Джон Вердън
Намисли си число (20)

Глава 19
Отрепка

Беше нечестно от негова страна, разбира се, да си позволи така драматично да му разкрие, че убиецът вече се цели не само в Марк Мелъри, но и в Джак Хардуик. Затова, докато вървяха от свършващата в нищото следа обратно към местопрестъплението, той обясни, че явно извършителят сега е насочил част от враждебността си към полицаите, които разследват убийството. Предизвикателството съвсем не притесни Хардуик, напротив — зареди го с енергия. Войнственият блясък в очите му сякаш крещеше: „Дайте насам скапаното копеле!“.

А после Гърни го запита дали помни случая на Джейсън Стрънк.

— Че защо да го помня?

— Говори ли ти нещо името „Сатанинският Дядо Коледа“? Или както го бе нарекъл един друг медиен гений, „Канибалът Клаус“?

— Да бе, да! Много ясно, че го помня. Не беше някакъв истински канибал, само им отхапваше пръстите на краката.

— Така е, но това не бе всичко, нали?

Хардуик направи физиономия.

— Май си спомням, че след като им отхапваше пръстите, нарязваше телата и ги слагаше в найлонови торбички — много спретнато — после в кутии за коледни подаръци и ги пращаше по пощата. Така се отърваваше от тях. Не си създаваше проблеми да ги погребва.

— А дали случайно помниш на кого ги пращаше?

— Че това беше преди двайсет години! Аз дори не бях полицай тогава, четох за случая във вестника.

— Изпращаше ги на домашния адрес на детективите от отдел „Убийства“ в съответния район, където живееха жертвите.

— На домашния адрес? — Хардуик го изгледа ужасено.

Убийство, умерен канибализъм и накълцване с банциг — това би могло да бъде простено, но не и последното извращение.

— Той мразеше ченгетата — продължи Гърни. — Много обичаше да ги разстройва.

— Ясно ми е, че да получиш по пощата отрязан крак може да те разстрои.

— Особено неприятно е, когато съпругата ти отвори кутията.

Странната нотка привлече вниманието на Хардуик.

— Мамка му, това се е случило с теб! Изпратил ти е част от тяло и тя е отворила кутията?!

— Да.

— Мамка му! Заради това ли се разведе с теб?

Гърни го изгледа любопитно.

— Помниш, че първата ми съпруга се е развела с мен?

— Помня някои неща. Не такива, които съм прочел някъде — но ако някой ми каже нещо за себе си, никога не го забравям. Например знам, че си единствено дете, баща ти е роден в Ирландия, която е мразел, никога не ти е разказвал нищо за нея и е пиел твърде много.

Гърни само го гледаше.

— Разправи ми всичко това, докато работехме заедно по случая Пигърт.

Гърни не бе сигурен дали е по-притеснен, че е разкрил въпросните странности за семейството си, от това, че е забравил, че ги е споделил, или заради факта, че Хардуик все още ги помни.

Крачеха към къщата през ситния като прах сняг. От време на време се явяваше лек вятър, който вдигаше снега във въздуха и го завихряше под тъмнеещото небе. Гърни се опита да се отърси от мразовитите тръпки, които го пронизваха, и да се съсредоточи в настоящия проблем.

— За да се върна към казаното — продължи той, — последната бележка на убиеца е предизвикателство към полицията, а това би могло да се окаже важно развитие за случая.

Хардуик обаче бе от онзи тип хора, които биха следвали чуждата логика за степенуване на въпросите само ако имат желание за това.

— И заради това ли се е развела? Получила е оная работа на някоя от жертвите, опакована в кутия?

Гърни не беше длъжен, но реши да отговори:

— Имахме и много други проблеми. Бих могъл да ти предоставя списък със своите оплаквания — и доста по-дълъг с нейните. Но си мисля, че това бе последната капка. Беше шокирана, когато узна какво всъщност значи да си омъжена за ченге. На някои съпруги им трябва твърде много време. Моята получи откровение.

Бяха стигнали до патиото зад къщата. Двама експерти по уликите пресяваха снега около кървавото петно, което сега бе по-скоро кафяво, отколкото червено. След това изучаваха внимателно плочите на настилката, които бяха разкрили по този начин.

— Всъщност както и да е — заключи Хардуик с тон, който отхвърляше категорично нежеланото усложнение, — Стрънк беше сериен убиец, а този не прилича на такъв.

Гърни кимна, без да е напълно убеден. Наистина Джейсън Стрънк бе типичен сериен убиец, а който и да бе човекът, убил Марк Мелъри, за него определено не можеше да се каже същото. Стрънк не бе познавал жертвите си или пък ги бе познавал съвсем бегло. Можеше да се твърди, че не бе развивал каквито и да било „отношения“ или „връзки“ с тях. Избирал ги бе според това дали съответстват на определен тип външност и дали има достъп до тях, когато го завладееше необходимостта да действа — тоест, съвпадение на нужда и възможност. Убиецът на Мелъри, от друга страна, го бе познавал достатъчно добре, за да го измъчва с намеци за миналото му — достатъчно добре, за да предвиди какви числа биха му хрумнали при определени обстоятелства. Ясно показваше, че споделят лична история, че има лична връзка с жертвата си, която съвсем не бе характерна за масовите убийци. Нещо повече, нямаше съобщения за подобни убийства, които да са се случили наскоро — макар че това трябваше да бъде проверено по-подробно.

— Не прилича на сериен — съгласи се Гърни. — Съмнявам се, че ще започнеш да намираш палци в пощенската си кутия. Но има нещо смущаващо в това, че се обръща към теб, главния разследващ офицер, с „отрепка“.

Заобиколиха цялата къща, за да стигнат до предната врата — не искаха да нарушават работата на експертите, които събираха доказателства на патиото. Един цивилен полицай от шерифското управление стоеше на пост, за да контролира достъпа до жилището. От тази страна вятърът бе по-остър и той потропваше с крака и пляскаше една в друга ръцете си в ръкавици, за да се стопли малко.

Очевидното му неудобство изкриви усмивката, с която посрещна Хардуик.

— Дали няма да донесат кафе насам, как мислите?

— Нямам представа. Но се надявам — отговори Хардуик, като звучно подсмръкна, за да не му протече носът. Обърна се към Гърни. — Няма да те задържам още дълго. Само искам да ми покажеш бележките в кабинета, за които спомена. И да потвърдиш, че са всичките.

Голямата стара къща, от красивия си под от орехова дървесина до високия таван, бе изцяло тиха.

И повече от всякога миришеше на пари.