Ерик Лустбадер
Предателството на Борн (6)

Пета глава

— Проклет да си, проклет да си, проклет да си! — повтаряше Сорая монотонно като екзорсист.

Борн едва я чуваше. Той бе твърде зает да остане жив. Мотоциклетът фучеше със сто километра в час надолу по улицата, по грешен път, докато всичко това се случваше. Успя да избегне един стар форд, който надуваше клаксона, а отвътре някой сипеше ругатни. Междувременно закачи странично един линкълн, паркиран на отсрещния тротоар. Мотоциклетът се удари, подскочи, оставяйки дълга неравна черта на предния калник на континентала. Трахеята на Борн, почти напълно блокирана от задушаващата хватка на Сорая, не пропускаше въздух в дробовете му. Звезди проблеснаха в периферното му зрение и за части от секундата той загуби съзнание.

Дори и тогава той забеляза, че линкълнът се раздвижва, прави остър обратен завой и започва да преследва с висока скорост мотоциклета, който го е одрал. Отпред камион се движеше с грохот към него, заел по-голямата част от улицата.

Линкълнът рязко увеличи скоростта, а когато се изравни с него, затъмнените му прозорци се смъкнаха, появи се кръгло черно лице, което гледаше намръщено и ругаеше. След това се показа изгладнялото дуло на оръжие с рязана цев.

— Т’ва да ти е за урок, копеле!

Преди кръглоликият да успее да дръпне спусъка, Сорая го ритна с левия си крак. Носът на ботуша й удари дулото на оръжието, то се отметна рязко нагоре и изстрелът се насочи към короните на дърветата, растящи край улицата. Борн се възползва от възможността, завъртя дръжките на кормилото и се понесе надолу по улицата право срещу огромния камион. Шофьорът видя самоубийствената им маневра и изпаднал в паника, завъртя остро волана, като същевременно натисна рязко и задържа спирачките. Камионът издаде виещ звук в знак на протест и се преобърна странично, препречвайки пътя.

Сорая видя смъртта да се приближава с бясна скорост, изкрещя на арабски и отпусна хватката си около врата на Борн, за да го обгърне отново през кръста.

Борн се закашля, вдишвайки живителна глътка въздух, наклони се изцяло надясно и изгаси мотора секунда преди да се врежат в камиона.

Викът на Сорая секна. Мотоциклетът падна настрани сред искри й пръски кръв от ожулената кожа на крака на Борн, докато те се плъзгаха към лудо въртящите се оси на камиона.

Борн включи двигателя, използвайки инерцията и тежестта на телата им, за да изправи отново мотоциклета.

Сорая, твърде замаяна, за да поднови незабавно атаката си, каза:

— Спри, моля те, спри веднага!

Борн не й обърна внимание. Той знаеше какво прави.

* * *

Директорът разговаряше с Матю Лърнър, който го осведомяваше за подробностите около бягството на Хирам Чевик и ужасяващото развитие на случая.

— С изключение на Хитнър — каза Лърнър, — щетите са леки. Двама агенти с порезни рани и ожулвания — единият от тях е и с мозъчно сътресение. Трети агент е изчезнал. Минимални щети на птичката на земята — той имаше предвид хеликоптера, — никакви на тази във въздуха.

— Това стана на обществено място — каза Стария. — Беше аматьорско изпълнение.

— Какво, по дяволите, си мислеше Борн, като изкара Чевик навън?

Директорът погледна към портрета на президента, който висеше на една от стените в заседателната зала. На другата пък имаше портрет на предишния директор на ЦРУ. Първо те изцеждат до капка, а после поръчват портрета ти, помисли си той с горчивина. Годините минаваха покрай него, но в някои дни — като днес например — той усещаше как всяка песъчинка в пясъчния часовник го затрупва бавно и безнадеждно. Атлант с приведени рамена.

Директорът порови в някакви документи и вдигна един лист към светлината.

— Шефът на вашингтонската полиция се обади, също и шибаното ФБР. — Той впи поглед в Лърнър. — Знаеш ли какво искаха, Матю? Искаха да знаят дали могат да помогнат. Можеш ли да си представиш? Е, аз мога. Президентът се обади да попита какво, по дяволите, става, дали сме атакувани от терористи, дали трябва да тръгва за Оз.

Това бе другото име на тайната правителствена резиденция, секретното място, от което президентът и екипът му можеха да управляват страната в случай на мащабен извънреден случай.

— Казах му, че всичко е под контрол. Сега ти задавам същия въпрос и, за Бога, по-добре е да получа отговора, който искам.

— В края на краищата се връщаме отново към Борн — каза Лърнър, докато четеше набързо приготвените бележки, които шефът на канцеларията му бе дал в последния момент преди началото на срещата. — Най-новата история на ЦРУ е изпълнена с обърквания и катастрофи, които по някакъв начин винаги са свързани с Джейсън Борн.

Неприятно ми е да ти кажа, че съм те предпазил, но цялата тази бъркотия можеше да бъде избегната, ако не бе позволил на Линдрос да тръгне. Знам, че някога е бил полеви агент, но това е било преди време. Реакциите бързо се притъпяват от административните задължения. Той трябваше да си управлява агенцията. Кой ще я ръководи, ако е мъртъв? Провалът с Чевик бе пряк резултат от това, че „Тифон“ нямаше ръководител.

— Всичко, което казваш, е вярно, по дяволите. Не биваше да позволявам на Мартин да ме въвлича в тази история. Катастрофа след катастрофа край Рас Дежен. Добре, поне този път Борн няма да се измъкне от контрол.

Лърнър поклати глава.

— Дали това е достатъчно?

— Какво имаш предвид?

— Все повече си мисля, че има реална възможност Борн да е замесен в бягството на Чевик.

Веждите на Стария се сключиха.

— Имаш ли доказателство за това?

— Работя по въпроса — каза Лърнър. — Но това е толкова логично. Бягството е било планирано предварително. Хората на Чевик имаха нужда той да излезе от килията и Борн свърши това доста ефикасно. Успяхме да се убедим в неговата ефективност.

Стария удари с ръка по масата.

— Ако той стои зад бягството на Чевик, кълна се, че ще го одера жив.

— Аз ще се погрижа за Борн.

— Търпение, Матю. За момента се нуждаем от него. Трябва да върнем Мартин Линдрос и сега Борн е единствената ни надежда. Отдел „Операции“ изпрати втория екип „Скорпиън“ да открие първия, загубихме и двата.

— Казах ти, че с моите контакти мога да събера малък екип от наемници, бивши сътрудници на Агенцията за национална сигурност, които сега са в частния сектор.

Директорът поклати глава.

— Тази идея бе мъртва от самото начало. Никога не бих позволил на група наемници, хора, които не познавам, които не са под мое командване, да участват в такава деликатна мисия.

— Но Борн… Проклятие, ти знаеш миналото му, и сега историята се повтаря. Той прави каквото си поиска, каквото му изнася и не му пука за никой друг.

— Всичко, което каза за Борн, е вярно. Лично аз презирам този човек. Той олицетворява това, което смятам за заплаха за организация като ЦРУ. Но знам нещо друго — той е лоялен към хората, с които е свързан. Мартин е един от тях. Ако някой може да го открие и измъкне, това е Борн.

В този момент вратата се отвори и се появи Ан Хелд.

— Сър, имаме вътрешен проблем. Достъпът ми до секретна информация е отменен. Обадих се на „Електронна сигурност“ и те казаха, че не е грешка.

— Точно така, Ан. Това е част от плана за реорганизация на Матю. Според него нямаш нужда от достъп до свръх-секретна информация, за да вършиш работата, която ти давам.

— Но, сър…

— Чиновническият персонал си има свое ниво на достъп до информация — каза Лърнър. — Оперативният има друго. Чисто и ясно, без двусмислици. — Той погледна към нея. — Все още ли има проблем, мис Хелд?

Ан бе бясна. Погледна към Стария, но веднага разбра, че е безсмислено да очаква помощ от него. Тя оцени мълчанието, съучастието му като предателство към една връзка, която толкова дълго и упорито бе градила. Почувства се в правото си да се защити, но знаеше, че не му е нито времето, нито мястото.

Беше готова да затвори вратата, когато куриер от отдел „Операции“ се появи зад нея. Тя се обърна, взе лист хартия от него и се върна обратно.

— Току-що получихме доклад за изчезналия агент — каза тя.

През последните няколко минути директорът ставаше все по-мрачен.

— Кой е той? — рязко попита той.

— Сорая Мур — отговори Ан.

— Ето — каза Лърнър твърдо, — как да си върша работата, когато хора, върху които нямам контрол, правят каквото си искат? Това се дължи директно на Линдрос, сър. Ако ми поверите управлението на „Тифон“, поне докато той или бъде намерен, или бъде потвърдено, че е мъртъв…

— Сорая е с Борн — каза Ан Хелд на шефа си, преди Лърнър да успее да продължи.

— По дяволите! — избухна директорът. — Как се е случило това?

— Изглежда никой не знае — каза Ан.

Директорът се бе изправил, лицето му бе пламнало от гняв.

— Матю, смятам, че „Тифон“ се нуждае от изпълнителен директор. От този момент това си ти. Върви и веднага поеми работата.

* * *

— Спри мотоциклета — каза Сорая в ухото му.

Борн поклати глава.

— Все още сме твърде близо до…

— Веднага — Сорая опря острието на нож към гърлото му. — Сериозно ти говоря.

Борн свърна в една странична улица, качи мотоциклета на тротоара и пусна подвижната подпора. Когато двамата слязоха, той се обърна към нея и каза:

— За какво, по дяволите, бе всичко това?

В очите й блестеше зле сдържан гняв.

— Ти уби Тим, ти, кучи сине.

— Какво? Как можа дори да си помислиш…?

— Ти каза на хората на Чевик къде е той.

— Ти си полудяла.

— Така ли? Твоя беше идеята да го изведеш от затворническия блок. Опитах се да те спра, но…

— Не съм убил Хитнър.

— Тогава защо не реагира, докато стреляха по него?

Борн не й отговори, защото нямаше отговор. Спомни си момента, когато бе измъчван от звук и — той потри челото си — от омаломощаваща болка. Сорая бе права. Чевик избяга, Хитнър бе мъртъв. Как бе допуснал да се случи всичко това?

— Бягството на Чевик бе внимателно планирано, дори и по време. Но как? — казваше Сорая. — Откъде знаеха хората на Чевик къде е той? Откъде знаеха, ако ти не си им казал? — Тя поклати глава. — Трябваше да се вслушам по-внимателно в историите, че си излязъл извън всякакъв контрол. Имаше само двама души в цялото ЦРУ, които успя да заблудиш: единият е мъртъв, а другият изчезнал. Ясно е, че не може да ти се има доверие.

С известно усилие Борн успя да сложи ред в мислите си.

— Има и друга възможност.

— Трябва да си много убедителен.

— Не съм се обаждал на никого, докато бяхме долу в килиите или навън.

— Може да си дал знак с ръка и какво ли не друго.

— Права си за начина, но грешиш за помагача. Спомняш ли си, че Чевик запали клечка?

— Как бих могла да забравя? — каза тя горчиво.

— Това бе сигналът за чакащия хамър.

— Точно това е въпросът, хамърът вече чакаше. Ти знаеше, защото ти си го организирал.

— Ако аз го бях организирал, щях ли да ти кажа за него? Помисли си, Сорая! Ти се обади на Хитнър да му кажеш, че излизаме навън. Хитнър е бил този, който се е обадил на хората на Чевик.

Смехът й бе остър и ироничен.

— Какво, тогава значи един от хората на Чевик е застрелял Тим? За какъв дявол биха го сторили?

— За да прикрият напълно следите си. Ако Хитнър е мъртъв, не може да бъде заловен и да ги издаде.

Тя поклати упорито глава.

— Познавах Тим от дълго време, той не беше предател.

— Точно такива хора обикновено са предателите, Сорая!

— Млъкни!

— Може би не е бил предател по свое желание. Може би са го държали в ръцете си по някакъв начин.

— Не искам да чуя нито една дума повече срещу Тим. — Тя размаха заплашително ножа. — Просто се опитваш да спасиш собствената си кожа.

— Ти си абсолютно права, че бягството на Чевик е било планирано предварително. Но аз не знаех къде е държан Чевик — не знаех дори, че държите някого, докато ти не ми го каза десет минути преди да ме заведеш при Чевик.

Това я накара да млъкне. Тя го погледна странно, със същия поглед, който му направи впечатление, когато я видя за първи път в оперативния център на „Тифон“.

— Ако съм ти враг, защо те спасих от експлозията?

Тя потръпна леко.

— Не претендирам, че имам всички отговори.

Борн сви рамене.

— Ако вече си взела решение, може би не трябва да те обърквам с истината.

Тя пое въздух, ноздрите й се разшириха.

— Не знам в какво да вярвам. Откакто дойде в „Тифон“…

Той протегна светкавично ръка и я обезоръжи. Сорая го гледаше с широко отворени очи, когато той обърна ножа и й го подаде с дръжката към нея.

— Ако ти бях враг…

Взе ножа и го плъзна обратно в неопреновата кания отзад на кръста си.

— Добре, значи не си ти врагът. Но и Тим не е. Трябва да има друго обяснение.

— Тогава ще го намерим заедно — каза той. — Аз трябва да изчистя моето име, а ти това на Хитнър.

— Дай ми дясната си ръка — каза тя на Борн.

Хвана китката му и обърна ръката му с дланта нагоре. С другата си ръка тя допря острието на ножа до върха на показалеца му.

— Не мърдай.

С умело движение тя прокара острието по кожата му и отдели малко кръгче от полупрозрачен материал, толкова тънко, че Борн не го бе усетил или забелязал.

— Готово. — Тя го държеше под колебливата светлина на уличните лампи, за да може Борн да го разгледа. — Това е известно като НСУ. Наноелектронно следящо устройство според техниците от ДАРИА. — Тя имаше предвид Агенцията за изследователски проекти в сферата на отбраната към министерството на отбраната. — Използва нанотехнология — микроскопични сървъри. Затова те засякох толкова бързо с хеликоптера.

Борн наистина беше се учудил как хеликоптерът на ЦРУ го откри толкова бързо, но предположи, че са разпознали характерната форма на хамъра. Той се замисли за момент. Сега си спомни с поразителна яснота любопитния поглед на Тим Хитнър, докато четеше копието от телефонния разговор на Чевик: ето как му бяха прикачили устройството.

— Значи са смятали да ме следят по целия път до Рас Дежен, нали! — Той погледна Сорая, която прибра устройството в малка кръгла пластмасова кутийка и зави капачето.

Тя кимна.

— Заповед на директора.

— Толкова за обещанията да действам свободно — каза Борн горчиво.

— Сега си свободен.

— Благодаря.

— Какво ще кажеш да ми върнеш услугата?

— За какво става дума?

— Позволи ми да ти помогна.

Той поклати глава.

— Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че работя сам.

Сорая го погледна, сякаш искаше да каже нещо, после промени решението си.

— Както ти самият спомена, вече си имаш сериозни проблеми със Стария. Ще се нуждаеш от вътрешен човек. Някой, на когото можеш да се довериш напълно. — Тя направи стъпка назад към мотоциклета. — Знаеш толкова сигурно, колкото това, че двамата стоим тук, че Стария ще се опита да те прецака по всякакъв начин.