какво може да се направи?

Доктор Мобасон каза без заобикалки:

— Първо, ще ви ваксинираме против тетанус. Това ще предотврати евентуално инфектиране. Второ, бих искал да ми доведете момичето, което ви е подредило така. Искам да я изследвам просто за всеки случай — трябва да сме наясно дали можем да очакваме и други усложнения.

— Това са глупости, докторе — отсече Рийд. — Не ми ли стига, че попаднах на вампир вместо на минетчийка?

— Ами, всичко е възможно… — И докторът категорично отсече: — СПИН например. Сред проститутките се срещат много случаи на това заболяване.

Рийд усети, че го побиват тръпки.

— Ама това възможно ли е?

Лекарят красноречиво разпери ръце.

— Знае ли човек? Та ние дори не знаем как се предава заразата. Но проститутките са нейни носители, без дори да го подозират.

— Не съм сигурен, че ще мога да я доведа — изпъшка Рийд. — Тя е много известна дама.

— Можете да я уверите в абсолютната конфиденциалност на прегледа — каза Мобасон.

— Ще откаже да дойде — каза уверено Рийд.

— А дали не бихте могъл да я убедите да се прегледа при своя лекар?

— Не мисля, че ще се съгласи и на това — отвърна Рийд. — Не сме се разделили като приятели.

— Кажете й, че днес сутринта сте си направили изследване и вероятно сте серопозитивен. И че тя би трябвало да се прегледа за собственото си спокойствие.

Рийд кимна в знак на съгласие и го погледна.

— А междувременно какво ще правите с мен?

— Две неща засега — отговори докторът. — Ще ви натъпчем с пеницилин след като почистим раната и я превържем. След това ще ви поставим серия противотетанусови инжекции. Вероятно шест. Малко ще ви е неприятно. Ще вдигнете температура и ще ви боли.

— Много важно — изръмжа Рийд. — А какво ще стане с члена ми?

— Е, ще изглежда малко по-различно — отговори Мобасон. — Но ще функционира нормално.

— Как така малко по-различно, какво искате да кажете? — попита Рийд.

— Като японски пенис — каза доктор Мобасон. — Малко по-сплескан отдолу и сравнително по-къс.

— Боже Господи! — възкликна Рийд. — Та той, проклятия, и без това е малък. Не можете ли да направите нещо?

— Разбира се, че мога — усмихна се доктор Мобасон. — Мога да ви го направя какъвто искате размер. Но първо да излекуваме тази беля.

Рийд се отпусна на масата.

— Окей, да започваме. Колко време ще отнеме?

— Самата процедура не е дълга, но ще трябва да полежите тук най-малко три часа, за да проследим реакцията на противотетанусовата ваксина.

— Толкова дълго? — попита Рийд. — Тази сутрин имам няколко много важни срещи.

— Ако не сте под непрестанно наблюдение, може да получите много сериозни усложнения, дори припадък.

Рийд се позамисли.

— Ще уредя отлагането на срещите си за следобед.

— Много разумно, господин Джарвис — каза лекарят.

— Ще се наложи да използвам телефона ви — каза Джарвис. — Трябва да се свържа с доста хора.

— Можете да използвате личния ми кабинет — кимна доктор Мобасон. — Няма да бъдете обезпокояван от никого.

 

 

Беше шест часът сутринта. Дейниъл си пиеше кафето и се подготвяше за сутрешната си визита в „Ийст Коуст“. Телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката:

— Пийчтрий.

Гласът на Джарвис беше рязък. Той пропусна обичайните приветствия:

— Малко ще закъснея. Мисля, че ще успея за рано следобед.

Дейниъл се разтревожи:

— Нещо лошо ли се е случило?

— Не със сделката — отговори Джарвис. — Имам лични проблеми, които не търпят отлагане.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Дейниъл.

— Не — отсече Джарвис, но бързо смени отказа си. — Можеш ли да се свържеш с онази негрица?

— Тайм ли? — попита Пийчтрий.

— Да сме си говорили снощи за друга негърка? — попита раздразнено Джарвис. — Искам да разговарям с нея.

— Ще я накарам да ти се обади — каза Дейниъл.

— Не — отвърна Джарвис. — Дай ми телефонния й номер и аз ще говоря с нея.

— Почакай малко — каза Дейниъл, включи бутона „изчакване“ и започна да търси номера на Тайм в компютъра. След минута пак беше на телефона:

— Запиши си го. Ако не отговаря, обади ми се и аз ще я търся.

— Окей — отсече Джарвис.

Пийчтрий направи пауза и след това каза загрижено:

— Виж какво, ако наистина има сериозен проблем, аз мога да го уредя с нея.

— Проблемът е мой — отговори Джарвис.

— Ами ако Шепърд се наежи като закъснееш? Бяхме го навили да участва в срещата тази сутрин — каза Пийчтрий.

— Нищо не му казвай. Ще ме почакат — отсече Джарвис. — Аз просто проявявам учтивост към него за тази сделка. Ако ми причини някаква неприятност, ще му отрежа топките. Той няма пари и ние сме единствените, на които може да се надява.

— Аз ще съм в кантората към осем часа, ако искаш да се свържеш с мен — каза Пийчтрий.

— Добре — отговори Джарвис и затвори телефона, без да каже „дочуване“.

Дейниъл дълго държа слушалката, без да я затваря, след като Джарвис прекрати разговора. Тая нямаше да бъде лесна. Набра номера на Тайм.

— Ало — прозвуча в слушалката нейния плътен дрезгав глас.

— Дейниъл се обажда — каза той. — Джарвис свърза ли се с теб?

— Току-що говорих с него — тросна се тя. — Този човек е откачен.

— Какво се е случило?

— Започна да ми го тика в устата, когато отказах да му бутна.

— И ти какво направи?

— Какво, по дяволите, мислиш, че направих? — отвърна тя и започна да се смее. — Само да му беше видял шибаната физиономия, когато го ухапах по члена.

— Боже Господи! — възкликна Дейниъл. — Ти си го наранила?

— Е, малко — отвърна тя като продължаваше да се смее. — Струва ми се, че му отхапах препуциума. Тръгна си, кървейки като заклано прасе.

— Сега и двамата сме я загазили — каза Дейниъл. — Той ще ти разтури договора.

— Аз не мога да пострадам от това — каза тя. — Вече се обадих на Джими Блу Айс. Той ме увери, че ако това говедо продължи да ми досажда, ще си изпати от него.

— Само пази самообладание — помъчи се да я успокои Дейниъл. — Аз ще оправя нещата.

— Няма да сбъркаш — отвърна тя троснато и затвори телефона.