Елизабет Гейдж
Табу (17)

16

Кейт бе в преддверието на Ада. Промените, които ставаха в нея, бяха тъй големи, че тя сякаш вече не познаваше себе си.

Някак странно и потайно се чувстваше като девойка, току-що загубила девствеността си от едничкото момче, означаващо нещо за нея. Изпълваха я невинни момински чувства към Крис, чувства на изумление, ликуване и тревога за това какво мисли той за нея сега.

Но тези чувства я изпълваха и с ужас, защото тя знаеше, че е направила нещо грозно и измамно, изгубвайки контрол над себе си в прегръдките на Крис. Едва ли можеше да се ласкае, като се сравняваше с девственица. По-подходящо сравнение за поведението й бе дума, която не се осмеляваше да назове.

Куентин сякаш усети промяната у нея. Държеше се хладно. Когато бяха заедно, изглеждаше умислен. И не я търсеше в леглото. Тя се питаше дали виждайки върха на айсберга в нея, той съзнаваше, че не ще е способна да му отвръща както преди. Във всеки случай бе доволна, че не я докосва. Усещаше тялото си тъй различно, тъй ново, че й се искаше известно време да бъде сама със себе си.

И да се види отново с Крис. Не беше толкова безочлива, че да го потърси първа след случилото се. Той трябваше да я потърси, трябваше да й покаже, че наистина мисли за нея, че наистина в това, което бе станало, е участвало и сърцето му. Кейт направо си втълпи, че му принадлежи.

Няколко дни след случката на ливадата Крис я потърси.

Обади й се в ресторанта на единствения телефон, който му бе дала.

Гласът му бе страшно развълнуван.

— Кейт, аз много мислих — започна той. — Обичам те. Искам да се оженя за теб.

Кейт бе така слисана, че дори не можа да намери думи, за да му отвърне.

— Знам, че това е сигурно удар за теб след всичките ми приказки за Джейн — продължи той. — Но ти трябва да ми повярваш, Кейт. Аз искам теб. Ти си всичко, което искам на тоя свят. Обичам те, Кейт!

Тя се мъчеше да измисли какво да му каже. В практически смисъл предложението му бе истинска катастрофа. Доказателство, че е отишла твърде далеч в хитрините си, че е играла прекалено добре ролята си. И все пак в сърцето й то бе като сбъдната мечта, престъпна мечта, която не е трябвало да лелее.

— Моля те, Крис, недей! Ти всъщност не ме познаваш. Просто проявяваш благородство заради станалото между нас. — Трябваше да говори шепнешком, за да не я чуят другите сервитьорки. — Не ми дължиш нищо, вярвай ми!

— Да ти дължа! — възкликна той. — Кейт, та аз те обичам. Не можеш ли да разбереш? През целия си живот съм гледал не където е трябвало. О, Кейт, бил съм толкова сляп, толкова глупав… Но сега виждам всичко. Моля те, не казвай не! Кажи, че ще помислиш.

Кейт беше пребледняла. Слушалката се тресеше в ръката й. Чувстваше се като престъпник, заловен на местопрестъплението.

— Ъ… — запъна се тя.

— Само кажи, че ще помислиш — настоя той, а искрената радост в гласа му късаше сърцето й. — Или не, не казвай нищо. Утре ще се срещнем да обядваме. Тогава ще говорим. Съгласна ли си?

С надеждата, че ще се отърве поне засега, Кейт прие. Реши, че цяла нощ ще мисли и ще намери някакво обяснение, с което да го заблуди. Това щеше да е една от най-мъчителните нощи в живота й. Но щеше да я понесе, както щеше да понесе и сърцераздирателната мъка да му откаже.

Тя окачи слушалката.

 

 

Другият ден беше петък, 13 юни. Дата, която Кейт щеше да помни до края на живота си.

Бе прекарала безсънна нощ и все още репетираше това, което щеше да каже на Крис, когато погледът й бе привлечен от съобщение в сутрешния вестник.

Смърт на местен мъж

„Снощи почина местен мъж, чието семейство от много години се слави като една от основните финансови опори на Сан Диего. Според полицията става дума за самоубийство.

Кристофър М. Хетинджър, 23-годишният син на бизнесмена Джъд Хетинджър, основател и президент на «Хетинджър Инкорпорейтед», бе намерен мъртъв в къщата си в Ла Хойа от родителите си рано сутринта в петък, когато се връщали от прием. Починал е от огнестрелна рана в главата, очевидно нанесена със семейния револвер, намерен до тялото му.

Кристофър Хетинджър е работил като помощник-управител в «Хетинджър». Завършил е Пансиона в Ексетър (1932 г.) и Станфордския университет (1936 г.). Освен родителите си той оставя две сестри, Джудит и Шийла.

Погребалната служба ще се състои в параклиса на погребална служба Тен Фюнеръл в понеделник, 11 ч. сутринта.“

Кейт държеше вестника с вледенени ръце и препрочиташе съобщението. Нищо не разбираше. Но я изпълваше със смъртна, парализираща уплаха, както и с почти непоносима мъка.

Не можеше да се сети за никаква причина, която би накарала Крис да посегне на живота си. Та нали едва вчера, когато й направи предложение, бе изпълнен с безгранична радост? Какво можеше да е станало през тези няколко часа, за да го накара да се самоубие?

Цялото й тяло се тресеше. Някакво смътно подозрение, обхващащо всичките й сетива, й говореше, че е отговорна за случилото се.

Тя затвори очи и се помъчи да обуздае вълнението си. Все още седеше на кухненската маса, облечена в сервитьорските си дрехи, когато неочаквано на вратата се появи Куентин. Тя го погледна учудено. Тази сутрин беше излязъл рано и тя не очакваше да го види до вечерта.

Куентин бе сияещ и някак ведър.

— Имам добри новини, малката. Нашият бизнес успя, и то с фойерверки. Много по-добре, отколкото очаквах. Довечера ще празнуваме. Ще те заведа в „Карлучи“. Днес искам да излезеш да си купиш нова рокля. И да разкараш тия келнерски парцали — добави той, като посочи униформата й. — Вече няма да имаш нужда от тях. Имаме мангизи, моето момиче.

Тя го гледаше замаяно. Все още държеше вестника в ръцете си. Очите й бяха налети със сълзи.

— Какво казваш?

Той я погледна.

— Казах, че всичко проработи. Ти си свърши работата, аз си свърших работата и успяхме.

Кейт го гледаше вторачено. Протегна му вестника и посочи съобщението за смъртта на Крис.

— Какво е станало?

— О, това ли? — отвърна Куентин. — Не те засяга. Семейна история. Не е наша работа.

Кейт стана и тръгна към него.

— Куентин, искам да знам истината. Вчера говорих с Крис и той беше напълно в ред. А сега — мъртъв! Това е невъзможно. Трябва да ми кажеш какво е станало. Искам да знам истината, Куентин. Аз трябва да знам. Трябва!

Беше се доближила до него и бе сложила ръце на раменете му. Несъзнателно го стискаше с всичка сила.

Чак сега забеляза, че във възбудения блясък на очите му има нещо зловещо. Усмивката му съвсем не бе щастлива, а злобна и ядна. Наблюдаваше паниката й с нарастваща ярост.

Рязко се отскубна от ръцете й и грабна вестника. Набързо прегледа съобщението за Крис със самодоволна усмивка.

— Какво има да знаеш? Малкият се е окапал. Може да се е скарал с приятелката си. Какво те интересува?

— Куентин — изкрещя Кейт, побеляла от гняв. — Кажи ми истината!

Той я измери с поглед. После неочаквано и грубо я удари през лицето с разтворен пестник. Тя се олюля назад. Той я блъсна на леглото и застана над нея с присвити от омраза устни.

После взе вестника и го запрати по нея. Страниците се разлетяха и се посипаха отгоре й като тромави хартиени дрипи.

— Значи искаш да узнаеш истината, така ли? — подхвана той, надвесен над нея. — Свърши си работата и сега искаш да знаеш какво точно си правила? Това ли било?

Кейт уплашено кимна.

— Добре тогава — каза той и рязко се дръпна. — Ще ти кажа истината.

Отиде до килера и извади голям кафяв плик. Разкъса го, извади купчина лъскави снимки и ги запрати към нея. Те се разпиляха по леглото.

Тя взе една и я погледна. Цялата пребледня. Видя себе си гола в обятията на Крис Хетинджър, на одеялото сред ливадата.

Виждаха се дори сенките, хвърляни от клоните на дъба над преплетените им тела. На снимката лицето й бе влюбено и унесено.

Куентин я наблюдаваше отгоре. Очите му бяха изпълнени с мрачно тържество.

— Защо никога не си такава с мен в леглото, малката? — попита я свирепо.

Кейт отмести поглед от мъжа си към снимката. Ръцете й трепереха.

— Какво означава това?

Той се усмихна зловещо.

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш? Може това, което ще чуеш, да не ти хареса.

— Кажи ми, Куентин. Трябва да знам.

— Добре. — Той запали цигара, придърпа един стол към себе си, възседна го обратно и сложи ръце на облегалката. — Искаш да знаеш истината? Тогава ще ти я кажа. Любовникът ти е мъртъв заради теб.

Очите на Кейт се разтвориха широко.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще ти го кажа бавничко. Преди няколко месеца успях да се свържа с господин Хетинджър старши. Беше угрижен, понеже синът му се хванал с някакво момиче не от сой, без пукната пара, за която момъкът си втълпил да се жени. Бащата не можеше да го преглътне, защото искаше синчето му да се ожени за мангизи. Не желаеше станфордската диплома и голямото бъдеще в „Хетинджър“ да се провалят заради някаква си патка. Но синът си бил наумил. И той беше твърдоглав като баща си.

Куентин се усмихна.

— Там имаше обаче една хитрина, заради която бащата търсеше някой като мен да му помогне. Гаджето, по което синчето му беше хлътнало, много държало на девствеността. Пазела се за малкия Крис и очаквала и той да прави като нея. Не искала да й праскат джанката преди първата брачна нощ. Таткото разбрал това, когато отмъкнал няколко писма от момичето. Предаде ми информацията и си поприказвахме. — Той погледна Кейт. — Разбира се, аз се сетих за теб. Ти си готино парче и си добра по характер. И нямаш нищо против да се понатиснеш на тоя-оня, както и двамата знаем — добави той вулгарно. — Казах на дядката да не се притеснява, че ще се погрижа синчето му да изкара някой флирт и че ще осигуря доказателства, за да излезе, че изневерява на гаджето. Точно тогава ти влезе в играта, малката. Аз ти казах да се сприятелиш с момчето. Имах намерение да те вкарам в някоя компрометираща ситуация, колкото да покажа, че момчето изневерява на невинната си годеница. Тогава таткото щеше да спипа синчето натясно и да го принуди да развали годежа.

Усмивката на Куентин стана още по-зла.

— Откъде да знам, че ще ми услужиш по такъв специален начин, скъпа? Та ти надмина всичките ми очаквания. Надмина всичките ми надежди. В края на краищата аз ти казах да не се сближаваш прекалено много с него. Казах ти, че съм от ревнивите. Но ти ме учуди. Отиде докрай. Пак добре, че бях изпратил човек да ви снима. Изпълнението беше прекалено хубаво, за да отиде напразно.

— Ти… си ме следил? — запита Кейт.

Той кимна.

— Ти си идеалната любовница. Като погледна тия снимки, мога да се закълна, че си била влюбена в момчето. Да, по дяволите! Изглеждаш досущ като влюбена млада дама. Човек би казал, че точно на теб са ти пръснали джанката на оная ливада.

Думите му продължиха да се леят с жлъч, породена от безкрайната му злоба.

— Трябва да призная, че тия снимки ме накараха да ревнувам. Погледнах ги и си казах: „Това е то жена ми“. Точно това си казах, малката. „Това е жена ми, която се ебе с онова момче!“ Да, наистина. Както ти казах, никога не съм те виждал такава, когато си с мен. Никога.

Кейт не продума. От очите й се лееха сълзи. Държеше снимката, без да я гледа. На нея бе последният й спомен от Крис Хетинджър, последният път, когато го бе видяла жив.

— И така — продължи Куентин, — когато показах снимките на дядката, той много се зарадва. Получи точно каквото искаше и дори повече. Не му оставаше друго, освен да изправи синчето си пред фактите. То нямаше да има накъде да мърда и щеше да развали годежа и да се ожени за тая, която татето му е избрал. И така, на мен ми платиха добре за труда, аз се сбогувах с татето и дим да ме няма.

Куентин смачка фаса си и скръсти ръце със задоволство. Явно се радваше на страданието на жена си.

— Разбира се, не можех да се задоволя с това. Защото, мила моя, и ти самата не се задоволи с приятелските отношения с малкия, нали така? Не само, че се наеба с него, но и го накара да хлътне по теб, нали така? Не съм толкова глупав, малка моя Кейти. Знам какво стана между вас. А снимката струва повече от всички думи на света, нали така? То си е ясно като бял ден. Всеки ще го види.

Той се усмихна.

— Та значи снощи направих едно малко посещение на младия господин Хетинджър. Съобщих му, че си ми жена. Разказах му достатъчно затова, което бяхме намислили, за да разбере каква долнопробна измамница си ти. Прие го много тежко. Да ти кажа, съжалих го. В края на краищата аз си знам какво значи да разбереш, че жената, която обичаш, е долнопробна курва, лъжкиня, фалшива и измамна малка мръсница, която прави каквото й отърва, без да мисли за никого…

Кейт се бе свила на леглото, извърнала очи, сякаш за да се защити от безпощадните му думи. Сълзите й капеха по възглавницата.

— Останалото е история — продължи той, като сочеше към разпръснатия по леглото вестник. — Разбира се, нямах намерение да правя нищо лошо на малкия Крис. По дяволите, никой от нас не иска да прави нещо лошо, когато играе игричките си, нали така? И ти не искаше да правиш нищо лошо, когато си играеше игричката с Крис миналата седмица, нали? Просто си прекарваше царски. Малък пикник за двама. Не, ти не си искала някой да умира. Не и ти, малката…

Кейт не бе в състояние нито да помръдне, нито да продума. Целият ужас на това, което бе сторила, и на това, което Куентин бе извършил, избухна в нея като взрив.

Куентин все още я гледаше.

— Е, няма ли и ти нещо да кажеш?

Тя нямаше думи. Не само че един невинен младеж бе мъртъв заради нея. Животът, който бе живяла с Куентин, бе свършил. Всички илюзии, които така несигурно я бяха крепили от деня, когато напусна къщата на Юъл Стимсън, бяха вече изгубени. Тя се носеше без посока по течението, сред отломките от този погубен живот, а вестникът, и снимките, разхвърляни по леглото, бяха доказателство, че си е заслужила всичко.

Куентин сякаш осъзнаваше дълбочината на наказанието, което й налагаше, и ликуваше.

— Май ще трябва да събираме жертвите — каза Куентин, наслаждавайки се на метафората си, и хвърли поглед към вестниците и снимките по леглото. — Трябва да сложим кръст на миналото, скъпа. Станалото станало. Приятелчето ти е мъртво и нищо не може да го върне.

Той коленичи на леглото и се примъкна към нея.

— Обаче — добави нежно — все още имаш мен.

Избута хартиите настрана и поглади с ръце униформата й. Тя не отвърна на ласките му. Беше като вцепенена.

Той бавно напипа края на полата й и започна да я вдига, докато стигна до жартиерите. Откопча чорапите и ги смъкна. После намери ципа и съблече униформата. Докато сваляше дрехите й, тя лежеше с празен поглед. Когато остана по сутиен и пликчета, той я огледа. Протегна бавно ръка, докосна гърба й, изписа с пръст една буква и каза:

— Сега ще те жигосам. И — изневяра, Р — развратница.

Разкопча сутиена й. После я обърна по корем и смъкна пликчетата й. Пред очите му се откриха изваяният й кръст, пухкавият окосмен триъгълник, който му бе доставял толкова често удоволствие, откакто се бяха оженили, и който бе станал причина младият Крис Хетинджър да изгуби живота си, а те да достигнат дотук.

— Все още имаш мен, Кейти — прошепна той. — Все още си имаш кой да те ебе.

Бавно и жестоко я възседна откъм гърба и проникна в нея. Усети как вдървеното й тяло потрепери и разбра, че това е последният съкрушителен удар по достойнството й. Започна методично да я работи, наслаждавайки се на собствената си жестокост.

— Ето така — шептеше той и гърлото му гореше от възбуда. — Бебчето иска това, нали? Вие, женските, сте всичките еднакви, нали така? Обичате да се забавлявате и не ви пука къде и с кого. Прав ли съм? Прав ли съм?

Погледна към леглото и зърна една от снимките, на които тя бе в прегръдките на Крис Хетинджър. Унесеният екзалтиран израз на лицето й го накара да пламне и той навлезе по-дълбоко в нея, като с всяко движение се ожесточаваше и възбуждаше все повече от властта си над нея и от отчаянието й.

— Нищо не може да го върне — изсъска. — Никога. Защото ти го уби — все едно, че си натиснала спусъка. Никога, никога, никога…

При тези думи семето му се пръсна в нея. Тихото й хлипане се съедини със стоновете му в тишината на стаята. Тя лежеше гола и жалка под него, а сълзите й капеха по възглавницата. Без да каже нищо, Куентин стана от нея, оправи дрехите си, хвърли един поглед в огледалото и излезе от апартамента.

 

 

Куентин не се прибра цялата нощ.

Прекара вечерта в пиене и накрая преспа с една приятелка в апартамента й. Искаше, ако може, да накара Кейт да ревнува, да я накара да изпита самотата си и чувството за вина. Може би утре нямаше да е толкова строг с нея. Ала за тази нощ искаше тя да страда.

Върна се вкъщи в десет часа на другата сутрин, почти двайсет и четири часа след разправията за самоубийството на Крис Хетинджър.

Кейт си бе отишла.

В апартамента нямаше и следа от нея. Беше си взела дрехите, гримовете, малкото лични вещи. Бе взела и изобличителните снимки, на които беше с Крис, както и вестника.

Куентин бе поразен от тоталното й заминаване. Не бе оставила нищо след себе си.

Той разбра, че го е напуснала завинаги.

Седна и запали цигара. Огледа апартамента. Очите му обходиха малката ръждясала печка, където Кейт му готвеше, миниатюрната баня с капещия кран, грозните стени, нащърбената боядисана маса и издънената пружина.

Той живееше тук. Това бе домът, който бе създал за жена си, която го бе напуснала. Долнопробна и мизерна квартира за долнопробни и мизерни хора.

Смътно съзнаваше, че Кейт никога не се бе вградила в този живот. Въпреки бедността, младостта и невежеството й, в нея имаше тайнствен аристократизъм, който го бе привлякъл и го бе накарал да я желае. Същият аристократизъм го бе карал да се чувства неловко, след като се ожениха, понеже разбираше, че това е нещо, което самият той не притежава, което не притежаваше ни една от жените, които бе познавал.

И сега виждаше, че същото това нещо е станало причина за изневярата й. Нейната изневяра не беше само физическа. Отдавайки се на младия Хетинджър, тя бе изразила стремежа си към нещо, което Куентин никога не можеше да й даде.

Сега момчето беше мъртво, а Кейт си бе отишла.

За миг Куентин помисли да хукне след нея. Едва ли беше стигнала много надалеч.

После отхвърли тази мисъл.

Прав й път. Достатъчно дълго му бе пречила да живее. Щеше да му е по-добре без нея.

Той издуха дима от цигарата си. За миг се наслади на мисълта за новата си свобода. Можеше да ходи където си иска, да се напива когато си иска, да спи с всички момичета, които му харесваха, без да трябва да се съобразява с Кейт.

Но после погледна към старата очукана входна врата с предпазната верига, през която Кейт го бе напуснала. Отвъд нея имаше цял един свят от възможности и преживявания, които той, Куентин, нямаше никога да вкуси, понеже ограничената му същност го приковаваше тук, в този жалък живот, като доживотен затвор, наложен му от собствената посредственост.

Когато тази мисъл проникна в съзнанието му, усмивката му се стопи. Той гледаше към вратата и се питаше дали Кейт, която бе излязла през нея, щеше някой ден да вкуси от тези преживявания, от тези възможности, които той никога нямаше да е в състояние да й даде и да изпита.

Отново се сети за младия Крис Хетинджър и за влюбения поглед на Кейт на снимките с него. Обзе го неочаквана злоба. Запрати цигарата към затворената врата и изкрещя:

— Хайде, желая ти успех!…

После си припомни нещо, което само той знаеше — нещо, което Кейт не знаеше. Похотливите му устни се присвиха в многозначителна усмивка и той процеди през зъби:

— Пак ще се срещнем, малката!