Нанси Мартин
Силата на страстта (8)

Осма глава

На следващата сутрин Флечър се събуди с приповдигнато настроение и необичайно добре отпочинал, въпреки че едва ли бе дремнал повече от четири часа. Амелия още спеше дълбоко, сгушена в прегръдката му. Дожаля му да я буди. Внимателно се измъкна, взе дрехите си и излезе тихо да се облече навън.

Отвори вратата и замръзна.

— Добро утро, татко. — На стълбите беше застанал Джес. А Флечър, като олицетворение на греха, стоеше пред него съвършено гол. Едва не изпусна дрехите си.

— Добре ли спа? — Джес едва криеше усмивката си.

Флечър пристъпи напред и тихо затвори вратата зад себе си.

— Какво правиш тук?

— Чакам теб — отговори момчето и се протегна небрежно. — Вече си мислех, че ще спиш целия ден.

— Колко е часът?

— Около девет. Ей, никога не си спал до толкова късно. Сигурно си имал тежка нощ. — Погледна развеселен как баща му хвърли всичко, освен джинсите си на пода и започна да се облича. — Не си прави труда да бързаш. Искам да кажа, ако все още не си готов.

— Готов съм, готов съм!

— Тази сутрин си нещо кисел? — ухили се Джес предизвикателно.

— Не бях кисел, преди да те видя — изръмжа Флечър.

— Дойдох да проверя дали не си самотен, но ми се струва…

— Много съм си добре! — сопна се Флечър. — Говори по-тихо!

— Разбирам — потисна усмивката си Джес. — Да ти помогна ли за обувките? Взел си само едната, другата сигурно е вътре. Да ти я донеса ли? — Понечи да влезе, но баща му го бутна обратно.

— Стой си на мястото и ми кажи защо, по дяволите, стърчиш тук!

— Ами дойдох да те извикам за закуска — сви рамене Джес. — Но може би е по-добре да поговорим.

— За какво? — изгледа го баща му подозрително.

— За безопасния секс.

Флечър преглътна, останал без глас.

— Много е важно, нали знаеш?

— Безопасен секс? — Седна тежко на стълбите. — Искаш да говорим за секс?… Сега, на минутата?

— Не се отнася за мен, татко, а за теб.

— Виж какво…

— Помниш ли деня, преди да замина за колежа? Ти ме взе със себе си да търсим загубените телета. Докато яздехме, ми говореше за всички неща, които трябва да знам, преди да напусна дома. Този ден не намерихме никакви телета. Странно, не мислиш ли? Но тогава ти каза, че всяко време е добро за разговор за важни неща като секса.

— Накъде биеш, Джес?

— Предпазливостта никога не е излишна.

— Ти ли ми го казваш?

— Всеки има нужда понякога да му се напомня, ти самият го каза. Значи може би е добре аз да ти го напомня. Предполагам, че правилата важат за всички. Нали разбираш, когато става дума за жени…

Флечър усети, че се изчервява.

— То си е твоя работа, нали така? — продължи Джес невъзмутимо. — Така ми каза. Но един мъж трябва да носи отговорност за постъпките си. Ако искаш да опечеш торта, трябва да счупиш няколко яйца. Така каза.

— Джес…

— Сериозно говоря, татко. Имаш ли винаги в себе си презервативи? Защото не можеш през цялото време да разчиташ на жените. Трябва да си готов да понесеш последиците, ако направиш нещо неразумно, като…

— Може ли да не се безпокоиш за това, а?

— Не става дума само за забременяване — продължи Джес упорито. — И това си ми казвал. Става въпрос за собственото ти здраве. В тези времена не можеш да си сигурен в никого.

— В някои хора съм сигурен — отсече Флечър с намерение да приключи разговора.

— Надявам се да се окажеш прав. А сега има още нещо.

— Какво е то? — Погледна сина си внимателно.

— Трябва да помислиш за обвързване — каза Джес сериозно. — „Не съм те отгледал, за да се забавляваш за една нощ с някое хубаво момиченце и на сутринта да избягаш, без да си вземеш довиждане.“ Помниш ли? Това го каза онзи ден, докато яздехме. И аз мисля…

— Джес — започна Флечър свирепо, — защо мислиш, че имам нужда от тази лекция?

— И сега идва големият въпрос. Не ми се иска да вярвам, че си мъж, който си прави удоволствие с една жена и после я изоставя.

Флечър наведе глава в ръцете си и простена.

— Не бива така, татко — засмя се момчето. — Зрелите хора не постъпват така.

Флечър избухна в смях.

— Млъкни, чуваш ли!

— Разбира се, татко. Както заповядаш. Просто исках да съм сигурен, че знаеш какво правиш.

Погледнаха се, кикотейки се като малки деца.

— Много красиво ти е насинено окото — забеляза Джес, изтривайки сълзите си.

— Благодаря — отговори Флечър гордо. — От сина ми е.

— Сигурно има силно дясно кроеше.

— Разбира се. Аз съм го учил.

— Обзалагам се, че е доволен от уроците.

Отново прихнаха и когато след малко Амелия излезе на терасата, ги видя да се превиват от смях. И двамата спряха и я погледнаха.

Тя беше разрошена, дяволски сексапилна, с джинси и риза, но боса. Джес облещи очи, като че бе видял богинята на любовта.

— Добро утро — поздрави тя и пъхна ръце в джобовете си. Невинен жест, който им се стори по-еротичен от стриптийз. Опря се на рамката на вратата. — Какви са тези сериозни разговори, които водите?

Смехът ги завладя отново и те не успяха да отговорят.

Странно, но Амелия се чувстваше като у дома си, когато пое с Флечър и Джес към къщата на Брук. С истинско удоволствие слушаше как баща и син си разменят закачки. Още по-добре й стана, когато Флечър обви ръка около кръста й. Усмивката му разсея съмнението, че снощи е направила грешка.

Когато стигнаха, закуската не бе готова.

— Ето ги двамата поспаланковци — съобщи Брук с чаша кафе в ръка. — Зоуи, виж кой е решил да пристигне в страната на развлеченията.

Зоуи бе заета с работата си около печката и не се обърна.

— Виждам.

Амелия усети напрежението в тона на дъщеря си и веднага разбра, че нещата не са толкова розови, колкото иска да ги представи собственият й баща. Забеляза нещо в усмивката му и ведрото й настроение се разсея.

Флечър или не забелязваше нищо, или много добре се преструваше.

— Тази сутрин тука мирише много вкусно. — Потри ръце и се надвеси над рамото на Зоуи. — Какво готвиш?

— Палачинки и наденица — отсече тя и му хвърли поглед, който трябваше да го изпепели.

— Страхотно! Умирам от глад.

— Защо ли? — попита тя язвително. — След такава нощ ви се отваря апетит, така ли?

— Пропуснах да ви предупредя — прошепна Джес притеснено на Амелия.

Флечър също се обърна към нея:

— Трябва ли да съобщим нещо?

— Не! — отговори тя ужасена. — Недей!

— Може да се окаже добър ход.

— Недей, моля те…

— Не можете да ни съобщите нищо, което вече не сме разбрали — подхвърли Зоуи през рамо.

Амелия се свлече на пейката и разтри пулсиращите си слепоочия.

— А аз си мислех, че идвам само да те взема.

Зоуи се обърна, пламнала от гняв:

— Няма да ме вземаш!

— Скъпа моя — започна Амелия, като се опитваше да говори спокойно, — изживя своето приключение. Сега е време да се върнем вкъщи.

— И ти изживя своето — изсумтя Зоуи. — Какво има? Да не си останала разочарована от него в леглото?

— Зоуи!

— Какво ще кажете аз да сготвя? — вметна Флечър.

Тя му връчи лъжицата.

— Моля. Да видим дали в нещо те бива.

— Зоуи, веднага да се извиниш!

— За какво? Какво лошо съм направила?

— Ти обиждаш господин Флечър, който…

— Който снощи е преспал с майка ми. Ако си мислиш, че ще му простя някога…

— Да му прощаваш?! — Амелия скочи. — Виж какво, малка госпожице, аз съм възрастен човек! Това, което стана снощи, беше мое решение. Аз го направих сама, така че…

— Хей! — обади се Флечър.

— Добре де, направихме го и двамата, но това остава само наша работа и не засяга никого.

— Много добър пример ми даваш, мамо — озъби се Зоуи. — Не те имах за жена, която спи с първия срещнат.

— Не съм такава и ти го знаеш много добре. Просто използваш случая, за да отложиш основния въпрос.

— Няма друг въпрос. Оставам тук. Това е окончателно. Дядо ми каза, че може.

— Вярно ли е? — обърна се Амелия към баща си.

— Да — отговори старецът. — Ако иска, може да остане.

— Хич не си го мислете! Адът ще замръзне, преди да разреша на моята дъщеря да живее с теб!

— Тогава си купи ново топло палто, защото мисля, че ще остане.

— Защо? — простена Амелия. — Защо искаш, Зоуи? Та ти беше доволен, когато си отидох. Защо отново започваш всичко?

— Тя самата иска. Тук й харесва, а и на мене няма да ми е излишна малко помощ през зимата. Вече остарявам, а тя е добра компания. Ако иска дом, може да го създаде тук.

— Забранявам!

— И как ще стане това? — попита Зоуи предизвикателно.

— Аз съм ти майка!

— И какво от това?

— Първо, законът е на моя страна. Освен това трябва да продължиш училище.

Зоуи очевидно досега не се бе замисляла за това.

— Добре — прехапа устни. — Може да живея у Флечър през седмицата и да се качвам тук в събота и неделя.

— О, не! — възрази Флечър. — Не ни забърквай във вашата каша. Особено след като тази сутрин се държа така с мене.

— Съжалявам. Не го исках. Бях ядосана на майка си и… ами просто така го казах. Не мога да се върна в Ню Йорк.

Амелия я хвана за ръката.

— Съвсем скоро няма да можеш да понасяш това място. Тук владее самотата. Няма приятели, няма телефон, дори кола няма!

— Ще има — обеща Брук. — Само да спре изсичането.

— А кога ще стане това? След месеци? Ами ако си счупиш крака? Има ден езда до най-близкия лекар. Тук човек не може да живее. Не е безопасно. Тук е…

— Ти си израснала тук — напомни й Зоуи. — Нека и аз да опитам.

— Не!

— Тук се чувствам у дома, мамо. — Големите й сини очи плувнаха в сълзи. — Ако ме обичаше, щеше да ми позволиш поне да опитам. Моля те!

На Амелия също й се доплака.

— О, Зоуи… — прошепна тя.

Брук се отпусна тежко на масата и погледна Амелия, после Зоуи и обратно.

— Какво ще кажеш за един пробен срок?

— Какво?

— Нека остане за малко, колкото да разбере как е. Аз ще се грижа за нея.

— Колко малко? — попита Амелия бавно.

— Месец? — сви рамене Брук.

— В никакъв случай!

— Тогава две седмици.

— Според закона тя трябва да учи. Ще те съдят, ако като неин настойник не й разрешаваш да посещава училище.

— Добре — вдигна ръце той. — Дай ни една седмица и после ще видим. Може дотогава да й омръзне.

— Няма! — заяви Зоуи разпалено. — Не искам да се връщам в Ню Йорк. Не ми е там мястото. Моля те, мамо. Нека опитаме.

Амелия потърси поддръжка от Флечър, но той само поклати глава:

— Решението е твое.

Трябваше й време за размисъл, но не вярваше, че и след седмица ще се чувства по друг начин. Не допускаше да се раздели със Зоуи, дори за няколко дни. Щеше да бъде болезнено.

— Зоуи, не мога да си тръгна без теб!

Зоуи коленичи и сложи ръце в скута й.

— И ти можеш да останеш.

— И какво ще правя? — изсмя се Амелия. — По цял ден ще бера боровинки или ще пека бисквити?

— Можеш и тук да бъдеш адвокат. Навсякъде има нужда от адвокати.

— Не! Няма да се върна в тази планина. Моята работа е в Ню Йорк. Ето, за този понеделник имам набелязани срещи.

— В такъв случай ще се чуваме по телефона.

— Тук няма телефон!

— От време на време ще отскачам до Флечър. Сигурна съм, че ще ми позволи поне да ползвам телефона.

— Поне — кимна Флечър.

Амелия го стрелна с очи.

— Ти мислиш, че тя трябва да остане тук, така ли?

— Ако така иска, въпросът е наполовина решен — сви той рамене.

Амелия затвори очи. Никой не беше вече на нейна страна. Чувстваше се ужасно. Обзе я самота.

— Мога ли да остана, мамо? Поне за седмица.

— Добре — прошепна тя. — Но само за седмица.

— О, мамо, благодаря ти. Благодаря ти! — Момичето я прегърна силно. — Наистина те обичам, мамо!

— И аз те обичам.

— По дяволите — чу се гласът на Флечър. — Май изгорих закуската.

Трябваше да приготвят всичко отначало. Седнаха около масата. Флечър гледаше скришом Амелия. Знаеше, че страда и му се искаше да може да я прегърне и успокои. Но Зоуи бдеше. Явно мислеше, че е обезчестил майка й.

— Какви планове имаш за днес, синко? — прекъсна мислите му Брук. — Веднага ли ще се прибираш?

Флечър смяташе да съобщи по-внимателно това си намерение на Амелия, но вече нямаше избор.

— Да, трябва да се върна при момчетата. Ще ме чакат.

— Закъсняваш — намръщи се Брук.

— Пътят е надолу и ще стигна бързо.

— Надявах се, че заедно ще успеем да извършим едно дребно хулиганство.

— Какво хулиганство? — присви очи Амелия.

Брук не й обърна внимание и продължи към Флечър:

— Мисля си, че можем да сплашим малко тия от дърводобивната.

— Как да ги сплашите? — настоя Амелия. — Какво си намислил?

— Просто едно посещение, което малко ще забави работата им — тросна се баща й. — Ако им създам неприятности, може да решат, че не си заслужава да продължават.

— Може да има по-добър начин — обади се Флечър притеснено.

— Да — веднага се съгласи Амелия. — Само това ни липсва, да те пратят на съд за тормоз на хора, които просто си вадят хляба.

— Имаш ли по-добра идея? Или вече не те интересува какво ще стане с тази гора?

— Разбира се, че ме интересува. — Тя вдигна чашата си, за да скрие обзелите я чувства. — И ако искаш да знаеш, имам по-добра идея. Дай ми да видя договора, който си подписал.

— Защо?

— Защото съм юристка. Може да намеря вратичка.

— Какво да намериш?

— Нещо, което да ни позволи да разтрогнем договора — обясни Амелия. — Моята работа е да пиша договори, които да не могат да бъдат разтрогнати. Знам какво да търся.

— Какво можеш да загубиш, Брук? — подкрепи я Флечър.

— Май си струва — промърмори Брук. — Зоуи, иди ми донеси второто чекмедже на бюрото.

— Цялото чекмедже ли?

— Цялото. По дяволите, не разбираш ли какво ти се казва!

Без да се обижда, Зоуи донесе това, което й поискаха. Чекмеджето беше претъпкано с хартии, списания, счупени моливи.

— Голям хаос — отбеляза тя. — Как можеш да намериш нещо?

— Ти само го дръж! — Брук разрови хартиите, намери няколко гъсто изписани листа и ги подаде на Амелия.

— Благодаря. — Тя стана.

— Хей, къде отиваш?

— Дълго е. Отивам навън да го прочета спокойно.

Докато Амелия седеше на терасата и проучваше договора, Флечър реши да помогне на Зоуи и да опита да се сдобри с момичето. Но тя се оказа непреклонна като майка си и не каза и дума повече. Дори успя да го настъпи и разля върху ризата му цяла тенджера студена сапунена вода. Джес наблюдаваше сцената, докато избърсваше чиниите.

— По-добре изчезни, преди следващия път да те залее с вряла вода — прошепна той на баща си.

Но Флечър не избяга. Зоуи не направи повече опити за физическа разправа, но ясно се разбра, че няма да му прости прелъстяването на майка й. Флечър обаче реши да не се отказва.

Вниманието му беше привлечено от викове. Чу се и гласът на Амелия:

— Флечър, ела тук!

Той избърса ръцете си, излезе на терасата и с изненада видя как останалата част от семейството му препуска към къщата на Брук Тъкър.

— Татко! — извика Джейк и скочи от потния си кон. — Колко се радваме, че успяхме да те намерим!

Люк и Джейк тичаха към баща си.

— Няма да повярваш, какво се случи — започна Люк.

— Ужасно! Трябва да се намесиш — допълни Джейк.

— Спокойно! — нареди Флечър. — Какво толкова е станало?

Те се опитаха да обяснят в един глас:

— Подбирахме добитъка, както ни беше казал…

— Тръгнахме към западното пасище, видяхме няколко бичета и тогава…

— Леле, каква изненада!

Флечър виждаше, че момчетата са бързали. Конете клюмаха, а децата бяха уморени и изплашени. Ясно беше, че са пренощували в базовия лагер и сутринта са бързали да донесат новините — каквито и да са.

— Добре! Успокойте се. Какво се е случило?

— Цялото пасище е изровено и са разположени машини — съобщи Люк. — Някаква компания е започнала да изсича дърветата.

— Някой сече в нашето имение?!

И двете момчета кимнаха с глави, а Джейк добави:

— Ние им обяснихме, че са влезли в чужда собственост, но те не искаха и да чуят.

— Почакайте малко. Значи вече сте говорили с тях?

— Да, но те ни казаха, че не знаем какво приказваме — задъха се Джейк. — Аз исках да вземем пушките, за да им покажем, че си знаем работата. Но този страхливец…

— Не съм страхливец! — прекъсна го Люк. — Освен това ключовете от килера с пушките са у татко, глупако.

— Сто пъти съм казвал да не се доближавате до пушките!

Джейк беше бесен.

— Да, татко, но те ни се присмяха и…

— И ние дойдохме да те извикаме — съобщи Люк очевидното. — Трябва да ги спреш, татко. Та те съсипват земята ни!

Флечър оцени положението за секунди.

— Добре. Заемам се с това. Днес вие ще останете тук, разбрахте ли? Конете ви са полумъртви, а можете и да помогнете на господин Тъкър.

— Съгласни сме, татко — отговориха те в един глас, очевидно доволни, че баща им поема инициативата.

— Джес — продължи той, — искам да наглеждаш братята си, а утре да ги доведеш у дома. Трябва да се приберете до залез-слънце.

— Добре, татко.

— Брук, благодаря за гостоприемството. Чувствай се свободен да искаш каквато и да е работа от тези момчета. Те са добри работници. Само ги дръж под око.

— Ще го направя — ухили се Брук. — Надявам се скоро да се видим.

— Благодаря. Амелия… — Но когато я погледна, тя вдигна упорито глава:

— Няма нужда да си вземаме довиждане. Идвам с теб.

— Какво?!

Тя беше сгънала договора и го слагаше в джоба си:

— Правилно ме чу. И аз тръгвам. Може да имаш нужда от моята помощ.

— Амелия…

— И без това не е нужно да оставам тук повече — добави тя, без да поглежда дъщеря си. — Трябва да се върна в Ню Йорк. А дотогава ти може да имаш нужда от адвокат.

— В живота си не съм се нуждаел от адвокат!

— А при развода?

— Пати се погрижи за това.

— Е, все някога трябва да ти се случи за пръв път. Ако ти потрябвам, аз ще бъда на разположение.

Флечър се усмихна. Харесваше му войнствения блясък в очите й. Вече съжаляваше която и да е дърводобивна компания, която би й се изпречила на пътя.

— Аз съм разорен, както знаеш. Може би няма да мога да ти платя скоро.

— Ще го уредим някак, сигурна съм.