Лора Лей
Белегът на Мегън (20)

Деветнадесета глава

Брейдън усети, че Мегън плаче.

Той стоеше до кухненския плот, ръцете му се подпряха на ръба, а главата му се сведе, докато се бореше срещу стягането в гърдите си.

Тя бе разбила сърцето му и дори не го знаеше.

По дяволите, не си бе представял, че това може да се случи, но можеше да усети болката й. Не съществуваха щитове, нито блокове, достатъчно силни, за да му позволят да избяга от това. Точно както бе усетил въодушевлението й, триумфа й по време на преследването предишния ден, сега усещаше мъката й.

Никога не си бе позволявал да допусне в себе си емоциите на другите. Да остане изолиран, да задържи онази част от себе си незасегната бе наложително, ако искаше да оцелее в един свят, където котилото му бе унищожено пред очите му, и където покварата беше нещо нормално, а не необичайно.

Но не можеше да избяга от половинката си.

Какъвто и да е бил онзи сън, той бе такъв шок за съзнанието й, че възстановяването й от него сега отнемаше цялата й сила.

Брейдън бе доловил желанието й да избяга от него, нуждата от тишина, и й ги позволи. Ситуацията бе достатъчно трудна за нея, но сега, когато истината бе толкова близо, тя беше извадена от равновесие и не искаше да приеме истините, които й се разкриваха.

Сънищата на емпатите бяха доста редки. Без значение колко усилено се опитваха да блокират най-тъмните части на човешките мисли и страхове, никога не успяваха напълно. Поне не човеците емпати. Естествените щитове, с които бяха родени Породите, една учтивост от страна на животинската им ДНК, променяха правилата за някои от тях. Мегън не притежаваше нито един от тези естествени щитове. Сетивата й обаче ставаха все по-силни.

Тя бе усетила очите, които наблюдават къщата, докато се взира през прозореца, като се има предвид, че бе в благословено невежество за това. И Брейдън бе допуснал това невежество, сигурен, че то ще й послужи по-добре, за да се чувства тя удобно, а не — винаги нащрек.

Лицето на Породата се стегна, докато се бореше с желанието да отиде при нея. Но това бе обречена битка и той го знаеше. Можеше да се откаже от опитите си да я успокоява толкова, колкото да се откаже от дишането.

Извади мобилния си телефон от калъфа и бързо набра номера на безопасната линия на ръководителя на екипа отвън.

— Тарик — гласът, който дойде от другата страна на линията, беше изненада.

— Задникът ти трябваше да бъде във Файетвил. — Брейдън се усмихна. — Да държи половинката ти на топло. Тя знае ли, че си играеш?

Тарик се засмя. А смехът бе нещо, което рядко бе чувал от него, докато другият мъж не бе намерил своята половинка.

— Тя е жива и здрава, и със семейството й са в Убежището на гости на съпругите на Калън и Тайбър, докато братята координират действията си със силите за сигурност там.

— С други думи — не — отговори дръзко Брейдън. — Ще ти одере кожата, когато научи.

— Връщаме се обратно с теб, когато Джонас пристигне довечера. Тя ще ми прости — в гласа му звучеше увереността на човек, обичан от съпругата си.

— Надявай се — изсумтя Брейдън. — Покривай къщата плътно до второ нареждане. Ако онези, които следят сградата направят движение, ще се нуждаем от петминутна преднина, ако е възможно.

— Ще се разгърнем и ще заемем пост над тях — гласът на Тарик стана твърд, когато командирът на Породите в него отново излезе на преден план. — Бъди в готовност при падането на нощта. Имам лошо предчувствие с напредване на времето.

Да, той също. Достатъчно, за да бъде близо до неподчинение на директната заповед на Джонас да не мърда, докато не пристигне самолетът.

— На свечеряване ще бъдем напълно подготвени за действие, ако е необходимо.

Брейдън въздъхна. Градът беше лоша позиция. Намесването на невинни хора в престрелката не беше разумно решение.

Затвори телефона и го прибра отново в калъфа му, след което тръгна нагоре по стълбите. Всяка стъпка го приближаваше към нишките от душевна болка, които усещаше, че се излъчват от половинката му.

Неговата половинка.

Господ го бе дарил с нещо толкова ценно, толкова чисто, и той се ужасяваше от това да го види разбито. Сега разбираше защо семейството на Мегън се събират около нея, борейки се да я защитят, да я предпазят злото на света да не я докосне.

Тя беше като пролетен повей на надежда. Беше нахлула в живота му, в сърцето му, и бе откраднала всеки шанс да се защити от нея.

Никога преди не бе смятал, че има слабост. Сега знаеше, че има. Никога не бе вярвал, че може да намери силата, от която се нуждае, извън себе си. Сега разбра, че е грешил. Мегън беше неговата слабост, но и неговата сила.

Брейдън отвори вратата на спалнята и се съблече безшумно, преди да тръгне към банята. Вратата не беше заключена и се отвори лесно, когато ръката му натисна бравата. Звукът на пуснатия душ би трябвало да заглуши риданията й. Миризмата на хлорираната вода би трябвало да прикрие соленото ухание на сълзите й. Но не беше така.

Мъжът пристъпи към ваната, дръпна завесата бавно и се втренчи в Мегън. Тя знаеше, че той е там.

Бореше се да възвърне самообладанието си, да овладее сълзите си, болката си.

— Съжалявам — гласът й беше дрезгав и го изуми със силата на емоциите, които се долавяха в него.

— За какво? — прошепна той, спря водата и я придърпа към себе си. Взе една кърпа от закачалката на стената и й помогна да прекрачи ваната. — За чувствата? Или за това, че си достатъчно силна да плачеш, когато другите не могат?

Той никога не бе плакал.

Младата жена погледна към него. Очите й със син цвят, дълбок като океаните, за които му напомняше, го гледаха от мургавото й лице. Мократа й копринена коса висеше по гърба й и почти докосваше ханша й. Брейдън започна да я подсушава бавно. Зави тъмните къдрици с друга кърпа, след това се зае да попие влагата по тялото й.

Тя беше прелестна. Фигурата й бе оформена от природата, с гладки женски мускули под копринената кожа. Издръжлива.

Имаше извивки там, където трябва — пълните гърди, с перфектния размер, за да изпълнят ръцете на един мъж; закръгления ханш, който дланите му да обхващат лесно, за да я задържат неподвижна за тласъците му; коремът й, леко заоблен, гладък и блестящ, със свой собствен живот.

Брейдън положи длан върху него, възхищавайки се на разликата между неговата по-груба, здрава кожа и меката, лъскава коприна на нейната.

Един ден неговото дете щеше да почива там, помисли си той. Въпреки многократните опити на учените за насилствена контрацепция, те никога не бяха успели да я постигнат чрез общоприетите средства. Женските Породи не можеха да заченат без чифтосване.

Мъжките Породи не създаваха сперма, годна за размножаване, без чифтосване. А чифтосването изискваше нещо, в което онези копелета, учените, вярваха — свързване. Обединяването на двете половини на едно цяло. Породите бяха благословени от природата по начин, по който едно нормално човешко същество никога нямаше да бъде — те имаха сигурността, че един мъж или една жена е предназначена за тях и само за тях. Тогава природата изиграваше коз, който никой не би могъл да очаква. Само чрез чифтосване можеше да се осигури зачеване.

Брейдън затвори очи, когато почувства в косата си пръстите й, които се провряха в кичурите и започнаха да масажират скалпа му. Усещането изпрати вълна от удоволствие по цялото му тяло. Устните й бяха влажни, разтворени, очакващи целувката му.

Той облиза копринените извивки, улавяйки въздишката й, когато ръцете му погалиха гърба й. Пръстите му се наслаждаваха на усещането за гладката кожа, като се движеха по нея, поглаждаха златистите полукълба на гърдите й и докосваха зърната й.

Откликът на Мегън беше мигновен, горещ. Тих стон се откъсна от устните й и го прониза през слабините, а пенисът му трепна от настойчивия глад.

Брейдън позволи на малка усмивка да разтегне устните му, когато завъртя Мегън и я облегна на плота на мивката, после улови ханша й и я повдигна, докато дупето й не докосна студената повърхност.

Очите на младата жена се разшириха.

— Разтвори си краката за мен. — Той коленичи пред нея, подпря малките й стъпала на раменете си и притисна с длан корема й. — Облегни се назад, бейби. Позволи ми да си взема десерта. Сладък, нежен крем — точно такъв, какъвто обичам.

Езикът му облиза малката цепка и вкусовите му рецептори избухнаха от пикантната сладост. Ръцете на Мегън стиснаха косата му.

— Това е толкова порочно. — Лека, изпълнена с възбуда въздишка достигна до слуха му, когато езикът му закръжи около клитора й.

Малката набъбнала пъпка беше така отзивчива, че всяко облизване около нея караше соковете й да текат към пръстите му, които масажираха чувствителния вход.

— Ох-ох — изръмжа Породата. — Не сме стигнали до порочното все още.

— Не сме ли? — изпъшка Мегън, когато той вкара един от пръстите си в тесния вход на вагината й, галейки стегнатите малки мускули, които го стиснаха толкова еротично.

— Хмм, още не. — Брейдън стисна устни и целуна бавно цепнатината.

Ханшът й потрепери, бедрата й се стегнаха, а от устните й се изтръгна тих вик. Господи, вкусът й бе толкова сладък. И горещ. Езикът му закръжи около подутата пъпка и усети слабите, треперещи импулси в отговор, когато я докосна леко, преди да я засмуче.

Мегън вече дишаше тежко, но по дяволите, той също.

Докато галеше клитора й, пръстът му се зарови във вагината й — потъркваше, милваше, откриваше всички малки места, които я караха да се задъхва и да издава онези тихи стонове, докато умолява за още.

Брейдън добави още един пръст и я засмука по-силно, усети как оргазмът й се надига, а вагината й се стяга и пулсира. По дяволите, да й доставя удоволствие беше главозамайващо. Да слуша възбудените й, тихи стонове, да я усеща как се свива, да я слуша как моли. Това му действаше като наркотик, да знае, че може да я накара да си изгуби ума с докосването си.

Но той също изгуби своя. Пръстите й стискаха косата му, галеха врата му. Бедрата й се притискаха към бузите му, задържайки го на място, докато Брейдън я тласка по-близо до освобождението, за което тя копнееше толкова отчаяно.

Соковете й течаха от нея и правеха пръстите му по-хлъзгави. Той проникваше по-дълбоко, галеше, увеличаваше възбудата, бушуваща в тялото й. Ханшът й започна да се извива, притискайки клитора й по-силно към езика му, докато Брейдън смучеше малката пъпка.

Мегън беше толкова близо до кулминацията. Толкова подута и умоляваща за освобождение.

Вагината й се свиваше при всяко отдръпване на пръстите му и ги засмукваше с всяко тласване навътре.

— Брейдън. О, Господи. Брейдън, позволи ми да свърша — гласът й беше пресипнал и наситен с желание.

Породата промърмори нещо срещу влажната й плът, езикът му потрепваше върху клитора й, устата му го засмука по-силно, докато тласкаше Мегън стремително към експлозията, която тя жадуваше толкова отчаяно.

Брейдън усети как оргазмът я връхлетя. Тя се изопна и се стегна около пръстите му със сила, която накара пенисът му да потръпне от желание също да го почувства. Но първо искаше да я вкуси. Да усети и погълне удоволствието, което ще се излее от нея.

Започна да движи пръстите си по-бързо и дълбоко. Клиторът й набъбна и запулсира. Викът й на освобождение отекна около него. Засмука малката пъпка за последно, за да се увери, че е дарил на половинката си максимална удовлетвореност, след това се отдръпна бързо, измъкна пръстите си и потопи езика си във влажната й вътрешност.

Мегън изкрещя отново, когато той я облиза. Бедрата й се разтресоха бурно, щом я връхлетя следващият оргазъм. Брейдън ближеше и проучваше, изпълваше сетивата си с вкуса й, с удоволствието й, преди да се изправи, да настани пениса си срещу сладката топлина и да се тласне напред.

Главата на Мегън се облегна на огледалото зад нея. Изражението й бе изпълнено с екстаз, разтворените й устни се опитваха да поемат дъх, да намерят сили, когато от гърлото й излезе нисък вик. Късите й, остри нокти се забиха в скалпа му. Брейдън се наведе и покри с устни малкия белег на рамото й, започна да го ближе и гали, докато я обладаваше безмилостно. Енергичните му тласъци го запратиха стремително към собственото му освобождение и задействаха нейното, когато зъбите му се впиха в плътта й.

Беше рай. Беше екстаз. Беше най-голямото удоволствие, което някога би могъл да изпита. Брейдън усети как шипът се увеличава и се заключва в мускулите на вагината на Мегън, как пенисът му излива освобождението си и малкият израстък вибрира.

В този миг, Брейдън се възроди в Мегън. Почувства как душата му докосва нейната, когато погледът му срещна дълбоките, премрежени сини очи, вперени в него. Усети прилив на въодушевление, на притежание, секунда преди да отметне глава назад и да издаде силен рев.

Неговата половинка.

Само Бог знаеше колко време измина, преди Брейдън да бъде в състояние да разхлаби хватката си около Мегън. Лицето му бе заровено в дългата й коса и я притискаше, прегръщаше я здраво, успокояваше я.

След като възбудата се уталожи, Брейдън я почисти внимателно и подсуши нежната, подута плът, която бе завладял.

Подобно удоволствие не би трябвало да бъде възможно. То се обвиваше около душата му и я изпълваше със светлина, която сгряваше отвътре навън. Затопляше там, където някога бе студено. Успокояваше там, където бе имало само болка. Точно както Мегън. Тя беше чудо.

— Исках да бъда силна — каза му тя няколко минути по-късно, когато Брейдън отстъпи назад и я задържа, щом тя застана пред него. — Исках да се примиря с това, което си спомних и тогава да продължа — гласът й беше пресипнал от преживяната страст и изпълнен с подновена тъга. — Не мога да го приема, Брейдън.

Тежестта в тона й разкъса сърцето му. Господи, никога не бе предполагал, че чуждата болка може да го засегне така дълбоко.

— Да приемеш какво, Мегън? — попита той тихо и нежно. Сега не беше време да я притиска. Не можеше да го направи. Каквото й да измъчваше спомените й, тя сама трябваше да се освободи от него.

— Ейми — отговорът й го изненада.

Младата жена се отдръпна от него и се протегна за дрехите, които бе оставила по-рано.

— Спомням си чувството на мъка от онзи сън. Господи, беше толкова силна. Мислех, че душата ми ще се откъсне от тялото, толкова много болеше. И не знаех защо.

Но Брейдън знаеше. Сам бе долавял тази мъка, която се изливаше от младите жени в лабораторията. Ужасът, мрачното осъзнаване, че нито една част от телата или душите им не е неприкосновена.

— Тя е била изнасилена — гласът й беше само шепот. — Едва ли се е случило дълго преди да ги видя в Академията. А тя изглеждаше толкова спокойна. Очите й бяха угаснали, като на останалите, но чувството се изливаше от нея.

Гняв стегна гласа й.

— И ярост. — Споменът за това я направи още по-мрачна. — Яростта беше мъжка. Марк знаеше, но не можеше да направи нищо срещу това.

Лицето на Брейдън се изкриви в гримаса. Боже, имай милост. Не можеше да си представи да живее със знанието, че някакво копеле е насилило Мегън по подобен начин. Не бе знаел, че Марк и Ейми са чифтосани, но си спомняше ясно дните, когато бъдещето им беше несигурно. Ако Марк и Ейми бяха толкова нещастни, тогава мъжът не е имал друг избор, освен да издържи. Животът на неговата половинка щеше да бъде поставен над гордостта му, и яростта щеше да го разяжда жив.

Брейдън излезе от банята и отиде в съседната стая, където бе оставил дрехите си. Облече се бързо, но минаха няколко дълги минути, преди да вдигне погледа си от ботушите, които връзваше и да погледне към Мегън, щом тя влезе.

— Кой беше? — Трябваше да знае кого е видяла. Желанието да го убие го изпълваше с ярост и омраза. Искаше кръвта на копелето.

Усети колебанието й и се запита дали не е доловила яростта, която той се бореше да сдържи. Не искаше тя да я усети, не искаше да разбере тъмната омраза, извираща вътре в него.

— Мислех, че е приятел — Мегън запази гласа си тих, борейки се с болката, нарастваща в нея. Объркване изпълни стаята, съпротивата да приеме, да преодолее инстинктивното отхвърляне на отговорите, които бе открила вътре в себе си.

— Мегън. — Брейдън се изправи бавно и отиде до нея, улови раменете й и се взря в нея. — Трябва да знам кой е бил. Трябва да знам срещу какво сме изправени.

— Вече има смисъл — Мегън го погледна и се засмя кратко и горчиво. — Как е успял да привлече военните. Как е могъл да намери графика ми. Всичко.

Зловещо предчувствие започна да изпълва Породата.

— Мислех, че е приятел — каза тя отново, гласът й беше дрезгав, чувството за предателство я завладя. — Но не е бил. Той е убил онези Породи и сега иска да убие мен, защото подозира, че смъртта им може да предизвика в паметта ми спомена за това как съм ги видяла с него. А беше най-добрият приятел на баща ми, Брейдън. Сенатор Кули. Сенатор Мак Кули.

Бинго.