Роузан Уилямс
Търси се съпруг (6)

Шеста глава

По обяд започна наддаването за кошниците. Предложенията се правеха по азбучен ред. Марлоу и Нюман се появиха преди Патън, но още преди да дойде ред на кошницата на Ванджи, Джесика реши да се поразходи.

Както и предполагаше, след рентгеновия преглед Рейт я остави на мира. Тя обаче го следеше отдалече. В момента играеше бейзбол и вече бе направил три сполучливи удара. Беше играл и пинг-понг, а от облога си с Дънк за резултата от състезанието с костенурки бе загубил един долар. Новините не й убягваха.

Щом започна наддаването за кошниците и водещият търга обяви притежателката на първата, той се приближи към нея и я попита:

— Забавляваш ли се?

— Разбира се — отвърна тя вяло и с мъка прикри прозявката си. — Толкова е забавно да седиш цял ден на пейката. А ти?

— Аз вече огладнях.

Тя не се учуди, защото знаеше колко изтощава бейзболът. Забеляза как погледът му шари наляво-надясно. Проследи го и установи, че наблюдава играта на Бетси.

— Кошницата й никога не излиза евтино — промърмори тя.

— Много ухажори?

— Поне трима наведнъж.

Рейт извади портфейла от джоба си и провери съдържанието му.

— Приемат ли чекове и кредитни карти?

— Приемат всякаква форма на плащане — обади се Дънк, хванал под ръка Ванджи. Двамата се бяха приближили незабелязано. Изглеждаха много щастливи.

Джеси се прости с намерението си за разходка, а и дамската тоалетна бе твърде далеч. Пък и чакащата опашка бе дълга. Ако успееше да се вмъкне, би могла да изчезне точно по времето, когато обявяват нейната кошница. Щеше да остане вътре, докато Дънк не я откупи. Този план се бе оказал успешен през последните две години.

Взе патериците си и усети начумерения поглед на дядо си. Той се приведе към ухото й и прошепна:

— Никакво криене тази година, момиче! Спазвай добрите маниери.

— Прекрасен ден — казваше Ванджи на Рейт. — Спомням си и други дни като този с пикник и търг, но в Тексас.

Ванджи продължи да дърдори и шумно да аплодира продажбата на всяка кошница. А Джесика със свито сърце се приготви да посрещне неизбежното.

Не след дълго обявиха кошницата на Ванджи. Наддаването започна стремително между трима души: Дънк, доктор Каултър и кмета. Разбира се, победи Дънк и това достави неописуема радост на Ванджи.

В това време Рейт се бе отдалечил към биреното буре. Тъкмо тогава водещият наддаването обяви:

— Кошницата на Бетси Нюман!

Облозите заваляха от всички страни. Местните ергени винаги чакаха с нетърпение пикника, с надеждата да покорят сърцето й. Джесика притвори очи и зачака предложението на Рейт.

— Петдесет — чу тя плътния му глас.

— Петдесет и пет — обади се някой.

— Шестдесет! — провикна се трети обожател.

Джесика знаеше, че ще вдигнат цената над сто долара. Винаги ставаше така. Мъжете плащаха три пъти повече, отколкото за другите кошници. Ослуша се да чуе Рейт. Интересно й беше как ще продължи.

— Обикновена или светла? — Тя отвори очи и го видя, застанал пред нея с още две бири, докато отляво и отдясно още валяха наддавания.

— Сто и петдесет първи път… Сто и петдесет втори път… — гърмеше гласът на водещия.

— Обикновена или светла, Джес? Не мога да изпия две бири. Хайде, избери си едната. Докъде стигна наддаването? Седемдесет и пет?

— Сто и петдесет долара — пое Джесика тъмната бира. — Току-що загуби.

— Така ли?! По дяволите!

— Следва кошницата на Джеси — предупреди Дънк.

— Страхотно! — Рейт сложи ръце върху хълбоците си.

Страхотно ли, повтори наум Джесика и в този миг пожела земята да се отвори под краката й и да я погълне. Или да се върне в ранчото в компанията на любимите си животни.

— Кошницата на Джесика Патън — обяви водещият.

Дънк незабавно направи стандартното предложение:

— Петдесет долара!

Водещият се провикна:

— Петдесет първи път…

Всяко зло за добро, примирено въздъхна Джесика. Отпи от бирата и се престори, че това не я засяга.

— Двеста долара — извика Рейт.

Тълпата се умълча. Всички впериха невярващи очи в тях.

— Продадена!

Джесика погледна изпод вежди Рейт, а той се усмихна триумфално:

— Моя е, Джес!

— Това аз наричам тексаско предложение! — провикна се Дънк и го потупа по рамото.

Джесика изпроводи с поглед Рейт, който гордо отиде да си вземе обяда. Двеста долара?! Внезапно в паметта й изникна споменът за Рет Бътлър, който бе оставил тълпата занемяла, предлагайки същата сума за един танц със Скарлет O’Xapa.

Наоколо избухна гълчава, всички заговориха едновременно и закимаха към Джесика и Рейт. Тя още не бе дошла на себе си, когато усети как той взема бирата от ръката й и тръгват с кошницата.

— Какво ще кажеш да похапнем там, под онова дърво?

Все още стъписана, Джесика не спори и го последва. Зад гърба си чу как обявяват следващото име.

Седна на пейката, която Рейт бе избрал. Той се настани точно до нея и я погледна. Лицето й бе променило цвета си. Не бе от смущение. От благодарност.

— Двеста долара… — започна Джесика.

— Струваше си, Джес!

— Ако дядо ми ти е пъхнал тази муха в главата…

— Не, идеята си беше моя! — възрази той и замълча. И сам не знаеше, а и не би могъл да обясни романтичната си постъпка.

— Ти ме наскърби — не млъкваше Джесика. Гласът й трепереше. — Дядо ти каза, че никой, освен него не купува кошниците ми, и ти…

— Сам пожелах — отсече Рейт. — И я взех. А ако не желаеш да споделиш с мен обяда, би могла да си я откупиш на същата цена, плюс петдесет процента такса разочарование.

— Разочарован? Ти?

— Джес, защо винаги ми противоречиш, независимо от това какво казвам или правя? Защо просто не похапнем ребърца и чили мирно и тихо? А?

— Разочарован…

— Харесваш ми, Джес, не разбираш ли?

Хайде де! Само още един изгладнял мъж. Той отвори кошницата и извади купа с ягоди.

— Успокой се и си вземи.

Джеси не можа да се въздържи:

— Но аз не съм приготвяла нищо за тази кошница! Ти я купи само защото аз…

— Престани и ме остави да се насладя на придобивката си — рече Рейт и пъхна една огромна червена ягода в устата й. След това избра още един плод, с който се надяваше да й затъкне устата за още известно време.

Джесика не можеше да забрави смаяните физиономии на съгражданите си. Дали Рейт бе разбрал правилно реакцията й? На никого нямаше дори да му мигне окото, ако ставаше дума за кошницата на Бетси. Биха се посбутали и толкоз.

Рейт бе вперил поглед в Бетси. Купувачът на кошницата й, някакъв шофьор на камион, също я съзерцаваше захласнато.

— Сигурно си залива косата с огромни количества изрусяващи препарати — отбеляза Рейт, поглеждайки отново Джесика. — Твоята коса ми харесва повече.

Джесика прие комплимента така, сякаш бе глътнала горещ картоф.

— Да, моята поне е естествена, ако не друго.

— Приятелката ми в колежа имаше тъмна коса като твоята — отдаде се на спомени Рейт. — Заряза ме заради капитана на отбора по бейзбол.

— Не мога да повярвам! — възкликна Джесика. Наистина не можеше да си представи защо една нормална жена би изоставила Рейт Марлоу.

Той започна да вади храната от кошницата — печени ребърца, сос чили, пълнозърнест хляб, плодово желе и още ягоди.

Обядът се проточи чак до залез-слънце. Запалиха книжните фенери, окачени по дърветата и те заразпръскваха мека светлина наоколо. В павилиона засвири кънтри оркестър, който изненада Рейт с изпълнението си на песента „Хубава жена“. Естествено, първа сред танцуващите бе Бетси със своя шофьор. След това Дънк помоли да изсвирят „Жълтите рози на Тексас“ и завъртя Ванджи на дансинга.

Джесика ги видя притиснати плътно да валсуват. Дънк никога не бе притискал Лизбет така страстно. И никога не бе давал толкова много пари за кошницата й. Баба й щеше да се обърне в гроба си, ако знаеше какво става тук.

— Би ли танцувала с мен, ако можеше? — попита я Рейт и плъзна ръка по облегалката на пейката.

— Не обичам да танцувам, както знаеш.

— Бих дал цяло състояние, за да бъда първият, който ще те накара да го направиш, Джес.

Тя се наведе напред, за да избегне допира на ръката му.

— Дядо и Ванджи правят цяло представление. Гледай!

— Видях ги.

Бе забелязал и други неща. Как кожата на Джеси блести като седефена на светлината на книжните фенери. Как пръстите й нервно си играят с яката на блузата. А парфюмът й толкова сладко ухаеше, че го опияняваше. Той докосна рамото й.

— Те напускат дансинга, Рейт, а валсът още не е завършил. Гледай, гледай! Тръгват към паркинга. Какво ли са намислили?

При други обстоятелства мисълта за Ванджи щеше да бъде на първо място, но сега го вълнуваше единствено присъствието на Джесика. Благославяше решението си да избере тази отдалечена пейка, скътана в сенките на дърветата, където оставаха встрани от суетнята.

Обожаваше провинциалните нощи. Бе му приятно да усеща Джесика до себе си, ако протегнеше ръка, можеше да я погали. Любопитен беше да провери дали не е станала по-благосклонна. Не можеше да не я е настроила романтично нежната музика и лятното звездно небе. Дали щеше да отвърне на ласките му?

Продавач на цветя поднесе кошницата си.

— Букет за дамата, господине?

— Всичките гардении, които имате — извади Рейт портфейла си.

— Само три са.

— Взимам ги — рече Рейт и плати. Взе трите екзотични цвята и ги поднесе на Джесика с думите: — Само не ми казвай, че не приемаш цветя от обожателите си.

За малко да признае, че никога не е получавала букети. Спонтанният му жест я накара да забрави за Дънк и Ванджи, които бог знае какво правеха между колите на паркинга.

— Прекрасни са! Благодаря ти — прошепна тя.

Рейт затъкна цветята в косата й и пое в длани лицето й.

— А ти си повече от прекрасна, Джес!

За миг тя си помисли, че ще изгуби съзнание, ако я целуне. Лицето му бе толкова близо до нейното, че усещаше дъха му. Горещ, влажен… Той докосна ушите й, брадичката й и в унес прошепна името й.

— Джес… Ухаеш така приятно. Погледни ме…

Не смееше да вдигне очи. Устните му опасно се приближиха. Пръстите му се спускаха по шията й и тя опря длани в гърдите му, за да го отблъсне. Но нямаше сили…

— Джес — прошепна отново Рейт и я целуна. Целуна я така, както би трябвало да бъде целувана всяка обичана жена в подобна романтична лятна нощ. Нежно, прелъстяващо, той напредваше малко по малко, докато Джеси не разтвори устни.

Страстни вълни разтърсиха тялото му, първични и еротични едновременно, и той я притисна силно. Целият тръпнеше от желание. Би могъл да я люби и на пейката.

Замаяна, развълнувана и изпълнена с непонятна тревога, Джесика бавно се съвзе от зашеметяващата целувка и се измъкна от прегръдките му. Изправи се и си даде сметка какво се е случило. Рейт я бе целунал, за да се избави от скуката. Или може би, защото бе платил скъпо и прескъпо за кошницата й. А тя му бе отвърнала, просто защото не можеше да устои на мъж като него. Съжали, че не би могла да избяга.

— Време е да се прибираме у дома — рече тихо тя и взе патериците си. — Иди потърси Ванджи и дядо. Какво ли правят? На тяхната възраст, когато не би трябвало…

— Джес, успокой се! Почакай минута, трябва да помисля.

Джесика се подпря на патериците. Два пъти в един и същи ден бе позволила на Рейт да я целуне. И двата пъти бе побързала да го отблъсне. Не го винеше, виновна бе тя, след като се показа толкова достъпна. Бе постъпила като глупачка и с Бъд навремето. Така ли щеше да продължава с мъжете? Не! Не биваше. Никога вече.

Ароматът на гардении се носеше като облак около нея. Усети, че трепери. Крайно време бе да се прибере.

— Побързай, Рейт.

— Закъде си се разбързала? — невъзмутимо я попита той.

— Дядо ми и баба ти са някъде на паркинга. Забрави ли за безопасния секс? Та те са толкова старомодни, че…

Рейт се престори на разтревожен и скочи, но вместо да хукне да ги търси, я дръпна в прегръдките си и отново я целуна. Трябваше да й даде урок.

— Друг път дори и не помисляй да ме командваш, Джес — тихо процеди той и се отдалечи към паркинга.

Какво, по дяволите, го привличаше у тази опърничава жена, вървеше Рейт и гневно размишляваше. Три целувки за един ден. И защо го бе направил? При това нежелани от Джесика!

Още по-зле. Противопоказни за него.

Господи, каква каша бе забъркал!

Надникна в колата си, но вътре нямаше никой. Проклетници, къде ли бяха? Рейт се помота насам-натам, когато иззад един храст дочу тежко дишане.

— Дънк? Ванджи? Вие ли сте? Какво, по дяволите, правите?

— Нищо — дочу задъхан глас. — Нищо лошо, човече!

Рейт се опита да си представи какво означава това „нищо“. Развихреното му въображение нарисува него и Джеси зад същия този храст. Нямаше съмнение, беше се побъркал.

Той поклати унило глава и се върна към пейката. Джесика бе събрала всичко в кошницата и бе готова за тръгване.

— Нито следа от тях по любовните скривалища — съобщи той.

— Ще им дам аз да разберат! — пъхна два пръста в уста Джеси и изсвири пронизително. — Това е сигнал за помощ. Дядо ми ме научи, когато бях малка. Нещо като да набереш телефона на полицията.

И наистина, след по-малко от минута се появиха Дънк и Ванджи, зачервени и останали без дъх.

— Какво има, момиче?

— Време е да се връщаме. Боли ме глезенът.

В действителност се чувстваше по-добре, но нямаше какво да им обяснява.

По пътя към колата Дънк подаде ключовете на Рейт и каза:

— Ние с Ванджи ще седнем отзад този път.

На Рейт тази идея не му хареса по две причини. Първо, баба му през цялото време щеше да бъде почти върху Дънк или обратното. И второ, Джесика щеше да седи далеч от него.

В крайна сметка реши, че не си струва да съжалява и се успокои. Да, успокоението бе наистина най-добрият изход за мъж, решил, че може да търси единствено секс в една връзка.

Джесика пък, обратно, ако се влюбеше, щеше да го стори от цялото си сърце и разчиташе евентуалната връзка да се увенчае с женитба. Точно както и дядо й. Но засега тя не искаше да признае, че се влюбва и нямаше никакво желание да се омъжва. За разлика от дядо й.

— Отзад е тесничко за двама — подхвърли тя.

— Точно това му е хубавото — смръщи закачливо вежди Дънк.

Рейт подкара колата. Завиждаше им за теснотията на задната седалка.