Оливия Голдсмит
Да омъжим мама (19)

Деветнайсет

— „Залата на дъгата“? По Коледа? Тълпата ще е ужасна. Никой не ходи там — каза Сигорни на майка си.

— Как може да има тълпа, след като никой не ходи? — попита Филис.

— Никой, който е някой — обясни Сиг.

— Е, ние ще отидем. Ще вечеряме. Четиримата — обърна се Филис към дъщеря си. Сиг сви рамене. — Слушай, не си длъжна да ходиш, ако не искаш — продължи майка й. — Аз самата не искам да ходя.

Сиг присви очи.

— Не. Ти ще отидеш. Ще отидеш и ще ти хареса. След като можа да харесаш Монти, ще заобичаш Пол Кушинг.

— Няма. Не е моя тип. Той е по-…

— По- какво? По-изискан? По-богат? По-искрен? Със сигурност е по-привлекателен. Той е много, много привлекателен.

— Така ли мислиш? — попита Филис и присви очи. — А ти какво ще кажеш, Силвия?

Силвия, седнала както винаги на креслото, сви рамене.

— Предпочитам Монти — каза тя замечтано. — Но може би е така, защото той игра канаста с мен.

Сиг поклати глава. Беше заобиколена от сенилна деменция. Е, предполагаше, че нещата биха могли да са още по-лоши. Силвия Кац би могла да й е майка.

Сега-засега Сиг — големият брокер от Уолстрийт — не бе успяла да убеди Силвия Кац да вложи парите си в банка, да не говорим за купуване и на най-сигурните акции и облигации. Госпожа Кац — просто и ясно — не желаеше и да чуе подобно нещо. Сиг се бе отказала да й обяснява какво е лихва и какво е интерес. Госпожа Кац не се интересуваше от такива неща.

— Знам какво е интерес — бе казала тя. — Когато имаш пари, всички се интересуват от теб.

Единственото, което искаше Силвия Кац, бе да държи парите си в ръце и никога нямаше да ги похарчи, дори и за да запази честта си на канаста с разсъбличане.

— Не се ядосвай, Сюзън — каза госпожа Кац сега. — Господин Кушинг е много мил, но аз съм като майка ти. Освен за секса. Предпочитам Монти.

— Монти Дънлийд е мошеник — напомни Сиг напълно изтощена.

— Играеше канаста добре — отвърна госпожа Кац с носталгия, после се окопити и погледна Сиг в очите. — Не се опита да направи каквото и да било. Поне не с мен — увери я. — Беше приятелска игра.

Сиг погледна отчаяно тавана. Боклуците от стаята им бяха изпълзели във всекидневната и сега заплашваха да залеят даже антрето. Безформената жилетка на госпожа Кац висеше на дръжката на вратата. Нечии очила, чиято дръжка бе закрепена на мястото си с изкривена карфица, се търкаляха на табуретката, ментовите бонбони, които госпожа Кац смучеше непрекъснато, бяха на масичката пред канапето. На другата масичка имаше не по-малка колекция — бонбоните на Филис, рекламирани като „Любопитно силен ментов вкус“, бяха разпилени по плота около кутийката. Имаше и купчина монети по четвърт долар, които госпожа Кац събираше, макар че уличните телефони вече не работеха с тях; някакви рекламни купони, изрязани от вестник или списание, остатък от молив, полурешена кръстословица, още два чифта очила — с ластик за закрепване на врата и без.

Сиг си помисли, че би могла да полудее, но с малко късмет Пол Кушинг щеше да измъкне мама от ръцете й, а госпожа Кац щеше да бъде отбита и да се настани в свой собствен дом или поне да отиде при Филис.

Струваше й се — Бог знае защо — че Пол Кушинг прави всичко възможно, за да ухажва майка й. Предишния ден бе поканил Филис и госпожа Кац на вечеря, след това бе завел Сиг, Уенди и Филис на коледно кино в Радио Сити. Сиг се бе обадила в службата, че е болна — и без това в дните преди празника нямаше да се случи нищо.

Разбира се, Филис за малко щеше да провали всичко, защото не престана да говори по време на цялата прожекция, но забележките й се оказаха по-забавни от филма. Изглежда и самият Пол Кушинг не се безпокоеше от подобни неща, защото ги бе поканил в „Залата на дъгата“. Поне така твърдеше госпожа Кац, която бе вдигнала телефона. Сиг не смяташе, че Пол Кушинг е от хората, които биха отишли на такова място. Беше доста по-изискан и изтънчен. Така или иначе, тя се бе обадила на брат си, за да подготви майка им и сега бяха готови да тръгват.

— Пол е много мил — каза Сиг на майка си, за да проучи почвата.

— Много — съгласи се Филис. — Но не ме харесва.

— Разбира се, че те харесва. Много, при това.

— Не по този начин — отбеляза Филис и огледа дъщеря си от главата до петите. — Много добре — кимна одобрително, — но трябва да носиш по-къса пола.

Брус стоеше над главата на Филис и прикрепваше последните кичури от прическата й с някакъв спрей, който би могъл да залепи жаба за стоманен стълб.

— Готово — обяви той и подръпна един кичур. — Това беше последно.

— Филип трябва да дойде всеки момент — каза Сиг и се погледна в огледалото. Беше се унизила още веднъж, но нямаше как. — След днес вече няма да го виждам — добави гласно.

— Слава богу. Имаме напредък — отбеляза Филис. — Време е да прогледнеш и да започнеш да излизаш с някой истински мъж, а не с този корпоративен клоун, който се страхува да се обвърже или да има деца.

— Майко, повечето мъже не ме искат. Смятат, че е твърде трудно да се справят с мен.

Филис се усмихна с носталгия.

— И баща ти ми казваше същото. — Сведе поглед и сниши глас. — Каза го и Монти.

 

 

„Залата на дъгата“ бе претъпкана, но когато слязоха от частния асансьор, ги посрещна внушителният оберкелнер и ги заведе на съвсем приемлива маса до самия дансинг. Пол Кушинг явно имаше влияние. Бяха пристигнали точно навреме, защото едва заели местата си, светлините угаснаха, малкият оркестър изсвири туш и тогава, една по една, в горния край на извитата стълба се появиха танцьорките. Затанцуваха изящно и симетрично надолу по стъпалата, докато стигнаха до дансинга — удивително красиви, почти съвършени — и заиграха на бързи обороти. Залата бе захласната не само от стъпките на танца им, но и от механичното съвършенство, с което го изпълняваха.

Сиг обаче бе отегчена. Погледна пред себе си. Филип гледаше — също блажено и несъмнено добронамерено — но очите на Пол блестяха и той водеше аплодисментите. Той, макар и толкова стар, сякаш винаги откриваше нови удоволствия в живота. Когато се наведе към майка й, за да й каже нещо, което Сиг не можеше да чуе, й се прииска да разбере какво е то.

След изпълнението и след като аплодисментите утихнаха, оркестърът засвири „Нощ и ден“. Филип я покани на танц и на Сиг й стана приятно, поне докато стигнаха до дансинга. Сиг умееше да танцува, но не и с Филип. Той я караше да се чувства тромава. Не можеше да води и тя го настъпваше. Всеки път, когато това станеше, той й се извиняваше. Несъмнено Филип беше най-слабият танцьор в Северните щати. А може би и в Южните. Сиг се почувства благодарна, когато най-накрая Пол потупа Филип по рамото и го смени.

— Слава богу — въздъхна тя. Филип я отстъпи с едва доловима обида в очите.

— Стори ми се, че имаш нужда от спасение — каза Пол, — но не бях сигурен. — И взе положението в свои ръце. Отстъпи леко назад и я огледа. — Хубава рокля. Много празнична. Червеното ти отива. — Сиг се изчерви. — Харесаха ли ти цветята? — попита я.

— Бяха прекрасни — отвърна тя топло. Тогава Пол я притегли към себе си. Ръката му бе на кръста й и леко я насочваше. Усещането бе чудесно. — Майка ми беше трогната — добави Сиг.

Беше удивително лесно да следва стъпките му, да предугажда движенията му, да се отпусне. При първия им танц, на бала, не го бе направила. По-младите мъже не умееха да танцуват, а за Пол това беше нещо като задължителен спорт. Мелодията завърши, продължиха да танцуват и на следващата. Сигорни се отпусна окончателно. След това си спомни майка си и истинската цел на упражнението.

Странно е, каза си. Чувствам се по-добре с Пол, отколкото с този, с когото съм излязла. Все пак тя бе с Филип само формално, ако изобщо беше с него.

— Трябва да се връщаме на масата — каза тя неохотно, когато оркестърът засвири следващата мелодия. — Беше чудесно.

Пол й се усмихна, улови я за лакътя и я поведе към масата. Беше й приятно да я направлява между танцуващите двойки, докато стигнат до масата. Хубавото обаче се изпари в този момент. Сиг вдигна очи и видя, че майка й танцува с Монти в другия край на дансинга.

— О, Боже! — възкликна тя, пусна ръката на Пол и се отдръпна.

— Какво има?

Сиг не можа да обясни. Само посочи. Той проследи погледа й и повдигна вежди.

— Майка ти? Добре ли е?

Сиг поклати глава. После се почувства много, много ядосана. Какво ставаше? Бяха я излъгали. Разбира се, това не бе никакво съвпадение!

— Откъде е разбрал, че ще идваме тук? — попита тя Пол.

— Нямам представа — призна той.

Сиг не знаеше дали да му вярва или не. Беше изпълнена с бясна енергия. Бяха я излъгали и го знаеше. Пол Кушинг, най-вероятно, бе танцувал с нея, само за да отвлече вниманието й. Сигурно заговорничеше с майка й, заедно с другите й приятели.

— Ти избра това място — погледна го тя с укор.

— Аз? Не го избрах аз. Мислех, че е заради теб. Защо ми е да идвам тук?

— За да стане това — каза тя и посочи с ръка. — В противен случай излиза, че обичаш танцьорки и да се движиш сред хора със зле направени прически. Не знам. Знам само, че според госпожа Кац, ти си запазил масата. Монти ли те накара?

— Госпожа Кац ми каза, че майка ти е искала да дойде. — Замълча за миг. — Чакай малко. — Когато се съсредоточеше, лицето на Пол ставаше старческо. — Всъщност, каза ми, че ти си искала да дойдем тук. — Усмихна се. — Честно казано, това ме изненада. След това започнах да се надявам, че е заради танците. Танцуваш отлично, Сиг.

Тя нямаше време за повече приказки. Трябваше да разбере какво, по дяволите, ставаше с майка й. Прекоси дансинга и стигна до нея й Монти. Току-що бяха изпълнили някаква сложна на вид фигура. Монти вдигна очи.

— О, здрасти — усмихна се той, сякаш старото му вечерно сако и майка й в обятията му бяха най-естественото нещо под слънцето.

— Какво мислите, че правите? — попита Сиг, вбесена. Последния път, когато ги бе видяла заедно, бяха в леглото, голи. Поради някаква причина сега, на публично място и напълно облечени, сцената изглеждаше не по-малко интимна. Монти Дънлийд, без да пуска майка й, спря и погледна Сиг.

— Тази вечер изглеждаш много елегантна — отбеляза той.

— Престани с лъжите, Монти. Няма да се хвана. И пусни майка ми. — Сиг погледна Филис и добави вдървено: — Време е да тръгваме.

— Но ние едва дойдохме! — проскимтя тя.

Аха, каза си Сиг, ето откъде Шарън е взела скимтенето.

Мелодията скоро щеше да свърши. Монти придърпа Филис към себе си и двамата се вгледаха в очите си. Стояха прекалено близо един до друг.

— Извинете ме — обади се Сиг, — отнемам ви дамата. — Потупа Монти по рамото.

— Няма да си тръгна — заяви Филис.

Сиг се вгледа в майка си.

— Обеща да не правиш това — припомни й.

Филис сви рамене.

— Не съм направила нищо.

— Струва ми се, подходящият израз в случая е „живеем в свободна страна“ — каза Монти на Сиг.

— Само за хората, които не си плащат данъците — сряза го Сиг.

Тя протегна ръка и улови майка си за лакътя.

— Кой ти помогна? Трябва да се засрамиш от себе си! Какво, да не би да си водила тайни телефонни разговори?

— Не. Силвия се обаждаше — обясни Филис.

— Страхотно. Превърнала си госпожа Кац в дойката от „Ромео и Жулиета“. Сега тя ли ви е посредник? — Сиг застана между двамата и погледна Монти храбро. — Стой настрана от майка ми. Не искам да те виждам и да чувам за теб повече. Не искам да разговаряш с мен, майка ми или госпожа Кац. Ти си използвач, търсач на чужди богатства, отровен скорпион и нещо по-лошо от трите, взети заедно. Ако имаш някакви въпроси във връзка с личността си, можеш да ми ги зададеш на служебния телефон.

Около тях се събра тълпа. Пол Кушинг стоеше встрани, както и безполезният Филип, но на Сиг й бе все едно. Тя улови майка си за ръката и я поведе към асансьора.

Вътре, докато се спуснат от шейсет и шестия етаж, високоговорителят свиреше „Малкият барабанчик“.

 

 

Госпожа Кац си призна. Не беше трудно да се изтръгне истината от нея. Монти се бе обаждал тайно дни наред и госпожа Кац, която смяташе всичко това за много романтично, бе предавала посланията му на Филис.

— Какво си мислеше, че правиш, мамо? — попита Сиг, вън от кожата си.

— Как можа!? — изфуча Шарън на майка си.

Брус само я гледаше гневно. Нямаше нужда от думи.

Филис се надигна.

— Добре, виждам накъде биете с тези въпроси и ще постъпя както искате.

— Браво — изгугукаха децата й едновременно.

Сиг се обади на Пол Кушинг и му се извини надълго и нашироко за провала на вечерта. Стори й се напълно доволен от всичко, което му каза. В сряда заведе нея, майка й и Уенди на разходка с файтон в парка. Вечеря със Сиг, Филис и госпожа Кац в четвъртък. В петък четиримата отидоха на театър, а Пол успя да намери билет и за госпожа Кац. Нещата вървяха толкова добре, че прекараха събота вечерта с Шарън, Барни, Джеси и Травис. Наеха лимузина и се повозиха по Пето авеню, така че децата да могат да видят коледната украса на магазините. Уенди хареса Джеси и чувството изглежда бе взаимно. Нещата се развиваха бързо и Сиг имаше чувството, че планът й започва да се осъществява. Защо тогава се чувстваше толкова нещастна? Усещането беше странно, почти като насън, сякаш всичко, което я вълнуваше, се изплъзваше между пръстите й.