Лора Лей
Белегът на Мегън (17)

Шестнадесета глава

Мегън беше като онова проклето зайче, което Брейдън бе виждал по старите филми, които бяха привикнали да гледат в лабораторията. Как се наричаше?

Малкото розово същество с барабана? Нещо свързано с батерия? Енергично зайче? То продължава, и продължава, и продължава… Тя го удивляваше. По дяволите, онзи удар почти бе замаял мозъка му, нямаше нужда да му помага с юмрук по главата. И да добавим и факта, че докато не изчезна в една от спалните с лекарката на Породите, Елиана Морей, бе подскачала наоколо като Мексиканско бобче.

Не че я винеше, задето го бе ударила. Той все още не разбираше защо я беше ухапал. Импулсът да го направи бе толкова примитивен, толкова непреодолим, че дори не бе помислил да го игнорира. Беше я ухапал, след това също толкова бързо бе започнал да ближе двете малки дупчици, които бе направил на рамото й. Беше я маркирал и някакъв примитивен инстинкт бе настоял да я принуди да се предаде, поне по някакъв малък начин.

Не че Мегън някога се предаваше. Тя бе също толкова алфа личност, колкото и той, което обясняваше юмрука, който бе използвала срещу него. Тя знаеше какво означава това ухапване, всяко ухапване, точно както и той. Предявяване на претенция. Опит да приложи някакво подобие на контрол върху нея, ако не друго, поне факта, че тя все още е негова. Че хормонът, който ги свързва, ще продължи да изпълва организма й, да я кара да жадува за него толкова, колкото жадува за справедливост и приключения.

Вече наближаваше полунощ и всичко, което искаше да направи Брейдън, бе да успокои напрежението в главата си. Веднага след като се отърве от напрежението в слабините си.

— Брейдън, не можахме да намерим Dragoon. — Джонас излезе на верандата, където Брейдън лекуваше със студена бира пулсиращото си главоболие.

Прокара уморено пръсти през косата си, докато стоеше върху твърдата каучукова кучешка колиба, която песът на Мегън беше заемал, когато той за първи път пристигна в къщата. Покривът беше достатъчно равен да се седне на него, а страната — наклонена, колкото да опре крака си на нея. Брейдън бе готов да се обзаложи, че може да побере него и Мегън, да не говорим за този пес с размерите на вълк, който тя наричаше куче.

— Къде, по дяволите, можеш да скриеш един Desert Dragoon? — Брейдън поклати глава. Познаваше технологията, която общността на Породите притежаваше сега. Те биха могли да открият пословичната игла в купа сено, а не успяха да открият тежковъоръжен Dragoon в средата на една шибана пустиня?

— Може да бъде скрит в някоя от стотиците пещери. — Джонас пристъпи по-близо, сребристите му очи изглеждаха дяволски странно в тъмнината. Какво, по дяволите, беше той, все пак? Миришеше като лъв, но определено не действаше като такъв.

— Не ми харесва това, Джонас. Тези не бяха Койоти, бяха обучени като войници от Специалните части и бяха едни от най-добрите, срещу които съм се изправял. Имаха оръжия и превозни средства в засада на място, на което нямаха представа кога ще отидем. Знаеха маршрута, който ще поемем и Мегън се кълне, че само семейството й би могло да знае за него. А аз не мога да повярвам, че Ланс ще се опита да я нарани. По никакъв начин.

— Джейкъбс не е под подозрение — Джонас потвърди собствените си мисли. — Обаче съм съгласен с по-ранната ти преценка. Има и нещо друго тук, но проклет да съм, ако мога да го разбера.

Нито пък той. Брейдън бе преглеждал информацията отново и отново, но все още не бе намерил отговора. Би било по-лесно да отстранят Мегън по стотици различни начини. Защо чакаха? Защо атакуваха каньона, когато би било много по-ефективно да го направят по пътя натам? Едва ли не изглеждаше така, сякаш ги тестват. Сякаш Мегън е била тествана. Но за какво?

— Тя трябва да отиде в Убежището, Брейдън. — Гласът на другия мъж беше спокоен, твърд. — Може да не оцелее при следваща атака.

Брейдън подпря лакти на коленете си и се взря в тъмното стъкло на бутилката, която държеше. Хеликоптерът беше на малко разстояние от къщата, докато няколко екипа от Котешки породи наблюдаваха безшумно периметъра. Той ги усещаше в мрака, следящи къщата и тези вътре в нея.

Беше като в Убежището. Калън и неговите хора правеха всичко възможно да запазят планината повече като рай, отколкото като имение, но бдителността на Породите и готовността им да действат можеше да бъде усетена по всяко време на деня или нощта. Никой не се отпускаше, никой не забравяше факта, че Съветът по генетика и обществата Пурист работят срещу тях и само чакат някой да допусне и най-малка слабост в защитата им.

Не беше затвор, но, по дяволите, ако не се чувстваше затворен там. За Мегън щеше да бъде по-лошо. Беше я видял вчера. За първи път, откакто бе нахлула стремглаво в живота му, той наистина я бе видял. Очите й сияеха, бурният огън на битката пламтеше в тях. Тя живееше за приключенията. Обичаше битката, препускащия адреналин, победата.

Точно както и той.

И беше видял нещо друго, нещо, което бе осъзнал едва през последните няколко часа. Мегън имаше подходящите щитове, тези, които държат вредните въздействия и позволяваха на информацията да премине. Днес ги бе използвала инстинктивно, препускайки през планината като безразсъден дявол от ада, инстинктивно завъртайки волана, управлявайки безпрепятствено през най-лошата стрелба, както и през естествените препятствия. С малко тренировки, тя щеше да се научи да използва тези щитове, както и дарбите си, със смъртоносна ефективност. Можеше да стане идеалния партньор, щеше да бъде перфектната половинка. Но никога нямаше да оцелее в Убежището.

Брейдън надигна бирата си и я допи лениво, преди да завърти бутилката между пръстите си.

— Тя няма да отиде — каза най-сетне тихо.

— Или ти няма да й позволиш? — попита Джонас с мрачен глас. — Тя ще умре в тази пустиня, Брейдън, и ти ще си отидеш с нея. Позволи й да направи избор.

— Мислиш ли, че не я познавам, Джонас? — Той сдържа гласа си нисък, потискайки гнева, който другият мъж би поставил под въпрос, и се опита да си припомни, че работата на Джонас е да защитава общността на Породите като цяло. Мегън беше половинката на Брейдън. Способна да роди в бъдеще. Това определено щеше да попадне под защита.

— Смятам, че не мислиш това — каза Джонас внимателно.

Брейдън долови лека нотка на забавление в коментара му. Това не бе първият път, когато бе обвиняван в подобно нещо.

— Ще я попитам. — Дължеше й го.

Опипа синината на окото си. По дяволите, едва ли не се страхуваше да не й даде избор. Дори когато трепереше на краката си, тази жена притежаваше силен удар.

— Не я питай, Брейдън. — Гласът на Джонас се втвърди. — Завържи я и напъхай задника й, както и своя, в хеликоптера. Ще разберем това по друг начин. Дръж я в безопасност.

Брейдън завъртя бутилката между дланите си, преди да обърне глава и да погледне другия мъж. Беше ли егоист? Дали неговата нужда да бъде свободен надхвърляше нуждата да защити половинката си? Жена си?

— Брейдън, те ще я убият. — Гласът на Джонас вече беше по-суров, по-решителен.

— Казах, че ще я попитам. — Той се облегна на къщата и се взря в нощта. — Не можеш да кажеш на една жена просто така да не прави нищо, Джонас — изсумтя Брейдън. — Тя ще ти отреже топките и ще ти ги хвърли в лицето.

Поклати глава при тази мисъл. Мегън го докарваше до лудост, възбуждаше го толкова силно, че той щеше да умре, ако тя не го стопли. Бог да му е на помощ, тя стопляше всяко ъгълче на душата му и той дори не го бе осъзнал, докато онзи шибан Райдър не бе полетял и копелетата с мотоциклетите не бяха открили огън по беззащитния автомобил.

Беше се хвърлил към първото копеле, счупвайки врата му, преди да скочи към второто. Ярост кипеше в кръвта му, червена мъгла от гняв, различен от всичко, което някога бе изпитвал, се обви около него.

Докато убиваше втория, Мегън се бе измъкнала от проклетия Райдър и гледаше към него замаяна. Олюляваше се на краката си, но беше жива. А той я бе ухапал.

Брейдън поклати глава объркано, когато си спомни първичния импулс. Той се бе надигнал от вътрешностите му, бе преминал през тялото му и Брейдън бе действал. Без мисъл, без разкаяние, единственият му инстинкт бе да впие зъбите си в уязвимата плът на рамото й, а жлезите на езика му да излеят гъстия си хормон в раната.

— Какво знаеш за чифтосването, Джонас? — Той трябваше да се бори да остане спокоен, макар и спокойствието невинаги да бе лесно за постигане, без значение на ситуацията. — Защо, по дяволите, продължавам да я хапя?

— Ела в Убежището и ще го обсъдим — предложи Джонас равно.

Безочливото изнудване накара Брейдън да му хвърли студен поглед. Джонас беше едно манипулативно копеле, нямаше никакво съмнение в това. Но Брейдън нямаше намерение да му позволи да манипулира Мегън.

— Ние никога не сме се борили, Джонас — каза тихо и замислено. — Сблъсквали сме се един или два пъти, но никога не сме се карали наистина. Не го предизвиквай сега.

Напрежението се сгъсти между тях. Джонас бе негов началник. През по-голяма част от времето, Брейдън си вършеше работата и обикновено се съгласяваше с него за това как трябва да бъде свършено нещо. Досега.

— Кажи ми какво става, човече. — Тътнещото ръмжене в гърлото му бе нещо, което той изглежда вече правеше често.

Нещо, което бе правил рядко преди. Мегън не му оказваше добро влияние.

— И ми кажи веднага.

Джонас въздъхна тежко.

— Не сме сигурни, Брейдън. Прекалено много неща все още не са ни известни. Ухапването по рамото освобождава хормона в тялото на половинката по-бързо. Не знаем много, за момента това е всичко. Но учените на Съвета също го знаят. Умират да сложат ръце върху някоя половинка на Порода. И ще го направят, рано или късно.

Тогава значи ги тестваха. Войниците, които ги нападнаха, бяха изпратени от Съвета, Брейдън не се съмняваше в това. Но сега започваше да подозира, че смъртта на Мегън не е всичко, което те искаха. Бяха предположили чифтосване, би било невъзможно да не са, ако са били информирани за тази възможност.

Опитваха се да видят дали половинките са по-ефективни, дали способностите на Мегън са по-силни в негово присъствие, дали тя може да бъде използвана срещу него и обратното. Това бе начинът, по който работи Съветът по генетика. Те проучваха всяка сила и слабост, тестваха и измъчваха, докато обектите умираха, или просто ставаха прекалено вцепенени, за да ги е грижа дали са мъртви или не.

Което означаваше, че залозите са вдигнати, както и опасността.

 

 

Доктор Елиана Морей беше Порода с тъмнокафяви очи и къса кестенява коса. Беше висока, почти метър и осемдесет, със състрадателно изражение и твърд като стомана глас, когато нещата не се развиваха по нейния начин. Но въпреки симпатичния й вид, тя караше Мегън да се чувства неудобно.

— Имам нужда да си в Убежището — каза докторката, когато взе последния флакон кръв и го прибра в чантата си. — Скоро пробите няма да бъдат достатъчни. Трябва да следим внимателно признаците на разгонването и да ги сравним с останалите.

Убежището не беше място, в което Мегън искаше да се затвори. Беше гледала репортажите за силно охраняваното имение на Породите, база създадена за нуждите им, и не мислеше да се крие там. Не можеше да се справи с това да бъде наблюдавана по този начин, ден след ден, знаейки, че в момента, в който излезе от онези порти, неизвестен брой хора ще я фотографират, профилират и ще се опитват да определят нейните слабости, както журналистите често правеха с Породите и техните съпруги.

— Всичко е наред. — Мегън потърка ръката си, преди да стане от леглото и да тръгне вдървено към робата, която бе оставила върху стола. — Тук съм добре.

Тя живееше за приключенията. Сдържа усмивката си, оценявайки чистото веселие от гонитбата по-рано и мисълта, че без значение колко близо бяха преследвачите им, те бяха спечелили.

— Разгонването е различно при теб. — Доктор Морей седеше удобно в края на леглото и я наблюдаваше с леко объркване. — Хапането обикновено се прави рядко, и то само по време на сексуални контакти. Брейдън е първата мъжка Порода, която хапе извън тези ситуации. Захапката също е различна. По-дълбока от нормалното и ако не греша, което обикновено не се случва, хормонът, който инжектира в теб, е по-мощен. Ароматът около ухапването е по-силен, отколкото при останалите. Това ще увеличи инстинктивните отговори и емоции. Бъдете внимателни с това, особено когато е намесен гняв. Изглежда гневът и възбудата са двата отговора, като възбудата кара гневът да се засилва. Преценката може да бъде възпрепятствана в някои случаи и това невинаги е лесно за контролиране.

Без майтап? Но колкото и да бе странно, ухапването не болеше.

Мегън се протегна и потърка мускула, като сви рамото си. Това бе единственото място по тялото й, което не бе възпалено.

— Вече започва да оздравява — посочи докторката. — Това също е странно, като се има предвид дълбочината на ухапването. Не мога да направя подходящите тестове по този начин, Мегън. И доколкото мога да видя какво става, нямам представа какво го причинява.

— Питай Брейдън — изсумтя тя. — Той е този, който ме ухапа.

Не беше ничий лабораторен експеримент и нямаше да започва сега. Може би по-късно, поправи се тя.

— Ако Джонас е научил нещо от него, щеше да ме уведоми. — Морей сви грациозно рамене. — Ще взема пробите, от които се нуждая от Брейдън, преди да си тръгна, но това не е достатъчно. Имам нужда от теб в лабораторията.

Да, Мегън се обзалагаше, че бе така. Погледна внимателно другата жена, чувствайки се неудобно от лишената от емоции същност, която усещаше в доктора.

— Това трябва да свърши тук — въздъхна най-сетне уморено. — Криенето няма да помогне, без значение извинението, което ние използваме. А аз съм уморена от криене. Когато това приключи, може би ще ви погостувам за известно време.

Доктор Морей я погледна спокойно.

— Можеш да умреш тук, и ние никога няма да научим какво е причинило аномалиите, които показваш. Само първоначалният преглед показва няколко различия между теб и другите половинки от Убежището. Хормоните на Брейдън реагират по различен начин, отколкото тези на другите Породи. Трябва да изследвам това.

— Разполагаш с кръв, кожа, вагинална проба, слюнка и множество други проби, за да продължиш. — Мегън скръсти ръце на гърдите си, докато се взираше в доктора. — Това ще трябва да е достатъчно.

Неохотна усмивка изви тънките устни на другата жена.

— Не се предаваш лесно, нали, г-це Фийлдс? — попита тя.

— Понякога твърде много — призна уморено Мегън. — А ти отбягваш да ми кажеш какво означава това ухапване. Какво, по дяволите, става?

Доктор Морей сви устни за миг.

— Хормонът, който ние носим по време на разгонването, има някои специфични свойства — призна тя. — С течение на времето, а то е различно от разгонване до разгонване, той започва да засяга половинката, която не е Порода на генетично ниво. Ухапването днес… — жената сви рамене и махна с ръка объркано. — Това никога не се е случвало преди. Но съм забелязала при другите женски, че тяхната скорост на оздравяване нараства след разгонването, както и нивата на имунитета им. Аз подозирам, че е инстинктивно действие, в резултат от крайността на ситуацията. Ще знам повече, след като изследвам нивото на хормона в слюнката и спермата на Брейдън.

Очите на Мегън се разшириха и тя преглътна тежко.

— Той се съдържа и в спермата ли? — Представата за нея на колене, а пенисът на Брейдън се излива силно в устата й, проблесна пред очите й.

— Нивото на хормона всъщност е много по-високо там.

Докторката кимна и затвори чантата, в която държеше пробите и започна да събира инструментите си за мъчения.

— Особено в шипа. Силата на хормона там е невероятно висока от няколкото проби, с които успяхме да се сдобием. — Краткият, подигравателен смях, който издаде докторката, когато Мегън я погледна, беше леко горчив. — Почти е невъзможно да се вземат проби от шипа. Имахме късмет с Меринъс, веднъж. Хормонът се движи толкова бързо в утробата, че е почти невъзможно да се получи проба. По някаква причина, шипът се появява само когато е във вагината — тя сви рамене философски. — Това е предизвикателството в професията ми, предполагам.

Мегън предпочете да замълчи. Нямаше начин да разкаже за оралната доза сперма, която бе получила. С нейния късмет, щеше да бъде завлечена в Убежището толкова бързо, че главата й ще се замая, както и тази на Брейдън. Не искаше да има нищо общо с Убежището точно сега, въпреки вината, която я изпълваше. Породите заслужаваха свободата си и заслужаваха да знаят повече за онова, което природата им бе дала. Но тя знаеше, че опасността около нея само ще се засили, ако не се разреши проблемът сега.

Мегън прочисти гърлото си предпазливо.

— Е, може би ще имате късмет един от тези дни.

— Можем само да се надяваме — изсумтя докторката. — Дотогава ще правим най-доброто, на което сме способни. Един ден ще разберем всичко.

Мегън кимна с това, което считаше за впечатляваща сериозност. Усещаше как предателска червенина се надига под кожата й и знаеше, че докторката, като проклета Порода, няма да има абсолютно никакви проблеми…

— Това наистина ще помогне, скъпа моя, ако поне ми дадеш информацията, от която се нуждая. — Елиана й хвърли поглед с крайчеца на окото си, като се наведе над чантата и се заигра със закопчалката. — Аз знам как да си държа устата затворена в интерес на науката, да знаеш.

Мамка му.

Мегън отвори широко очи.

— Казах ти всичко, което знам — даде дума тя, докато се бореше с предателските признаци на лъжата.

— Нищо повече? — Елиана изви вежди любопитно. — Странно, като започнахме да говорим за шипа и нивата на хормона, пулсът ти скочи до небесата. Брейдън някога споменавал ли ти е, че увъртанията имат миризма?

— Всъщност каза, че лъжата има — отвърна Мегън спокойно.

Елиана се усмихна свенливо.

— Може да се каже, че отричането има много форми — посочи тя. — Както и лъжите. И ароматът се променя при всяка. Можеш да пазиш тайните си само толкова дълго, Мегън. В крайна сметка, ще трябва да се изправиш пред последиците от разгонването и въздействията му върху твоето тяло. Като криеш от мен информацията за случилото се, няма да помогнеш на никого и чисто и просто ще ни затрудниш, и няма да можем да помогнем на теб и на Брейдън.

— Двамата сме способни и сами да се справим отлично. — Мегън се намръщи заради ловкото мъчение. — Няма да се затрудним, ще се справим без проблеми.

— Много добре. — Докторката наклони глава в леко, подигравателно кимване. — Ще те оставя на мира, за да се поуспокои половинката ти. Джонас доста добре умее да пробужда гнева му.

Раменете на Мегън увиснаха.

— Да, чух ги.

Елиана я стрелна с дискретен, проучващ поглед, преди да свие устни и да тръгне към вратата.

— Тогава те оставям на неговите грижи — каза тя отново. — Ако имаш нужда от мен, Брейдън само трябва да се свърже с Джонас и аз веднага ще дойда. Въпреки че е препоръчително да дойдете в Убежището. — Жената улови дръжката на вратата, погледна през рамо и прониза Мегън недоволно. — Това може да означава повече от само твоя живот. Може да повлияе и на останалите също.

— Елиана… — Мегън запази гласа си тих, когато докторката спря на вратата. — Активността на хормона в шипа…

— Да? — Докторът я погледна тихо и спокойно.

— Може би… — Тя прочисти гърлото си. — Може би е различна, ако е предаден по различен начин. — Усети как по лицето й плъзва топлина. По дяволите, беше трудно. — Вместо вагинално, имам предвид.

— Орално? — Очите на Елиана се присвиха, когато Мегън кимна рязко. — По някаква причина — продължи тя, — докладите, които имаме от чифтосаните двойки показват, че мъжете не си позволяват еякулация по време на орален секс.

Мегън се покашля отново.

— Може би Брейдън просто е странен.

Толкова за неудобството. Да каже на тази жена за удоволствията, които двамата с Брейдън споделяха, не беше лесно.

— Благодаря ти, Мегън. — Докторката позволи на мимолетна усмивка да премине по устните й. — Ще добавя това в личните си бележки, за да проведа допълнително изследване. Но все още имам нужда от теб в Убежището възможно най-скоро. За твоята собствена безопасност, ако не друго.

С тази уклончива забележка, тя завъртя дръжката на вратата и излезе от стаята. Сега Мегън трябваше да се отърве от семейството си.

Хеликоптерът се издигна над пустинята, двигателите му бяха приглушени, когато закръжи за секунда, преди да поеме обратно към имението във Вирджиния. Елиана седеше отзад, чантата й с кръв, сперма и проби от слюнка, беше внимателно закопчана в едно отделение за съхранение до нея. Матова лампа осветяваше вътрешността отгоре и хвърляше сенки по пода, когато Джонас излезе от пилотската кабина и седна лениво срещу жената.

— Хормоналните промени са много по-видими при нея. Брейдън не е губил времето си да я маркира.

Елиана срещна напрегнатите очи на Джонас. Те бяха призрачни. Не, бяха дяволски страшни.

— Не мога да бъда сигурна без подходящите изследвания — въздъхна тя примирено. — Но всички доказателства клонят към това. Ухапванията, които той й е нанесъл, може би имат много общо с това. Те са достатъчно близо до югуларната вена, за да се гарантира, че хормонът е предаден директно в кръвта. Слухът й е по-остър, както и способността й да оздравява. Ще знам повече, когато получа пробите от лабораторията, но предполагам, че хормонът, който Брейдън носи, е по-мощен от нормалното.

— Защо? — дори гласът му бе опасен.

— Той е един от малкото, чиято лъвска ДНК е по-силна, отколкото учените очакваха. — Жената сви рамене. — Това е една от причините да е успял да избегне по-тежките наказания в лабораториите и да достигне по-висок статус на убиец, както добре знаеш. Предполагам, това би обяснило защо хормонът е по-мощен. Има смисъл.

Ръмженето, което отекна в гърдите на Джонас беше ужасяващо за слушане. Това не бе нормален звук на недоволство, който един мъжки лъв може да издаде. Но от кого бе разстроен — от нея или от Брейдън?

Най-вероятно от нея, изглеждаше особено съсредоточен върху нея напоследък.

— Не се преструвай на тъпа, Елиана — изръмжа той, показвайки резците си заплашително. — Защо ще иска да я хапе по този начин? Брейдън действа по инстинкт, мога да усетя това и сам. Но защо?

Тя се втренчи в него замислено.

— Не знам, освен ако хормонът и собствените му инстинкти се опитват да преодолеят противозачатъчните. При предишните човешки половинки генетичните различия след зачеването са довели до по-висок имунитет и способности за излекуване. Това може да бъде някакво примитивно балансиране. Един от начините за осигуряване на зачеване или хормоналният баланс, който ще позволи това оздравяване и по-висок имунитет. Подозирам, че е последното. Мегън вече показва по-висока сетивна чувствителност. Слух, зрение. Предполагам, че това е един от малките трикове на природата, за да гарантира, че половинката му има всички предимства да се бие до него.

И другите хора биха били заинтересовани да научат това.

Елиана осъзнаваше много добре опасността, в която би могло това да постави половинката на Брейдън. Досега чифтосаните двойки стояха в Убежището за своя собствена безопасност и за да дадат възможност да бъдат направени огромен набор от изследвания, необходими за проучването на феномена чифтосване.

Брейдън и Мегън никога нямаше да останат в Убежището.

Брейдън беше буен като вятъра, както винаги бе бил. И изглежда неговата половинка не се различаваше по нищо от него.

— Имаме нужда от нея в Убежището. Цената е без значение — информира я Джонас хладно, гневът му очевидно бе насочен към Брейдън, не към нея.

— Тя няма да дойде. — Елиана бе сигурна в това.

Някои Породи бяха такива. Лишаването от свобода само ги правеше по-опасни, по-избухливи. Това бе една от причините, поради които някои от най-добрите им бойци бяха загинали в лабораториите.

Съветът не бе в състояние да ги контролира.

Елиана се смяташе за способен боец, интелигентна, силна жена. Но Джонас я ужасяваше.

— Искам тези резултати бързо — каза той тихо, гласът му бе студен, повелителен, докато я гледаше със зловещите си, сребристи очи. — Много бързо, Елиана. Ясно ли е?

— Да. — Тя се бореше да запази ума си празен, а емоциите — под контрол. Правеше това от години, от толкова дълго време, че никой не бе способен да я уплаши, допреди Джонас. — Разбрах.

— Много добре.

Елиана го проследи как се изправи на крака с едно силно, плавно движение, едновременно грациозно и опасно, и тръгна отново към пилотската кабина. Когато тънкият панел между двете помещения се затвори с плъзгане, тя пое дълбоко дъх. Той искаше резултати, но не повече, отколкото тя. Това можеше да предопредели разликата между нейната свобода и собственото й унищожение.

Разгонването не можеше да остане скрито задълго и тя знаеше, че това безпокои Кабинета на Породите. След като изтече информацията за повишения имунитет и сетивни способности на половинките, които не са Породи, и съмненията за забавяне на стареенето, общественото мнение можеше да се обърне срещу тях с насилие, което Убежището можеше да не преживее.

Докато Породите представяха себе си като слаби, неспособни да се борят срещу злия Съвет и обществото Пурист, светът щеше да гледа благосклонно на тях. Те не бяха опасност или заплаха. Но след като истината излезе наяве, само Бог знаеше какво ще се случи.

Въпреки че водеха една изгубена битка. Сред журналистите вече се зараждаше съмнение. За почти десет години, нито Калън Лайънс, нито неговата половинка Меринъс, показваха признаци на стареене. Белегът на чифтосването на раменете на половинките бе виждан няколко пъти и различните учени коментираха това. Няколко от учените на Съвета, заловени по време на спасяването на Породите, когато новината се появи за първи път, бяха разкрили подозренията си относно чифтосването, въпреки че никой не знаеше цялата истина за това.

В момента, Убежището бе единственото им сигурно място. Старото аристократично южняшко имение бе заобиколено от няколко стотици акра залесени площи и осигуряваше на Породите стабилно, безопасно убежище. Те стояха в собствената си територия, вместо да изпълняват задачите, за които военните или законодателните власти ги търсеха, и рядко се смесваха с обществото. Въпреки че Елиана знаеше, че това няма да продължи много дълго.

След като Породите се приспособяха към свободата и техните тела и умове бъдат излекувани от жестокостите, причинени им в лабораториите, те щяха да се раздвижат. Такава бе природата на звяра. Нуждата да разшири хоризонтите си, да се обвързва, да се чифтосва, да образува свой Прайд.

Тогава щяха да започнат истинските битки. И именно от тези битки се страхуваше Елиана. Борбата за оцеляване изглеждаше като детска игра в сравнение с онова, което се боеше, че предстои.