Георги Каназирски-Верин
София преди 50 години (22)

Издателства и печатници

Издателското дело в София беше много назад. В това отношение Пловдив с издателите Хр. Г. Данов и Д. В. Манчов, Търново с Фортунов, и Русчук стояха на по-високо стъпало от София.

Първоначално в София имаше едно малко издателство на някой си Пенчо Спасов, до днешната „Славянска Беседа“. Малък книжар, той издаваше детска литература. Ив. К. Божинов, печатар, издаваше свое календарче „Македония“ и литература, предназначена за панаирите: „Сънищата на Пресветая Богородица“, „Камък падна от небето“, „Хитър Петър“, „Шехерезаде“ и разни други народни приказки. Не бива да се забравят неговите песнопойки и неговият наръчник за любовни писма.

Между по-уредените първи печатници бяха: печатницата Б. Зилбер, тая на Петър Бъзайтов и на Янко С. Ковачев. Последният беше монтирал една модерна печатница от няколко плоски машини и четири американки. Той имаше машинисти, доведени от Виена, и неговата работа беше изискана. Беше издал един календар „София“, изпълнен с дървени клишета, за който и днешните графици биха признали, че е безупречно печатарско творение. Самият Ковачев беше елегантна фигура с дълга внимателно вчесана брада: за нея той ходеше специално във Виена да я подстригват, тъй като не я доверяваше на софийските коафьори.

Книжарницата Т. Ф. Чипев първа започва издателството с издаването на Вазовите творби „Под Иго“, по-късно „Нова земя“, „Казаларската Царица“, „Драски и Шарки“, Алеко Константиновия „Бай Ганю“ и пр.

Късо време като издател беше и Христо Олчев на ул. Алабинска.

По едно време факторът на Военната печатница, старият Кантарджиев, почна издаването на „Животът на Наполеон“ в брошурки от по една кола с по една илюстрация. Колата се продаваше по 20 стотинки. Окуражен, той напечати големия роман „Воденичарската Усойка“, превод от френски. Този роман също се печаташе в брошури, продавани по 20 стотинки. Ние не бяхме свикнали да плащаме високи цени за книги. Така по 20 стотинки колата не ни се виждаше скъпо.

Успехът на г. Кантарджиев след издаването на брошурите, които цитирах, а най-вече на американския авантюристичен роман „Съпруг на 40 жени“, който роман дигна голям шум в София и се четеше жадно от млади и стари, окуражи издателството на „Вечерна поща“, и то поднесе на читателите си най-напред романа „Потайностите на принц Карло“ от Мишел Зевако. Романът излезе в около 30–40 брошури. След него софиянци бяха удостоени в продължение на повече от година, редовно всяка седмица да четат по брошурка от нескончаемите авантюри на „Рокамбол“, романа на Понсон дю Терай. Този роман излезе в повече от сто брошури — всяка една се очакваше с нетърпение от четците, повечето от които бяха от женски пол.

Такава беше епохата. У четците не беше още развит вкусът към художествено четиво, което не им се и поднасяше. Но ето че издателството на Иван Говедаров почна своята малка библиотека, формат 1/32, с „Кандид“, „Нерон“, „Атала“ и други, които не помня. След Иван Говедаров, Павел Генадиев започна своята художествена библиотека, която между другото ни дари с художественото издание на „Ад“ от Данте Алигиери и „Фауст“. Същевременно той ни поднесе списанието „Художник“, което даваше в репродукция художествените творби на майсторите класици и интересни студии. Около Генадиев се бяха групирали добри сътрудници, между които Ал. Балабанов, Андрей Протич, Коста Мутафов и други.

— Да можеше изпод вълните на забвението да изгрее това благодатно слънце, партиите щяха да се разберат в 24 часа. (Карикатура на Ал. Божинов от 1923 год.)

Началото беше поставено. Издателствата у нас се наплодиха и тръгнаха към възход. Това не значи, че не останаха и днес издънки, които ни напомнят литературата на Ив. К. Божинов и поднасят на българските четци романи от сорта на „Рокамбол“ и на „Потайностите на принц Карло“. Само да се наведете над някоя количка с книги и ще намерите 10, 20, 30 романи от незнайни автори с невъзможни авантюристични сюжети, лошо преведени, но жадно четени от млади момичета с болни фантазии. Тези колички с книги, които търсят читателите по улиците, ми напомнят парижките продавачи на стари книги, наредени по дължината на кейовете на реката Сена, с тази разлика, че там се ровим да търсим стари ценни издания, а нашите количкари покрай няколко претърпели вече 1000 издания големи творби ни предлагат предимно тъгясала^[1] литература.