Роузан Уилямс
Търси се съпруг (12)

Дванадесета глава

— Джеси?

Джесика чуваше как някой повтаря името й и се помъчи да отвори очи. Нечия ръка потупваше бузата й. Във въздуха се носеше мирис на изгоряло. Дрехите й бяха влажни.

— Джеси, чуваш ли ме? — Гласът бе умоляващ, чуваше го все по-ясно и по-ясно… Женски глас…

— Не ми е до пазаруване сега… — простена тя. — Не… стига толкова…

— Джеси, ако можеш, отвори очи.

— Не… без аксесоари… Не… — Джесика се мъчеше да изпълни това, което й казваше гласът. — Никакви джемпъри… — Изглежда изгаряше в огън.

— Аз съм до теб, Джеси. Ще се оправиш. И докторът идва.

Пред очите й просветна. Над нея се бяха надвесили трима — Мърф, Мътли и топчестото кръгло лице на Рут. Ужаси се, че пазаруването още не е приключило, въпреки усилията й.

— О, господи! — въздъхна трепереща Рут. — Най-сетне!

Мърф и Мътли заскимтяха и звукът отекна болезнено в главата й.

— Какво… Какво се е случило? — Тя се огледа и видя, че лежи върху кухненския под. Под главата й имаше възглавница. До нея бе коленичила Рут с кучетата.

— Измъкнах те и повиках доктора. Ранена ли си?

Джесика се опита да помисли, но главата й щеше да се пръсне.

— Боли ме…

— Един падащ клон те е ударил. Имаш огромна цицина.

— Цялата съм мокра?! — Вече идваше на себе си.

Рут кимна.

— Угасих пожара с градинския маркуч и съм те намокрила. — Сълзи потекоха от очите й. — Ако не бях дошла случайно…

— Пожар ли? — Джесика се опита да седне и си спомни за пламъка, който бе видяла, преди всичко да потъне в мрак.

— Всичко е потушено — увери я Рут. — И дъждът помогна. Истински летен порой.

Джесика си припомни звука от падащите водни струи върху покрива и листата на дърветата. Надигна се на лакът и я погледна съсредоточено.

— А ти защо си тук?

— Заради обеците ти. Не знам как съм забравила да ги сложа в плика с покупките. Не ми се искаше да се разкарваш до града заради моята немарливост, така че дойдох. Много се радвам, че го направих. Огънят почти бе стигнал до теб, когато те открих.

Тръпки полазиха Джесика като си представи какво би могло да се случи.

— Благодаря ти, Рут.

— Остани легнала — нареди й тя. — Докторът каза да не ставаш, докато не дойде.

— От колко време съм така? — Младата жена нямаше сили да спори.

— Почти час. Уплаших се до смърт. Не би трябвало да оставаш сама тук, Джеси. Човек никога не знае какво може да го сполети. Добре че съм доста силна, та успях да те измъкна изпод клона.

„Джеси, момиче, имаш нужда от мъж“, прозвучаха в ушите й думите на Дънк. Вече не можеше да твърди, че няма право. Не бе успяла да се погрижи сама за себе си. Природата й бе изиграла лоша шега.

— Можеха да минат дни, преди да те открият — поклати глава Рут. — Рейт Марлоу или някой друг трябва да бъде винаги наоколо.

— Дядо и Ванджи ще се върнат след медения си месец.

— Докторът спомена, че дядо ти се канел да прекарва половината от времето си в Сан Франциско и половината тук. Сигурно го прави заради Ванджи.

— Дядо не ми е казвал нищо подобно — намръщи се Джесика. Всичко се изплъзваше от контрола й — природата, дядо й, собствената й независимост… Ако Рут не бе пропуснала да сложи обеците в пликчето…

Кучетата изтичаха към входа и залаяха.

— Докторът е тук — каза Рут и въздъхна с облекчение.

Лекарят влетя в кухнята. От пелерината му се стичаше вода.

— Как е болната? — попита той. — В съзнание, както виждам.

— Здравейте, докторе! — Джесика насила изви устни в усмивка.

— Здравей! — Той коленичи до нея, взе ръката й, за да провери пулса, а с другата разтвори клепачите й, за да провери зениците й. — Малко тревожно е. Можеш ли да ми кажеш коя си, къде живееш и кой ден сме днес?

На един дъх Джесика изстреля исканите данни, като ги разшири, включвайки описанието на рода, двете кучета и петте коня.

— А ти си доктор Каултър — приключи тя.

— Добре свършена работа, сестра — намигна лекарят на Рут.

— Аз съм и добър огнеборец. Пламъците пълзяха към блузата на Джеси, когато ги залях с маркуча.

— Можеше да си докараш големи неприятности — остро изгледа пациентката си той. — Когато научи Дънк…

— Да не си посмял да му кажеш и дума! Не и преди сватбата.

— Боя се, че лошите вести ще помрачат празненството. Дай да видим сега какви са щетите.

— Дядо не трябва да научава за това, докторе — не се предаваше Джесика, дори успя да приседне с негова помощ. — Ако случайно се обади, не му казвайте нищо.

— Ако не си много зле, ще си мълча.

— И аз — обеща Рут. — Единственото, което забелязвам, е цицината, докторе.

Той я опипа внимателно. Начумери се, когато кучетата предано приседнаха от двете страни на Джеси и занизаха ръцете й.

— Какво правите тук? Лягайте долу!

Кучетата го послушаха. В този миг Джесика си спомни, че им бе извикала да се приберат, миг преди да припадне. Ами ако и те бяха пострадали?

— Ако… ако…

— Какво се е подпалило? — попита тя Рут, докато докторът търсеше нещо в лекарската си чанта.

— Само един клон, близо до мястото, където си се препънала. Предполагам, че и без друго дъждът е щял да го угаси.

— Докторе, бих искала да стана, ако не възразявате.

— Възразявам, Джеси.

— Но Аламо може да се е наранил в обора. Трябва да изляза и да…

— Ще останеш легнала, докато не те прегледам както трябва. Аз ще ти кажа кога можеш да ставаш, ако не възразяваш.

— Но, докторе…

— Ако Джеси се обади още веднъж — обърна се той към Рут, — обади се на Дънк и му кажи какво е станало.

— Послушай го, Джеси. А аз ще отида до обора да проверя какво става с конете.

— Както кажете, докторе — промърмори Джесика и скръсти ръце на гърдите си.

— Тъй като започна да спориш с всеки, изпречил се пред очите ти, моите очаквания за развитието на заболяването ти са повече от оптимистични. Впрочем донесъл съм ти касетата, която е заснела Бетси. Заглавието на филма е „Краят на Бъд“.

Рут избухна в смях, към който се присъедини и Джеси.

— Смехът е най-доброто лекарство — дълбокомъдрено заяви докторът и продължи прегледа.

Заключението му гласеше, че няма нищо тревожно, но тъй като се опасяваше от странични усложнения в резултат от шока, помоли Рут да остане да пренощува в ранчото.

— Много обичам вечерно време да съм далеч от Кал и момчетата — каза тя. — Можеш да разчиташ на мен.

Преди той да си тръгне, тримата изгледаха заедно филма на Бетси. Като видя Рейт, Джеси зарони сълзи, но се престори, че са от смях, а не от тъга.

Когато останаха сами двете с Рут, хапнаха набързо и изгледаха отново касетата.

— Моят герой — беше коментарът на Рут за действията на Рейт. — Никой друг не прилича толкова много на онзи от рекламата на „Марлборо“.

— Само че Рейт не пуши. — Джесика се опитваше да говори за него с безразличие.

— Тогава е два пъти герой — закачливо завъртя очи Рут. — Щастлива ще си, ако е постоянно около теб, момиче. Ако днес беше тук…

— Ти направи всичко, което би направил и той, Рут. Не мога да ти се отблагодаря.

— Не мисли за това. Благодари се, че забрави обеците си! — Рут отново се втренчи в екрана. Джесика тъкмо изливаше втората бира върху главата на Бъд. — След всичко, което ти причини този тип, как се осмели да го направиш?

— И аз не знам — засмя се Джесика.

На следващата сутрин тя отново обмисли постъпката си и призна, че Рейт бе допринесъл изключително много, за да възвърне вярата в себе си. Без него не би могла да изтрие десетгодишното си унижение само за десет минути. Каквито и да бяха причините, Рейт не само я бе пожелал, но го бе и показал.

Бе влязла в кръчмата след незабравимата нощ, прекарана с Рейт. И след големия им спор. Тя вече не беше онази жена, която Бъд бе познавал.

 

 

Джесика нае сина на Рут и Кал да я замества, докато е в Сан Франциско и дори не се възпротиви на идеята момчето да започне веднага.

То пристигна и се настани в стаята на работниците. Джесика му показа какво има да върши. Почистиха следите от пожара. Внезапно почувства притеснение при мисълта, че ще го остави съвсем сам в ранчото. В резултат на това малкият помощник помоли свой съученик да се присъедини към него.

В петък тя стегна багажа си, помаха за сбогом на двете момчета и потегли за Сан Франциско.

Бе научила урока, че една жена не е всесилна. Така беше и с мъжете.

 

 

В петък по обяд къщата на Ванджи бе препълнена от гости, роднини и приятели. Във всяка стая имаше хора, заети с приготовленията по сватбата. Част от роднините на Патън бяха настанени в задния двор.

Рейт се бе измъкнал от суматохата и гледаше бейзбол по телевизията в кабинета на Ванджи, когато се появи Дънк. Прехвърляше видеокасета от едната в другата си ръка. Рейт изключи телевизора.

— Играта е доста скучна — каза му той. — Какво има на тази касета?

— Нещо, което доктор Каултър ми е изпратил по пощата. Казва се „Краят на Бъд“. Май е някакъв домашно заснет филм. Може да е и порнография. Сигурно си мисли, че ще имам ергенска вечер.

Рейт веднага си спомни за Бетси, която заснемаше поражението на Бъд в кръчмата.

— Това все пак е последната ти вечер като ерген, защото за мен ти си един славен ерген. Затвори вратата и пусни касетата.

— Да барикадирам е по-добре — каза Дънк и заключи. — Ако някое същество от женски пол се вмъкне и ни види какво правим, ще ни направи на нищо.

Рейт спусна завесите.

— Готово! Не съм гледал порно от времето, когато бях новобранец.

— Да не ме арестуваш точно на ергенската ми вечер, момче! — Дънк пъхна касетата във видеокасетофона. — Или пък доктора?! Старият пръч!

— Да. Негодник е той — съгласи се Рейт и се излегна върху канапето. — Намали звука, да не би някой да чуе.

— Правилно. — И Дънк включи апарата.

— По дяволите! — възкликна той, щом видя първите кадри. — Какво общо имат кръчмата и Джесика с този филм? — Погледна разочаровано Рейт и седна в креслото. — Няма начин да е нещо вълнуващо.

Рейт включи звука.

— Ще се развълнуваш по-късно. Сигурен съм, Дънк.

— Откъде знаеш?

— Ще разбереш. Само гледай.

Дънк завъртя очи.

— Бях се приготвил за един час порок, а той ми пробутва любителски снимки! — Той остро изгледа Рейт. — Престани да гримасничиш!

— Повярвай ми, Дънк! Този филм е страхотен.

— Страхотен! Глупости. Всички филми на доктора са скучни.

— Престани да мърмориш! Виж! Това е Бъд Кочрън.

— Бъд?! Този подлец! — Дънк се приведе към екрана, сякаш бе готов всеки миг да влезе в юмручна схватка. — Какво прави в града?

— Губи на покер. А това съм аз. Зад Джесика.

— Гръм и мълния, момко! Ти пък как си попаднал във филма?

— Представлявах закона. — Той натисна бутона „Пауза“. — Бе денят, в който Джесика се разплати с Бъд. А Бетси Нюман записа всичко с видеокамерата си.

— Е, добре. Давай да видим какво става.

Дънк заудря с ръце по масата от възторг и едва не се задави от смях, когато видя Бъд, окъпан с бира.

— Това бе по-добро, от която и да е ергенска секс вечер! — Той обърса очи с ръкава на ризата си. — Пусни я още веднъж.

След като видя записа още веднъж, възрастният мъж се обърна към Рейт:

— Благодаря ти, че си помогнал да бъде наказан.

— Това бе най-малкото, което можех да направя, Дънк!

— Момичето ми се държа като породиста кобила, нали?

— Да… — Рейт се покашля, за да не се издаде колко го бе развълнувал образът на Джесика. Липсваше му, факт, който не бе в състояние да отрече.

— Защо не ми разказа тази история веднага, момче? Най-горещата новина, а аз я научавам след цяла седмица.

— Знаех си, че по един или друг начин ще разбереш.

Дънк с уважение му протегна ръка.

— Приеми поздравленията ми, млади момко. Не си съсипал това насекомо Бъд, както бих постъпил аз, но така е по-добре. Сега щях да съм в пандиза за убийство.

— Джеси започна цялата работа, аз я довърших — отговори сърдечно на ръкостискането Рейт.

— Беше знаменита внучката ми, нали? Като изля отгоре му двете бири. А после ти го постави на място.

— Не бих допуснал да я обиди, Дънк.

— Разбира се… — Дънк замълча за миг. — Имаш ли нещо против да ми кажеш защо вече не си мой помощник в ранчото? Не ми остана време да поприказваме в тази лудница.

— Не се разбираме с Джеси. Това е всичко.

— Тя не бива да стои сама там, а и твоето място не е тук. Онзи ден Ванджи ми каза: „Рейт се държи така, сякаш бяга от някого в ранчото“. Казах й, че и аз съм на същото мнение.

— Дънк, Джеси ми каза точно и ясно, че не желае присъствието ми там през следващите шест месеца. И после.

— Какво имаш предвид?

— Период, много по-дълъг от шест месеца.

— Както аз се обвързвам завинаги с баба ти.

— Именно. Джес не е моят тип. Тя е жена, която иска да принадлежи само на един мъж.

— Рейт, ти влюби ли се поне мъничко в момиченцето ми? Кажи ми истината.

Рейт се изправи и закрачи нервно из стаята с ръце в джобовете.

— Тя непрестанно спори с мен. След случката в кръчмата помислих, че… Но не! Не пожела. От самото начало й казах: „Без обвързване и задължения“.

— Не вярвам да си очаквал да се влюбиш, нали?

— Не. Имах предвид…

— Познавам това състояние — прекъсна го Дънк. — Всеки влюбен сияе. Въпросът е, какво смяташ да правиш?

— Нищо не може да се направи, Дънк. Видя родителите ми и техните втори и трети съпрузи и съпруги. Погледни на какво прилича животът им! Истинска бъркотия.

— Така е. Никой от тях не намира добра дума за човека срещу него. Но от друга страна, в семейството на Джесика е точно обратното.

Рейт не можеше да отрече думите му. Срещата му с Дон и Бет — сина и снахата на Дънк му бе доставила неочаквано удоволствие. И по-младата сестра на Джесика бе същата. Робин и съпругът й Кит имаха същия щастлив брак като родителите си. И двете им деца бяха очарователни.

Членовете на собственото му семейство бяха напрегнати и изнервени хора.

— Вече видя какво представлява женитбата — рече Дънк и се надигна от креслото. — Надявам се, че си разбрал колко ценно нещо е за хората, които са родени един за друг. Като Дон и Бет. И Робин и Кит. А може би като теб и Джеси.

На вратата се почука и се разнесе гласът на Ванджи:

— Дънк? Вътре ли си?

— Да. И Рейт е с мен.

— Защо е заключена вратата?

— Имаме ергенско парти — намигна Дънк.

— Какво? Не разбрах.

Дънк отвори вратата.

— Рейт ме поучава. Разказа ми някои истории от живота, за разводите и прочие.

— О, Рейт! — Баба му го изгледа с открито неодобрение. — Как можа да ти мине през ума, че правим грешка като се женим? Ти направи грешка като остави Джесика да ти се изплъзне. Радвам се, че ставам част от едно щастливо семейство. И ти би могъл да го сториш, знаеш, нали?

Дон и Кит надникнаха през вратата.

— Още ли дават бейзбол? — попита Дон.

— Дънкан — каза Ванджи, — никаква телевизия повече. Обърни малко внимание на булката. — И тя го изведе от стаята.

— Още играят. — Рейт включи телевизора. — Сядайте!

Липсваше му присъствието на Джесика. Не можеше да мисли за нищо друго.

— Джеси скоро трябва да е тук — каза баща й. — Ако е тръгнала навреме от ранчото.

Рейт крадешком погледна часовника си. Стрелките никога не бяха се движили толкова бавно.