Джон Вердън
Намисли си число (33)

Глава 32
Предстоящото прочистване

Младият мъж се облегна назад на възхитително меките възглавници, подпрени на таблата, и ведро се усмихна към екрана на лаптопа си.

— Къде е малкото ми пат-патенце? — запита възрастната жена на леглото до него.

— В щастливото си легълце, планира как чудовищата да умрат.

— Стихотворение ли пишеш?

— Да, майко.

— Прочети го високо, на глас.

— Не е завършено.

— Прочети го на глас! — повтори тя. Може би бе забравила, че вече го е казала.

— Не е достатъчно добро. Нужно му е още нещо. — Той нагласи ъгъла на екрана.

— Имаш такъв красив глас — продължи тя, като че повтаряше заучени фрази, и разсеяно докосна русите къдрици на перуката си.

Той затвори очите си за миг. После, сякаш се канеше да свири на флейта, леко навлажни устните си. Когато започна да говори, думите се понесоха в игрив шепот:

„Това са някои от любимите ми неща:

магическата промяна, която куршумът носи,

кръвта, която се пролива на пода,

докато не изтече докрай.

Зъбите им — за зъб, очите им — за око,

краят на всичко, последната истина,

с пистолета на оня пияница сторих добро,

и това е нищо, сравнено с предстоящото прочистване.“

Той въздъхна и се загледа в екрана, после намръщи носа си.

— Стъпката не е правилна.

Възрастната жена кимна с кротко неразбиране и запита с престорения си глас на малко момиченце:

— Какво ще прави малкото ми патенце?

Той се изкуши да опише „предстоящото прочистване“ с всички подробности, точно както си го представяше. Смъртта на всички чудовища. Бе толкова цветно и ярко, така възбуждащо, така… приятно! Но същевременно се гордееше с реализма си, със способността си да осъзнава ограниченията на майка си. Знаеше, че на въпросите си тя не очаква конкретни отговори, че ги забравя в момента, в който ги изрича, че думите му за нея са основно звуци — звуци, които харесва и които я успокояват. Можеше да каже каквото и да било — да брои до десет, да рецитира детско стихче. Наистина нямаше значение какво точно говори, стига да е произнесено с чувство и ритъм. Разбира се, той винаги се стараеше богато да модулира думите. Доставяше му удоволствие да я прави щастлива.