Елизабет Гейдж
Табу (16)

15

Младежът се казваше Кристофър Хетинджър. Произхождаше от едно от най-богатите семейства в града. Баща му, Джъд Хетинджър, бе превърнал евтиното си дюкянче в най-престижния универсален магазин. Всички в Сан Диего познаваха „Хетинджър“ с огромния десететажен магазин в центъра и двата филиала в близки градове.

Кристофър бе единствен син и наследник на баща си. Беше на двайсет и три години, завършил университета в Станфорд. В момента баща му го готвеше да поеме бизнеса. Работеше в централния магазин в Сан Диего като помощник-управител на един от отделите за дрехи.

Това беше всичко, което Куентин каза на Кейт.

— Трябва да се сприятелиш с него. Откак се е върнал от следването си в Калифорния, е доста самотен. Има нужда от приятел. Ти ще му станеш приятелка. За останалото аз ще имам грижата. Може по-нататък да ти дам и други указания. Засега си остани келнерка за прикритие. Тъкмо ми отговаря на плановете. Най-добре да не знаеш повече.

Кейт задържа поглед върху него.

— Куентин, това не ми харесва.

Преди да е успяла да се доизкаже, той я сграбчи за ръцете и силно я разтърси.

— Твоята работа не е да харесваш — изрева заплашително. — От няколко месеца уреждам тази работа. Отсега нататък ще правиш каквото ти казвам. Ясно ли е?

Кейт послушно кимна. Той още веднъж я изгледа. Очите му бяха пълни с недоверие.

После я пусна.

— Освен това — засмя се — смяташ ли, че мога да те накарам да вършиш нещо лошо? Никога, малката. Това е просто бизнес. И недей да си мислиш, че искам да се сближиш много с това момче. Аз съм от ревнивите, помни го. Не! Ще му бъдеш само приятелка. Накарай го да те хареса, спечели доверието му. И ме остави да се погрижа за останалото.

Кейт погледна мъжа си в очите. Виждаше, че крие нещо от нея. Това, в което се забъркваше, не й харесваше.

Но нямаше избор. Бракът й бе всичко, което имаше на тоя свят, и той бе изложен на риск. Ако изгубеше Куентин, нямаше да има за какво да се захване.

Затова реши да се подчини, но първо искаше да се увери, че не е нещо лошо. Сама щеше да се погрижи за това.

— Добре — каза.

— Така те искам.

Куентин остана видимо доволен. Наведе се да я целуне. Ръцете му я обгърнаха и притиснаха. Тя почувства на устните си нежната му целувка, която бързо стана по-настойчива, когато той легна до нея на леглото.

Скоро ритъмът на страстта я накара да забрави за всичко останало.

 

 

Кейт действаше според указанията.

През една топла априлска привечер тя се срещна случайно на улицата с Кристофър Хетинджър. Беше научила пътя му до вкъщи на връщане от работа и двамата с Куентин бяха планирали как да привлече вниманието му. Когато младият мъж мина край нея пред един магазин, тя изпусна торбата с провизиите си.

— Сега ще ви помогна — каза той и се наведе да събере разпилените ябълки, консерви и хляб.

Тя го беше виждала само на снимки и отдалече. Беше висок, но слаб и нежен. От цялата му същност се излъчваше нещо мило и момчешко. Личеше, че и на мравката път ще стори.

— Толкова съм несръчна! — каза тя. — Не знам какво ми става. Цял ден изпускам разни неща.

— Мога ли да го нося вместо вас? — запита той, като държеше кесията. — С радост ще ви изпратя до вкъщи.

— Не, благодаря отвърна Кейт. — Много сте любезен. Много ви благодаря.

Макар че отказа, тя срещна очите му с усмивка, с която му показа колко би искала всъщност да приеме. Той също й отвърна с усмивка. Когато продължи по улицата с покупките, тя вече знаеше, че той няма да я забрави.

Седмица по-късно отново направи така, че да го срещне.

Този път беше по време на обедната му почивка. Обикновено той я прекарваше сам, далеч от магазина, на баща си. Тъкмо прекосяваше една градинка, когато тя мина покрай него.

И двамата спряха изненадано.

— О, вие ли сте? — каза Кейт.

— Вие ли сте? — повтори той.

За миг настъпи неловко мълчание, след което и двамата се засмяха.

— Е — започна той, явно събирайки смелост да я заговори. — Как сте?

— Много добре — отвърна тя. — Откакто ви срещнах, не съм изпускала нищо.

— Това е добре — каза той. — Изпускането може да излезе доста скъпо.

— Така е.

Отново настъпи мълчание. Тя вече знаеше, че през изминалата седмица той е мислил за нея. Можеше да го прочете в очите му.

— Слушайте! — започна той. — Сигурно съдбата има пръст в това, че вече два пъти се срещаме. Защо не обядвате с мен?

— Ами, аз… — Тя погледна встрани. — Не знам…

Когато усети, че тя се колебае, смелостта му намаля. После изведнъж се оживи.

— Разбирам. Не можете да приемете покана от човек, когото не познавате. Позволете ми да се представя. Крис Хетинджър.

Той протегна ръка.

Кейт с неохота я пое. Беше топла и мека.

— Кейт — каза тя. — Кейт Флауърс. — Послужи си с истинското си име в съответствие с указанията на Куентин. Не носеше халка. Бяха й наредили да накара младия мъж да мисли, че е неомъжена.

— Хубаво име — каза той. — Наричат ли ви Кейти?

Тя поклати глава.

— Е, добре тогава. Така или иначе, сега се познаваме. Можете да приемете покана за обяд от приятел, нали?

— Ами, май не бива… — каза Кейт. После, при вида на посърналото му лице, се усмихна. — Но защо пък не!

Той я заведе в малък ресторант в центъра на града, посещаван най-вече от дами, излезли на пазар. Кейт имаше чувството, че там не го познават. Изглеждаше объркан, но развълнуван от приключението, че е насаме с нея.

Помоли я да му разправи за себе си. Тя му каза, че е дошла от Стоктън, че е завършила гимназия и в момента е сервитьорка, докато си намери по-добра работа. Измисли цяла история за семейството си, твърдеше, че има баща и майка, които много обича, и обясни, че е напуснала родния си град заради кризата.

Отначало й бе трудно да лъже. Но после, когато говореше за любовта към семейството си, Кейт осъзна, че мисли за истинския си баща. Чувствата й към него направиха от лъжата действителност и искреността й явно допадна на Кристофър Хетинджър.

Това го накара да разкрие душата си. Разказа й за себе си, за семейството си, за образованието си. Каза й за двете си по-големи сестри, които не обичаше, за майка си, която чувстваше близка, и за властния си необщителен баща. Описа четирите години, прекарани в Станфорд, като ужасно преживяване, добавяйки, че бил отишъл там само защото баща му бил станфордски възпитаник. Обясни й красноречиво колко му било неприятно да бъде в бизнеса на баща си и как се мъчел да излезе изпод крилото на Джъд Хетинджър. Искаше да има собствена кариера. Но досега не бил успял да събере смелост да постави баща си на място.

Каза й също за приятелката си.

— Казва се Джейн. Джейн Гарътсън.

Извади портфейла си и показа на Кейт снимка на млада тъмнокоса жена. Не беше нито привлекателна, нито грозна, но можеше и снимката да е несполучлива. В изражението й имаше нещо сковано, въпреки че очите й бяха хубави. Крис гледаше фотографията с благоговение.

— Страхотна е. Ходим от няколко години, но е почти тайно.

Сподели, че родителите му не одобрявали момичето, понеже било от бедно семейство. Но той неофициално бил сгоден за нея и бил твърдо решил да се ожени. Запазил връзката си през всичките години в Станфорд, като й пишел често и се виждали, когато се връщал у дома. Сякаш предаността към това момиче бе израз на бунта срещу баща му.

Неизвестно защо Кейт имаше чувството, че и момчето и младата жена са девствени и се пазят един за друг. Не беше сигурна, но интуицията й бе много силна.

Крис говореше за баща си със смесено чувство на омраза и презрение. Ако се съдеше по описанията на сина, бащата бе безчувствен мошеник, който само правеше пари и не се интересуваше от нищо, освен от бизнеса си и името си в обществото. Явно бе намерил за сина си някое богато местно момиче и не искаше и да чуе името на любимата му Джейн, без да избухне. Синът не можеше да понася намесата на баща си в интимния му живот. И все пак още не се осмеляваше да предизвика яростта му, като се престраши и се ожени за Джейн. Сякаш събираше смелост да му се противопостави по-нататък.

Джейн Гарътсън от своя страна явно бе много старомодно и почтено момиче. Не се срамуваше от бедността на семейството си и очакваше да я ухажват от любов. Уважаваше себе си и не обичаше да се крие. Искаше Крис открито да й направи предложение. Нямаше да чака вечно.

Освен това изискваше от него вярност. Беше ясно, че желае Крис и гледа на връзката им също тъй сериозно, както ако наистина бяха сгодени. Младият мъж бе похарчил много пари за тайния годежен пръстен, който й бе подарил. Отвътре на халката бе гравирана дата за женитба. Беше се заклел да я спази.

Кейт бе удивена, че научи толкова много за разкъсвания от противоречия живот на Кристофър Хетинджър по време на един кратък обяд. Беше й разкрил душата си с такава искреност, че тя бе трогната и същевременно се почувства неловко. Не бе свикнала да се представя с фалшива самоличност. Подвеждащата роля, която играеше, я караше да се чувства неудобно, особено след като толкова бързо бе успяла да спечели доверието на момчето.

Той вероятно бе забелязал притеснението й, понеже се засмя.

— Как можах да се разприказвам и да говоря пред една непозната за най-съкровените си тайни! Простете ми. Не исках да ви обременявам.

— Напротив — засмя се Кейт. — Можете да ми говорите каквото искате. В крайна сметка вече се познаваме, нали? Нали сме приятели.

Лицето на момчето светна.

— О, да, приятели.

Когато свършиха с обяда, той се сбогува.

— Е, госпожице Флауърс, довиждане. Трябва да се връщам на работа. Ако закъснея, ще ме убият.

— Ако искате, наричайте ме Кейт — отвърна тя, притеснена от лъжливото обръщение „госпожице“.

Той усмихнато стисна ръката й.

— Кейт — повтори.

Когато се сбогуваше, имаше вид на свалил огромен товар от плещите си човек.

Странно, но Кейт остана с чувството, че някой изведнъж й е окачил точно такъв товар. И не бе сигурна дали това й харесва.

 

 

Кейт се видя отново с Кристофър Хетинджър. Срещаха се и се разхождаха из търговския квартал, близо до магазина на баща й, сядаха на някоя пейка в Балбоу парк и заедно хранеха гълъбите. Тя му разреши да й се обажда в ресторанта, където работеше, като му каза да търси „просто Кейт“. Той отново я покани на обяд. Приятелството им бързо се задълбочи.

Крис все повече се изповядваше пред Кейт. Каза й, че се чувства притиснат между годеницата си, от една страна, и семейството, от друга. Нямал с кого да сподели чувствата си, освен с Кейт. Не можел да говори с майка си, която прекалено много се страхувала от мъжа си, за да заеме каквато ида било позиция, освен на наблюдател в семейния конфликт. Сестрите му били разглезени егоистични създания, с които никога не се бил чувствал близък и които били женени и погълнати от собствените си семейства. Нямал приятели от гимназията, а единственият му приятел от следването — съквартирантът, на когото можел да се довери, бил много далече, в Масачузетс.

Кейт била всичко, което имал.

Тя се възползва от тази внезапна близост. Окуражи Крис по отношение на годеницата му, като му каза, че трябва да остане верен на себе си, че е господар на своя живот и трябва с цената на всичко да устои на баща си.

Разбира се, ролята й на доверителка бе само претекст, замислен от Куентин. Но тя откриваше, че дава от себе си повече, отколкото бе запланувано. Беше напълно искрена, когато го подтикваше да намери път в живота си и да не оставя другите да го използват за егоистичните си цели.

При това изведнъж осъзна, че всъщност може би е говорила на самата себе си. Също като Крис имаше чувството, че е уловена в капан и младежките й копнежи бяха досущ като неговите. Искаше й се с всяка частица от съществото си да го подтикне да избере любовта пред изгодата и да постигне истинското щастие.

Чувстваше се още по-неловко от това, което вършеше, понеже всичките съвети, които даваше, идваха от фалшив човек. И все пак искреността, която бликаше иззад наложената маска, я караше да се чувства по-близо до Крис. И това чувство й харесваше.

Междувременно разказите на Крис я наведоха на подозрението, че годеницата Джейн не е толкова почтена, колкото изглеждаше на пръв поглед, и че използва Крис за свои користни цели. Кейт ставаше все по-скептична по отношение на бедното, но с толкова много претенции момиче, което изглеждаше собственически настроено спрямо Крис. Може би все пак Джейн нямаше да е подходяща съпруга за него.

Кейт не можеше да потисне чувството на тайна ревност към непознатото момиче, на което Крис бе врекъл сърцето си. И това неканено чувство я караше да изпитва несигурност в собствените си инстинкти. Не бяха ли подозренията й към Джейн чисто и просто резултат от собствената й нарастваща привързаност към Крис?

Тя не знаеше. Знаеше само, че колкото повече се сближаваше с този уязвим младеж, толкова повече се терзаеше от непочтеността си към него.

И може би също от непочтеното отношение към самата себе си. Съветите й към Крис да следва сърцето си й причиняваха неловкост. Дълбоко в душата я глождеше съмнение, че с Куентин я свързва не истинска любов, а чисто и просто себелюбието му, съчетано със сексуалното й опиянение. Не искаше да се задълбочава в това съмнение, но всеки път, когато надзърнеше в откровените и доверчиви очи на Крис, то започваше да я измъчва.

Може би за да избяга от тези чувства, тя се оплака на Куентин от задачата си.

— Започвам да се притеснявам. Колко още трябва да продължавам? Чувствам се много странно. Не знам какво правя. Само ако знаех защо е всичко това…

— Много добре се справяш — отвърна Куентин. — Просто остави нещата да се развиват сами. Най-добре да не знаеш повече. Вярвай ми, Кейт, ти си настрана от голямата игра. Но вършиш бомба работа.

Може би за да смекчи тревогата й, той я помоли да измъкне от момчето дребна информация за компанията на баща му. Тя изпълни задачата — ставаше дума за най-обикновени цифри, свързани с дивидентите на компанията, които всъщност бяха общоизвестни — и за известно време се успокои. Опита се да повярва на това, което й бе казал Куентин — че не участва в голямата игра.

Ала сърцето й говореше друго.

 

 

Междувременно двамата с Крис ставаха все по-близки. Процесът се развиваше бързо, сякаш следваше свой собствен невидим план. Кейт почти не трябваше да полага усилия. Всеки съвместен обяд, всяка разходка, всеки разговор заздравяваше приятелството им. Момчето изпадаше във все по-силна зависимост от нея. И въпреки вътрешната си съпротива, тя също започваше да зависи от него за нещо, което никога преди не бе имала в младия си живот истинско приятелство.

Невинността на Крис сякаш докосваше дълбоко у Кейт уязвима точка, дълго потискана. Колкото по-близка ставаше с Крис, толкова повече се съмняваше в собствения си живот.

Започна да вижда по-ясно каква важна роля играе сексът в нейния брак и се чудеше дали има нещо по-съществено, което да я свързва с Куентин. Осъзнаваше, че Крис притежава нещо различно, което можеше да предложи на една жена. Той предлагаше сърцето си, доверието си, искреността си. Това бяха неща, чужди на Куентин. Когато говореше за бъдещето на Крис с Джейн, Кейт се чувстваше все по-самотна, защото като отваряше тази врата пред себе си, Крис сякаш я затваряше за Кейт.

Тя откри, че започва съзнателно да ревнува от Джейн, която никога не бе виждала. Дори започна да строи въздушни кули, в които се виждаше по някакъв начин свободна, а Крис женен за нея. Колко различен би бил животът й тогава!

Имаше съблазнителни, мъчителни сексуални фантазии, свързани с него. Повече от всякога бе убедена, че е девствен. Чистотата му бликаше от всяко негово движение. Тя се чудеше какво би било, ако стрелките на часовника се върнеха назад и тя самата бе още девствена. Ако за първи път й беше с Крис вместо с Куентин. Може би в обятията на Крис тя нямаше да се събуди за невероятната чувствена жар, която Куентин бе разпалил в нея. Но може би щеше да изпита нещо по-изтънчено и по-ценно?

Тези мисли я тревожеха. И тя отново се оплака на Куентин.

— Не мога повече така. Той прекалено много ми вярва. Опитва се да ми стане близък. Искам това да приключи.

Но Куентин изглеждаше възхитен.

— Колкото по-близък ти стане, толкова по-добре. Вярвай ми, наистина помагаш на момчето. Карай така и му давай кураж. Точно това искам от теб. И не се притеснявай. Каквото и да направиш, няма да навреди.

И я целуна страстно. Топлото усещане на прегръдката му и вкуса на устните му върху нейните уталожиха притеснението и заглушиха скрупулите й поне за момента.

 

 

Април премина в май, май в юни.

Крис Хетинджър покани Кейт на специален излет. Щяха да ходят на някакво тайно място, което той знаеше от малък.

— Една ливада с няколко дъба сред пасищата. Никой, освен мен не знае за нея. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Тя приготви обяда за излета под зорките очи на Куентин.

— Дръж се добре — каза й той. — Аз излизам извън града за през деня и през нощта. Ще се върна късно. Приятно прекарване.

Срещнаха се с Крис в града и той я закара на полето, сред фермите и овощните градини. Паркира на един черен път между две ливади и отидоха пеша до мястото, за което й бе говорил.

То наистина бе прекрасно. От ливадата се откриваше тиха долина с пасища, осеяни със сънени крави. Във въздуха се носеше лятна свежест. Тревата под босите й крака беше мека. Ветрецът любовно галеше страните й.

— Тук е чудесно! — каза тя, докато Крис просваше одеялото на тревата. — Водиш ли и Джейн?

— Още не съм. Когато бях малък, идвах тук да размишлявам. Пазех мястото само за себе си — усмихна се той. После добави: — Ти си първият човек, на когото го показвам.

Дълго седяха мълчаливо. Кейт легна по гръб и се загледа в клоните на дърветата, които се поклащаха над главата й от лекия ветрец. Крис легна до нея.

— По-рано мислех, че облаците ми говорят — каза. — Мислех, че ми разказват някаква приказка.

Тя се усмихна.

— Аз пък мислех, че когато се поклащат, дърветата говорят на вятъра. Винаги съм мислила, че шепотът на листата е някакъв език. Както и стенанието наклоните. Някои дървета са по-тъжни от други…

— Какво ще кажеш за ей това? — запита той и посочи големия дъб.

Тя се усмихна.

— Щастливо е, понеже сме тук и го гледаме.

— Може би е щастливо, понеже сме заедно — каза Крис.

Обърна се на една страна и я погледна. Тя се усмихна.

Той изглеждаше смутен.

— Какво има? — запита Кейт.

— Времето изтича — отвърна той. — Скоро ще последвам съвета ти и ще се сгодя официално. Когато това стане, няма да е много прилично да имам приятелка. Не знам какво ще правя без теб.

Сините му очи я гледаха тревожно и от това Кейт почувства странен и тъжен копнеж. Искаше й се да го бе срещнала много по-рано.

— Сега сме заедно, нали? — каза тя. — Това все пак е нещо.

Той кимна.

— Но аз не искам то да свършва. Не мога да си представя живота без теб, Кейт. Звучи смешно, понеже не те познавам достатъчно дълго, но е истина. По-скоро бих си отсякъл дясната ръка, отколкото да живея без теб. Ти ме правиш щастлив така, както никога досега не съм бил. Не искам да го изгубя.

— Няма защо да го губиш — каза тя. — Можем да си останем завинаги приятели.

Изразът на очите му говореше, че не е доловила смисъла на думите му. Но тя не желаеше да чува това, което той се опитваше да й каже. Затова протегна ръка и го докосна по бузата.

Той взе ръката й в своята.

— Когато те погледна, сякаш се намирам пред отворена врата. Врата, през която мога да мина. Всичките ми стъпки ме водят встрани от нея. Но истинското ми аз стои зад тази врата. И ако не мина през нея, ще изгубя всичко.

Тя не проговори.

В гърлото му изведнъж се надигна рязък, горчив стон. Той притегли Кейт към себе си и я целуна. Устните му се сляха с нейните. Кейт прималя. Очите й се притвориха от наслада. Целувката му бе изпълнена с младежка прямота, която разпалваше в нея непозната жар.

После изведнъж осъзна колко забранен е нейният ответ и с мъка се отдръпна от прегръдката му.

Легнаха един срещу друг. Тя го погледна в очите. Гальовният израз, който срещна там, я опияни повече и от целувката му.

— О, Кейт — каза той. — Мила Кейт…

Ръката му бе на рамото й. Притегли я по-близко. Обсипа лицето й с целувки. Нейните ръце бяха на гърдите му, все още незнаещи дали да го отблъснат, или да го притеглят по-здраво. Бе поразена, че нещо в тялото й му отвръща. Усети, че губи контрол над себе си, което бе и тревожно, и прекрасно.

Опита да се овладее, но напразно. Зацелува я отново. Ръцете му милваха раменете й, страните й. Скоро се осмели да докосне устните й, после гърдите й.

Кейт разбра, че е в беда. Чувстваше, че постепенно се предава и не може нищо да направи. Тялото й в обятията на Крис отдавна познаваше досега на устните и пръстите на Куентин, но сега се оживяваше по друг неудържим начин. От Крис се опитваше да се опази жената с опит, но магията на ласките му омайваше невинното влюбено момиче.

— Не бива — успя да каже, трепереща в прегръдките му.

Той не отвърна. Като всеки млад мъж, намерил жената, на която се отдава за първи път, отговорът бе в тялото му.

Разкопча първото копче на блузата й, после второто. Тя не го спря.

След като вече бе направила фаталната стъпка, останалото бе бавно и гальовно — нежните целувки, шепотът, приглушеният шум от падащите дрехи, ласката на топлия въздух и на слънцето по голотата на кожата.

Скоро с деликатност, присъща на младостта и неопитността му, той разтвори бедрата й и проникна в нея. Изпълнена със страст, Кейт изви гръб, притисна го с все сила и го придърпа дълбоко в себе си. В гърлото й се раждаха стонове, каквито не бе чувала преди. Кадифената плът на младата женственост му се отдаде без колебание, а воплите му отекнаха в ушите й като химни на невинността.

Сега той бе дълбоко в нея и всяко негово движение, заредено с толкова обич, разрушаваше и последната й съпротива. А това, което идваше от тялото й, за да го приветства, да го посрещне и да го възпламени, бе също нещо, над което тя нямаше никаква власт. Бе тъй плахо и все пак тъй жадно, тъй невинно и все пак тъй непреодолимо, че тя скоро му се отдаде с цялата си душа, точно както правеше и той.

Краката й бяха обвити около кръста му. Той бе в нея, неимоверно възбуден. От устните й се изплъзна дълга, мелодична въздишка. Той я чу и потръпна в екстаз. Цялата й същност пламенно се разтвори, за да го приеме.

Всичко бе свършило. Лежаха прегърнати и задъхани, зашеметени от наслада.

Дълго време не помръднаха. И двамата бяха учудени от станалото. После тя усети усмивката му до бузата си. Бе постигнал това, което искаше.

Но Кейт сякаш бе преминала през опасна граница. Когато бе лъгала това момче за себе си, беше изгубила власт над собствената си самоличност. А когато му се отдаде, пожертва много повече, отколкото имаше намерение.

Тя затвори очи и притегли Крис по-близо, сякаш опората на младата му плът можеше да скрие от нея истината, която мъчително я изгаряше.

Знаеше, че току-що е направила първата крачка в един свят, който не бе познавала преди. Опасностите в него можеха да бъдат безкрайно по-големи от радостта, която преди малко бе изпитала.

Ала бе твърде късно, за да се връща назад. Станалото не можеше да се поправи.