Нанси Мартин
Силата на страстта (4)

Четвърта глава

Късно следобед Флечър най-после забеляза покрива на бараката, където Зоуи и Джес без съмнение бяха прекарали нощта. Пришпори коня си, но скоро разбра, че децата вече са заминали. От комина не излизаше пушек, а и следите по пътеката бяха засъхнали.

— Джес! — извика той, колкото да се увери, че е прав. Не последва отговор.

— Зоуи! Зоуи, обади се! — викна Амелия.

Тишина. Флечър изруга наум. Не знаеше какво би могъл да направи непредсказуемият му син само за да докаже нещо на света. Но реши да не споделя тревогата си.

— Добре — каза той и скочи от коня. — Поне знаем, че снощи са били тук.

— Сигурен ли си?

— Да. Виждаш ли тези следи? А тук има изхвърлена утайка от кафе. — Започна да сваля юздата на Оберон.

— Какво правиш? — попита остро Амелия, без да слиза от коня.

— Какво ти се струва, че правя? Ще нощуваме тук.

— Не можем ли да стигнем, преди да се стъмни?

— Не, освен ако не рискуваме конете. Вече са преуморени.

— Но остават само… няколко часа.

— Успокой се. Днес не можем да продължим и ти го знаеш. — Той свали седлото от потния гръб на коня и го хвърли на терасата. Улови намръщения й поглед.

— Какво има?

— Толкова сме близо, а ти…

— Страх ме е, че не сме толкова близо. До къщата на Брук има още петнадесет-двадесет километра, при това стръмно нагоре в планината. Конете не биха издържали такъв път днес.

Тя свали шапката си, повя си с нея и огледа порутената колиба.

— Наистина нямам желание да нощувам тук.

— Оплакването е записано. — Флечър хвана Оберон за повода. — Защо не го приемеш като допълнителна печалба? Една нощ на блаженство с мен, а сутринта ще получиш и детето си.

— Обаче ще тръгнем рано сутринта.

— Освен ако не се успим или решим да се помотаем.

— Изобщо няма да се мотаем — погледна го тя строго.

— Във всеки случай, не ако ме гледаш така. Майка ти не ти ли е казвала, че от мръщене се получават бръчки? Няма да си хубава.

— Не ме интересува дали съм хубава. Особено тук с теб.

— Едно момиче винаги трябва да е хубаво. — Той хвана юздата на Бианка. — Да ти помогна?

— Не. — Но щом понечи да слезе от седлото, Амелия извика от болка. Краката й не се подчиняваха. Флечър я прихвана, точно преди да падне на земята.

— Боже мой! — изохка тя. — Не мога да ходя! Трябваше да ме пуснеш с парашут. Двата крака да бях си счупила, щеше да е нищо в сравнение с това, което чувствам.

— Грехота е да се чупят крака толкова хубави като твоите. — Той я вдигна и я понесе към бараката.

— Веднага ме пусни!

— Шегуваш ли се? Цял ден чакам шанс като този.

— Не съм инвалид.

— Мълчи и се отдай на удоволствието. — Той изкачи стълбите и духна от лицето си кичур от косата й. — Досега не съм пренасял жена през прага.

— А бившата ти съпруга?

— Тя влезе на двата си крака. Не беше романтична.

— А ти романтичен ли си? — усмихна се Амелия през болката.

За момент се изкуши да я целуне, още тук и сега, но реши да се ограничи с една от най-сексапилните си усмивките.

— Почакай и ще видиш.

Тя изглежда не се впечатли, повдигна вежди и обви ръце около врата му.

— Разбрах нещо за теб.

— Я виж! И какво?

— Обзалагам се, че се грижиш за изгубени кутрета и подсмърчаш на сантиментални филми.

— Аз ли!? По дяволите, аз никога не съм подсмърчал. Понякога хълцам от бирата, но не е същото.

— Сигурно и за това ще трябва да почакам. — Хвърли му един поглед, от който Флечър едва не се препъна. Чак сега забеляза фините лунички по носа й и едва устоя на порива да ги целуне. С крак блъсна вратата на колибата.

— Добре дошла в президентския апартамент на хотел „Флечър“, госпожо Даниелс. Какво ще кажете?

Амелия очевидно мислеше, че е отвратително и той трябваше да се съгласи с нея — гола стая, разклатена маса, счупен стол и наръч дърва до огнището. Чуваше се стържене на мишка.

— Много шик — каза тя, като гледаше към дупката, в която изчезна мишката. — Да повикаме рум-сервиз?

— Всеки момент ще си получим шампанското.

— Шампанско!?

— Е, ще трябва да се задоволим с нещо не дотам шик, но сигурен съм, ефектът няма да е по-лош. Безопасно ли е да те пусна на земята?

— Мисля, че да.

Флечър много внимателно я положи на масата, защото не намери по-добро място.

— Как си?

Амелия внимателно протегна крака.

— След малко ще се оправя, само малко да се раздвижа. Би ли ми донесъл чантата? Вътре имам аспирин.

— Веднага. После ще се погрижа за конете, след което ще вечеряме.

— Мога ли да помогна с нещо?

— Да ми помогнеш? — прихна той и пое към вратата. — Вие, градските момичета, разбирате само от готова храна и микровълнови фурни. Днес ще ядем истинска вечеря, сред природата, и мога да я приготвя само аз.

— Господ да ми е на помощ!

— Само почакай — обеща той, вече отвън. — Ще ти хареса.

Наистина й хареса или поне даде вид, като се нахвърли с апетит върху топлите сандвичи и боба, приготвен на открит огън. Отблясъците от огнището веселяха тъмнината. Въздухът ухаеше на кафе и дим. Вечерният ветрец носеше приятна прохлада. Двамата вечеряха на стълбите, под откритото мастиленосиньо небе, по което просветваха първите звезди.

— Ти си много полезен мъж, Флечър — каза Амелия, облизвайки пръстите си. — Може би миеш и прозорците?

— А за какво са децата?

— Изглежда все пак не си най-добрият домакин, когото познавам.

— Не ти ли хареса къщата ми?

— Очарователна е, но има нужда от едно добро почистване.

— За съжаление обичам шампанско, но бюджетът ми е за бира. — Той сви рамене. — Живея сравнително удобно и това ми стига.

— От това, което говориш на Люк, излиза, че си разорен.

— За колежа ли? Да, но парите са само една от причините. Най-вече не ми се иска да го пускам сам. Още е много малък. Прескочи една година в училище, така че вече завършва, но не искам да напуска дома като Джес, преди да е узрял за това. По дяволите, та той е само петнадесетгодишен!

— Доста е едър за петнадесетгодишен — забеляза Амелия. — Не ще му навреди да си създаде собствен вкус за шампанското.

Флечър погледна сериозното й лице и пожела за момент да не се чувства баща.

— Може би е време да го поръчаме.

— С удоволствие бих пийнала в такава нощ — въздъхна тя.

— Вашето желание е закон за мене. — Флечър се изкачи на терасата, отмести един камък и пъхна ръка в скривалището. — Аха, още е тук. — И тържествуващо извади една прашна бутилка. — Отдавна съм я оставил. Цяло чудо е, че момчетата не са я намерили.

Амелия погледна етикета:

— Калифорнийско вино?

— Едно от най-добрите, макар и не шампанско. Един приятел от Виетнам направи винарна преди няколко години. Това е от първите му реколти. Веднъж пих от него. Доста е добро, освен ако времето не го е развалило. Искаш ли да опиташ?

— С удоволствие.

Той отвори бутилката с джобното си ножче и сипа в две метални чаши. Виното искреше на светлината на звездите.

— Чашите не са от оловен кристал, но има ли значение? Знаеш ли някой подходящ тост?

— Като „за твое здраве“ или нещо от този род?

— Нещо подобно. За какво ще пием?

Какво ли искаше да постигне?

— За дълъг живот? — предложи тя.

— Скучно, Амелия. — Вдигна чашата си към нейната, докосна почти случайно пръстите й и задържа ръката си малко повече. Изведнъж се оказа съвсем близо, но тя не успя да се отдръпне. Тъмните му очи, пълни с отблясъците на огнището, я гледаха толкова настойчиво, че тя изтръпна в очакване.

— Да пием за добрата съдба, която ни събра в тази красива нощ.

Амелия отпи под хипнозата на погледа му. Виното я стопли отвътре.

— Добро ли е?

— Много! — Гласът й бе отслабнал до шепот. Виното имаше аромат на плодове, сладостта му се усещаше по-късно. — Предполагам, приятелят ти вече е забогатял.

— Има неща, по-важни от богатството.

— Например?

— Например красотата. Ти я имаш, знаеш ли? Сигурно непрекъснато го чуваш.

— Не толкова често.

— Жалко. Аз мисля, че си най-сексапилната жена, която съм срещал от години.

— Навлизаш в опасна зона, Флечър — предупреди го тя с усмивка. — Може би виното те хвана твърде бързо.

— Признавам, наистина съм малко замаян. Но не е от виното. Ти правиш нещо с мен.

— Не е нарочно, повярвай ми.

— А ти как си?

— Какво аз?

— Не отричай, че и ти си го почувствала — нещо става между нас.

Амелия отпи още глътка вино с надеждата да успокои обзелото я вълнение. Не помогна. С всеки миг силите я напускаха. Дори гласът й трепереше.

— Разбира се, признавам, хубав мъж си.

— Значи така мислиш?

— Трябва да съм сляпа, за да го отричам. Искам да кажа, трудно е човек да не забележи това.

— Цял ден се правеше, че не ме виждаш.

— Не е вярно, аз… — Улови изражението му и се изтърва: — Просто се опитвам да бъда предпазлива.

Той се премести по-близо.

— Какво печелиш от това да си предпазлива?

— Може би нищо, но…

— Но какво? Какъв е смисълът да се чувстваш вързана, когато в такава нощ можеш да се отпуснеш и да получиш малко удоволствие… Защо пък малко, всъщност голямо.

Наведе се към нея и Амелия долови аромата му — дим, вино и нещо специфично негово. Примамлив аромат, мъжки и омайващ. Ако попаднеше в Манхатън, жените биха се залепили по него като по филмова звезда.

— Това ми харесва в теб. Нито секунда не се съмняваш в себе си — усмихна се тя.

— О, съмнявам се… Например дали ще се въздържа да те целуна сега, веднага.

— Флечър…

— Разрешаваш ли? — Той нежно повдигна брадичката й.

Амелия усети, че тялото й не я слуша повече. Стомахът й се сви от разливащата се в нея топлина.

— Флечър, аз…

— Много искам пак да те целуна. Цял ден го искам. — Ръката му се плъзна нежно по врата й. — Не искаш ли същото?

— Може би — прошепна тя, останала без дъх.

— Една дълга целувка. Не като сутринта.

— Би трябвало да се овладееш.

— Това ли искаш? Наистина ли?

Тя затвори очи, отдавайки се по-пълно на ласката.

— Прелъстяваш ме, Флечър.

— А ти нямаш нищо против.

Наистина се поддаваше на чувството. Устните му докоснаха нейните и я зашеметиха. Той бързо целуна бузата, челото, носа й. Не бе допускала, че Флечър ще се държи така. Той прошепна името й, обхвана с две ръце лицето й, зарови пръсти в косата й. Тя отвори очи. Той я изпиваше с поглед, сякаш искаше да я запомни завинаги.

— Много симпатични лунички. Чудя се дали ги имаш навсякъде.

— Няма да разбереш това.

Той се засмя и улови устните й в дълга целувка. Това я разтърси цялата още веднъж. Тялото й бавно започна да пулсира. Ръцете й сами се сключиха на раменете му. Флечър прие сигнала и я притисна към себе си. Бе възбуждащо настойчив и Амелия не намери в себе си нито сили, нито желание да се отдръпне. Ръката му се плъзна под пуловера й.

— Господи, Флечър, какво правиш?!

— Смятам да те съблека — прошепна той в ухото й. — Ако ще ме спираш, направи го веднага, защото след малко няма да можеш.

Очите му горяха, дъхът му бе накъсан. Прие мълчанието й за разрешение да продължи. Повдигна пуловера и наведе устни към гърдите й.

— Спри! — Опря ръце на раменете му. Само от мисълта, че устните му ще я докоснат на голо, изтръпна.

— Защо? — Флечър вдигна глава и я погледна с копнеж.

Амелия пое дълбоко въздух.

— Сега ми е трудно. При други обстоятелства…

— Какви? Ако се познавахме няколко часа повече ли?

— И това би помогнало — овладя се тя. Гласът й още трепереше. — Но дори тогава, дори ако можех да забравя за Зоуи, нямаше да е редно.

— О, много редно щеше да бъде.

— Бързо и лесно, а? Прост секс, без ангажименти?

— Прост секс? Не, госпожо. Колкото по-сложен, толкова по-добре, ако питаш мене. Бихме могли да опитаме.

— Не говоря за това!

— Знам за какво говориш. — Той отметна кичур от косата й. — Но няма да те слушам.

— Трябва да ме слушаш. Искам да ме послушаш. Не мога да правя любов с теб тук и сега.

— Не можеш или не искаш?

— Не искам. Не и тази вечер, а вероятно никога. Когато намеря Зоуи, ще се върнем незабавно в Ню Йорк. Повече едва ли ще се срещнем.

— Значи сега, веднага трябва да задълбочим връзката. Имаме шанс за нещо съществено.

— Съществено? — изсмя се Амелия. — Това, което искаш, е удоволствие за една нощ. На сутринта бих се чувствала като глупачка.

— Мисля, че с мен на сутринта ще се чувстваш изтощена и задоволена.

Тя се отскубна решително от ръцете му.

— Не ме насилвай, Флечър.

— Аз го наричам прелъстяване.

— Същото е.

Слава богу, нямаше намерение да бъде груб. Веднага я пусна, макар и с известно съжаление.

— Добре. Поне се опитах.

— Опитът беше добър — призна Амелия. — Но аз смятам да спя.

— Госпожо — изправи се Флечър и й подаде ръка да стане, — ще спите ужасно. Ако заспите, през цялата дълга нощ ще сънувате мен и на сутринта ще бъдете едно объркано кълбо от нерви и хормони.

Амелия не повярва, но вече в спалния чувал до камината започна да мисли, че може би е прав. Той се върна и легна тихо до нея, внимавайки да не я събуди. Тя се престори, че спи. Когато бе сигурна, че е заспал, започна да изучава мъжествената извивка на носа му, силуета на устните му и си спомни какво бяха правили те с нея. Все още възбудата не я бе напуснала. Колко лесно би било да се изтърколи в прегръдките му и да разбере как правят любов каубоите…

Сви се на кълбо и се опита да овладее обзелото я желание.

— Лека нощ, Флечър — прошепна, без да иска.

Той се обърна. Стори й се, че вижда пламъчетата в очите му.

— Приятни сънища, Амелия.