Робин Кук
Кома (24)

Вторник, 24 февруари, 19:20 ч.

Мракът на зимната бостънска вечер отдавна бе прихлупил града, когато Сюзан слезе на откритата станция на Чарлс стрийт по линията към Харвард. Вятърът продължаваше да духа откъм Арктика. Изсвирваше в този край на станцията, който беше откъм реката, и на кратки, но бурни пориви преминаваше през целия перон. Сюзан се отправи приведена към стълбите. Влакът се втурна напред, плъзна се от дясната й страна и отмина станцията. На завоя в тунела колелата изскърцаха пронизително.

Сюзан мина по надлеза за пешеходци, за да пресече кръстовището на Чарлс стрийт и Кеймбридж стрийт. Движението долу бе оредяло, само от време на време се чуваше някоя кола, но неприятният мирис на изгорели газове все още тровеше нощния въздух. Сюзан слезе на Чарлс стрийт. Пред денонощно отворената дрогерия както обикновено се бяха насъбрали разни типове, подпийнали или направо мъртво пияни. Неколцина протегнаха ръка към нея с просешки жест. В отговор тя ускори крачка, но се блъсна в един брадат мъж с окъсани дрехи, изпречил се на пътя й.

— „Риъл Пейпър“ или „Финикс“, красавице? — попита брадатият, чиито клепачи бяха олющени от себорея. Държеше няколко вестника в дясната си ръка.

Сюзан се отдръпна, после продължи напред, без да обръща внимание на цветистите подигравки и смеха на тези нощни скитници. Отмина надолу по Чарлс стрийт и скоро обстановката се промени. Витрините на няколко антикварни магазина я подканяха да спре, но студеният нощен вятър я пришпорваше да продължи напред. Като стигна Маунт Върнън стрийт, зави наляво и заизкачва Бийкън Хил. От номерата по вратите разбираше, че има още доста път. Отмина и Луисбърг скуеър. Оранжевата светлина от витрини и прозорци пръскаше топли лъчи в студената вечер. От солидните тухлени фасади на къщите се излъчваше спокойствие и сигурност.

Апартаментът на Белоус беше в една сграда отляво, на около стотина метра от Луисбърг скуеър. Пред постройките от тази страна имаше малки тревни площи, оградени с високи брястове. Сюзан бутна скърцаща метална врата и изкачи каменните стъпала пред тежката, облицована с ламперия врата. Във фоайето тя започна да топли с дъха си посинелите пръсти и да тъпче на място, за да раздвижи кръвта в краката си. От ноември до март неизменно усещаше крайниците си студени. Както подскачаше на едно място, тя разгледа имената до звънеца. Белоус беше пети поред. Натисна силно бутона, в резултат на което се чу дрезгав звън.

Леко уплашена, тя посегна към кръглата дръжка и при отварянето на вратата ожули кокалчето си в металната рамка на вратата. Вдигна ръка и засмука разкървавеното място. Пред нея имаше стълбище, което извиваше наляво. Отгоре висеше лъскав пиринчен полилей, а едно огледало в позлатена рамка създаваше илюзията, че преддверието е по-просторно. Тя се огледа по навик и поприглади косата си. Като се изкачваше, забеляза на всяка площадка репродукции на Брьогел, поставени в тежки рамки.

Сюзан спря пред последното крило от стъпала и се хвана за перилата. Наведе се над тях и видя плочките на пода във фоайето, пет етажа надолу. Белоус отвори, преди да е почукала.

— Вътре има бутилка с кислород, ако ти е необходима, бабче — каза той усмихнат.

— Господи, тук горе въздухът е много разреден. Може би ще трябва да поседна на стъпалата, за да се съвзема.

— Чаша бордо ще те оправи напълно. Дай ръка.

Сюзан му позволи да я въведе в апартамента. Докато събличаше палтото си, обходи с очи стаята. Марк изчезна в кухнята и се върна с две чаши рубинено вино.

Тя хвърли палтото си върху един стол с права облегалка до вратата и събу високите си ботуши. Пое разсеяно едната чаша и отпи. Очите й с любопитство разглеждаха помещението, в което се бе озовала.

— Подредено е с доста вкус за един хирург — каза, запътила се към средата на стаята.

Беше просторна, около седемдесет квадрата. В двата й края имаше по една голяма старинна камина; и в двете гореше буен огън. Гредите на тавана, висок като в катедрала, се спускаха косо от пет-шест метра. Насрещната стена представляваше огромна композиция от геометрични форми. В някои от тях се поместваха етажерки за книги, а в други — произведения на изкуството и голяма стереоуредба с телевизор и магнетофон. Отсамната стена, изградена от декоративни тухли, беше покрита с картини, литографии и нотни листове със средновековна музика в привлекателни рамки. Отдясно, над камината, дискретно тиктакаше старинен часовник. Полицата на камината вляво беше украсена с макет на кораб. През прозорците от двете страни на камините се виждаха причудливите силуети на безброй комини на фона на нощното небе.

В стаята имаше много малко мебели — Белоус беше предпочел да създаде уют с няколко дебели килимчета. Най-много изпъкваше едно от тях, в синьо и кремаво, което беше постлано в средата на стаята. Върху него имаше ниска ониксова масичка за кафе, заобиколена от множество издути възглавници, облечени с едро кадифе в ярки разцветки.

— Красиво е — каза Сюзан, завъртя се в кръг и се отпусна върху купчина възглавници. — Никога не съм очаквала подобно нещо.

— А какво очакваше? — Марк седна на пода от другата страна на ниската масичка.

— Апартамент. Нали знаеш — големи маси, столове, диван, обичайните мебели.

И двамата се засмяха. Ясно беше, че не се познават много добре в действителност. Продължиха да говорят за несъществени неща и да се наслаждават на виното. Сюзан протегна крака към огъня с надежда да стопли пръстите си.

— Още вино?

— Разбира се. Има чудесен вкус.

Марк отиде в кухнята и отново напълни двете чаши.

— Да знаеш само какъв невероятен ден имах днес — каза Сюзан, като държеше чашата си на светлината на огъня и се възхищаваше на приятния тъмночервен блясък на виното.

— Ако не си зарязала самоубийствената си кампания, бих повярвал на всичко. Ходи ли при Старк?

— И още как! Противно на твоите опасения, поведението му беше съвсем приемливо… нещо, което не бих могла да твърдя за Харис или дори за Нелсън.

— Внимавай, само това мога да ти кажа. Старк е емоционален хамелеон. Обикновено се разбирам с него изключително добре. И все пак днес съвсем неочаквано разбрах, че ми е страшно ядосан заради някакъв смахнат, който взел, че мушнал в едно шкафче, водещо се мое за известно време, останки от използвани лекарства. Не идва да ме попита, както би направил един нормален човек, ами насъсква срещу мен бедния Чандлър, старшия специализант. Чандлър ме отстранява от една операция, за да намери повод да ме разпита. Малко по-късно ме вика насред визитация, за да ми каже, че Старк иска от мен да разбера подробностите около произшествието. Като че си нямам друга работа.

— Каква е тази история с лекарствата? — Сюзан си спомни дочутия разговор на Нелсън с другия лекар.

— И аз не съм много наясно. Един от хирурзите попаднал на цяла купчина лекарства в някакво шкафче в съблекалнята пред операционната, което онова изкопаемо Уолтърс все още води на мое име. Явно е имало наркотици, кураре, антибиотици, изобщо цяла аптека.

— И не знаят ли кой ги е сложил там?

— Така излиза. Предполагам, събирани са, за да се изпратят в Биафра или Бангладеш. Тук все ще се намери някой и друг привърженик на подобна кауза. Но не мога да проумея защо са ги складирали в шкафче, и то в офиса.

— Курарето е с паралитично действие, нали, Марк?

— И то много силно. Няма грешка. Сигурно си се досетила, че ще вечеряме тук. Има пържоли и скарата е включена отвън на пожарникарската стълба до кухненския прозорец.

— Чудесна идея, Марк. Капнала съм от умора, а съм и страшно гладна.

— Ще сложа пържолите. — Марк си взе чашата и се запъти към кухнята.

— Курарето потиска ли дишането? — попита Сюзан.

— Не. Само парализира всички мускули. Мъчиш се да дишаш, но не можеш. Просто се задушаваш.

Опряла устни в чашата, Сюзан се загледа в камината. Танцуващите пламъци сякаш я хипнотизираха, мисълта й скачаше от курарето към неподвижната фигура на Нанси, после към Бърман. Огънят неочаквано изпука и сърдито изплю нагорещен до червено въглен. Едно парченце се удари в решетката и тупна върху килимчето пред камината. Сюзан скочи, ритна го встрани и бързо го върна върху плочата в огнището. Отиде до кухненската врата и се загледа в Марк, който солеше пържолите.

— Старк се заинтересува от моето откритие и дори се опита да ми помогне. Помолих го за болничните листове на пациентите от списъка. Когато се обадих по-късно следобеда, каза, че се опитал да ги вземе, но му съобщили, че всичките били предадени срещу подпис на един от невролозите, професор Доналд Маклиъри. Познаваш ли го?

— Не, но сигурно има такъв. Не познавам много от другите лекари.

— Този Маклиъри ми се струва доста подозрителен.

— Хайде, хайде, пак ти заработи фантазията! Доктор Доналд Маклиъри по загадъчен начин разрушава мозъка на шестима пациенти…

— На дванайсет.

— Добре де, на дванайсет, след което прибира документацията, за да заличи следите. Представям си заглавията по страниците на бостънския „Глоуб“.

Марк се засмя, нареди пържолите върху скарата и побърза да затвори прозореца заради студа.

— Смей се ти, но гледай все пак да измислиш някакво обяснение за поведението на Маклиъри. Засега никой друг не иска да приеме, че съществува връзка между тези случаи. Всички, с изключение на този Маклиъри. Папките са при него. Заслужава си да се поровя в тях. Може би той вече прави разследвания и е напреднал повече от мен. Ако е така — чудесно, вероятно бих могла да му помогна.

Марк не отговори. Чудеше се как да я накара да се откаже от всичко това. След миг вниманието му вече беше погълнато от салатата, негов кулинарен специалитет. Когато отново отвори прозореца, със студения вятър нахлу аромат на сочно месо. Облегната на рамката на вратата, Сюзан го наблюдаваше. Мислеше си колко хубаво е човек да си има съпруга, която да му гледа къщата, и когато се прибере, яденето да го чака на масата. В същото време колкото и да е нелепо, струваше й се несправедливо, че тя никога не може да има съпруга. Омъжеше ли се, тя самата щеше да поеме тази роля. Сюзан често разиграваше мислено подобна ситуация и щом стигнеше до този неразрешим проблем, просто отричаше съществуването му или го отлагаше за неопределено време.

— Днес се обадих в института „Джеферсън“.

— И какво ти казаха? — Марк й подаде чинии, сребърни прибори и салфетки и посочи към малката масичка.

— Ти излезе прав, трудно е да се припари там. Попитах мога ли да посетя един от пациентите си. Изсмяха ми се. Само най-близките можели да ги посещават, и то с предварителна уговорка, тъй като обичайните методи на интензивно лечение стряскали роднините; необходима била предварителна подготовка. Веднъж в месеца наистина допускат посетители, както ти ми спомена. Това, че съм студентка по медицина, не им направи никакво впечатление. Очевидно всичко е добре замислено, след като по този начин се освобождават легла за интензивно лечение в местните болници.

Сюзан подреди масата и отново се загледа в огъня.

— И все пак, наистина ми се ще да посетя института, преди всичко, за да видя Бърман. Имам чувството, че ако го видя отново, ще престана да мисля толкова много за тази… авантюра, както я наричаш ти. Дори и аз си давам сметка, че трябва да възстановя поне донякъде нормалното си състояние.

Обнадежден от последните й думи, Марк побърза да приключи работата в кухнята. Обърна пържолите и затвори прозореца.

— Защо просто не отидеш там? Сигурно болницата не е кой знае колко различна от която и да е друга. Вероятно и там е същият хаос, както при нас. Ако си даваш вид, че си от персонала, сигурно никой няма да те спре. Можеш дори да се облечеш като медицинска сестра. Ако някой влезе при нас с престилка, би могъл да отиде където пожелае.

Сюзан обърна глава към Марк, който стоеше в рамката на кухненската врата.

— Идеята не е лоша… — замислено промълви Сюзан, — никак не е лоша. Има само една спънка.

— Каква?

— Едва ли ще мога да се ориентирам. Трудно е да се правиш, че си от персонала, като не знаеш къде отиваш.

— Това не е проблем. Иди в общината и поискай плановете на сградата. Там имат картотека за всички обществени сгради. Така ще си набавиш карта.

Марк се върна в кухнята, за да вземе пържолите и салатата.

— Ти наистина си бил гениален!

— По-скоро практичен — отбеляза той, докато сервираше.

На масата имаше също и аспержи в сос холандез и още една бутилка червено бордо.

Вечерята се услади и на двамата. Виното отпусна изопнатите им нерви и те се разбъбриха. Всеки научаваше отделни подробности от живота на другия и полека-лека допълваше представата си за него. Сюзан беше от Мериленд, Марк от Калифорния. Образованието им бе вървяло в различни посоки, неговото към Декарт и Нютон, нейното — към Волтер и Чосър. Ските се оказаха любимо занимание и на двамата, също и плажът и излетите. И двамата харесваха Хемингуей. Но когато Сюзан спомена Джойс, последва неловко мълчание. Белоус не беше чел Джойс.

След като изнесоха чиниите, те се разположиха върху разхвърляните пред камината възглавници. Белоус сложи още няколко цепеници върху тлеещата жарава и скоро лумнаха весели пламъци. Двамата отпиваха от скъпия коняк и похапваха ванилов сладолед, потънали в мълчание.

— Сега, когато те познавам малко по-добре и виждам колко си допадаме, вече мога да настоявам да се опиташ да забравиш тази история с комата — обади се Марк. — Толкова имаш да учиш още, повярвай ми, няма по-добро място за това от нашата болница. По всяка вероятност още дълго проблемът с комата няма да бъде решен и ще можеш да се заловиш с него отново, когато натрупаш клиничен опит. Не че не можеш и сега да постигнеш нещо. Но шансовете са малки, както при всеки друг проект за изследователска работа, без значение колко добре е обмислен. А трябва да предвидиш и реакцията на шефовете в болницата, както вече сама се убеди. Залагаш на губеща карта; всичко е против теб.

Сюзан отпиваше бавно от коняка. Парещата течност разнасяше приятна топлина из цялото й тяло. Тя си пое дълбоко въздух и усети известно замайване.

— Сигурно никак не е леко да си жена и да следваш медицина — продължи Белоус, — без да се смятат другите неудобства.

Сюзан вдигна поглед. Марк бе вперил очи в огъня.

— Какво искаш да кажеш? — Гласът й прозвуча някак остро.

Без да иска, Белоус бе засегнал болното й място.

— Само това, което казах. — Той не откъсваше очи от огъня, сякаш омагьосан от танцуващите пламъци. — Мисля си, че трябва да е доста трудно жена да се захване с медицина. Не бях се замислял за това, но ти ме принуди да намеря някакво обяснение за поведението на Харис. Колкото повече мисля, толкова по-убеден съм, че съм прав… Да си призная, отначало и аз не те възприех като студентка. При първата ни среща съзрях жената в теб. Колкото и хлапашко да ти се струва, веднага реших, че си привлекателна… но не съблазнителна. — Още преди да довърши мисълта си, той се извърна, за да се увери, че Сюзан е схванала намека му за разговора им в кафенето.

Тя му се усмихваше. Враждебността, която бе предизвикал с първото си изречение, се бе стопила.

— Ето защо реагирах така глупаво, когато вчера в съблекалнята ме хвана по къси гащи. Ако те възприемах като безполово същество, не бих се помръднал. Но явно не е така. Всъщност мисля, че повечето професори и преподаватели ще те възприемат първо като жена и после като студентка по медицина.

Белоус отново се загледа в огъня. Държеше се едва ли не като каещ се грешник след изповед. Сюзан усети, че у нея пак се събужда нежността, която беше започнала да изпитва към него. Отново я обзе импулсивното желание да го прегърне. Истината бе, че за нея физическият контакт не беше без значение. Но още преди да се захване за медицината, тя беше решила, че трябва да потиска поривите си, ако иска да успее. И сега, вместо да протегне ръце към Марк, тя отново допря устни до чашата си.

— Сюзан, ти никога не оставаш незабелязана и ако не се появиш на моята лекция, ще трябва да обяснявам къде си.

— Луксът да си незабележим е нещо непознато за мен. Напълно те разбирам, Марк. Но все пак нужен ми е още един ден. Само един. — Сюзан вдигна показалец и кокетливо наклони глава. После се засмя. — Знаеш ли, Марк, за мен е известно успокоение това, че разбираш колко е трудно за жена да следва медицина. Наистина е така. Някои от момичетата в групата го отричат, но те просто се заблуждават. Използват един от най-старите и най-лесните механизми за защита — заобикалят проблема, като чисто и просто отричат неговото съществуване. Но това не е решение. Помня, веднъж попаднах на интересен цитат от сър Уилям Ослър. Според него има три категории същества: мъже, жени и жени лекари. Смях се, когато го прочетох за пръв път. Сега вече не ми е смешно. Въпреки феминисткото движение, традиционната представа за жената като наивно глуповато създание все още не е изчезнала. Опиташ ли се да навлезеш в област, която изисква по-голяма агресивност и борбеност, мъжете веднага те обявяват за самка, навлязла в чужда територия. Ако се държиш настрани и им отстъпваш, тогава пък казват, че ти липсва състезателен дух. Така си принуден да търсиш някакво междинно компромисно решение, което също не е лесно, защото през цялото време се чувстваш като на изпит, и то не като отделна личност, а като представителка на жените изобщо.

В последвалата тишина двамата очевидно обмисляха казаното.

— Това, което най-много ме безпокои — добави Сюзан, — е, че колкото повече човек навлиза в медицината, проблемът се задълбочава. Не мога да си представя как се оправят жените, които имат семейства. Те вечно се чувстват виновни — или че напускат работа рано, или че се прибират вкъщи късно, без значение колко е часът. Мъжът може да работи до късно и това е в реда на нещата. Дори е похвално, че е така отдаден на работата си. Но една лекарка винаги се разкъсва. Обществото с неговите норми за поведение много усложнява нещата. Но защо ти говоря всичко това? — неочаквано възкликна Сюзан, осъзнала колко се е разпалила.

— Ти просто подкрепяш моята теза за това, колко е трудно да си жена и да учиш медицина. А какво ще кажеш за последната част, за затрудненията, които човек сам си навлича?

— Глупости, Марк, не ме дразни точно сега. Явно разбираш, че щом веднъж съм се захванала с тази работа, вероятно ще искам да стигна до някакво разрешение. Може и да е свързано с моето усещане, че съм на изпитание като представителка на женското съсловие. Господи, как бих искала да натрия носа на Харис. Може би ако успея да видя Бърман отново, ще мога да се откажа, без да загубя… как да се изразя, от самочувствието или себеуважението си. Но нека да говорим за нещо друго. Ще имаш ли против да те прегърна?

— Аз? Да имам нещо против? — Белоус се поизправи, леко смутен. — Съвсем не.

Сюзан се наведе и го притисна към себе си със сила, която го изненада. Ръцете му инстинктивно я обгърнаха и той почувства крехката й фигура. Започна да я потупва по гърба, сякаш я успокояваше.

Тя се отдръпна.

— Надявам се, не ме потупваш в очакване да се оригна като бебе.

Известно време двамата се изучаваха с поглед на светлината от камината. После устните им нерешително се докоснаха, отначало нежно, след това с нескрито вълнение и накрая със страст.