Сюзън Симс
Златна треска (9)

Осма глава

Всичко беше както първия път, когато се любиха.

Стронг целуна Кит и тя моментално загуби способността си да разсъждава. Преди да си поеме дъх, отново се превърна в беззащитно, чувствително и безизкуствено девойче.

Ръцете на Стронг — неговите невероятни ръце! — обгръщаха кръста й, привличаха я към него, носеха я във въздуха и я притискаха към тялото му.

Кит осъзна, че устните му не я докосват с бавна милувка. Не я изучават… Не я увещават… Стронг дори не спря да се наслади на нейния отговор… Той вземаше… Изискваше… Завладяваше…

Тя изгаряше от страст, възбуда и страх. Превърнала се бе в кълбо открити нерви и незащитена плът. Сладостни тръпки разтърсваха тялото й. Кожата й бе станала свръхчувствителна… Гърдите й набъбнаха. Зърната им се втвърдиха. Копнееха за милувките на устните му, жадуваха за ласките на ръцете му. Коленете й се подкосиха…

Широко разтворила очи, объркана и обезумяла, тя беше на ръба на истерията. Не можеше да мисли. Не можеше да се владее. Трепереше като лист. Не й достигаше въздух, не се побираше в кожата си. Стронг я беше омагьосал. Беше я зашеметил…

Кит ту се притискаше към него, ту го отблъскваше. Искаше да проникне в мислите, в сърцето, в душата му. Молеше се никога повече да не се разделят, защото за нея той бе всичко, от което имаше нужда. И в същото време не желаеше да има нищо общо с него.

По същия начин се бе чувствала преди десет години. Да, този мъж бе фатално опасен за нея. Тя беше играчка в ръцете му…

— Дявол да те вземе, Стронг! — изхлипа тя, колкото щастлива, толкова и нещастна.

— Дявол да те вземе, Кит! Боя се да не ти причиня болка… — промълви той. Пръстите му нежно се плъзнаха по врата й. — Не съобразих… Не мога да откъсна ръцете си от теб!

— Никога не ти се е удавало — предизвика го тя.

— Както и на теб — не й остана длъжен мъжът.

Стронг беше прав. Кит обичаше да го докосва — стегнатите мускули на гърдите му, извивките на тялото, плоския корем, правите черни коси, наболата брада… Стронг я подлудяваше. Не се насищаше да го гледа, да го докосва, да го целува, да се люби с него…

Изпита непреодолимо желание да го целуне по свой начин. Повдигна се на пръсти, постави ръце на раменете му и се наведе към него. Лъхна я свеж, възбуждащ аромат… Докосна го леко с устни и от гърдите й се изтръгна въздишка… Докосна го отново, като този път позволи на връхчето на езика си да навлажни устните му, да се шмугне между тях и да премине по разтворените зъби…

Стронг простена. Звукът дойде някъде дълбоко от гърдите му и заглъхна. Ръцете му се стегнаха около нея. Разтвори леко крака и я придърпа към себе си. Кит усети възбудата му през прилепналите джинси. Тялото му реагираше на всяко нейно движение, извиваше се, пулсираше, притискаше се към слабините й. Насърчена, тя смело впи устни в неговите. Тръпката, разтърсила тялото му я изпълни с ликуване — все още притежаваше власт да го възбуди до лудост…

В същия миг почувства как езикът му се стрелна между полуотворените й устни — насилваше, опустошаваше, пленяваше… Като горещ вятър, който я оставя бездиханна.

Усети, че мъжът посяга към робата й. Пръстите му бавно разкопчаха ефирната дреха и оголиха раменете й. Ръцете му внимателно плъзнаха копринената материя по бедрата й, докато се надипли в краката й.

Очите му бавно я изпиваха. Луната осветяваше гърдите й. Под погледа му зърната започнаха да се променят — надигнаха се, втвърдиха се, потъмняха. Кит понечи да прикрие голотата си, но той я спря.

— Недей! Искам да те гледам…

— И аз искам да те гледам! — прошепна тя.

Стройните крака и тесния таз се очертаваха ясно под прилепналите джинси. Ръцете му бяха мускулести и силни, раменете — невероятно широки…

— Искам да те докосвам — добави тя и дръзко плъзна ръка по плоския корем и по-надолу.

— О, Кит — задъхано промълви той, — и аз искам да те докосвам! Копнея да те докосвам!

Той обхвана гърдите й. Палците му нежно потриха чувствителните розови пъпки. Кит отметна глава и простена от удоволствие.

Стронг се наведе и докосна с устни зърната й. Погали ги с език, после нежно ги захапа… Дразнеше я, възбуждаше я, влудяваше я.

— Не… Не мога повече! — прошепна задъхано тя.

Стронг най-после се смили над нея. Отново обхвана с устни зърната й. Засмука ги продължително, поемайки в устата си все повече от гърдата й.

Това е лудост, мислеше си Кит.

— Господи, това е лудост… — Не разбра, че е произнесла думите на глас.

— И двамата знаехме от самото начало, че е лудост — отвърна Стронг.

— Защо дойде след мен в градината? — попита тя шепнешком.

— Мислиш ли, че имах избор… — едва успя да каже той и пръстите му нежно проследиха изваяните черти на лицето й. Изучаваха носа, ушите, брадичката й. След това се спуснаха по дългата нежна шия, гладките рамене, приканващите възвишения на гърдите, твърдия плосък корем и меката, женствена извивка, която се губеше между бедрата й…

След това ръцете му заслизаха от тила надолу по гърба й, като се наслаждаваха на трапчинката в края на гръбначния й стълб, извивката на бедрата, закръглените хълбоци.

Стронг я притискаше все по-плътно към себе си. Когато ръката му проследи чувствената линия между хълбоците, тя впи пръсти в колана на джинсите му и се притисна към него.

— Стронг…

Той вдигна глава. Лицето му беше пламнало. Зелените очи блестяха.

— Обичаш ли ласките ми, любима?

Тя не можеше да мисли, нито да говори… Не каза нищо. Той отново я докосна и реакцията й не закъсня.

Ръката му навлизаше все по-навътре в нея, докато накрая тялото й се разтърси в конвулсии и нежният й вик наруши нощната тишина.

Устните му жадно се впиха в нейните и уловиха възторжения й вик. В същия миг Стронг загуби контрол над себе си и Кит усети как мощни тръпки разтърсиха тялото му…

Точно така се бе случило и първия път. Стронг я бе докоснал, беше я погалил и тя се бе разтопила в ръцете му. Кит непреднамерено се бе притиснала към него и той бе избухнал като динамит…

— Нищо не се е променило — промълви Кит. Устните й бяха подути, тялото й тръпнеше в сладостна отмала. Не можеше да помръдне глава от рамото на Стронг.

— Някои неща наистина не се променят — съгласи се Стронг. — Не мога да се контролирам, когато съм до вас, госпожо. Никога не съм могъл. Не съм се опитвал и никога не бих го направил… — въздъхна той тежко.

Мъжът се наведе и вдигна робата от земята. Нахлузи я през главата й и започна да я закопчава, сякаш Кит бе безпомощно дете.

— Ще се справя сама — настоя тя, но пръстите не й се подчиняваха. Накрая той довърши започнатото. — Благодаря ти — промърмори Кит.

— Няма защо…

Замълчаха. Кит не откъсваше поглед от мъжа, облян в лунна светлина. Тъмната му коса беше разбъркана.

Гърдите му лъщяха от пот. Сенките на дърветата прикриваха лицето му. Той дори не направи опит да прикрие издайническото петно върху джинсите си.

— Не исках да се случи…

— Нито пък аз. — Тя впери поглед някъде над дясното му рамо, където се издигаше палмово дърво.

— Беше неочаквано…

— За мен също — призна тя.

— Добре ли си? — Той не помръдваше от мястото си.

Как бих могла да отговоря, питаше се Кит. Беше позволила на своя бивш съпруг — въпреки всичко, той беше именно такъв — недопустима близост. Беше го целувала като жена, изгаряща от любов. Беше го докосвала като жена, изгаряща от желание да се люби. Беше му позволила да я целува, да я докосва, да я гали, да я доведе до разтърсващ екстаз… Лунната светлина очертаваше тялото й под робата. Кожата й беше още мокра от любенето. Усещаше гърдите си възбудени. Зърната им все още бяха втвърдени. Краката не я държаха. Чудеше се как ще изкачи стъпалата до спалнята си…

Кит се хвана за единствената възможност — излъга.

— Дали съм добре ли? Да, разбира се. А ти как си?

— Аз ли как съм? — Той тръсна глава и се засмя саркастично.

— Точно това попитах!

— Ти как мислиш? След десет години открих, че все още не мога да държа ръцете си настрана от теб… Напълно се забравих… Изпразних се в панталоните като гимназист… О, да, чувствам се чудесно… Гордея се със себе си! — саркастично подхвърли той.

— Съжалявам…

— За какво? За онова, което направихме ли?

— Не… — Кит се опита да запази спокойствие, въпреки неговия гняв. — Ти самият каза, още преди да ме целунеш, че за нас няма нито бъдеще, нито минало. Има само настояще, само този миг…

— Знам какво съм казал — изръмжа Стронг.

— Съжалявам, че си разстроен. Не бива да се обвиняваш. — Кит му говореше като на малко дете. — Последните няколко дни бяха много напрегнати и за двама ни. Нека не говорим повече за това сега, а да се опитаме да поспим.

— Да поспим? — промърмори недоволно той.

— Чувствам се изморена.

— Не се учудвам…

— Тогава да си пожелаем лека нощ…

— Аз съм съгласен. Хайде да си лягаме!

От начина, по който го каза, и от погледа му Кит разбра, че Стронг има предвид да си легнат двамата заедно.

— Не — поклати глава тя.

— Да!

— Не можем…

— Можем!

— Не е редно.

— Защо? Ние сме женени.

— Не за дълго… — Тя го погледна укорително. — Утре сутрин може би ще съжаляваме за случилото се.

— Говори само за себе си, моля те — горчиво се изсмя Стронг.

— И двамата разбираме, че точно в този момент не е разумно да подновим връзката си.

— На нас винаги ни е липсвала логика — сви рамене той.

— Именно това беше един от проблемите ни…

— Катрин, винаги си ме влудявала…

С ръце на кръста, тя продължи да отстоява своето.

— Ти също ме влудяваше. От първия ден.

— Бях луд по теб! — произнесе той с глас, от който сърцето й заблъска лудо.

— О, не, не е вярно! Не можеш да ми замаеш главата със сладки приказки, Стронгарм Карлос Майкъл О’Кели! Вече не съм наивното девойче, което ти прелъсти преди десет години. Пораснах и помъдрях.

— Предполагам, това обяснява случилото се тази вечер?

Ярка червенина заля бузите й.

— Лека нощ, Стронг! — рече тя.

Стронг не помръдна.

Тя отваряше френския прозорец на спалнята си, когато дочу дрезгав шепот зад гърба си.

— Лека нощ, любима.

— Приятни сънища — прошепна тя, без да се извръща.

 

 

Да, но приятните сънища не идваха.

Стронг се въртеше в леглото и напразно се мъчеше да заспи. Едва призори се унесе в неспокоен сън, изпълнен с лица и грехове от миналото.

Откъслечни фрази се въртяха в съзнанието му.

„… Миналото ще се върне и ще те преследва, О’Кели“.

„… По-добре венчило, отколкото мъртвило.“

„… Греховете на бащите, ще се изкупят от синовете им…“

„… О’Кели ми е длъжник! Длъжник е на мнозина…“

„… Може би е време с твоето мъжленце да отидете на втори меден месец.“

„… Кажи на Стронг, че винаги е бил късметлия…“

„… Кажи на Стронг, че винаги е бил късметлия…“

„… Кажи на Стронг, че винаги е бил късметлия…“

Беше се съмнало, когато Стронг се понадигна в леглото. Започваше да си спомня. Снощи Кит му бе споменала нещо, което бе чул от друг преди много време… Ясно, че някой ги разиграваше. А това не му беше никак приятно.

Дошъл бе моментът да обясни на Кит положението. Беше сигурен, че тя ще го разбере и ще го придружи до Стоун Хаус и в планината. Там бяха отговорите на всички въпроси.

Може би наистина е време за втори меден месец, реши Стронг.