Ерик Лустбадер
Предателството на Борн (38)

Трийсет и седма глава

В смелото сърце на Файед ас-Сауд живееше все по-силното убеждение, че един ден — не скоро, може би не дори докато е жив — войната срещу хората, които възнамеряваха да подпалят света, за да унищожат страната му, ще бъде спечелена. Това можеше да изисква големи жертви, твърда убеденост, желязна воля, както и неконвенционални съюзи с неверници като Джейсън Борн, който се бе докоснал до арабския начин на мислене. Най-вече това щеше да изисква търпение и постоянство по време на неизбежните временни неуспехи. Но наградата щеше да дойде в дни като този.

Използвайки втори комплект заряди С4, за да отклонят подземната река, неговите хора нахлуха в съоръжението на „Дуджа“ през дупката от взрива. Той стоеше в края на замаскираната хеликоптерна площадка, която изглеждаше като дъно на кладенец с равна повърхност. Над него бе отворът в стената, който се разширяваше с приближаването си към повърхността. Беше покрит със специално проектиран маскировъчен материал, който го правеше неразличим от скалата около него.

Водата се бе оттеглила, всмукана от огромните канали, прорязващи по-долното ниво на съоръжението.

Точно пред Файед ас-Сауд, на една издигната площадка, която не бе пострадала от наводнението, стоеше хеликоптерът, който, той бе сигурен, трябваше да отведе Фади на уреченото място заедно с ядреното устройство. Един от неговите хора охраняваше пилота.

Макар много да му се искаше да разбере дали Борн е оцелял, по разбираеми причини не желаеше да остави устройството под грижите на някой друг. Освен това фактът, че стои тук, вместо да гледа как хеликоптерът се издига, докато Фади бяга, говореше красноречиво, че Борн бе победил. Въпреки това бе изпратил някои от хората си да открият приятеля му. Той много искаше да сподели този миг с него.

Човекът, когото доведоха, бе по-възрастен мъж с високо, широко чело, издаден нос, очила със стоманени рамки, едното стъкло на които бе пукнато.

— Аз ви пращам за Джейсън Борн, а вие ми водите този. — Раздразнението на Файед ас-Сауд прикриваше тревогата му. Къде ли е Джейсън? Дали не лежи някъде в пометените от водата вътрешности на тази дяволска дупка? Дали е още жив?

— Човекът казва, че името му е Костин Вейнтроп — каза водачът на групата.

Чул името си сред неясните арабски звуци, новодошлият каза:

— Доктор Вейнтроп.

След това изрече нещо на такъв лош арабски, че беше неразбираемо.

— Говорете на английски, моля — каза Файед ас-Сауд на своя безупречен британски английски.

— Слава богу, че сте тук. Двамата с жена ми бяхме държани като затворници.

Файед ас-Сауд гледаше към него, мълчалив като сфинкс.

Вейнтроп се прокашля.

— Моля ви, пуснете ме. Трябва да намеря жена си.

— Вие твърдите, че сте доктор Костин Вейнтроп. Казвате ми, че двамата с жена ви сте държани като затворници тук. — Нарастващото притеснение на Файед ас-Сауд за съдбата на приятеля му го караше да бъде още по-раздразнителен. — Знам, че друг човек е бил държан като затворник тук.

Вейнтроп, вече доста уплашен, се обърна към мъжа, който го беше довел.

— Жена ми, Катя, е в съоръжението. Можете ли да ми кажете дали сте я намерили?

Водачът на групата, като взе пример от шефа си, го изгледа мълчаливо, с каменно лице.

— О, Господи — простена Вейнтроп и в притеснението си премина на родния си румънски: — Боже мой!

Напълно равнодушен, Файед ас-Сауд го погледна с пренебрежение, преди да се обърне при звука на движение зад него.

— Джейсън!

При вида на приятеля си той се втурна към входа на хеликоптерната площадка. С Борн беше и друг човек от екипа на саудитеца. Те подкрепяха висок, строен мъж, чието лице и глава изглеждаха, сякаш са били прокарани през месомелачка.

— Аллах! — извика Файед ас-Сауд. — Фади мъртъв ли е?

— Да — отвърна Борн.

— Кой е този човек, Джейсън?

— Моят приятел, Мартин Линдрос.

— О, не! — Шефът на силите за сигурност незабавно извика лекаря на екипа си. — Джейсън, ядреното устройство е в хеликоптера. Невероятно, но е побрано в малко черно куфарче. Как Фади е успял да постигне това?

Борн погледна заплашително Вейнтроп за момент.

— Здравейте, доктор Съндърланд… или би трябвало да кажа Костин Вейнтроп?

Вейнтроп трепна.

Файед ас-Сауд повдигна вежди.

— Познаваш ли този човек?

— Срещали сме се веднъж. Докторът е изключително талантлив учен с множество специалности. Включително миниатюризация.

— Значи той е създал веригите, позволили на ядрената бомба да се побере в куфарчето. — Изражението на Файед ас-Сауд бе мрачно. — Той твърдеше, че двамата с жена му са държани за затворници.

— Истина е — настоя Вейнтроп. — Вие не разбирате, аз…

— Сега знаеш кой е той — прекъсна го Борн. — Що се отнася до жена му…

— Къде е тя? — задъхано попита Вейнтроп. — Знаете ли къде е? Искам моята Катя!

— Катя е мъртва. — Борн изрече това направо, жестоко. Той не можеше да изпитва съчувствие към мъжа, заговорничил с Фади и Карим за неговото унищожение. — Дължа й живота си. Опитах се да я спася, но водната стихия я отнесе.

— Това е лъжа! — крещеше Вейнтроп, пребледнял. — Тя е при вас! Скрили сте я!

Борн го сграбчи и го замъкна в близка стая. След наводнението саудитският екип бе събрал намерените трупове. До мъртвия Фади лежеше тялото на Катя. Главата й бе килната под неестествен ъгъл спрямо тялото.

Вейнтроп издаде нисък стон, почти нечовешки. Борн, докато го наблюдаваше как се свлича на колене, бе пронизан от силна болка за красивата млада жена, която се бе пожертвала, за да може той да убие Фади. Изглежда, че тя бе искала смъртта на Фади толкова силно, колкото и той.

Погледът му се плъзна към Фади. Очите на саудитеца, все още отворени, сякаш гледаха към Борн с омраза и гняв. Борн се наведе и произведе няколко изстрела в лицето на Фади. После се изправи и повлече Вейнтроп обратно към хеликоптерната площадка.

— Има ли пилот в хеликоптера? — обърна се Борн към Файед ас-Сауд.

Шефът на силите за сигурност кимна.

— Под охрана е. А тук е куфарчето.

— Сигурен ли си, че това е устройството? — попита Вейнтроп.

Файед ас-Сауд погледна към своя специалист, който кимна.

— Отворих го. Да, това е атомна бомба.

— Добре — продължи Вейнтроп със странна звънлива нотка в гласа, — но на ваше място аз бих го отворил още веднъж. Може би не сте видели всичко вътре.

Файед ас-Сауд погледна Борн, който кимна.

— Отвори го — каза шефът на саудитските сили за сигурност към своя човек.

Мъжът остави внимателно куфарчето на бетонния под и го отключи.

— Погледни от лявата страна — каза Вейнтроп. — Не, по-назад.

Саудитецът изви врат, след това се дръпна инстинктивно.

— Задействан е таймер.

— Станало е, когато сте отворили куфарчето, без да използвате кода.

Борн разпозна нотката в гласа му: беше триумф.

— Колко време имаме? — попита Файед ас-Сауд.

— Четири минути и трийсет и седем секунди.

— Аз създадох веригата — каза Вейнтроп — Аз мога да я изключа. — Той погледна от единия мъж към другия. — В замяна искам свободата си. Без преследване. Без условия. Нов живот, напълно финансово обезпечен.

— Това ли е всичко? — Борн го удари толкова силно, че Вейнтроп се блъсна в стената. — Нож — заповяда Борн.

Файед ас-Сауд знаеше какво се иска от него. Той подаде един автоматичен нож на Борн.

Борн го грабна и заби острието точно над капачката на коляното на Вейнтроп.

Румънецът изкрещя.

— Какво направихте? — След това започна да хлипа неконтролируемо.

— Не, докторе, вие го направихте. — Борн се наведе до него, държейки кървавия нож на нивото на очите му. — Имате по-малко от четири минути, за да изключите таймера.

Вейнтроп, като стискаше раненото си коляно, се залюля назад–напред.

— Ами… моите условия?

— Това са моите условия. — Борн завъртя острието и Вейнтроп изкрещя отново.

— Добре, добре!

— Дайте му куфарчето — заповяда Борн. Когато това бе сторено, продължи: — На ваше разположение е, докторе. Но бъдете сигурен, че ще наблюдавам всяко ваше движение.

Борн се изправи, видя Файед ас-Сауд да го наблюдава, свил плътните си устни.

Борн гледаше, докато Вейнтроп работеше върху таймера. Отне му малко повече от две минути, според ръчния часовник на Борн. След това докторът се отпусна назад, притиснал коляното си.

Файед ас-Сауд даде знак на неговия човек да хвърли един поглед.

— Жиците са прекъснати — каза онзи. — Таймерът не работи. Детонацията е невъзможна.

Вейнтроп продължаваше да се поклаща насам-натам.

— Имам нужда от обезболяващо — простена той.

Файед ас-Сауд извика лекаря си, след това отиде да вземе ядреното устройство. Борн го изпревари.

— Това ще ми трябва, за да се добера до Карим.

Шефът на силите за сигурност се намръщи.

— Не разбирам.

— Ще поема по маршрута, по който Фади щеше да тръгне за Вашингтон — каза Борн с тон, който не търпеше възражения.

— Мислиш ли, че това е мъдро решение, Джейсън? — попита Файед ас-Сауд.

— Страхувам се, че при тези обстоятелства няма място за мъдрост — отговори Борн. — Карим се е поставил в такава силна позиция в централата на ЦРУ, че е почти недосегаем. Трябва да намеря друг начин.

— Тогава предполагам, че имаш план.

— Винаги имам план.

— Добре. Лекарят ми ще се погрижи за приятеля ти.

— Не — каза Борн. — Мартин идва с мен.

Файед ас-Сауд отново разпозна стоманената нотка в гласа на Борн.

— Тогава поне ще ви придружи.

— Благодаря ти — каза Борн.

Саудитецът помогна на приятеля си да качи Мартин Линдрос в хеликоптера. Докато Борн обясняваше с нетърпящ възражение тон ситуацията на пилота на Фади, шефът на силите за сигурност отпрати своя човек от хеликоптера, след това коленичи, за да помогне на лекаря да настани Линдрос възможно най-удобно.

— Колко му остава? — попита меко Файед ас-Сауд, сякаш от само себе си бе ясно, че Линдрос умира.

— Един час — плюс–минус — сви рамене онзи.

След като приключи разговора си с пилота, Борн се обърна към Файед ас-Сауд.

— Искам да направиш нещо за мен.

— Всичко, което поискаш, приятелю — отвърна онзи.

— Първо, нуждая се от телефон. Моят е повреден.

След като получи апарата и сложи в него личната си карта с всичките му телефонни номера, Борн продължи:

— Благодаря. Сега искам да се обадиш на познатите си в американското правителство. Кажи им, че самолетът, който ще използвам, изпълнява саудитска дипломатическа мисия. Веднага щом говоря с пилота, ще ти изпратя летателния план. Не искам никакви проблеми с митниците и имиграционните служби.

— Смятай го за уредено.

— След това се свържи с ЦРУ и им повтори същото. Само че измести очакваното време на пристигане с 40 минути след това, което ще ти дам.

— Обаждането ми в ЦРУ ще вдигне на крак измамника.

— Да — каза Борн. — Така ще стане.

Лицето на Файед ас-Сауд бе изкривено от тревога.

— Играеш ужасно опасна игра, Джейсън.

След като отправи това предупреждение, той прегърна топло своя приятел.

— Аллах те е закрилял досега. Нека той да те защитава в мисията ти.

Целуна Борн по двете бузи и като се наведе, слезе от хеликоптера. Пилотът натисна един ключ, прибра маскировъчното покритие над хеликоптерната площадка. Когато се убеди, че целият наземен персонал е далеч от перките, запали мотора.

Борн коленичи до Линдрос и го стисна за ръка. Единственото око на Линдрос трепна и се отвори. Той погледна Борн, дупката, в която се бе превърнала устата му, наподоби нещо като усмивка, ръката му стисна по-здраво ръката на Борн.

Борн почувства сълзи да напират в очите му. С усилия той ги спря.

— Фади е мъртъв, Мартин — надвика той шума. — Стана това, което искаше. Ти си герой.