Мари Кордоние
Обичам те, проклетнико (11)

11.

Сградата на „Селект“, където се намираше нейният швейцарски клон, бе един от тези стъклени палати от стомана и бетон, които през последните години се бяха извисили на брега на езерото. Наемите им биха разорили всяко по-малко предприятие. Тъмните стъкла отразяваха слънцето и пейзажа на езерото и отсрещния бряг.

Жан паркира колата си на запазеното за посетители място и се обърна към Клер.

— Наистина ли искаш да дойдеш с мен?

— Разбира се, що за глупав въпрос?

— Е, тогава хайде към екзекуцията.

Клер слезе, докато той вадеше от колата огромната си кожена папка със снимките и малкото куфарче с часовниците. За секунда й притъмня пред очите, но скоро преодоля слабостта от ниското си кръвно налягане. Струваше й се, че бяха минали години, откакто бе яла за последен път. Спомняше си само за шампанско с кафе и нищо чудно, че и при най-малкото физическо усилие коленете й омекваха. Дано в тази сграда да има асансьор.

— Добре ли си?

Жан я наблюдаваше загрижено. Клер беше неестествено бледа, а отчаяният израз на лицето й никак не му харесваше. Познаваше я достатъчно добре, за да разбере, че покрай всичките неприятности в работата тя има и някакъв сериозен личен проблем. Дори и след историята с Пиер Делаи не беше така съсипана. Реши да говори с нея веднага след като приключи този неприятен случай.

— Разбира се, че съм добре. Какво искаш да кажеш? — отвърна тя и тръгна енергично напред.

На входа се бе разположил сивокос портиер в нещо като генералска униформа, който прегледа някакъв списък, преди да кимне благосклонно.

— Очакват ви. Ако желаете, седнете там за малко.

— Човек наистина може да си помисли, че те знаят всичко и нарочно ни оставят да се поизпотим още малко — разсъждаваше Жан, докато внимателно наместваше папката върху коленете си. С ъгълчетата на очите си Клер забеляза един среден на ръст, възпълен мъж с елегантни мустачки, който уверено се насочи към тях.

— Мосю Белмон? Мадам? Моля, последвайте ме. Господата са се събрали в залата за конференции. Нека да ви се представя. Казвам се Серто.

На всичко отгоре и това. Шефът на правния отдел, който напразно чакаше нейното обаждане. Клер първа влезе в играта.

— Ние разговаряхме по телефона, мосю Серто. Аз съм Клер Белмон. Жан е мой брат.

Мустачките леко потръпнаха, но иначе Серто се владееше чудесно.

— Много се радвам, госпожице, че сте използвала тази възможност, за да ни посетите.

Клер знаеше, че Жан се пита откъде тя познава Серто, но сега не беше време за обяснения. Последваха своя водач в асансьора, който безшумно ги отведе на последния етаж: „Селект“ се бе разположила над Женева във функционално обзаведени просторни помещения, крито харесаха на Клер пряко волята й. Дори и не биваше да си помисля, че бе имала някакъв шанс да работи тук.

Тя едва забележимо стисна устни и влезе в залата за конференции, чиято врата Серто услужливо бе отворил. Светли стени със съвременни графики, мебели от черна кожа и никел. Голяма кръгла маса, чиято повърхност блестеше като полиран мрамор, и група мъже, които любопитно се обърнаха към тях. Клер познаваше някои. Менажерът на „Селект“, когото Филип веднъж бе довел на снимките, за да се убеди, че те заработват многото пари, които бяха получили.

— Заповядайте, госпожице. Ако искате, седнете тук.

Всички бяха така учтиви, че й идваше да закрещи. Очевидно все още не знаеха нищо за катастрофата. Толкова по-зле. Жан демонстративно постави папката и куфарчето по средата на масата.

— Да минем веднага на въпроса — заяви той лаконично. — Защо ме извикахте така неочаквано. Как да разбирам нареждането да ви предоставя всички работи преди уговорения срок.

Жан, който обикновено успяваше по-добре от Клер да владее буйния си темперамент, този път с усилие оставаше учтив.

— Помолихме те да дойдеш, приятелю, защото мислехме, че краят на тази отвратителна история те интересува. Освен това ти дължим благодарност. С твоята помощ успяхме да пипнем един бандит, който от години ни създава неприятности.

Този път черната пелена пред очите й не можа да се разсее така бързо. Ръцете на Клер се вкопчиха в масата. Не биваше да падне от стола. Сърцето й тупаше като обезумяло, обливаха я ту топли, ту студени вълни.

Не знаеше колко време бе минало, преди стените отново да застанат на местата си, а обърканият калейдоскоп пред очите й да се сглоби в ясни картини. Видя, че нищо не се бе променило.

Филип Равон току-що бе затворил вратата зад себе си и се приближаваше. „Филип!“ Тя почти се усъмни дали наистина бе той. Обикновено разрешената му коса сега бе грижливо сресана, а небрежните кадифени или кожени сака бяха заменени със строг костюм. В него изглеждаше по-възрастен и излъчването му не беше така младежко.

Бе променен, но наистина бе Филип Равон.

Клер поизправи рамене в тъмното си сако и погледна Жан, търсейки помощ.

Очите на брат й се свиха. Той също бе забелязал много добре дреболиите, които изведнъж бяха превърнали лекомисления плейбой в съсредоточен делови мъж, който тук изглеждаше много повече на мястото си, отколкото в ролята на рекламен агент. Филип седна бавно на съседния стол и кимна.

— Окей, Филип, не се бави. Ние двамата с нетърпение очакваме историята.

Имаше безспорен нюанс на респект в начина, по който присъстващите на събирането направиха място на Филип на челната страна на масата. Клер усети, че погледът му я докосна, но не вдигна очи. Не знаеше как да реагира. Това беше още един неочакван шок. Пустотата, която чувствуваше в себе си, я бе превърнала в празна обвивка, изгубила всяка връзка с живота. Благодарна бе, че никой не се обръщаше към нея, а разговорът се водеше между Жан и Филип.

— Е, добре. Не знам дали ти е известно, че само часовникарската индустрия през последните години претърпя милиони загуби от крадени копия. Интерпол правеше проучвания както във Франция и Италия, така и в Швейцария. Имаше някои следи, но никакви доказателства. Очевидно действаше рафинирана банда от „специалисти“, чиято главна квартира бе в Швейцария, и по-точно в Женева, но не можаха да я уличат при нито един от проучваните случаи. Когато ние в „Селект“ започнахме да мислим за разработката на нов луксозен часовник, знаехме, че той ще бъде идеалната примамка за тях.

Жан вдигна вежди. Беше разбрал.

— Капан? Цялата история е била изкусно поставен капан и часовникът, който изчезна, дори е трябвало да бъде откраднат? Ти ми скъса нервите, помогна да ми побелеят още няколко косъма и всичко това е било запланувано, нали?

Филип направи гримаса.

— Съжалявам, но се надявам, че щедрият ни хонорар ще бъде справедливо обезщетение, и мога да те уверя, че „Селект“ ще се реваншира и с други поръчки.

Жан вече изглеждаше доста по-добре, когато зададе най-важния въпрос:

— И кой, по дяволите, е този тип?

— Метр Пиер Делаи.

Клер преглътна. Сега тя вдигна очи към Филип, който й кимна с една доста странна усмивка.

— Няма никакво съмнение. Полицията го арестува преди един час в кантората му. При обиска са намерили пълна серия снимки на часовника, технически планове и други доказателства за подобни афери. Фирмата за кожени изделия „Воатон“ също ни дължи букет цветя. При ареста е бил разкрит и голям удар с кожени чанти и куфари. Използвал е контактите си по най-долния начин под предлог, че кантората му се занимава с наказателни стопански дела.

Пиер Делаи! Клер изведнъж съвсем ясно си спомни неговата поява при външните снимки. Как я бе хванал за китките и й бе причинил болка. Сигурно точно тогава е взел часовника. В своя гняв и в своето объркване тя изобщо не беше забелязала!

При втория му опит да се доближи до нея вчера, целта му е била отново да й подхвърли часовника. Хладнокръвно е пресметнал, че по този начин тя самата би могла да бъде обвинена в кражба. Още едно доказателство за злия му характер, ако изобщо се нуждаеше от такова. Постепенно Клер излизаше от вцепенението. След като Пиер бе арестуван, значи тя напразно бе подозирала Филип през цялото време. А той? Странните му въпроси от сутринта изведнъж добиха определен смисъл. Филип е знаел от самото начало. Знаел е за връзката й с Пиер Делаи и през цялото време я е считал за негова съучастница.

Междувременно Филип бе извадил от джоба си изчезналия часовник и го бе поставил върху масата. Той веднага отговори на неизречения въпрос на Клер.

— Взех часовника със себе си, за да могат да установят отпечатъците от пръстите. Ако подозрението ми се окажеше вярно, по него трябваше да има отпечатъци на трима души — Делаи, Клер Белмон и моите. Така и беше. С тези доказателства прокурорът подписа заповедта за обиска в кантората на Делаи.

Жан посочи своята папка.

— А какво ще стане с това? Да изхвърля ли снимките в кофата за боклук?

Филип се засмя.

— Не, Жан. За подобно нещо ние в „Селект“ сме твърде пестеливи. Те ще се използват за една рекламна кампания, която Робърт Снайдър, шефът на нашия рекламен отдел, ще ти разясни. Той вече е готов.

Филип бе заобиколил масата и вече стоеше до Жан, който бе разтворил папката на първата страница. Зад предпазния целофан имаше снимка на Клер в едър план. Една от най-добрите, това Жан сам признаваше. Лицето, което заемаше почти цялото пространство, бе нежно, младежко и все пак бе лицето на една зряла жена. Синьо-зелените очи приковаваха със своя замислен, някак си плах израз на сдържаност, а нежно извитите блестящи устни бяха разтворени. Скъпият часовник на китката на ръката, която отмяташе косите й, изглеждаше като произведение на изкуството, което още повече подчертаваше естествената красота на жената.

— Прекрасно! — промълви Филип и Жан не знаеше дали той говори за качеството на снимката или за малката му сестричка.

— Великолепно — потвърди и Робърт Снайдър, поемайки папката. — Елате, мосю Белмон, моите сътрудници вече чакат в офиса. Мадам? Ще ни придружите ли?

— Имаме нужда тук от госпожицата — заяви Филип и Клер леко вдигна брадичка. На лицето й се появи едва забележим израз на упорство. Как смееше Филип да решава вместо нея? Толкова въпроси стояха без отговор и тя не би могла да вземе решение, преди да научи всичко.

Залата за конференции се изпразни. Остана само един белокос господин, който любопитно гледаше Клер и приятелски й се усмихваше, щом погледите им се срещнеха. Нищо не можеше да убегне на Филип.

— Може ли да ти представя чичо си, Клер? Жак Ласал. — Една малко принудена пауза и той добави натъртено: — Председател на надзорния съвет на „Селект“.

„Чичо му?!“ Клер не издаде изненадата си. Вече напълно се владееше.

Очевидно й беше приятно да се усмихне на Жак Ласал и да му благодари за малко старомодното, но така очарователно целуване на ръка.

— Радвам се, мосю Ласал. Толкова е приятно да се запознаеш с един господин, който притежава учтивостта и изискаността на старата школа.

Е, най-малкото дължеше на себе си тази забележка към липсващите маниери на Филип. Ядът мобилизира последните й сили. Тя нямаше да падне в ръцете му като героиня на някакъв американски водевил. Беше злоупотребил с нея заради собствените си планове. Беше я излъгал, обидил и разочаровал. Но нямаше да му даде възможност да продължи тази непочтена игра.

Усмивката на Филип обаче показваше, че язвителните й забележки само го забавляваха. Той непринудено намигна на вуйчо си.

— Не ти ли казвах, че е опърничава? Ела, съкровище мое, най-добре е да ми разкажеш в офиса онова, което мислиш за характера ми, иначе ще съсипеш целия ми авторитет тук. Ще ни извиниш ли, Жак… — Не изчака съгласието й, а я хвана за китката. Тя го последва със стиснати зъби, като съскаше ядосано.

— Я ме пусни! Да не съм ти робиня, която отвличаш победоносно.

— Не — непоносимата усмивка все още стоеше на устните му. — Но твоето изкуство да изчезваш винаги, когато за пет минути те изпусна от поглед, ме научи да бъда предпазлив.

Помещението, където я въведе, бе безспорно кабинет на голям шеф. Планините от папки и документи показваха, че в него се работи, а не само изпълнява представителни функции.

— Предполагам, че целият този битпазар ти принадлежи — подхвърли му ядосано Клер и предпазливо увеличи разстоянието помежду им, като се приближи до прозореца.

— Съжалявам, че ще те разочаровам. „Селект“ е фирма, изградена върху основата на едно акционерно дружество. Нашите акционери са собствениците на къщата.

— Естествено — тя кимна подигравателно. — А ти с петдесет и един процента си главният акционер.

— С петдесет и шест процента. Съжалявам, че отново трябва да те коригирам.

— И защо са тези детинщини да се преструваш на обикновен човек?

— Клер — Филип се приближи, без да обръща внимание на това, че тя страхливо се отдръпна. — Ти си съчиняваш неща, които нямат нищо общо с действителността. Тогава един приятел ме доведе на празненството на Жан. Бях в Женева и исках да се забавлявам. Едва когато инспекторът от Интерпол ме помоли за помощ и съставихме този план, започнаха лъжите. Не съм имал намерение да се намесвам. Взех решението едва когато ми показаха снимките на жената, която Жан бе наел като модел за тази поръчка.

— И защо? — Клер гледаше втренчено фигурите на вратовръзката му в червено и синьо, чийто възел бе точно на височината на очите й.

— Отначало само защото исках да се опитам да отмъстя за обидата, която ми нанесе. Мъжете не понасят да ги изхвърлят навън. После, когато се запознахме с биографията ти, се намесиха и други неща. Съмнение, недоверие, интереси. Не бе трудно да се установи, че ти си работила за Делаи и съвсем неочаквано си напуснала кантората му. Въпросът бе дали и двамата не сте действали с някакъв умисъл.

— Умисъл? Защо?

— Възможно бе ти да си съучастничка на Делаи и да си се промъкнала като модел в екипа, само за да се доближиш до часовника, а когато той се появи на снимките, повярвах, че наистина е така.

Клер трябваше да преглътне и това.

— Значи ти съзнателно ни обезпокои, защото си мислел, че нарочно мога да дам часовника на Пиер?

Филип кимна.

— Да. За съжаление не го намерих дори през нощта, когато претърсвах жилището ти. Не знаех дали вие ме бяхте изиграли, или аз се бях заблудил. Не ми оставаше нищо друго, освен да дебна дали Делаи отново ще направи опит да се свърже с тебе.

— И тогава в хотела ти си се опитал да поправиш грешката си и да вземеш часовника обратно! — Клер пое дълбоко въздух. — Което ти се удаде напълно. Защо изобщо си правиш труда да ми се обясняваш в любов? За толкова глупава гъска като мене би бил достатъчен един удар с нещо по главата.

— С това за глупавата гъска само мога да се съглася — Филип гледаше така угрижено, че тя се запита какво ли още крие. — Колко време трябва да мине, за да забележиш, че те обичам? И че цялата бъркотия дойде от това, че не исках да загазиш заради Пиер Делаи. Как мислиш, че се почувствувах тази сутрин, когато се прибрах в хотела и видях, че си изчезнала без нито дума.

— Ха! — Самата мисъл за болката и отчаянието, които бе преживяла, накара Клер да се изчерви.

— А ти как мислиш, че се чувствах аз, когато се озовах в една празна стая?

— Но аз ти бях оставил бележка…

— Някаква измишльотина. Тези редове можеха да се изтълкуват по най-различен начин. Особено когато открих, че всички шкафове са абсолютно празни.

— Е, и? — лаконичността на Филип вбеси Клер.

— И? Шегаджия! Помислих, че си грабнал проклетия часовник изпод носа ми и си изчезнал. Струваше ми се, че съм много умна в този момент, вярвай ми. А ти се бях доверила…

Филип прегърна Клер, но тя се бе вцепенила като фигурка, издялана от дърво. Прекалено бе ядосана, за да приеме толкова обикновено помирение.

— Трябваше да изляза, скъпа — гласът на Филип я галеше. — Бе лудост, че не информирах полицията още същата вечер, когато разбрах как стоят нещата. За щастие Делаи бе толкова сигурен в себе си, че успяхме да го заловим без много проблеми. Върнах се в хотела, за да закуся с тебе и да ти разкажа всичко, но ти беше изчезнала.

— А защо ме заведе в този хотел? Къде живееш всъщност?

— На брега на Рона, близо до църквата „Сен Жан“. Не можех да те заведа вкъщи. Напоследък работех повече там и един поглед върху разхвърляните документи и чертежи щеше да ти покаже, че не съм този, за когото се представям. В последния момент се сетих, че „Селект“ бе наел за постоянно един хотелски апартамент за делови гости…

— Колко практично.

— Сарказмът не ти отива, съкровище. Хайде, стига си се сърдила. Ти толкова държеше да имам професия, с която честно да печеля парите си: Радвай се, че няма да се налага да създаваш грижи на баща си.

Бе трудно да устои на милващия му шепот, но Клер все пак успя. Още един въпрос трябваше да бъде изяснен.

— Този Серто. Ти ли му каза да ми се обади и да ми предложи работа в правния отдел? Затова и знаеше, нали? Дори и на Жан не бях казала.

— Признавам си всичко. Мислех, че ще ти е по-лесно да започнеш един нов живот, ако имаш работа, която да отговаря на образованието и на възможностите ти.

— Значи си ме манипулирал от начало до край — обобщи Клер. — Докато аз си мислех, че вземам някакви решения, всъщност съм била само марионетка, на която Филип Равон е дърпал конците.

— Не мога да живея без тебе. Толкова непростимо ли ти се струва, че се опитах да те привържа към себе си?

Това бе едно толкова спокойно и делово изявление, че Клер най-сетне вдигна глава и го погледна с широко разтворени очи. Сърцето й наруши ритъма си и затупка ускорено и неравномерно. Ушите й бучаха.

— Какво не можеш? — прошепна тя.

— Не мога и не искам да живея без тебе, Клер. Всички средства ми се струват добри, стига да те убедя в това. Говоря ти честно. Няма да се откажа, докато не дойдеш с мен до олтара и не кажеш „да“, дори и само заради това да те оставя на мира.

Филип очакваше съпротива, когато решително притисна устните си към нейните, но като някакво чудо целувката превърна дървената кукла в ръцете му отново в жена. Очите й проблеснаха, като че ли някой бе запалил свещи в тях. Устните й светеха, влажни и съблазнителни.

— Сигурно това бе средство номер едно.

Филип мълчаливо кимна, после просто нямаше думи. Клер обгърна врата му с ръце, изправи се на пръсти и покри с целувки ъгълчетата на устните му.

— Много е хубаво, продължавай — прошепна тя след малко.

— Какво, тук в кабинета? — Филип най-после бе открил шнолите, които придържаха кока й, и разпусна строгата й прическа.

— Клер, о, Клер…

Това бе вече твърде много. Ликуваща, тя остана без дъх от неочакваното огромно щастие. Докато Филип я притискаше с всичка сила, още веднъж й притъмня пред очите и Клер потъна сякаш в небитието…

Тревожният му поглед бе първото нещо, което видя, когато дойде на себе си. Направи гримаса и му се усмихна малко иронично.

— Не бой се, скъпи. Не съм бременна, а само гладна. От два дни почти нищо не съм яла.

Филип шумно въздъхна.

— Виждаш, че е крайно време някой да се погрижи за теб. Гладна ли си?

— Като вълк. Копнея за меню с десетки хиляди калории, и за десерт Филип Равон.