Сюзън Симс
Златна треска (11)

Десета глава

Пред вратата на кантората си Стронг поверително снижи глас.

— Не се притеснявай, Кит. Милдред Липър е мила и внимателна жена, самата дискретност.

Кит приглади назад косите си — кой знае защо, отново бе започнала да ги носи разпуснати…

— Аха, Милдред Липър, твоята секретарка, за която ми каза, че била на годините на майка ти, ако не се лъжа…

— Казах ти, че би могла да ми бъде баба. Но може би съм преувеличил мъничко…

— Така ли? — Тя свали слънчевите очила и ги прибра в чантата си.

— Да не би да ревнуваш? — Белите му зъби блеснаха в усмивка.

— Не говори нелепости! — отвърна тя, като положи върховни усилия да не издаде чувствата си. Не очакваше, че той толкова лесно ще отгатне мислите й. — Тя откога работи при теб?

— Вече цяла година и може би две или три седмици. — Той се наведе, повдигна брадичката й и я целуна по устните. — Преди това в продължение на трийсет години е била секретарка на Кларънс Т. Мартин. — Стронг посочи името на табелката. След това натисна медната дръжка на вратата и весело се провикна: — Здравей, Милдред! Как си?

Белокоса едра жена вдигна за миг поглед от деловите си занимания и изстреля без никакво предисловие:

— Оставила съм на бюрото ти телефонните съобщения и огромен куп писма, с които трябва да се справиш до пет часа. Съдията Питърсън иска да отидеш при него в четвъртък сутрин. Обади се госпожа Лунд. Двамата с господин кмета те очакват на вечеря в петък. — Тя си пое дъх и най-после отвърна на поздрава. — Аз съм добре, благодаря. А ти как си? — В очите й проблесна закачливо пламъче.

Младият адвокат най-после отново получи думата.

— Милдред Липър, Катрин Сент Клер — запозна той двете жени.

Последваха обичайните фрази на учтивост. Стронг ги слушаше, вперил поглед във вратата на кабинета си.

— Ще ми позволиш ли да те оставя за около час, за да отхвърля най-неотложните неща? — обърна се той към Кит.

— Разбира се! Върши си спокойно работата! Свикнала съм да се развличам сама — успокои го тя. Дъщеря на Матю Сент Клер и преуспяваща бизнес дама, Кит се придържаше към правилото „Работата преди удоволствието“.

— Благодаря ти, любима! — Той набързо я целуна по устните. — Няма да се забавя нито минутка повече, отколкото е необходимо!

Кит видя как той изчезна зад вратата на кабинета си. Ще си поговоря с него за интимните обръщения пред хората и за собственическия тон, който е придобил, изглежда, заедно с навика да носи каубойска шапка, обеща си тя.

— Катрин Сент Клер. — Милдред Липър се изправи, заобиколи бюрото и приближи към Кит. — Вие не сте ли от фамилията Сент Клер от Финикс и Палм Спрингс?

— Да, от тях съм — отвърна младата жена с въздишка.

— Ясно… — Кит разбираше, че Милдред е силно привързана към Стронг. Навярно смяташе за свое задължение да се грижи за него, да го защитава и пази.

— Стронг ми каза, че сте много дискретна. — Кит се взря в очите на възрастната жена и реши да говори открито.

— Ами, необходимо е да съм дискретна. — По лицето на секретарката изби червенина. — Познавам всички в градчето, зная всичко…

Кит си пое дълбоко въздух, преди да заговори отново.

— Аз съм съпругата на Стронг — съобщи тя. Внимателно наблюдаваше жената срещу себе си. Тя не показа ни най-малък признак на изненада. — Всъщност бях съпруга на Стронг — поправи се Кит.

— И защо стана така, мила? — запита секретарката.

— Историята е много дълга. — Кит въздъхна и се отпусна в едно от креслата за посетители. — Разделени сме от известно време…

— Откога?

— Десет години…

Милдред Липър свали очилата си и започна методично да ги почиства. Когато свърши, отбеляза:

— Е, това вече обяснява някои неща…

— Бяхме много млади… — рече извинително Кит.

— Бих казала, че и сега сте млади… — отбеляза секретарката закачливо. — Разбира се, на моята възраст всички ми се виждат млади… — След кратко мълчание, Милдред рязко смени темата. — Искате ли да изпием по чаша чай?

— О, да, с удоволствие! — Младата жена искрено се зарадва на предложението.

След като Кит бе изпила вече няколко чаши чай и бе похапнала от домашните бисквити, секретарката вметна уж случайно в разговора едно свое наблюдение:

— Стронг никога няма време за жени. Сега разбирам защо…

— О, но…

— Не е нужно да ви изтъквам, че сте красива жена, Катрин Сент Клер! — рече Милдред с тон, който не търпеше глупави възражения. — Вие сте от жените, които мъжете никога не могат да забравят. Поне мъжете като Стронг.

— И аз не можах да го забравя — сподели искрено Кит.

— Слава богу! Стронг О’Кели винаги е работил страшно много. Два пъти повече от другите. Няма покой нито денем, нито нощем. Явно иска да докаже, че е бил достоен…

— За какво да е достоен?

— Да сключи брак с жена от фамилията Сент Клер! Почти непосилна задача, дори за мъж като него… Знаете ли, той е невероятно добър юрист!

— Разбрах…

— Познавах само един, който беше по-добър от него.

— Кларънс Т. Мартин?

— Да — кимна Милдред. — Кларънс Т. Мартин, мир на праха му.

 

 

Когато след два часа Стронг излезе от кабинета си, жена му и секретарката пиеха чай и разговаряха като стари приятелки.

— Хубаво е, че поне един от трима ни поработи днес… — пошегува се той.

— Кит и аз си поговорихме — обясни Милдред.

— За какво? — полюбопитства той.

— Ами разни женски истории… — информира го секретарката. — Въпреки че това изобщо не е твоя работа…

Милдред и женски истории?! Стронг не можеше да повярва. Явно причина за всичко беше Кит. Едва пристигнала в града, вече бе успяла да разпердушини неговия добре подреден живот. Дори секретарката му се държеше дръзко с него… Не, той няма да допусне това! Обърна се рязко и се взря изпитателно в очите на жена си.

— Катрин?

— Да, мили? — Изражението й бе съвсем невинно.

— Аз… Ами… — Стронг забрави какво искаше да каже.

Секретарката моментално му се притече на помощ:

— Сигурно искаш да ми дадеш писмата, за да ги напечатам и да ги изпратя по пощата днес следобед. — Тя посочи изписаните листове, които той стискаше в ръката си.

— Да, ако обичаш. — Стронг успя да събере мислите си. — Обадих се на най-спешните телефони. Съдията Питърсън се съгласи да се срещнем следващата седмица. Уведомих госпожа Лунд, че за съжаление имам неочаквана гостенка. — Той хвърли поглед към Кит и сви рамене. — Така че кметът и съпругата му ни очакват двамата с теб на вечеря в петък!

— Но аз няма какво да облека… — притесни се тя.

— Малко по-надолу по улицата има чудесен бутик — обади се Милдред. — Предполагам, че носиш номер…

— Четирийсет и четири!

— Значи там ще намериш богат избор на дрехи! Ще ти отива всичко от жълто до яркозелено.

Жена ми вече не принадлежи единствено на мен, отбеляза наум Стронг. Да не говорим за кантората му… Наложи му се да повиши глас, за да му обърнат внимание.

— През следващите няколко дни с Кит трябва да разрешим много важен личен проблем и аз доста ще отсъствам от кантората, Милдред — предупреди той секретарката.

— Разбрах. — Тя го потупа майчински по рамото. — Ще направя за теб всичко, каквото мога.

— Ще удържиш крепостта, нали? — Той й беше много благодарен.

— До последния войн! — отдаде тя чест. — Не, по-скоро, до последната амазонка!

Той не отвърна на шегата. Дори не я чу. Умът му беше ангажиран с много по-важни неща.

 

 

— Не исках да говоря пред Милдред… — каза той на Кит, докато я водеше към джипа. — В днешната ми поща има още една анонимна бележка.

— Какво пише в нея? — Радостното й настроение изчезна.

Стронг настани Кит на седалката до шофьора. Заобиколи колата и зае мястото си. Бръкна в джоба си и най-после извади плика.

— Моля те, не се плаши! — опита да я окуражи той.

— Не се страхувах, докато ти не ми каза, че е опасно…

— Ще те пазя, каквото и да ми струва това!

— Знам…

— Ако е нужно, ще те защитя с цената на живота си.

Тя го погледна и Стронг съзря сълзи в очите й.

— Този път в плика има снимка — продължи той.

— Кой е на нея?

— Аз. — Той с усилие преглътна. Извади фотографията. — Написали са нещо на гърба й.

— Прочети ми го!

— Добре. — Той пое дълбоко въздух и отрони: — „Ако тази част струва хиляда думи, то другата половина ще ти коства един милион долара О’Кели“.

— Дай да я разгледам! — настоя Кит с тих, но твърд глас.

Стронг й подаде фотографията.

Беше правена отдавна. Някой преднамерено я бе разрязал с тъпа ножица по средата. Виждаше се Стронг, много по-млад, сниман пред Стоун Хаус. Той се усмихваше. Бе прегърнал някого през раменете. Вторият човек от снимката беше изрязан. Но и двамата знаеха, че е била Кит.