Лора Лей
Белегът на Мегън (10)

Девета глава

Разгонване. Мегън слушаше в безмълвен шок, докато Джонас обясняваше физическите симптоми, желанието, възбудата и какво ги е причинило. Беше много безпристрастен. Мегън беше благодарна, че той бе помолил Ланс да излезе, преди да обясни по-подробно.

То започваше с определено докосване. Целувка, ухапване, всяка ласка, която позволява слюнката на Породите да излее хормона, който караше жлезите от двете страни на езиците им да се подуват, в човешкото тяло.

Ухапването по ухото й го бе направило, може би. Мегън си спомни чувствителността му след докосването, постепенно нарастващата възбуда, бушуващите емоции, които я държаха извън равновесие.

Но не бе започнало точно с това. Мегън си спомни как следваше Брейдън през тунелите, заинтригувана от уханието му, от атмосферата на опасност и възбудата, която се носеше около него. Щеше да го пожелае така или иначе, но щеше ли да го иска с такава сила, както сега? Толкова бързо?

Тя рискува да му хвърли един кратък поглед и си призна, че щеше. Той я бе привлякъл, очаровал, ставайки съконспиратор в едно приключение в рамките на първия половин час от срещата им. И тя знаеше, че въпреки противоречивите емоции, бушуващи в нея, онова леко ухапване имаше малко общо със случващото се в момента.

Но всичко това не правеше отхвърлянето й от страна на Брейдън по-лесно поносимо. Гърдите й се стягаха от сълзите, които сдържаше. Мегън се убеждаваше, че няма да плаче. Не още. Макар че да държи емоциите си под контрол, ставаше все по-трудно, докато обясненията на Джонас връхлитаха съзнанието й.

— Следихме развитието на феномена — продължи Породата, като седна на ръба на бюрото, подигравателният му поглед обхващаше и двама им. — При някои жени ефектите са по-силни, отколкото при други. От миризмата, която се носи от нея, бих казал, че при твоята половинка са едни от най-силните.

Сега вече имаше един наистина разярен Лъв. Очите й проследиха Брейдън, привлечени от безстрастното изражение, студенината в погледа му и силата на бариерите, които бе захвърлил между нея и собствените си емоции.

А може би така бе най-добре. Отхвърлянето му я бе пронизало с една болка в гърдите, която тя не бе очаквала. Да сдържи тази болка бе почти невъзможно, докато слушаше обясненията на Джонас за разгонването и последиците от него.

— Чифтосването е завинаги, момчета и момичета — оповести той саркастично.

Мегън скръсти ръце на гърдите си и го погледна предизвикателно.

— Бих казала, че ти просто си прекалено развълнуван от това — подигра се тя хладно, игнорирайки малката искра от веселие, която проблесна в ледено сивите му очи. — Какво стана, г-н Уайът, подозираше ли това, преди да дойдеш тук и да организираш тази малка среща? — Мегън махна с ръка, за да обхване и трима им. — Ти знаеше, че не Ланс е разпечатал проклетия график, точно както знаеше и че Брейдън ще открие факта, че съм емпат. Дойде, за да се увериш, че това чифтосване, което подозираш, наистина се е случило.

Джонас вдигна вежди с бавно движение, което предаде саркастичния отговор по-ясно от думите.

— Предполагах — призна той, като бавно наклони глава, погледна Брейдън и се намръщи. — Надявах се този път подозренията ми да са били погрешни. — Погледът, който се върна към нея, беше осъдителен.

— Сигурна съм, че неговите надежди съответстват на твоите — отсече тя, като махна с ръка към безмълвната фигура на Брейдън, прикривайки болката си с гняв. — Така че намери лек. — Мегън не обърна внимание на ръмженето, което дойде от мъжа зад нея.

Джонас се засмя. В звука нямаше веселие, само подигравателно разбиране.

— Породите търсят лек в продължение на повече от пет години — каза той. — Има забрана за тази информация, г-це Фийлдс. Нарушаването на тази забрана може и ще застраши живота на повече хора, не само твоя и на Брейдън. Също така се наказва доста сурово.

— О, да, тъкмо смятах да хукна навън и да свикам пресконференция — сопна се тя. — Задръж си заповедите, г-н Уайът, не съм в настроение за тях.

Очите му се присвиха.

— За жена, чиито способности я карат да се страхува да се присъедини към реалния свят, можеш да бъдеш доста конфликтна, г-це Фийлдс. — Нямаше нищо добро в стегнатата усмивка, която изви тънките му устни.

— Достатъчно, Джонас. — Гласът на Брейдън беше силно ръмжащ, когато промени позата си на срещуположната стена и се изправи. Стегнатото му тяло издаваше напрежение.

Той не я искаше, тогава защо протестираше, когато друг човек се осмеляваше да й говори остро? Защо реагираше на всичко, отнасящо се до нея?

— Да съм молила за помощта ти? — озъби се Мегън, преди Джонас да успее да отговори, като не обърна внимание на смръщването на Брейдън, което сви веждите му и накара златистите му очи да заблестят предупредително.

— Не се налага да молиш — изръмжа Породата, сякаш имаше права върху нея. Сякаш вече тя бе негова отговорност.

— О, да, точно така. — Жената сбърчи нос саркастично. — Сега си моята голяма лоша половинка. — Тя потръпна преувеличено. — Би трябвало да съм благодарна, или нещо такова, нали?

— Нещо такова — промърмори той, наблюдавайки я внимателно.

— Да, особено като се има предвид колко ентусиазиран беше, когато г-н Уайът ни просвети за тайната на великата целувка, която даряваш. Боже, може би трябва да бутилираме това нещо, Брейдън. То ще се продава по-добре от пластмасовите зъби на Порода.

Мегън осъзнаваше, че Джонас наблюдава конфронтацията с подчертан интерес. Ако не го бе намразила от пръв поглед, сега със сигурност щеше. Като добавим и гнева, който нарастваше вътре в нея, това изобщо не помагаше на отношението й към него.

— Твоята половинка има бърза уста, Брейдън — изкоментира Джонас спокойно. — Трябва да поработиш върху възпитанието й.

— Да, защо да не го направя заради теб — изсумтя другият мъж, докато наблюдаваше внимателно жената.

— Извинете, момчета, но аз все още съм в стаята. — Тя махна с ръка, докато говореше. — Тази малка жена няма нужда да говори повече. Онова разгонване, или както там искате го наричайте, не ме вълнува ни най-малко.

Двамата мъже едновременно се намръщиха към нея. Това щеше да бъде сладко, ако не беше толкова ядосана.

— Знаете ли, мисля, че вече получих достатъчно основна информация. — Тя се усмихна стегнато. — Той ме иска, защото хормоните му са полудели. Много важно! Природата е гадна, нали? — Усмивката й стана по-широка, докато потискаше болката си. — Е, ще ти кажа нещо, г-н директор по Делата на Породите. Просто натовари малкото си златно момче обратно на един от онези луксозни малки хеликоптери, с които чух, че летите наоколо и го закарай обратно в хубавото ви безопасно Убежище, и виж дали не можеш да го излекуваш. Аз ще се справя сама. Както винаги съм го правила.

Беше бясна. Тя не беше някакъв дяволски магнит за хормони и изобщо не я бе грижа за това дали Брейдън харесва ефектите на някаква си химична реакция, особено когато вината бе негова, така или иначе. Не го бе молила да се забърква в живота й, и проклета да бъде, ако го помоли да продължи да бъде част от него.

— Както винаги си правила? — каза остро Брейдън, гласът му беше разпален. — Да се криеш. Не се ли умори от криене, Мегън?

— Всъщност, мисля, че да. — Младата жена пое дълбоко дъх, обръщайки се към двамата мъже, вдигна брадичка и ги погледна. — Но има едно нещо, на което ти ме научи, Брейдън. Твоят малък щит е наистина удобен. Имах достатъчно време, и съм сигурна, че мога да го възпроизведа. Не представлявам нищо, ако не мога да се приспособя, когато се налага. И мога да го направя без теб.

Брейдън се вторачи в нея, като скръсти ръце на гърдите си, а очите му се присвиха бавно и в тях прочете лека хищническа пресметливост.

— Не ме предизвиквай, любима — предупреди я тихо.

— Да те предизвиквам? — Мегън поклати глава, запазвайки леката, саркастична усмивка, която бе възприела. — Не те предизвиквам, любими. Казвам ти. Нямах нужда от теб преди да започнеш с това смрадливо, хормонално нещо, и със сигурност нямам нужда и сега.

— Може ли да отбележа, че разгонването е по-силно при жените, отколкото при мъжете — обади се в този момент Джонас, гласът му бе странно любезен. — Може би ще искаш да преосмислиш това.

— Да съм те питала за мнението ти? — Тя се обърна и се засили към вратата. — Ако двамата ме извините, ще видя дали мога да поправя някои от щетите, които нелепият ви хумор причини в този офис. — Хвана дръжката на вратата и се обърна, за да се намръщи към Джонас. — Един прекрасен ден, някой ще изиграе тази игра по-добре от теб, г-н Уайът. И когато това стане, искам място на първия ред.

Устните му се свиха още повече, когато погледна към Брейдън.

— Твоята половинка има голяма уста — изръмжа той. — Може да я вкара в беда.

— Смятам, че вече го направи — отвърна Мегън, преди да дръпне вратата и да се втурне по коридора. Силното ехо от затръшването на вратата беше кратък, приятен звук, когато дърво се удари в дърво. От другата страна се чуха приглушени проклятия. Нека си ругаят. Що се отнася до нея, бе понесла достатъчно.

Брейдън се взираше във вратата, главата му бе наклонена, а очите присвити. Мегън беше ядосана и наранена, и той ни най-малко не можеше да я вини. Мислите и емоциите му бяха твърде хаотични, за да й позволи да проникне през щитовете му, след онова първоначално, мигновено отхвърляне. Не можеше да рискува, не още.

— Хормонът, бушуващ вътре в нея, само ще направи нещата по-лоши — въздъхна Джонас, но тонът му вече бе по-спокоен.

Брейдън изсумтя.

— Благодаря за предупреждението. Точно това исках, моята жена готова да ме одере жив. Благодарности, Джонас.

— Наистина се надявам това глупаво разгонване да не стане обичай — каза другият мъж. — Това означава загуба на двама дяволски добри бойци. Тарик Джордан вече подаде оставка заради травми, така сочи досието му. Кучият му син се чифтоса със съседката си. Можеш ли да повярваш? Изпращаш един човек на мисия и следващото, което разбираш, е, че е чифтосан с малката сексапилна съседка. А сега и това. — Той поклати глава на ръба на раздразнението.

— Тревожи се повече за това, че не ти сритах задника, задето я ядосваш — изръмжа Брейдън, като прокара пръсти през косата си и въздъхна тежко. — По дяволите, можеше поне да се опиташ да проявиш малко такт.

Можеше само да клати глава в този момент. Директорът по Делата на Породите беше известен с манипулациите си и внимателно планираните игри. Но не и с милост или състрадание.

— Добре. Увери се, че животът ми ще бъде малко труден през близките няколко дни. Със сигурност това не е единствената причина да дойдеш тук днес? — Брейдън сви рамене неспокойно, опитвайки се да забрави за мисълта, че сексът може би наближава. Умираше да докосне Мегън, да предяви правата си над нея, да я маркира. Разгонването да върви по дяволите. Тя беше неговата жена, и той само се надяваше да я успокои относно този факт.

— Едва ли. — Джонас отиде до бюрото, седна небрежно на ръба и скръсти ръце на гърдите си. — Разпечатката определено идва от тук, нашето малко приятелче, Койота, ни увери в това. Той е жив, между другото.

Брейдън вдигна вежди.

— Определено не е очаквал това.

— Не е толкова лесно, но момчето говори, това е, което има значение. Ще го оставя да живее, докато спре.

— Знаеш ли кой е отпечатал графика? — Брейдън беше решен копелето, което бе предало Мегън, да си плати.

— Бях стеснил заподозрените. За съжаление, шериф Джейкъбс беше в краткия списък. Другите двама са Лени Бланшар и заместникът Хосе Дженсън. Назначил съм човек да ги следи и скоро ще получим отговори.

— Бланшар не изглежда такъв. — Брейдън поклати бавно глава, мислейки за приятелски настроения сержант.

— Тези обикновено ме правят най-нервен — изръмжа другата Порода. — Пази си задника. Все още не мога да ти изпратя екип, или да накарам някой да те покрива, знаеш това. Но работя върху нещо, така че да се надяваме скоро да имаме свободен екип. В същото време, ще се погрижа да започне разследване на двамата заместници и да видим какво мога да открия.

Брейдън кимна.

— А сега за другото. — Джонас се усмихна с прекалено голямо удоволствие. — Ти и госпожата трябва да бъдете подложени на изследвания. Мислиш ли, че можеш да я убедиш да сътрудничи?

Брейдън наведе глава. Да сътрудничи? Мегън? Сега?

— Някой ден, един от твоите войници ще те убие, Джонас — изръмжа той, като вдигна глава и отпусна ръце. — И проклет да съм, ако не бъда там, за да го видя.

Джонас се засмя.

— Задръж тази мисъл, приятелю. — Усмивката му показваше, че очаква това с нетърпение. — Доста време мина, откакто имах хубав бой, мисля, че ще се насладя на предизвикателството.

И там се коренеше проблема. Джонас рядко бе предизвикван.

Той си играеше, когато можеше; никога така, че да застраши хората си, но по начини, които ги караше да искат да го убият. В момента Брейдън разбираше положението и бе сигурен, че Мегън също го разбира.

Тя страдаше. Беше го почувствал, когато изхвърча от офиса и колкото и да го притесняваше това, то също така изпрати вълна от задоволство по сетивата му. Ключът към Мегън беше в докосването на емоциите, на сърцето й.

Тя беше ужасно независима, решена да остави своя следа, дори и ако тя е само в нейното малко късче от света. Беше боец, една от най-добрите алфа жени, които някога бе срещал. С малко повече тренировки и правилните щитове, от нея можеше да стане дяволски добър войник. Брейдън насочи погледа си към Джонас, чудейки се как командирът му ще приеме да има в редиците си човек, който не е Порода.

Уайът се намръщи към него.

— Какво?

— От нея би могло да стане дяволски добър войник — каза той с нисък глас. Бог да му е на помощ, ако Мегън го чуеше как се разпорежда с живота й. — Не е нужно да губиш войник, Джонас, вместо това можеш да спечелиш още един.

Очите на другия мъж се присвиха.

— Тя не е Порода.

— Те е емпат. А колекцията й от огнестрелни оръжия е по-голяма и от моята. — Брейдън изсумтя при тези думи. За съжаление знаеше, че има риск. Колекцията й от огнестрелни оръжия бе потресаваща. — Нещо повече, дори да не беше моя половинка, тя все пак е моята жена. Няма да я оставя настрана. — И той не можеше да се откаже от борбата. Да намали членовете на Съвета и на обществата за Чиста кръв, беше твърде важно.

— Не можеш да пребориш чифтосването. — Джонас се намести по-удобно на бюрото, докато другият мъж го гледаше внимателно. — Тя не изглежда доволна.

Брейдън въздъхна уморено.

— Не ми харесва някой да отнема правото ми на избор, Джонас, дори природата. Знаех, че тя е моя, но все още не бях решил как да я убедя в това. Сега всичко става още по-сложно. Тя усети, че отхвърлям идеята за чифтосването и сега е ядосана. Но ще го преодолее — няма друг избор.

Младият мъж стоеше неподвижно, докато Джонас продължаваше да го наблюдава. Директорът по Делата на Породите имаше този навик, сякаш можеше да надникне в душата на човека и да прецени дали си струва. За повечето хора беше объркващо, за онези, които работеха с него и се бореха до него всеки ден, беше успокояващо.

— Добре — кимна най-сетне рязко. — Изградете защитите и щитовете й. И обучението й е твоя отговорност. Ще го оставя на теб.

Сега трябваше само да убеди и Мегън.

Когато двамата се умълчаха, вратата се отвори и Ланс Джейкъбс влезе отново в кабинета си.

— Махай се от тук — сопна се той, когато забеляза Джонас да седи на бюрото му. След това се обърна към Брейдън. — Мегън е в офиса си, но ако не бъдеш внимателен, ще бъдеш ритан обратно до вкъщи тази вечер — в гласа му нямаше грам съчувствие.

— Вече знам откъде идва лошият характер на половинката ти — изсумтя Джонас към другата Порода, докато се изправяше бавно от бюрото. — Наследствен е.

— Продължавай да вярваш в това — измърмори Ланс, мина покрай бюрото и седна на стола си. Отпусна се назад и погледна двамата мъже замислено. — Тя ще се бори с вас с всеки свой дъх — информира ги след няколко секунди. — И можеш да налагаш забрана на каквото, по дяволите, си искаш, Джонас, но ти се забъркваш с моята братовчедка. Тя ми е по-близка от сестра. Не си мисли, че само защото живее в тази пустиня сама, семейството й няма да я подкрепи. Всеки един от нас ще го направи.

— Чак до чичовците от Специалните части? — Джонас сви вежди, а Брейдън сподави една въздишка.

— Особено те. — Усмивката на Ланс беше стегната, безмилостна. — Не забравяйте това. И докато сте тук, дръжте задниците си далеч от моя отдел, писна ми да се занимавам с Породи.

Това като че ли бе общото нещо между всички, които си имаха работа с Джонас.

Брейдън остана безмълвен, бдителен, преценяваше шерифа, докато той се мръщеше към Джонас. Този мъж имаше необикновена аура около себе си, едновременно стара и млада. Бе видял болка, бе познал смърт, и се бе върнал тук, предпазлив, ожесточен. Брейдън бе запознат с миналото му, знаеше досието му до последния детайл, но понякога човек може да прочете много повече в очите, които го гледат от едно уморено лице.

— Ще се връщам в Убежището. — Джонас кимна рязко, отвличайки вниманието на Брейдън от шерифа. — Уведоми ме, когато сте готови, за да се върна с Елиана.

Изследванията. Същите тези, срещу които подозираше, че Мегън ще се бори като бясна дива котка.

— Би трябвало да науча нещо скоро. — Брейдън кимна, преди да се отправи към вратата.

Когато излезе в коридора, ясно чу последния предупредителен коментар на Джонас към шерифа:

— Скоро ще си поговорим отново, Джейкъбс. Много скоро.

И Брейдън се зачуди какво точно крие в ръкава си сега директорът по Делата на Породите.