Сара Дън
Голямата любов (8)

Осма глава

Когато се събудих в онази съботна сутрин, видях, че Хенри си е отишъл. Полежах малко в леглото, като се опитвах да почувствам чувствата си. Това бе едно от нещата, върху които бях работила на терапевтичните сеанси. Проблемът с чувстването на собствените ми чувства беше, че всеки път, когато наистина седнех и се опитах да ги почувствам, започваше да ми се повръща. Насилвах се да не забравям какво ми беше казала Джанис Финкъл: „Остави ги да преминат през теб като вълна. Гледай ги, както гледаш облаците, които се носят нанякъде в небето.“

Седнах в леглото. Реших, че това не е причина да откачам. Беше най-обикновен секс. И щях да се държа, сякаш нищо особено не се е случило. Станах от леглото и се отправих към банята. Именно там намерих бележката. Беше подпряна на огледалото над мивката. Веднага вдигнах телефона и се обадих на Кордилия. (Кордилия е приятелката ми за такива ситуации, не Бони.)

— Какво пише в нея? — попита Кордилия, когато стигнах до частта с бележката.

— Не забравяй, че той ми е шеф — отвърнах. — Така че вероятно е искал да прозвучи като някаква служебна шега.

— Какво пише в нея? — попита отново тя.

— „Чудесна работа.“

— Чудесна работа!

— Аха — отвърнах. — Пише: „Алисън. Чудесна работа. Хенри.“

— Добре, разбирам по какъв начин е искал да прозвучи забавно — рече Кордилия. — Остроумно. И не обидно.

— Аз също.

— И все пак.

— Знам.

— Но не бива да се притесняваш.

Аз обаче се притеснявах.

— Струва ми се, че ако си правила с някого удивителен секс, и то неведнъж, ами два пъти, оставаш и на сутринта, нали така? — обясних й. — Просто така ми изглежда логично.

— Направили сте го два пъти? — попита тя.

— Да.

— Два пъти един след друг или с някакъв интервал между тях?

— С интервал — отвърнах. — След първия път беше заспал. Това има ли някакво значение?

— Всъщност не — рече Кордилия. — Просто исках да разполагам с повече информация.

— Какво мислиш?

— Добре де — каза Кордилия и си пое дъх, — възможно е да сте правили удивителен секс и все пак за него да е било… нали се сещаш, просто секс.

Помълчах малко.

— Това възможно ли е?

— Цялото време, докато бях с Джонатан, беше върховно за мен — каза Кордилия. — А той просто си лежеше там и си мечтаеше да съм манекенка на бельо.

— Нима ти го е казал?

— Отношенията ни бяха много честни — отвърна Кордилия. — Задникът му със задник.

Джонатан наистина беше задник. Беше направил някои наистина ужасни неща на Кордилия и тя винаги е казвала, че е стояла толкова време с него само заради секса. За нея сексът е много важно нещо. Правила го е много и има някои интересни теории по въпроса. Всъщност истинската причина да разбера, че не съм правила страхотен секс с Том, преди да правя страхотен секс с Хенри, беше една от теориите на Кордилия. Ето и самата теория. Истински страхотният секс е като секса във филмите. Ако гледаш как хората в някой филм правят секс и си казваш: „О, такъв секс има само на кино“, значи не правиш страхотен секс. Веднъж, по времето, когато започнах да правя секс с Гил Хомосексуалиста, се опитах да оборя тази нейна теория. „Ами «Фатално привличане»? — спомням си, че й казах. — С течащата вода? И съдовете в мивката?“ Кордилия само повдигна едната си вежда по характерния за нея начин и разбрах, че щом смята така, значи има нещо.

— Добре де, просто имах страхотно преживяване — казах. — Два пъти. Имах две страхотни преживявания. А по едно време лежах там, вперила поглед в тавана, и знаеш ли какво си мислех?

— Какво си мислеше?

— Кога ще стигнем до онзи етап в отношенията си, когато, след като сме го направили, ще мога да отида в банята и да си сложа хидратантен крем.

— Ти си откачена — рече Кордилия. — Съзнаваш ли го?

— Да.

— Този мъж не е онзи мъж — додаде Кордилия. — Довери ми се.

— Знам.

— Ще е нужно много, за да превърнеш този мъж в онзи мъж — каза тя. — Но може би ще изиграе ролята на мазната палачинка.

— Какво?

— Когато правиш палачинки, първата попива всичката мазнина от тигана и се налага да я изхвърлиш — обясни Кордилия. — Хенри може да попие всичката мазнина, останала от Том. След това тиганът ти ще е готов за работа.

— Не мисля, че метафората е подходяща — подхвърлих, — но ми харесва.

— На майка ми е. Само дето тя се омъжи за своята мазна палачинка. „Не прави моята грешка — ми казва всеки път, когато се скарат. — Изхвърляй мазните си палачинки.“

— Значи какво трябва да направя? — попитах.

— Това е лесно — отговори Кордилия. — Наслади се на своята мазна палачинка. И след това я изхвърли.

 

 

Притеснявам се да не съм ви оставила с впечатлението, че съм се разстроила от случката с Хенри, затова вероятно трябва да спрем за момент, за да разсея това впечатление. Не бях чак толкова разстроена. Тоест зная, че в чисто обективен аспект би трябвало да се чувствам засегната — Хенри се беше измъкнал посред нощ, оставяйки бележката с думите „чудесна работа“, и не ми се обади в съботата и дори в неделята — но също така трябва да призная, че усещах някакво вълнение. Тоест този мъж не знаеше дори второто ми име! Изведнъж сякаш живеех живота, за който бях чела само в книгите, все едно един ден да се събудиш като участващ в родео каубой, португалски изследовател от шестнайсети век или гейша. Ето така се чувствах. След като цял живот бях живяла, ограничавана от рамки, очаквания и укори — повечето от които се свеждат до идеята, че сексът трябва да се използва като средство за измъкване на доживотна връзка от мъжа, а всичко друго се счита за тактически провал от страна на жената и носи ужасни последствия. А ето че аз след години и години канене най-сетне захвърлях всякаква предпазливост. И разправяйте каквото си щете за опасностите от сексуалната свобода, но никой никога не ми беше казвал, че усещането от нея страшно наподобява истинска свобода.

В неделя следобед написах статия за китайските ресторанти и тирамисуто. Съзнавам, че преходът не е особено плавен, но това е проблемът, когато се опитваш да разкажеш подобна история: нужни са ти твърде много преходи. Свикнала съм да пиша статии, много къси статии и затова не съм много добра в преходите. Добрата статия изследва една идея — джаста-праста, започваш и свършваш — а след това читателят прави своя собствен преход, например се залавя с друга статия, завързва си обувките, слиза от автобуса или каквото там си е намислил. Но тук трябва да поддържам хода на нещата и всичко, което ви е необходимо да знаете за останалата част от онзи уикенд е, че както обикновено, в неделя следобед си написах статията, а в понеделник сутринта отидох в редакцията, също както обикновено, със статията за китайските ресторанти и тирамисуто, записана на компактдиск. Изглеждах добре. Искам да кажа, изглеждах по-добре от обикновено, макар че осъзнах колко точно едва когато влязох в редакцията и Оливия и Мат цял ден не спряха да го коментират. Предполагам, че изглеждах, както би изглеждало в понеделник сутрин едно момиче, което в петък вечерта е спало с шефа си, но не исках Оливия да го разбере, поради което в крайна сметка разправих на двамата за Том. Оливия подушва тези неща от една миля разстояние. Тя вярва силно в школата „където има дим, има и огън“ за човешката сексуалност — а именно, че ако смяташ, че двама души спят заедно, то това е вярно (с добавката, че ако смяташ един човек за гей, то той със сигурност е).

— Защо си се наконтила така? — попита Мат.

— Не съм — отвърнах.

— О, наконтила си се — настоя Мат. — Оливия, не ти ли се струва, че Алисън изглежда особено добре тази сутрин?

Оливия ме огледа бавно от глава до пети и кимна.

— С Том скъсахме — казах.

— Какво? — учуди се Оливия. — Кога?

— Не искам да говоря за това — рекох. — Просто искахте да разберете защо изглеждам добре и вече знаете.

— Защото отново си тръгнала на лов — подхвърли Мат.

— Не съм тръгнала на лов — отговорих. — Просто се чувствах зле и се постарах да изглеждам възможно най-добре, да не би да се погледна в огледалото и да се почувствам още по-зле.

— Какво стана? — попита Оливия.

— Не искам да говоря за това — отвърнах.

— Разбира се, че искаш — рече Оливия. — Разправяй, какво се случи?

Погледнах ги. Беше ясно, че нямаше да ми се размине.

— Той смята, че сме се отчуждили.

— Глупости на търкалета — прекъсна ме Оливия.

— Защо непременно да са глупости на търкалета? — попита я Мат. — Може наистина да са се отчуждили.

— Мъжете винаги използват такива глупости като претекст — обясни Оливия. — Означава, че искат да чукат някоя друга.

— Всъщност знам със сигурност коя иска да чука — отбелязах.

— Коя? — попита Оливия.

— Казва се Кейт Пиърс — отвърнах. — И вече я чука.

— Откъде знаеш?

— Това продължава от май месец.

— Той ли ти го каза?

— Каза, че е влюбен в друга. Аз сама се досетих за останалото.

Оливия се приближи, приседна на бюрото ми и попита:

— Коя е тя?

Разправих им някои неща за Кейт. Казах, че е кльощава и косата й е прилепнала за главата, все едно че е каска. Че в нея има някаква детинска крехкост, от която ми се повръща. Че е подарила на Том за рождения ден лазаня и още тогава е трябвало да се сетя накъде вървят нещата, но не съм се сетила. (Изкушавам се да пропусна това за лазанята, тъй като е доста объркваща подробност — Кейт Пиърс не е от онези, които правят лазаня. Но тя действително направи лазаня за Том още в началото, преди да започне сексът в тяхната връзка, и едно ще ви кажа: това беше много хитър ход.)

— Какво имаш предвид под „кльощава“? — попита Мат. — Слаба?

— Има предвид кльощава — сопна му се Оливия. — Все още има такова нещо като „кльощава“.

— Не. Прав е. Тя е слаба — казах. — Красива. Тя е слаба и красива.

— Просто е нова — настоя Оливия.

— Там е работата. Не е нова — възразих. — Излизали са три години в колежа, после тя го е разкарала.

Изложих им теорията, която бях разработвала през голяма част от изминалата седмица. Когато Том бил на две годинки, майка му избягала в Холивуд да става филмова звезда, макар че всичко, до което успяла да се добере, било малка роля на медицинска сестра в един сериал — „Д-р Майкъл Денби“. Бабата на Том, която в крайна сметка го отгледала, всеки четвъртък вечер му обличала пижамата и го слагала пред телевизора да види майка си, но дори това често завършвало с разочарование, защото ролята й била толкова малка, че не се появявала във всеки епизод. Струваше ми се, че всичко това обяснява някои неща от психологията на Том. В него имаше някакъв гняв към жените и подчертан несъзнателен копнеж към изгубената майка. А моята теория беше, че завръщането на Кейт в живота му след толкова години е събудило тези чувства и той е бил неспособен да им устои.

— Да! — обади се Оливия. — Той разиграва повторно своята детска психодрама.

Мат се обърна към мен и каза:

— А я познай коя играе ролята на бабата.

Обезсърчено опрях чело върху бюрото си. Оливия закрачи из стаята.

— Точно така. Той желае жената, която го е напуснала. По-силно е от него. Очевидната му неспособност да остане с баба си…

— Моля те — прекъснах я.

— Този път обаче и мама го иска. Започват да правят онзи невероятно жарък секс, който можеш да правиш единствено когато става дума за нещо друго, нещо първично, нещо греховно, само дето Том не знае какво става. Просто смята, че е открил сродната си душа. Или липсващата си част.

— Гади ми се — казах.

Оливия ме погледна.

— Но може и да греша.

— Ще се самоубия — промълвих.

— Бог ми е свидетел, че съм грешала и преди — додаде Оливия.

— Мъжете обичат да правят секс с бившите си приятелки. И точка — намеси се Мат. После рече на Оливия: — Не мога да повярвам, че ти плащат да водиш рубрика за съвети.

Оливия излезе да си вземе кафе. След малко Мат дойде и приседна на ръба на бюрото ми.

— Сигурно съзнаваш, че така е много по-добре за теб — рече той.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато някой те напуска, винаги е по-добре, когато те напуска, за да е с друга — отвърна Мат.

— Защо?

— Защото в противен случай означава, че наистина, ама наистина не може да те понася.

Погледнах го, без да кажа нищо.

— Така е далеч по-малко лично — добави той.

— Но на мен ми се струва съвсем лично — казах.

— Довери ми се.

— Ще опитам.