Оливия Голдсмит
Да омъжим мама (5)

Пет

Въпреки че беше осемнайсет градуса и грееше слънце, летището в Маями бе нелепо накичено с изкуствени елхови клонки и коледни финтифлюшки. Силвия Кац, тъжно помъкнала голямата си чанта, погледна Филис и поклати глава.

— Първа класа? Как можа да ти хрумне? Това е прахосване на пари.

— Не ме интересува — сви рамене Филис. — Никога през живота си не съм летяла с първа класа. А и познатата на зет ми в туристическата агенция ме погледна с уважение.

— Погледнала те е с уважение за това, че пилееш пари?

— О, в живота винаги има полза от малко украшения. Ако изиграя картите си правилно, никога повече няма да летя. Мога и да пукна, нали, Силвия?

— Да не дава Господ! Не бива да се шегуваш с такива неща. — Силвия замълча. — Сигурна ли си, че няма да промениш решението си? Ще ти върна поставката за списания.

— Изкусително е, но не пуша пури.

— Пури? — учуди се Силвия. — Какво общо имат пурите с това?

Филис се наклони напред и целуна приятелката си по бузата. Не познаваше друг човек, който да приема нещата толкова буквално. Девет десети от нещата, които й казваше, минаваха високо над прекалено фризираната й глава.

— Силвия, ти живееш в свой собствен свят. Може би тъкмо заради това ме изтърпяваш. Не мога да ти скъсам нервите, защото нямаш такива.

— Нерви? На кого му пука за нервите? Сега вече няма да имам никакви приятели. — По сбръчканата буза на Силвия се търкулна една сълза.

Филис бръкна в джоба на якето си и извади връзка ключове.

— За буика са — обясни. — Не карай по магистралата и гледай да не те отвлекат, ако е възможно.

— Даваш ми колата си? Твоята?

— В Ню Йорк няма да ми трябва. Там никой няма кола. Градът е цивилизован. Возим се на таксита.

— Твоята кола!

— Силвия, престани да повтаряш едно и също. Говориш като изкуфял папагал. — Филис протегна ръка, улови пълната, сбръчкана длан на Силвия и мушна ключовете в нея. — Малък коледен подарък. От мен за теб.

— Но ти вече ми даде толкова много! Поставката за списания, цветята… — Силвия извади изпомачкана носна кърпа и шумно се изсекна.

— Силвия, кой продължава да използва носни кърпи в днешно време? — попита Филис и погледна мокрото парче плат неодобрително. — Какво ще правиш с нея сега?

— Ще си я сложа в чантата.

— Ха! Всичко ще се изпоцапа със сополи. Влез в крак с времето и си купи книжни салфетки.

— Не мислиш ли, че трябва да се обадиш на децата? — попита Силвия. — Да им кажеш?

— Тоест, да ги предупредя. Не. Защо? За да започнат да спорят с мен? — Замълча за миг. — Силвия, да не си се набъркала в това?

Силвия сведе поглед виновно. Не беше нужно Филис да задава допълнителни въпроси и остави приятелката си на мира.

— Все още ли ми даваш колата? — попита Силвия.

— Да. И няма да ги притесня. Ще отседна в хотел. Ще имам свое собствено място. Това ще е приятна изненада.

Силвия не беше сигурна, че някое от трите й деца би използвало думата „приятна“, но всеки можеше да говори каквото си иска — живееха в свободна страна.

— Ще ми липсваш, Филис.

— Знам.

— Ако не потръгне, винаги можеш да се върнеш тук и да останеш при мен.

— Знам.

Дебелата жена затършува в чантата си.

— Имам нещо съвсем малко. За сломен. — Подаде на Филис малка кутийка.

— Знам. Жена, която от седем години не е вземала заплата, не може изведнъж да започне да раздава хилядарки. — Филис взе пакетчето и го отвори. — О! Носни кърпи! Какво ли съм правила досега без носни кърпи?

— Какво ще правя без теб? — въздъхна Силвия, без да схване сарказма.

— Играй много канаста. Сега, когато ме няма, за да ги обиждам, момичетата ще те приемат отново в играта.

— Изобщо не трябваше да те гонят — отбеляза госпожа Кац с ново възмущение.

— Силвия, това беше преди четири години. Забрави го. Играй канаста. Печели. Дано изтеглиш цял куп червени тройки. Разхождай се, ходи по магазините и кафенетата. Ще се чувстваш добре. — Филис не беше по емоциите. Каква бе ползата от тях? Повечето неща отбиваше с шеги. На останалите не обръщаше внимание.

Госпожа Кац избърса очите си.

— Ще ми липсваш.

— Повтаряш се, Силвия. Трябва да тръгвам.

Двете жени се прегърнаха кратко, после Филис се обърна и тръгна с тълпата към гишетата за регистрация и охраната.

Мина под голяма табела, на която бе написано: „Върнете се в Маями скоро. Ще ни липсвате“.

— Как ли пък не — отговори Филис с отровен глас, сама на себе си. — Добре, че се измъквам жива.

 

 

Сиг седеше в трапезарията си пред чаша „Кианти“ и потайно попълваше формуляра на брокерската фирма, за да обяви апартамента си за продажба. Нямаше представа дали би успяла да се договори за нов жилищен заем или дали биха й позволили пауза в изплащането на ипотеката. Докато опитваше с тези два варианта обаче, беше най-добре да предприеме тази страшна стъпка. Не беше в добро настроение. Предната нощ дори си бе помислила да се обади на Филип, но все пак бе успяла да възвърне достойнството и здравия си разум.

— Не е лесно — каза Шарън от мястото си в другия край на масата. Лакираната повърхност бе покрита с папки, отгоре бяха портативният й компютър и принтерът. — Не знам защо винаги ми се пада най-тежката работа. — Преди Сиг да успее да се впусне в обяснения за това, колко трудно й е било да измисли, а после и да финансира операция „откриване на дъртак“, на вратата се позвъни. Преди Сиг да успее дори да се надигне, Брус превъртя ключа си в бравата, влезе и се стовари върху канапенцето под прозореца.

— Работя по проучването. — Двамата погледнаха Сиг.

— Да. Аз пък работя, за да платя цялата тази операция — напомни им тя. Тримата се спогледаха неприязнено. Последва пауза, която би могла да приключи по два начина — или да се впуснат в детински караници, или да продължат нататък. Брус реши да направи героично усилие.

— Е, как върви проучването?

Шарън се надигна с известни затруднения заради обема си, намери огромната си брезентова чанта и извади отвътре още папки, списания и изрезки от вестници. Сиг си помисли, че би могла да полудее.

— Добре. За операцията. Класифицирала съм ги по няколко признака. — Шарън започна да подрежда върху масичката разноцветни папки. — Тук съм отделила всички неженени мъже от околността, на седемдесет и над седемдесет, които притежават повече от петдесет милиона. — Погледна Брус и Сиг с тревога. — Не знаех дали трябва да сложа границата на петдесет, или на сто, но нямаше много с над сто, така че избрах петдесет, съвсем произволно. Запазих началния списък, така че, ако искате, мога да се върна назад.

— Мисля, че си взела правилното решение, Шарън — каза й Брус.

Шарън кимна.

— Класифицирах ги още по местожителство, религия, предишни бракове… — Вдигна очи. — Отделих овдовелите от разведените. Не бях много сигурна, но реших, че по-нататък това може да се окаже от значение. Сред разведените отделих тези, които са били осъдени да платят по-солени компенсации. Освен това ги категоризирах според това дали изискват брачен договор, или не. Най-накрая проверих склонността им към благотворителност… нали търсим щедър тип?

Сиг наля последното кафе в сервиза от костен порцелан. Можеше и да има финансови проблеми, но нямаше намерение да не се храни в порцелан. Шарън разпечата списъка и го връчи на Сиг и Брус като оправдание.

— Е, това е първоначалният ми анализ. Тук е Бърнард Кринц. Тук са Джон Глендън Станфорд и Робърт Химълфарб. Мисля, че тези тримата са добро начало. Живеят тук, в Ню Йорк. — Замълча за момент. — Е, Химълфарб е чак в Сандс Пойнт, но води светски живот в Манхатън.

Сиг огледа откритията на Шарън.

— Добри цели — съгласи се тя.

— Ето за какво в края на краищата е полезно да имаш педантична сестра анален тип — подхвърли Брус.

Лицето на Шарън се сбръчка като празна бирена кутия в чело на атлет.

— Работих много усърдно върху всичко това. Не е нужно да ме упрекваш.

— Шари, той не те упреква — увери я Сиг. — Това е начинът му да ти каже, че одобрява работата ти.

Шарън погледна брат си.

— Така ли е? Смяташ ли, че съм свършила добра работа?

— Мисля, че работата ти е чудесна. Шари, чудесна е.

— Честно?

Брус вдигна ръка като пътен полицай, който спира кола.

— Шарън, млъкни. Винаги прекаляваш. Няма да те хваля повече. Свършила си добра работа, така че сега трябва да продължаваме.

Сиг поръча още кафе — не правеше кафе у дома, а го поръчваше от гръцкото заведение на ъгъла. Без да разговарят, тримата прегледаха находките на Шарън. Преглътнаха порцията, като от време на време подсвиркваха и възклицаваха при броя на къщите, бившите съпруги и офшорните банкови сметки на кандидатите.

— Шари, това наистина е изключително — каза най-накрая Сиг. — Свършила си чудесна работа. — Шарън се изчерви от гордост.

Брус я погледна с възхищение.

— Шарън, знаеш ли, че за бизнеса ми трябва точно такова маркетингово проучване.

— Шарън, защо не си намериш работа? Забрави за нещастната кариера на Барни — каза Сиг. — Парите определено са ти необходими.

— О, не мога да го направя. В момента библиотеките не наемат никого. — Шарън сви рамене. — Така или иначе, не аз, а Барни има нужда от по-високо мнение за самия себе си.

— Наречи я Клеопатра, царицата на отрицанието — подхвърли Брус.

— Шари, не е нужно да работиш в библиотека. Ти можеш да правиш това. — Сиг размаха листа. — Това е чудесно маркетингово проучване. Задълбочено и цялостно.

Шарън поклати глава.

— Кой ще ме вземе на работа?

— Знаеш ли какво виждам тук? — попита Брус. Другите двама поклатиха глави. — Виждам съвършения господин.

— Няма съвършени хора.

— Даа! Но аз нямах предвид буквално. — Брус отвори папката. — Този тип живее тук, в Ню Йорк, фрашкан е с пари, вдовец е и дава големи суми за благотворителни цели.

— Кой е той? — пожела да се осведоми Сиг.

— Бърнард Е. Кринц.

— Архитектът? — попита Сиг.

— Да. — Брус вдигна поглед към тавана и придоби вид на киноактьор, както го наричаше Шарън. — Ей, ще бъде като някой филм с Патриша Нийл и Гари Купър. Без сексуалните сцени. — Брус потрепери и вдигна един лист. — Ей, вижте това! Май няма да е съвсем така. Второто му име е Егберт. Майка му трябва да го е мразела.

— Филис Кринц! Фю! — възкликна Сиг.

— Няма да говориш така, когато видиш счетоводния му баланс. — Брус подаде папката на сестрите си. И двете повдигнаха вежди, дълбоко впечатлени.

— Е, какво значение има името? — попита Шарън и сви рамене.

— Голямо — отвърна Брус. — Ротшилд звучи добре. Рокфелер звучи добре. Бил Гейтс звучи много добре.

— Имена! Не ми говорете за имена! „Сюзън“! Има ли нещо по-банално от това? — попита Сиг ядосано. — Има ли изобщо име, което да е по-старомодно, по-отегчително, по-стереотипно тъпо от Сюзън?

— А как ти звучи „Брус“? Това ли е име, с което да се гордееш? Като че ли е искала да стана какъвто съм.

Шарън вдигна очи.

— От какво се оплаквате вие двамата? Аз нося името на жена, която е бръкнала в агнешки задник, за да си изкара прехраната.

Отрезвени, братът и сестрата на Шари се спогледаха и кимнаха.

— Права е — призна Сиг.

— Я да видим — заразсъждава Брус и размаха папката. — Ако приемем, че сме набелязали целта си, как ще накараме мама да се срещне с него?

— Най-напред ще проверим в какви събития възнамерява да участва. Тези хора водят светски живот — ходят на премиери, на театър, по приеми. Особено тези, които са склонни към благотворителност — каза Сиг. — Знам кои светски мероприятия подпомага моята фирма, така че ще успея да уредя да седнат заедно. Целта е налице, остава да се приближим до нея. Ако мама получи покана, трябва да сме сигурни, че ще се срещне с него и той ще я хареса.

— Добре. А как смяташ да уредиш второто?

— Ясно е, че някой от нас ще трябва да я придружава, за да се погрижи целта да я забележи. Иначе няма да стане.

— Няма да съм аз — каза Брус. — Достатъчно лошо е да те унижават например в супермаркет, да не говорим за някакъв…

— О, аз нямам нищо против да отида на прием — обади се Шарън.

— Изключено — каза Брус. — Сиг, отиваш ти, с Филип Норман.

Сиг едва не се изчерви. Нямаше сили да признае, че Филип я е зарязал.

— Не мисля — каза тя максимално небрежно. — Слушай, всичко това ще струва ужасно много пари. Тоалетите, билетите, лимузината. Брус, мисля, че трябва да отидем заедно с теб, за да сме абсолютно сигурни, че мама ще се появи пред целта. — Обърна се към Шарън. — Шарън, ти си нашето тайно оръжие. Дотук свърши чудесна работа, но сега трябва да се заемеш с подготовката на следващата фаза.

— Каква следваща фаза? Аз не мога да правя нищо друго.

— Можеш. Просто открий кога ще се състоят следващите големи благотворителни събития в Ню Йорк. Аз ще проверя кои от тях спонсорира нашата фирма и дали някой от тези трима палячовци смята да присъства. След това ще изровиш всичко друго, което можеш, за първата цел. — Върна папките на Шарън. — Излишно е да казвам, че ако нещо се обърка в тази операция, ще отречем всякаква връзка с…

Брус я прекъсна:

— Права си. Това е Мисия невъзможна.

Сиг остави папката, която беше в ръката й.

— Както и да е. Едно знам със сигурност — не можеш да хванеш риба, ако нямаш стръв. Шарън свърши своята работа, аз върша моята. Да видим какво ще направиш с мама, когато пристигне.