Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Showdown, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Катя Георгиева, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2012)
- Разпознаване и корекция
- hrUssI (2013)
Издание:
Нанси Мартин. Силата на страстта
Американска. Първо издание
ИК „Арлекин-България“, София, 1995
Редактор: Марияна Василева
ISBN: 954-110-344-8
История
- — Добавяне
Седма глава
Амелия запали камината, но забрави да отвори отдушника и стаята се напълни с дим. Докато проветряваше, седна на тъмната тераса. След малко дойде Флечър, метнал спалния си чувал през рамо.
— Изглеждаш самотна.
Тя се насили да отговори весело:
— Нужно ми беше да остана за малко сама. Имаше ли още фойерверки?
— Ако питаш за къщата на баща ти, нямаше — усмихна се той и се приближи. — А може би ти си приготвила? Ако е така, аз поканен ли съм?
Амелия усети, че и тя се усмихва.
— Мисля, че бирата ти е дошла повечко.
— А може би точно колкото трябва. — Той опря крак на първото стъпало и се наведе над нея. — На лунна светлина си прекрасна.
Тя протегна ръка и го ощипа по носа.
— Нямаш ли нещо ирландско в произхода си? Тази вечер говориш само с шаблони. Та луната още не изгряла!
— Хм, това не променя нещата. Честна дума.
За потвърждение я целуна — кратко, но силно и Амелия усети, че той изобщо не е пиян. Внезапно самата тя се почувства замаяна. Не посмя да срещне погледа му.
— Тази вечер беше искрен с Джес. Впечатлена съм.
— Май много лесно се впечатляваш — усмихна се той.
— Иска се смелост, за да му кажеш, че го обичаш. Много хубав момент.
— Както вече казах, понякога на хората им е нужно да слушат тези думи.
— Разбирам Джес. Ти хвърляш ужасно голяма сянка. Сигурно не е лесно за едно момче като него да расте в сянката на човек като тебе.
— Човек като мене? — Той се наведе още по-близо. — Какво искаш да кажеш?
Амелия се опита да устои на мощното му сексуално излъчване. А това, като всичко останало в него, не беше за пренебрегване. Изключителната му самоувереност, независимо дали се отнася за жени, деца, коне или нещо друго, се набиваше в очи, прозираше в начина, по който се движеше, говореше или мислеше.
— Ти си силен човек — силна воля, силна индивидуалност, силни убеждения. Свикнал си другите да ти се подчиняват. Повярвай ми, знам за какво говоря.
Флечър нави около пръста си кичур от косата й.
— Плашиш ли се от мене?
— Малко.
Той я погали по бузата и от този жест Амелия се разтрепери в очакване, прекалено силно, за да го скрие. Чу гласа му:
— Тази вечер на масата ти ме докосна, помниш ли? Вярно, че не беше кой знае какво, но оттогава не мога да мисля за нищо друго. С баща ти приказвахме около час, а не помня и дума.
— Сигурно ти е говорил за риболов.
— Може би. Но аз не мислех за рибата, а за тебе.
— И аз си мислех за тебе — въздъхна тя дълбоко.
— Надявам се, само хубави неща.
— Страхувам се, опасни неща. — С неохота хвана ръцете му, за да спре ласката.
Флечър се вгледа в напрегнатото й лице.
— Аз не съм опасен, Амелия.
— Опасен си. А двамата, ти и аз, можем да бъдем още по-опасни.
— Но въпреки това се изкушаваш.
Той се наведе и я целуна по слепоочието, после по ухото. Тя затвори очи — може би да се наслади по-пълно на обзелото я усещане. Несъзнателно изпусна ръката му. Пръстите му веднага се плъзнаха по врата й, под яката на блузата й и потърсиха сърцето й.
— Искам да правя любов с теб, Амелия.
— Не бива.
— Сами сме — възрази той тихо, но настойчиво. — Всички други ще спят в къщата при баща ти. Можем да правим каквото поискаме. А аз искам теб. Много те искам. А ти?
— Може би. Но не е правилно.
— Много си е правилно.
— Но това е…
— Какво?
— Непреодолимо — въздъхна тя. — О, Флечър!
Той се засмя и хвърли спалния чувал на земята. Хвана с две ръце лицето й, така че и да искаше, Амелия не би могла да избегне целувката. Устните му бяха топли и сладки. Тя обви ръце около раменете му и се изправи. В очите му се четеше страст. Амелия чувстваше силното му тяло и знаеше колко силно я желае.
— Ти трепериш, Амелия.
— Да влезем вътре. Запалила съм камината.
— Знам — прошепна той и отново намери устните й. Ръцете й, сякаш подчиняващи се на своя собствена команда, започнаха да изследват тялото му. Тя разкопча ризата му, плъзна длани към джинсите му.
— Господи, разбираш ли какво правиш с мен?
— Люби ме — простена тя.
Без дума повече, той я грабна на ръце, внесе я в стаята и затвори с крак вратата. Огледа се за легло. До стената, срещу камината имаше четири нара. Амелия вече бе простряла спалния си чувал върху най-големия. Флечър се запъти към него.
— Сигурна ли си?
Единственото, в което беше сигурна, бе, че да прави любов с Флечър щеше да е голяма грешка. Не защото можеха повече да не се срещнат. Не че тази мисъл не й тежеше. Но повече се страхуваше от друго — имаше опасност да се влюби. А Рос Флечър от Долно Нанагорнище, Монтана, нямаше навик да се обвързва. Доказваха го разводът му и множеството му любовни авантюри. Той искаше секс без нещо повече. Бе способен да прави любов, а на сутринта да каже „Сбогом завинаги“. Разбира се, щеше да го каже с усмивка, но все пак ще го каже. Амелия знаеше, че това ще разбие сърцето й. Но не можа да се спре.
— Нека прекараме една хубава нощ — отговори тя. — Само това мога да кажа.
Той вече повдигаше пуловера й и тихо се смееше.
— Това ще е нощ, която няма да забравиш до края на живота си.
Очевидно полагаше усилия да не бърза. Целуна лицето й, устните, челото, като в същото време внимателно я събличаше. Първо на земята падна ризата, после сутиенът й. Амелия понечи свенливо да се скрие, но Флечър хвана ръцете й.
— Нека те погледам.
— Смущаваш ме.
— Не вярвам. — Той разпиля косата й по раменете. — Господи, мога да те гледам цяла нощ!
— Флечър, аз… никога не съм била много добра в секса.
Той я погледна със съмнение, погали я по шията и плъзна топлата си длан към гърдите й. Зърната разцъфнаха под пръстите му.
— Виж как реагира тялото ти. Не ми казвай, че не си добра.
— Не съм. Имам задръжки.
— Просто не си намирала подходящия партньор.
Той наведе глава към гърдите й. Амелия се разтрепери от удоволствие. Гладното му изражение я възбуждаше. Езикът му я подлудяваше. В нея се надигна гореща вълна.
Флечър коленичи на пода пред нея и устните му се плъзнаха по корема й. Тя се изви в прегръдките му, полудяла от страст. Задъха се.
— Не издържам повече!
— Какво искаш, любов моя? Кажи ми.
Искаше да го почувства в себе си.
— Само… не ме карай да чакам!
Той смъкна със зъби ципа на джинсите й.
— Бързаш ли?
— Да, моля те! Аз… много те искам.
— Съблечи се тогава сама! — изкомандва той и се отдръпна.
— Това да не е тази тиранична страна на характера ти, която досега не съм забелязала? — засмя се тя.
— Свали ги! Освен ако не искаш да ги скъсам.
Амелия изрита обувките си.
— Добре, но те предупреждавам. Няма да ти позволя да ме вържеш, поне не от първия път.
— Просто ме е страх, че няма да се справя.
Не бе забелязала, че и той като нея трепери. Смъкна джинсите си и посегна към бикините.
Флечър я гледаше как се съблича и усещаше, че през целия си живот не е бил така възбуден. Амелия бе прекрасно съчетание на свенлива дама и чувствена жена.
— С това мога и аз да се справя — каза той, като й помогна да свали бикините. Привлече я отново към себе си и скоро откри, че е готова. — Боже мой! Не мога да чакам повече!
Свлякоха се на леглото.
— И аз те желая.
Флечър се изправи и започна бързо да се съблича. Цялото му тяло трепереше. Хвана я за раменете и я натисна към нара, но Амелия не се подчини, а с устни и нежни пръсти го издигна на ръба на екстаза. По-късно не си спомняше какво е казал, но тя се засмя и се протегна като котка върху спалния чувал. Обви с крака бедрата му, прегърна го през врата и изстена от удоволствие. С едно движение Флечър проникна в нея.
— Господи — прошепна той, — къде си била досега!
Мелодичният й смях погъделичка слуха му.
— Боже мой, къде би бил без твоите клишета?
— Ето докъде ме докараха.
Можеше да се загуби в бездънните й очи. Тя бе красива всякак — чувствена и решителна, смела и сексапилна. Как бе успял да я срещне след толкова години скитане?
— За какво си мислиш? — попита Амелия едва доловимо.
— Че искам това да трае много, много дълго.
Желанието да продължи бе неудържимо. Флечър започна бавно и скоро тя улови ритъма. Стана вълшебно, сякаш от години се познаваха. Искаше да й достави удоволствие, но не можеше да се сдържа повече. Изведнъж усети, че не е и нужно. Почти инстинктивно разбра, че и тя бърза.
Достигнаха едновременно до екстаза. Флечър я притисна към себе си, като че ли със сила искаше да удържи прекрасния миг. После бавно се върнаха на земята. Цареше спокойствие. Сякаш в света нямаше нищо друго, освен една малка стая с тихо проблясващ огън и две същества, дишащи като едно.
Флечър зърна изтощеното й лице, така красиво, както в началото. Целуна сочните й устни и потърка нос в нейния.
— Не искам да заспивам — прошепна тя много по-късно и замислено погали бузата му. — Иска ми се това чувство да продължи вечно.
— Какво чувстваш?
— Сякаш горя.
— Наистина гориш, любов моя.
— Флечър… — започна тя, но спря изведнъж.
— Какво?
— Нищо. Може би така е по-добре.
— Как така?
— Няма значение.
Той допря брадичката й.
— Кажи какво мислиш. Кога можем да сме си по-близки от сега?
— Понякога е по-лесно да се замълчи — усмихна се тя.
Флечър я разбра. Да говорят, означаваше да се върнат в реалността — минало, бъдеще. А той знаеше, че нямат бъдеще. Не го ли беше казвала и тя десетки пъти? Каквото и да я беше прогонило от планината, то още съществуваше и караше Амелия да бърза да се върне в Ню Йорк. Неговият живот пък беше свързан с тази земя, със синовете му — единственото, което имаше. Да, за тях нямаше бъдеще — поне в този живот.
Тя го докосна нежно, безпогрешно разгадала мислите му.
— Не говори и недей да мислиш. Просто ме целуни.
Скоро за него нямаше нищо, освен прекрасната жена в ръцете му, която караше сърцето му да бие бясно.
— Къде си се научила да целуваш така? — попита той през смях.
— Задочни курсове.
Флечър придърпа края на спалния чувал върху краката им и я погали. Очите й се замъглиха.
— Защо излъга, че не обичаш секса?
— Не съм казвала, че не го обичам. Казах, че не съм много добра.
— Очевидно и това не е вярно.
— Когато бях омъжена… Е, мисля, че не бяхме много по секса. Той беше доста по-възрастен… Всъщност беше мой преподавател.
— Харесал е краката ти, докато си седяла на първия ред?
— Не, нищо подобно — засмя се Амелия. — Бях негова асистентка. Той беше… Той е историк. Прекарвахме много време заедно в библиотеката.
— Това и мен би ме възбудило.
— Е, поне тогава ме устройваше. Точно от това имах нужда. От някой, който също има нужда от мен. Хърб имаше.
— Хърб историкът? Звучи все по-вълнуващо.
— Тогава не търсех вълнение.
— А сега?
Тя погледна крадешком към него. Лицето му остана непроницаемо.
— Нищо не търся и ти го знаеш. Само някак да оправя нещата с дъщеря си, разбира се. А ти, Флечър? Никога не сме говорили за теб.
— Защото няма нищо за говорене — въздъхна той. — Един провален брак, три деца, създаващи само грижи…
— Разкажи ми за брака си.
— Това бе една от онези детски истории, които не свършват добре. Запознахме се с Пати в гимназията. Когато отидох войник, тя ми пишеше, а аз й отговарях. — Замълча. — Писмата й ми помагаха да понасям живота в армията.
— След като се уволни ли се оженихте?
— Не, веднъж когато бях в отпуск. Тя дойде при мен на Хаваите и сключихме брак — две деца, които не се познаваха, освен от писмата. Първите четири години от семейния ни живот прекарах във Виетнам.
— Много време си бил там.
Той кимна. Времето там не само беше много, но и остави незаличими следи. Дори сега, след много години, го будеха ужасяващи сънища, изпотен псуваше наум и се чудеше дали не губи ума си. Все пак при него нещата бяха по-добре, отколкото при някои други. Да управляваш хеликоптер, който изнася ранените от джунглата, бе важна работа. Работа, при която един войник чувстваше, че върши нещо добро. Но беше и нещо, което не можеше да остави, когато изтече първият му срок за служба.
— Удължих престоя си, докато ме раниха за втори път — каза той на глас. — Тогава помислих, че може да дойде и моят ред и е по-добре да се прибера у дома. По това време близнаците бяха на път, а Джес вече се беше родил — заченахме го в Япония, където с Пати отпразнувахме първата си годишнина.
В очите на Амелия се появи смях.
— Имали сте много деца като за семейство, което е прекарало толкова време разделено. — Тя протегна ръка да го погали. — Трябва да си бил доста активен мъж.
— Когато бяхме заедно, не си губехме времето. Сега съзнавам, че сексът е замествал всичко, което е липсвало на нашия брак. Както и да е, решихме да вземем мерки, преди да се обзаведем с цял футболен отбор. Аз взех мъжко решение и се подложих на стерилизация. Това беше най-смелото нещо, което съм правил в живота си, повярвай ми.
Амелия ахна и притисна с ръка устните си:
— Боже мой, тази вечер изобщо не се сетих за пазене!
— Аз също. Добре, че съм мислил преди години.
— Господи! Досега не съм забравяла. Трябва да си ми взел ума.
— Радвам се. Обичам жени, които си губят ума в леглото.
— А Пати? — погледна го тя въпросително.
— И двамата бяхме неопитни. Тя четеше разни книжки и после измисляше какви ли не щуротии — обличаше найлонови чували или украсяваше спалнята като бардак. Аз май не съм оценявал достатъчно нейните усилия.
— Надявам се, че не си й се надсмивал.
— Не съвсем. Исках да я убедя, че я желая такава, каквато е. По-точно каквато беше. Тя обаче порасна. Искаше да учи и да види света, а аз исках да имам дом и да живея живота си. Разделихме се уж за малко. Тя замина за Калифорния, аз останах да строя ранчото.
— А момчетата?
— Известно време бяха ту при мене, ту при нея. Постепенно започнаха да остават повече при мен. Пати срещна друг. Те го намразиха от пръв поглед. Съгласих се на развод при условие да запазя децата. Тя прие веднага.
— Без да иска родителски права? — изненада се Амелия.
— Да. Новият й съпруг е някакъв търговец, който не се интересува от деца. Тя е щастлива с него и това ми стига. Двамата получихме това, което искахме, и се измъкнахме без съществени загуби.
— Но ти все още съжаляваш. Виждам го в очите ти.
— Естествено — кимна Флечър. — Понякога си мисля, че можех да спася брака си, ако не бях такъв инат. Но аз имах нужда да остана тук. В тези планини има сила и спокойствие, които ми помогнаха да запазя себе си.
— Разбирам те — каза Амелия трогната. — И за мене беше тежко.
Сините й очи и красивите й гърди му подействаха. Изпита желание да повторят всичко отначало. Грабна я в ръце и я обърна по гръб. Тя се засмя гърлено.
— Нямаше да говорим, помниш ли? — прошепна Флечър. — Ще ти отхапя ухото.
Тялото й беше топло и все така гостоприемно.
— Цяла нощ е пред нас. Нямам нищо против да отхапеш ухото ми, освен ако не заспиш след това.
— Да направим нещо и за останалата част от тялото ти. — Целуна я по врата и тя се сгуши.
— Какво например? — попита и обви ръце около него.
— Чувала ли си за мармаладеното усукване?
— Какво пък е това?
— Научих го в Банкок.
— Чувала съм, че е много упадъчно място.
— Вярно е. Особено покрайнините му, където съм бил. Искаш ли да опитаме?
— Уверен ли си, че ще ми хареса?
— Страхотно е! — прошепна той в устните й.