Мими Лат
Опасно съдружие (34)

34

Седнала на стола срещу бюрото на Даниел, Ребека разказваше за последните си разкрития. В началото той беше ядосан, защото тя не удържа на обещанието си да му докладва незабавно. А и никак не беше очарован да чуе, че е взела снимките от документацията, бе да му поиска разрешение. Но после любопитството му надделя.

— Значи Катрин се е сдобила с рецепта за елавил — същото лекарство, което е било открито в тялото на Райън — отбеляза той. — И от това стигаш до заключението, че тя го е убила, така ли?

— Да.

— Нека се върнем малко назад, моля те… Каква беше причината да я заподозреш?

— След внимателен прочит на рапортите по делото разбрах, че Катрин е единствената свидетелка, която продължава да твърди, че през онази нощ Райън се е наливал със скоч. Само тя твърди, че едва се е държал на краката си, очите му били кръвясали и трудно говорел… Няколко други свидетели, между които съм и аз, твърдят обратното — че той изглеждаше съвсем нормално.

— Това не е кой знае какво…

— Всъщност е. Защото означава две неща — или тя е видяла Райън в описаното състояние, след като му е пуснала някоя таблетка в уискито, или предварително е решила да твърди тези неща, имайки предвид, че в организма му ще бъде открит елавил и всички ще приемат наличието му за съвсем естествено, тъй като Райън е изглеждал дълбоко депресиран.

— Разбирам — разтърка брадичката си Даниел.

— Да не забравяме и това, което е видял Тони Некосия — добави Ребека. — Имам предвид изцапаната рокля и драскотината на ръката й.

— Не успя да откриеш тази рокля, нали?

— От химическото твърдят, че Катрин не им е носила подобна рокля. По всичко личи, че още на другия ден я е изхвърлила.

— Всичко това е важно — кимна Даниел. — Особено купуването на елавил със специална рецепта. Но информацията, която си получила от помощник-аптекаря, не е валидна пред съда. Може да стане такава, само ако я получим със съдебна заповед. Но дори и тогава ще разполагаме с косвени доказателства, които, страхувам се, няма да бъдат достатъчни. Катрин несъмнено ще наеме най-добрия адвокат по наказателни дела, който може да се купи с пари, а той лесно ще отхвърли тезата ни. Да не говорим за факта, че съдията не може да не се съобрази с двамата задържани по случая.

— Но никой от тях не признава, че е убил Райън — възрази Ребека. — И двамата твърдят, че той вече е бил изчезнал.

— Едва ли някой ще им повярва — въздъхна Даниел.

— Аз ще им повярвам! — упорито тръсна глава тя.

— Може би имаш право — отново въздъхна той. — Но моите началници никога няма да пуснат това дело в съда, тъй като не разполагаме с достатъчно улики за доказване на подобно обвинение!

— Значи няма да арестуваш Катрин, въпреки моята информация?

— Не мога. Липсват убедителни доказателства…

— Май повече се страхуваш да не изгубиш едно дело в съда, вместо да се бориш за разкриване на истината! — изгледа го гневно Ребека.

Даниел пребледня от обидата.

— Това не е вярно, Ребека! Аз наистина искам да ти помогна! — Стана, заобиколи бюрото и седна до нея, хващайки ръката й. — Неусетно започнах да те уважавам, при това много… — Поколеба се. — Истината е, че не си ми безразлична и ще направя за теб всичко, което е по силите ми… — Очите му гледаха умолително.

Дойде ред на Ребека да се стресне. Мисълта за чувствата на Даниел Блек към нея не беше нито нова, нито неприятна. Но сега това беше без значение, сега най-важното беше да постигне целта, от която я делеше само една крачка.

— А по силите ти ли е да арестуваш тази жена? — вдигна глава тя.

— При доказателствата, с които разполагаме — не. Бъди разумна, Ребека. Ти си юрист и много добре знаеш, че правомощията ми не са неограничени.

— Не искам да бъда разумна! — гневно отвърна тя и издърпа ръката си. — Особено когато това означава да позволя на Катрин Денисън да остане ненаказана за убийството на мъжа ми!

Скочи и се отправи към вратата. Не се обърна дори когато Даниел й извика. Беше убедена, че Катрин е замесена в убийството на Райън, и нямаше намерение да чака нито минута повече.

 

 

Потеглила към дома си, тя хапеше устни от безсилен гняв. Холмс и Ъруин несъмнено бяха планирали убийството на мъжа й и трябваше да си получат заслуженото. Но Катрин ги беше изпреварила и тя възнамеряваше да го докаже, въпреки всички пречки, които правната система поставяше пред нея.

Ами ако притисне Катрин с доказателствата? Ако й покаже снимките на изцапаната рокля, рецептата за елавил и й съобщи за онова, което бе видял Тони? Тогава може би тя щеше да признае истината, която би могла да бъде записана от скрит в чантата касетофон.

Спря пред един магазин и купи нова касета, после се прибра. Реши да изчака Катрин да се прибере и тогава да й се обади.

На секретаря имаше две послания от Даниел, но тя не му позвъни. Все още беше ядосана заради прекалената му предпазливост. Такъв човек никога не би се доверил на инстинкта си.

 

 

Към осем вечерта позвъни на Катрин.

— Ало?

— Обажда се Ребека Морланд. Искам да се видим, за да обсъдим някои неща.

— Много добре — отвърна Катрин. — Нали знаеш къде живея? Чакам те.

Ребека остана изненадана. Катрин се бе съгласила прекалено лесно — нещо, което съвсем не беше в характера й. После реши, че жената вероятно е твърде уморена, за да спори.

Телефонният звън я върна от входната врата. Помисли, че се обажда Катрин, и изтича да вдигне слушалката. Но беше Даниел.

— Ребека, защо не отговори на посланията ми?

— Нямаме какво да обсъждаме, Даниел — въздъхна тя. — Ти каза, че не можеш да направиш нищо без допълнителни доказателства и аз отивам да ти ги осигуря.

— Какво означава това? — разтревожи се той.

— Това, което чу. Извинявай, но трябва да тръгвам.

 

 

Качи се в колата си и потегли. Задъхваше се от ярост. Паркира, провери дали касетофонът в чантата й работи, после решително се насочи към вратата. Едва сега забеляза, че къщата на Катрин тъне в мрак. „Странно! — рече си. — Нали знае, че идвам?“

Натисна звънеца, но никой не й отвори. Позвъни още няколко пъти, после ядосано завъртя топката на вратата. За нейна огромна изненада тя се отвори.

Поколеба се за миг, после бутна вратата и влезе вътре.

— Ало? Има ли някой?

Не получи отговор. В къщата цареше гробна тишина. Събрала кураж, Ребека започна да проверява стаите една по една. „Може би нещо е станало“ — рече си. Понечи да включи осветлението, но после се отказа. Не искаше да привлича вниманието на съседите, още по-малко искаше да бъде арестувана за незаконно проникване в чужд дом.

„Възможно ли е да спи?“ — зачуди се. Едва ли, особено пък при отключена врата. Очите й свикнаха с мрака, а през прозорците нахлуваше достатъчно светлина, за да не се препъва в разни предмети.

Различи очертанията на стълбите и започна да се изкачва към горния етаж. Сърцето й лудо блъскаше. Напрегнато се ослушваше да долови някакъв необичаен звук.

Спря пред вратата на спалнята, пое си дъх и решително натисна бравата.

В очите й блесна ослепителна светлина.

— Влизай! — заповяда Катрин. — Очаквам те!

Понечи да избяга, но Катрин очевидно го беше предвидила.

— В ръката ми има пистолет, който е насочен право в главата ти! — просъска тя. — Затова ти предлагам да не вършиш глупости! — Ехидно се изсмя: — Нали искаше да си говорим? Е, хайде, ще си побъбрим на спокойствие!

Отклонила поглед от ослепителния лъч на фенерчето, Ребека най-сетне успя да зърне силуета на другата жена, която наистина държеше пистолет.

— Хайде, нямам на разположение цяла нощ!

Прекалено уплашена от внезапния развой на събитията, тя неохотно направи крачка напред.

— И тъй, да чуем за какво искаш да си приказваме — изправи се пред нея Катрин. — Може би за петната по роклята ми?

Ребека трепна. Господи, колко глупаво беше постъпила! Нима не можа да съобрази, че Даяна Уърлингтън ще уведоми приятелката си за разговора им? После разбра, че няма какво да губи, и рязко вдигна глава.

— Ти уби Райън, нали?

— Не ставай глупава! — хладно отвърна тя. — Двама мъже в ареста признават, че са планирали отстраняването му, и това е достатъчно за всички, с изключение на теб. — Замълча за миг, после устата й се разтегна в жестока усмивка: — Ти си голяма глупачка, Ребека.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че мога да те застрелям като куче! — изсъска другата жена.

— Нямам оръжие — промълви Ребека, преметна чантата си през рамо и разтвори ръце. С неудоволствие забеляза, че те треперят.

— Но аз не мога да бъда сигурна, нали? — блеснаха очите на Катрин. — Чувам шум, заварвам в къщата си непознат човек, който насочва нещо срещу мен, и стрелям. Откъде да зная, че това може да е… Както и да е. Все ще намеря какво да ти пъхна между пръстите.

— Никой няма да ти повярва!

— По този въпрос съм готова да рискувам! — ухили се жестоко тя.

— Добре — въздъхна с привидно спокойствие Ребека. — След като и тъй и тъй ще умра, може би няма да имаш нищо против да отговориш на един въпрос…

— Казвай.

— Отнася се за онази нощ на яхтата… Ти пусна елавил в чашата на Райън, нали? И той го е изпил заедно с уискито си.

— Откъде разбра за това? — широко разтвори очи Катрин.

— Направиха ексхумация на трупа. В него са открити следи от това лекарство. Аз пък се поразтичах и открих аптеката, от която си го купила. Рецептата ти е написал доктор Марвин Спенсър.

Ребека продължи да изброява уликите, а на лицето на Катрин се изписа ужас. Чу за полицейските рапорти, в които единствено тя твърди, че Райън е пил скоч, чу за собствените си описания на неговото състояние — далеч по-подробни и изчерпателни от останалите. А когато Ребека стигна до действията на Тони, лицето й стана бяло като вар.

— Не вярвам, че ти е казал подобно нещо! — просъска.

— Тогава откъде го знам? — Страхът вече беше започнал да напуска Ребека. Дори мисълта, че може да бъде убита всеки момент, не попречи на ледената й ярост. — Скоро ще те приберат, Катрин. Особено пък ако намерят трупа ми в къщата ти.

Думите й май предизвикаха търсения ефект: Катрин се замисли.

— Защо го уби, Катрин? Може би защото ти го отнех?

Другата жена презрително се изсмя.

— Няма мъж, който да струва чак толкова!

— Тогава защо? Вероятно си била част от заговора, така ли? Част от онези, които са се притеснявали от вероятността Райън да запознае властите с разкритията си за Холмс.

— Какво от това, дори и да съм?

— Но Брандън ме увери, че нямаш представа за това, което е сторил.

— Този човек явно ме смята за малоумна! Винаги съм била в течение на всичко, което става във фирмата. За съжаление само два дни преди смъртта на мъжа ти научих за глупостта на Брандън и за отчаяния опит на Райън да го спаси.

— Той ли ти каза?

— Не — стисна устни Катрин. — Сама разбрах. Бях забравила едни документи и се върнах да ги взема. Чух викове. Отначало помислих, че зад открехнатата врата на кабинета са Брандън и Райън, но после разбрах, че разговарят по интеркома. Не можех да повярвам на ушите си. Райън заплаши да съобщи нещо на властите, а когато чух какво е то, направо превъртях!

Нервите на Ребека бяха опънати до скъсване.

— И затова го уби? — попита със затаен дъх.

— Не можех да му позволя да разруши всичко, за което се бях борила цял живот! — диво блеснаха очите й. — Брандън нямаше да стане сенатор, всичко отиваше по дяволите и най-вече престижът на фирмата! Да не говорим, че положително щеше да се наложи да покривам част от дълговете на Брандън от собствения си джоб! — Гласът й изведнъж изгуби част от силата си: — Нямах избор, просто трябваше да го отстраня! — Замълча, после пристъпи крачка напред и просъска: — Всичко щеше да е наред, ако не беше ти! Започна да ровиш, започна да твърдиш, че мъжът ти е бил убит! Именно ти унищожи фирмата, Ребека! И вероятно се гордееш с това! — Пистолетът в ръката й заплашително се повдигна: — Влизай там! — Сочеше към един от големите вградени гардероби в спалнята.

Ребека трескаво обмисляше ситуацията. Там ли бе решила да я ликвидира? Може би защото дрехите щяха да погълнат шума от изстрела? Единствената й надежда беше Катрин да не започне да рови в чантата й. Стори ли го — край на записаните самопризнания. Ще унищожи касетофона, а после ще скалъпи някаква история за пред полицията. Не, това няма да е честно! Нима тази жена ще избегне отговорността не само за убийството на Райън, но и за нейното?!

Влезе заднешком в гардероба, после вдигна глава.

— Какво се случи, след като пусна лекарството в питието на Райън? Стана му лошо и ти му предложи да отиде да се разхлади?

— Дадох му три хапчета, разтворени в тройно уиски — отвърна със злобна усмивка Катрин. — И той, горкият, получи наистина ужасно главоболие… Започна да му се гади, а аз му казах, че не бива да повръща на хубавата яхта. Поведох го към кърмата, а когато стигнахме там, просто го пуснах…

— И той падна във водата?! — с ужас попита Ребека.

— Естествено — ухили се Катрин. — Къде другаде?

— Не извика ли?

— Извика, разбира се. Но двигателите вдигаха достатъчно шум. Протегнах ръка, той спря да вика и започна да плува… — Убийцата замълча, очевидно унесена в спомените. — Всъщност бях доста изненадана от него… При тази конска доза хапчета в комбинация с алкохола той би трябвало да се чувства доста зле… Но на практика плуваше като луд и успя да се хване за най-долното стъпало… Тогава се престорих, че му спускам въже… — В погледа й се появи някаква странна втренченост и Ребека потръпна от страх.

Другата жена вече не можеше да се спре, лицето й се разкриви от омраза.

— Но вместо въже държах нож. Наведох се и го порязах по ръката. Не зная какво го накара да се пусне — може би изненадата, може би болката, а най-вероятно и двете… Вече губеше сили. От раната на ръката му течеше кръв, а това рано или късно щеше да привлече акулите… — Разказът й рязко прекъсна, заменен от налудничав смях. — И тогава си тръгнах!…

— Как е възможно да сториш подобно нещо на човек, когото някога си обичала?! — извика Ребека. Тялото й силно трепереше. Направи една неволна крачка назад, гърбът й опря в стената, от двете й страни увиснаха дрехи. И в този миг разбра, че ще умре.

Яростта я заслепи. Искаше да нарани Катрин, да я накара да страда… Втурна се напред, повличайки купища дрехи със себе си.

Катрин беше изненадана от внезапното нападение. Още преди да насочи пистолета към Ребека, младата жена се стовари върху нея и я събори на пода. Пистолетът излетя от ръката й и се плъзна по паркета. Двете се претърколиха и едновременно се хвърлиха да го достигнат. Ребека направи опит да извие ръката на Катрин, но тя се беше превърнала в див звяр, който риташе, драскаше и хапеше.

Изведнъж се появи някакъв силует, една ръка се наведе и вдигна пистолета. Беше Даниел и Ребека почти изхлипа от внезапното облекчение, което я обзе.

— Слава богу, че сте тук! — светкавично се овладя Катрин. — Тази ненормалница се промъкна в къщата ми и иска да ме убие!

— За ваше съжаление чух доста от това, което казахте, Катрин — отвърна той. Гласът му издаваше отвращение.

— А останалото е записано — добави Ребека, изправи се на крака и му показа касетофона в чантата си. За щастие той продължаваше да работи.

— Иди да повикаш полицията — кимна й Даниел.

— Ще направите голяма грешка — простена Катрин, опитвайки се да стане на крака.

— Не мърдайте! — рязко я предупреди той, а в очите му се появи стоманен блясък. — При първото рязко движение ще стрелям!

Ребека се изправи и тръгна към телефона. От огромното облекчение, което изпита, тялото й почти се схвана. Набра номера на полицията и остана като закована на мястото си. Нямаше представа колко дълго продължи това. Най-накрая до слуха й долетя нарастващият вой на полицейски сирени…

 

 

Даниел отвори уста за обяснения едва след като отведоха Катрин. След последния им телефонен разговор се опасявал, че Ребека ще направи глупостта да притисне тази жена, и взел съответните мерки. Вече знаел, че Катрин има навика да работи до късно и веднага хукнал към кантората. След като не я открил там, разбрал грешката си и моментално се отправил към Манхатън Бийч. За съжаление Ребека отдавна го била изпреварила.

— Защо се изложи на този риск? — попита с потрепващ от гняв глас той.

Ребека го бе изслушала мълчаливо, ясно осъзнала, че този човек е бил на ръба на нервната криза не за друго, а защото е бил дълбоко загрижен за безопасността й. Изчака го да се успокои и тихо обясни, че не би могла да позволи на тази жена да се измъкне. Просто трябвало да я накара да плати за убийството на Райън.

По-късно той настоя да я изпрати до дома й. Стиснала волана с две ръце, тя се опитваше да си представи какво бе преживял съпругът й. Защо Райън не беше споделил нищо с нея? Защо, господи? Заедно може би щяха да стигнат до решението да се обърнат към ФБР или пък да направят нещо друго. И той нямаше да е мъртъв… Постепенно осъзна, че няма смисъл да се измъчва по този начин. Вече не можеше да го върне…

Даниел слезе от колата и я изпрати до входната врата.

— Ще ме поканиш ли да вляза?

Тя долови умолителната нотка в гласа му. Стана й топло и хубаво, изведнъж почувства колко много й е липсвала подобна загриженост. Даниел беше чудесен човек, но все още беше твърде рано… Може би след време…

— Благодаря — усмихна му се тя. — Ценя високо твоята загриженост. Но за момента бих искала нещата да останат такива, каквито са…

Той моментално разбра и се усмихна. Наведе се, устните му леко докоснаха косата й.

— Дадено — рече. — Пази се. Ще ти се обадя след няколко дни…

Тя кимна, въздъхна и бавно отвори вратата.