Сандра Браун
Индиго Плейс 22 (8)

Глава осма

— Какво ще правиш? — Лора предпазливо отстъпи няколко крачки назад.

— Ще те направя моя съпруга. Моя жена — Джеймс се спусна към нея и я сграбчи за раменете.

— Не! — тя се помъчи да се отскубне от него, но той беше прекалено силен.

— Значи искаш да се вреш там, където не ти е мястото? — присмя й се той. — Е, мястото ти е най-вече в леглото ми.

Бутна я на леглото. Тя падна по гръб и опита да се претърколи, но той я последва и я приклещи под себе си.

— Преди да започнеш да оправяш живота ми, госпожо Пейдън, трябва да се научиш да оправяш мен.

— Ти си грубиян — сините й очи горяха от гняв, когато буквално изплю думите. — Пусни ме.

— За нищо на света, душице.

— И престани да ми викаш душице! Не съм някоя от твоите случайно забърсани мацки.

— Наистина не си, по дяволите — рече той и дрезгаво се изсмя. — Мислиш ли, че иначе щях да търпя фасоните ти? Единственото място, където те не играят, е леглото. Тъй че до този момент, госпожице Лора, никак не ме впечатлявате.

Той се домогна до устните й. Замачка ги свирепо. Зарови пръсти в косата й чак до скална. Ръцете му стиснаха главата й като менгеме и я приковаха неподвижно за набега на езика му.

Вбесена, Лора се заизвива под него и заблъска гърба и раменете му с юмруци. Ударите бяха безплодни, но той скоро се умори от тях и стегна китките й с едната си ръка. Отметна ги над главата й и ги притисна към леглото със здравите си пръсти. Разхвърчаха се копчета, когато дръпна блузата й отпред. Скъса сутиена й със същото пренебрежение. Свободната му ръка обви гърдата й.

Почувства пърхането на сърцето й в шепата си. То изпращаше жизненоважно съобщение до мозъка му. Рязко вдигна глава. Закрепи се върху нея и се взря в лицето й. Тежкото й дишане съответстваше на неговото и той видя в очите й не отвращение или страх, а желание.

Устните му отново обсебиха нейните. Но този път целувката му беше различна. Пак бе жадна и свирепа, но не така груба. Езикът му бе дързък и необуздан, но не ожесточен. По-скоро доставяше наслада, отколкото налагаше наказание.

От яростта на Лора изникна още едно чувство. В цепнатината между бедрата й изригна топлина и се разля в разширяващи се кръгове. Тя се помъчи да освободи ръцете си, но не за да избяга от него, а да вземе участие в бурните му целувки. Когато пусна ръцете й, тя ги зарови в косата му, сплете ги в нея и притисна устните му.

Той изстена, сведе глава и зацелува шията й така пламенно, че остави тънки белези по нежната й кожа.

— Не мога да се сдържам повече, мила. Трябва да те имам. Сега.

Той провря ръка между телата им и запретна полата й. Тя веднага му се притече на помощ, като повдигна бедра, когато смъкваше пликчетата й. Той трескаво заразкопчава ципа на дънките си, за да ги събуе. Беше топъл и корав. Опря кадифеното връхче на члена си в нея.

— Ще те заболи ли?

— Не знам.

— Страх ли те е?

Главата й се замята насам-натам.

— Не.

Той внимателно проникна в нея. Сетне, окуражен от начина, по който тялото й го прие, той завърши обладаването си с един бърз удар.

Джеймс заскърца със зъби под напора на неизбежното чувство, което го обзе, и сгуши глава в трапчинката на рамото й. Остави тялото й да се съвземе от насилието, упражнено върху него, но дори най-упоритите му напъни да се овладее не успяха да възпрат повелите на природата. Ритъмът на тласъците му се ускори, докато достигна до неудържима кулминация.

Отпусна се тежко върху Лора, дишайки буреносно в ухото й.

— Боли ли те, Лора?

— Не — отвърна откровено тя. Не усещаше болка, само върховна празнота. Тялото й продължаваше да бъде неспокойно.

— Съжалявам — той целуна ухото й.

— За какво?

Той се засмя тихо, повдигна глава и се втренчи в недоумяващите й очи. Тя още не можеше да разбере какво е изпуснала.

— Скъпа мое, невинно, изискано момиче — очите му грееха от обич, когато сведе устни към нейните. Целуна я безкрайно нежно. Мъчеше се да изкупи бурните набези на устните си отпреди, както му се струваше, цяла вечност.

Лора изви устни под неговите и му отвърна с много повече страст, отколкото бе очаквал.

— Лора? Лора? Скъпа? — устните му се притиснаха още по-силно към нейните. Езикът му потърси най-топлите дълбини на устата й. Тя сключи ръце на гърба му. Краката й се размърдаха до неговите. Тя обви бедрата му между своите.

— Отново се възбуждам — той изстена.

— Пак ли ще го направим?

— Може ли?

— Защо не?

— Искаш ли? — той я изгледа слисан.

Тя кимна енергично.

Той моментално я заряза и скочи от леглото. Съблече се безумно поривисто, хвърляйки дрехите си в момента, в който ги смъкваше от тялото си. Без да става от леглото Лора се съблече със същия замах.

— Какво ме е прихванало, по дяволите? — запита се гласно Джеймс. Той застана гол до леглото, разрови с пръсти косата си и поклати присмехулно глава.

Жена му навлажни устните си.

— Мислех, че ще…

— О, ще го направим, скъпа, ще го направим. Но закъде си се разбързала? — Лора плъзна красноречив поглед надолу по тялото му, което показваше явни признаци на нетърпение. Той се изкикоти, наведе се и я целуна нежно по устата. — Няма да избяга.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — отвърна дрезгаво той. Положи я на възглавниците и отметна завивките, преди да се настани до нея на леглото.

После внимателно я взе в обятията си.

— Красива си. Харесвам те гола — целуна я буйно по устните. Езикът му зашари по кожата й. Отначало Лора се стесняваше, но после се отдаде на усещанията, които се надигаха в нея, докато устните му изследваха тялото й.

Всяка нейна частичка позна нежните му ласки, по гърдите, корема, бедрата. Между тях. Той й каза с хриплив шепот колко много обича да вкусва от тази сладост.

И продължи да й се наслаждава, докато тя разбра за какво й се извиняваше преди известно време.

Дори след този върхов ритуал, тя се изчервяваше от невъздържаните му милувки и дръзки слова. Не от срам. А от чиста и неподправена радост. Тя беше разкрепостена, не унизена, от галещите му ръце и устни. Благодарение на любовните му ласки бе опознала себе си.

И него. Никога не бе предполагала, че мъжкото тяло може да бъде източник на такова чувствено блаженство. За нея той беше красив. Щом преодоля трогателната си свенливост, тя изрази задоволството си от него.

— Дай си устните — той нежно обхвана главата й с ръце и я притегли към мястото, където връхчетата на пръстите й го галеха любопитно. Въздъхна пресекливо, когато тя не само изпълни указанията му, но отиде по-далеч и своенравно близна с език кожата му. — По дяволите — изстена той. — Знаех си, че ще те бива. Знаех си.

Прекараха целия следобед в леглото, като се любиха толкова много пъти и толкова често, че стаята взе да дими. Телата им бяха хлъзгави от пот. Слънчевите лъчи се процеждаха през полузатворените процепи на щорите и хвърляха съблазнителни сенки по голата им кожа. Постепенно сенките се удължиха и се простряха по стените и пода. Двамата продължаваха да лежат сред усуканите, влажни чаршафи, да се изучават взаимно, опиянени от откритията си.

Джеймс предложи да се освежат, като се изкъпят с хладка вода. Лора се настани между бедрата му, облегнала гръб на гърдите му, а той се опря в ръба на ваната. Той бавно обливаше с шепи гърдите й и наблюдаваше как капките се стичат по тялото й и се събират в скута й.

— Още не мога да повярвам, че правя това с теб — каза замислено Лора. Ръцете й стискаха бедрата му, опипвайки силата на стегнатите му мускули под окосмената кожа.

— Но ние сме женени.

— И това не мога да повярвам — рече тя и тихо се засмя.

— Защо?

Тя сви рамене и той се наслади на гърдите й, повдигнати от неволния жест.

— Не знам. Ти съвсем не си такъв, за какъвто мислех, че ще се омъжа.

— Смяташе да се омъжиш за някой мухльо, дето няма да знае как да ти достави удоволствие в леглото.

Тя ожесточено го оскуба по бедрото и той изрева.

— Не бъди толкова самодоволен. Какво те кара да си въобразяваш, че ми доставяш удоволствие в леглото?

— Бойните ми белези красноречиво го доказват — имаше предвид леката драскотина на рамото си.

— Все пак съм вежлива — рече тя с онова свиване на рамене, което той намираше за толкова възхитително.

— Вежлива! — гръмогласният му смях отекна в плочките на банята. — Мила, и Емили Поуст беше вежлива, но не чак дотам.

— Шшт! — изсъска тя. — Моля те, спести ми хвалбите за сексуалните ти подвизи. Само ми напомнят за безбройните ти любовници. Никога не ми е било приятно да слушам за завоеванията ти, дори в училище.

Той нарисува инициалите си върху голото й рамо с мокър пръст.

— Мога да разбера защо се чувстваш по този начин сега. Но тогава?

— Мисля, че ревнувах.

— Ревнуваше? — изненадан, той се поизправи и разплиска вода по пода. — Но ти дори не си флиртувала с мен.

— Не бих посмяла. Ти беше твърде опасен за флиртове. Ако беше откликнал, щях да избягам в противоположната посока — тя сведе престорено свенливо поглед. — Това не значи, че не проявявах интерес. Проявявам интерес и към тигрите, но не бих искала да ме оставят насаме с някой.

— Бил съм като тигър, а? — той обви с ръце кръста й, повдигна я в скута си и изръмжа в ухото й.

— Да — промълви тя и притвори очи от удоволствие. — Само че по-ненаситен. И по-див.

— И по-възбуден.

Обърна я с лице към себе си. Тя се подчини. И докато излязат, за да се избършат един друг, по пода имаше повече вода, отколкото във ваната.

— Смяташ ли, че трябва да се появим на вечеря? — попита Лора.

— Налага ли се? — той държеше в шепи гърдите й и игриво дразнеше чувствителните й зърна с палци.

— Струва ми се, че да.

— Сигурна ли си?

Той се отпусна на колене.

— Ммм… ъъъ… да.

— Сигурна ли си?

Тя произнесе с въздишка името му.

 

 

Много по-късно, облечени и уловени под ръка, те слязоха по стълбите и влязоха в трапезарията. На масата бяха наредени най-хубавите сребърни прибори и порцеланови съдове. Кристалът на чашите отразяваше мъждукащата светлина на свещите, запалени върху красивото украшение в средата.

— Мамо, татко! — извика Манди и се смъкна от стола си, щом ги зърна. Спусна се към тях и ги прегърна през краката. — Мислех, че никога няма да слезете! Гладис ми каза да седя кротко и да не мърдам, докато не дойдете. Не ми разрешаваше да се кача в стаята и да ви събудя и не ми даваше нищичко да хапна, защото съм щяла да си разваля вечерята. Гладна съм. Защо се забавихте толкова? Наистина много дълго спахте.

— Извинявай, че те накарахме да чакаш, Трикс — отвърна Джеймс без капчица съжаление. Грабна Манди с едната си ръка, а с другата продължи да държи Лорината. — Какво значи всичко това? — попита той и кимна към официално сложената маса.

В отговор на въпроса му Гладис припряно нахълта откъм кухнята. Зад нея се разнасяха божествени ухания.

— Вечерята е специална, щото мисля, че всички имаме повод да празнуваме — тя хвърли широка, многозначителна усмивка на двамата.

— Така си е — рече Джеймс, скришом плъзна ръка надолу по гърба на Лора и я ощипа леко отзад.

— Сядайте, преди яденето да е изстинало. Знам, че сте гладни — икономката дяволито завъртя очи. Когато Лора се изчерви, тя доволно се изкикоти.

Вечерята беше пищна. Това бе едно от най-щастливите преживявания на Лора. И преди си мислеше, че е влюбена в Джеймс. Но любовта, която сега напираше в душата й, не можеше да бъде сдържана. Тя често избиваше навън под формата на сълзи. Те улавяха светлината от свещите и блестяха в очите й всеки път, щом го погледнеше.

— Щастлива ли си? — попита той и стисна ръката й, която лежеше върху старовремската покривка.

— Много.

— И аз съм на път да стана — подразни я провлечено той. Очите му, полупритворени и съблазнителни, се спряха върху устните й.

Двамата заведоха Манди горе в стаята й, където събличането и нахлузването на пижамата й се превърна в боричкане. Когато тя най-после се усмири, я пъхнаха в леглото и изслушаха молитвите й. В тях тя спомена всички познати и непознати. Когато взе да изрежда рок звезди, Джеймс сложи край на молитвата с твърдо: „Амин!“ и изгаси лампата й.

— Какво си се оклюмала?

Той се приближи към Лора откъм гърба й и постави ръце на раменете й. Тя седеше пред тоалетката си и се взираше с блуждаещ вид в огледалото. Щом се върнаха в спалнята си, тя се съблече и си наметна копринен пеньоар. Джеймс остана само по панталони.

— Просто си мислех.

— За какво? — попита деликатно той.

— За… — тя срамежливо сведе очи. — Не взимам хапчета против забременяване, изобщо никакви мерки. А и ти не… ъъъ…

— Не се тревожи, аз ще внимавам — разтри врата й. — Предпазването от забременяване не е основната ти грижа, нали?

— Имам толкова много причини да бъда щастлива — тя се пресегна и покри ръката му със своите длани.

— Да долавям ли в думите ти неизречено „но“?

Тя се усмихна едва-едва.

— Просто се боя да повдигна въпрос, който може да развали днешния ни ден.

Очите му срещнаха нейните в огледалото. Той пусна раменете й и безмълвно излезе от тоалетната стая. Лора въздъхна, стана и изгаси осветлението. Когато влезе в спалнята, завари Джеймс да стои до прозореца, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на панталоните си.

— Ти беше прав, Джеймс. Не е моя работа.

Той се извърна бавно.

— Дай да се разберем за едно — тя се приготви да посрещне яда му и се изненада, когато той каза: — Не ти бях сърдит този следобед. Бях бесен на себе си, защото беше права.

Тя бързо прекоси стаята, взе ръката му и го поведе към леглото, накарвайки го да седне на чистите чаршафи, които Гладис тихомълком бе сменила, докато вечеряха.

— Знам, че няма да ти е лесно, но се опитай да си излееш душата — насърчи го Лора, говорейки тихо и притискайки ръцете му.

— Всъщност няма нищо особено за казване. Просто съм истинско говедо, когато става дума за майка ми. Признавам си го. Като изключа грижата за материалните й нужди, не желая да имам нищо общо с нея.

— Защо?

— Защото тя представлява всичко онова, от което бягах, когато заминах оттук преди десет години. Нищетата. Мизерното съществуване. Славата на най-жалкото, най-бедното семейство в града.

— Но ти си успял да го превъзмогнеш.

— Но тя не е! — той се надигна и взе да крачи напред-назад. — Молих я да тръгне с мен, но тя предпочете да остане с него.

— С него? С баща ти?

— Баща! — рече презрително той. — Това окаяно пиянде не знаеше смисъла на тая дума — зелените му очи се изпълниха с искрена, жестока болка. — Когато бях малък, исках да го обичам. Наистина исках. Исках да се хваля с баща си подобно на другите деца.

— И тогава, щом проумях, че баща ми е жалък негодник, ми стана срамно. Хлапетиите му се присмиваха, подиграваха се и на нас. Затова се преструвах, че не ми е роден баща. Измислих въображаем мъж, който уж е бил с майка ми, само и само да си спестя признанието, че съм свързан с човека, от когото всъщност бях заченат.

Лора притисна пръсти към устните си, за да не издаде звук, но очите й се наляха със сълзи. Болката му дълбоко я затрогна. Нищо чудно, че е бил такъв скандалджия. Бунтарството му е било продиктувано от стремеж да привлече вниманието върху себе си, да замести любовта, липсваща в живота му. Поставил си е за цел да докаже, че заслужава да го забележат.

— Той ни биеше. Не знаеше ли? — тя ахна и поклати глава. — Да, биеше ни. Живеех в постоянен страх да не го предизвикам. Когато пораснах достатъчно, започнах да му се опъвам. Но това го вбесяваше още повече и когато не бях наблизо, за да я защитавам, той налагаше майка ми.

Раменете на Лора клюмнаха и тя похлупи лицето си с ръце.

— О, Боже!

Джеймс се извърна сърдито.

— Да, можеш да го повториш. Къде беше той? Защо допуска да се случват такива неща на най-невинни хора?

— Не знам, Джеймс. Не знам — сълзите обляха лицето й, когато поклати глава.

— Бях решил да завърша гимназия на всяка цена, за да не бъда невеж като баща си. После се хванах на работа в оня смрадлив гараж, докато събрах достатъчно пари, за да се махна. Но преди това помолих майка да дойде с мен. Тя отказа да го напусне.

И до ден-днешен постъпката й го озадачаваше и той поклати глава в недоумение.

— Не можех да разбера защо иска да остане. Но тя се запъна и не ме последва. Когато той почина, дори не се прибрах за погребението. Изпратих й пари, за да не мизерства, но се зарекох никога да не я жаля повече. Сама бе направила своя избор.

Той се тръшна отново на леглото и обхвана главата си с ръце, запъхтян от яд и напрежение. Унинието му беше трогателно.

Лора положи ръка на разрошената му коса и като подбираше внимателно думите си, прошепна:

— Може би я съдиш прекалено строго, Джеймс. Навярно има много причини, за да не дойде с теб.

— Например? Какво би могло да накара някой да остане с такова сприхаво пияно чудовище като него?

— Да речем, страхът от отмъщение — каза тя. — Или от любов.

— Любов ли? — попита невярващо той.

— Не е изключено. За любовта няма обяснение. Може да го е обичала, въпреки избухливия му нрав. Или е била прекалено горда, за да го напусне. Знам колко трудно е за една жена да признае, че мъжът й толкова малко държи на нея, та я подлага на физически тормоз.

Лора нежно докосна лицето му.

— А може да е останала, за да те защити, Джеймс. Сигурна съм, че е искала ти да живееш по-добре от нея. Може да се е страхувала, че той ще тръгне да ви търси, ако заминете заедно. Мисля, че е направила невероятна жертва за теб. Дори с риск за живота си.

Лора забеляза колебанието в чертите на лицето му, докато изучаваше ръцете си и ги обръщаше насам-натам, потънал в мисли. Почувства, че той съзира решението на Лиона в напълно непозната светлина.

Предишните му заключения се бяха разклатили.

— Джеймс — обади се тихо тя, — срамуваш ли се от майка си? Да не би да се боиш, че ако общуваш с нея, това ще напомня на хората за произхода ти? Затова ли не желаеш да я виждаш или да те виждат с нея?

Известно време той не продума, после обърна глава.

— Уф! Биеш се до кръв, нали? Удряш и под кръста — той отново стана от леглото и безцелно закръстосва стаята. — Ако беше така, наистина щях да съм гадно копеле — не очакваше отговор и не го получи. — Но вероятно съм го правил подсъзнателно — с въздишка прокара ръка по лицето си. — Що за човек съм тогава, Лора?

— Нормален — тя му протегна ръка. Той признателно я пое и я остави да го издърпа до нея на леглото. Прислони главата му между гърдите си и го погали по косата.

— Майка ти е истинска дама, Джеймс. И много ми харесва.

— Действително ли?

— Да. Мила и отзивчива е. И готова да угоди всекиму.

— Наистина ли пази моя снимка?

— В сребърна рамка. Сложена на най-видното място в къщата й.

— Сигурно е единствената снимка, която ми е правена, преди да замина — в гласа му се прокрадна нотка от предишната горчивина.

— Може би затова толкова държи на нея — спокойният й отговор уталожи надигналата се у него неприязън.

— Предполагам, че няма да ми стане нищо, ако я навестя.

Понеже не можеше да зърне лицето й, Лора прехапа долната си устна и стисна клепачи с неимоверно облекчение. След миг каза:

— Тя няма да предприеме първата стъпка към сдобряването. Твърде много те почита. Мисля, че направо благоговее пред тебе.

— Не зная, Лора — рече скептично той. — Изминали са десет години. Под мостовете е изтекла маса вода. Може би не съм онова, което тя иска или от което има нужда, или дори което очаква да бъда.

— Не се притеснявай за това. Ти си неин син. Нейна рожба. Тя те обича и ще ти прости всичко. Убедена съм, че опасението за твоите недостатъци не може да се сравни с нейното чувство за малоценност.

Лора дълго продължи да го притиска в прегръдките си като компенсация за майчините ласки, от които е бил лишен в детството си. Лиона Пейдън бе обичала сина си. Но оцеляването им, нейното и на Джеймс, е било ежедневно предизвикателство. Тъй че грижата за духовното му възпитание е представлявала твърде голям разкош за нея.

Тридесет и три годишен той търсеше утеха в обятията на любящата си жена. Лора прокара пръсти през косата му и бавно го почеса по гърба, шепнейки гальовни думи. Беше сигурна, че ще оправи отношенията с майка си, но нещо друго я безпокоеше.

— Джеймс?

— Ммм?

— Още ли се сърдиш на Бога?

След известно време той каза:

— Той ми се издължи и вече се помирихме.

— Как?

Съвсем простичко отвърна:

— Даде ми Манди.

Едва не добави: „И теб“. Но го премълча. Скоро и двамата заспаха.

 

 

На другата сутрин той вече бе отишъл долу, когато Лора се събуди. С усмивка, която не можеше да слезе от лицето й, тя взе душ, облече се набързо и се присъедини към тях с Манди в трапезарията за закуска. Манди се кикотеше.

— Какво толкоз смешно има? — попита Лора от вратата.

Джеймс рязко се изви, за да я погледне, и сърцето й подскочи, когато срещна светналите му очи. Спомни си колко пъти бе протягал ръка към нея през нощта. В докосването му се чувстваше детинско отчаяние, сякаш се боеше, че може да изчезне, ако загуби физически досег с нея. Тя беше там, готова да го успокои с ласкава дума, с нежна милувка, с целувка.

— Татко ме гъделичка. Направи го на мама, направи го на мама — завика Манди и заподскача на стола си.

— С най-голямо удоволствие — Джеймс стана от мястото си до масата и пристъпи към Лора. Заради Манди прокара няколко пъти ръце по ребрата й, като че я гъделичкаше. А заради себе си целуна отзивчивите й устни. После плъзна устни под косата към ухото й.

— Жалко, че не мога да те погъделичкам както вчера. Цялата се гърчеше. Помниш ли?

Лора се изчерви до корените на косата си. Той се засмя, доволен от себе си по типично мъжки, покровителствен начин. След още една бърза, но страстна целувка, я придружи до масата. Щом се нахраниха, той се извини и каза, че имал да свърши някои неща. Лора заръча на Манди да помогне на Гладис да отнесе съдовете в мивката и излезе след него. Стигна във вестибюла, тъкмо когато надяваше спортното си сако.

— Специално ли си тръгнал за някъде? — попита тя с престорено равнодушие.

Той й хвърли дяволита усмивка и извади квадратен, кремав плик от вътрешния си джоб. Тя позна една от поканите за празненството. На нея бе написано името на Лиона Пейдън.

— Не ти ли трябва марка?

— Тази ще бъде връчена на ръка.

— О, Джеймс, аз… — едва не се изпусна да му каже, че го обича. Навреме озапти думите си и се задоволи само да пристъпи в разтворените му обятия, отвръщайки на горещата прегръдка. — Искаш ли да дойда с теб?

— Да — призна той и я притисна по-силно. Но после поклати глава и я отдалечи от себе си. — Много бих искал да бъдеш до мен и да ме подкрепяш морално. Но тая работа трябва да я свърша сам — краткият му смях не беше весел. — Предстоящата среща със собствената ми майка ме прави по-нервен, отколкото което и да било автомобилно състезание.

Тя прокара ръце по реверите му.

— Тя ще бъде по-нервна и от теб.

Той наклони глава на една страна и присви очи срещу жена си.

— Знаеш ли, за такова секси парче като теб, притежаваш прекалено много доброта.

— О, господин Пейдън! — усмихна се превзето тя в подобаващ за южняшка кокетка стил. — Наистина трябва да ви заявя — никога не съм предполагала, че умеете да се изразявате така очарователно.

Той се засмя, оценил преструвката й, но после стана сериозен.

— Благодаря ти, Лора, че ме накара да направя това.

Тя поклати глава в несъгласие.

— Рано или късно щеше да го направиш и сам. Аз просто ти дадох подтик.

— Все пак…

Възнамеряваше да я дари с нежна, съпружеска целувка на признателност. Но ръцете му обвиха мекото й тяло и целувката му се задълбочи, стана по-пламенна и мъжествеността му откликна. Той я отдръпна от себе си.

— По-късно, мила.

Преди да се отдаде на поривите си, прекрачи прага и остави мрежестата врата да хлопне зад гърба му.

 

 

Следващите няколко дни бяха посветени на приготовленията за празненството. Списъкът на гостите постоянно се допълваше и поканите бяха отнасяни незабавно в пощата, за да могат да бъдат разпратени следобед.

— Защо просто не поместихме обява във вестника и не отправихме обща покана към целия град? — попита сухо Джеймс, когато Лора му връчи още една купчина пликове с марки за пускане. — Само се пошегувах — каза той, като зърна ужасения й поглед.

Въпреки гръмките възражения на Гладис, Лора нае един ресторантьор, който да помогне за храната на празненството. Ресторантьорът и икономката водиха решителни битки, но накрая определиха менюто. Щеше да бъде типично южняшко угощение с пушени скариди и раци, панирана риба, панирано пиле, царевица с кочаните, пържен боб, бамя, плюс салати, сосове, диня и прочутите орехови пастички на Гладис за десерт.

Джеймс нае бригада от момчета, които още бяха в лятна ваканция, да помогнат на Бо да окоси обширните морави около къщата. По-ниските клони на дърветата бяха окичени с ярки коледни лампички, които да огряват целия двор с приказните си светлини, за огромно удоволствие на Манди. Между дърветата по невидими жици бяха провесени фенери, а кеят бе опасан с факли, сложени в кофи с пясък. Един оркестър от Атланта щеше да осигури музиката.

— Само едно ме тревожи — размишляваше Лора на глас един късен следобед. Прибираха се с конете в конюшнята, след като бяха яздили с Манди.

— Какво е то? — Джеймс скочи от своя кон, за да помогне на Лора. Бо вече бе поел Манди. — Какво може да се обърка? Лора, дори прислугата на Белия дом не хвърля толкова труд, когато подготвя официална вечеря за държавния глава на Китай. Нима има нещо, което да не си предвидила?

— Времето — разтревожена, тя погледна към небето. — В Карибско море се заформя буря и метеоролозите предричат, че в края на седмицата може да завали — загриза долната си устна. — Това ще провали всичко.

— Аз не съм на същото мнение — Джеймс я сграбчи през кръста и я вдигна във въздуха. — Можем да отпратим гостите рано-рано и да се позабавляваме самички в спалнята си — сгуши се в отвора на разкопчаната й якичка, която беше на равнището на носа му. — Ти и аз. Голички и палави. НССБК.

— НССБК?

— Носи си собствен бебешки крем — тя се усмихна, но тревожната бръчка между веждите й не се изглади. — Слушай, мила — каза Джеймс с измъчена въздишка, — няма да вали. Ясно ли е? Ясно? — повтори и я разтърси леко, докато не се съгласи с него.

— Ясно — промълви тя. Той изимитира навъсеното й изражение. Само че го направи много по-добре. Изглеждаше чудесен. — Ясно! — накрая тя се разведри и се засмя.

 

 

В деня преди празненството, около обед, Джеймс слезе по тъмните стъпала на мазето.

— Ехоо!

— Тук съм.

— Знам, но къде точно? — попита той, като стигна най-долу.

— Ето тук. Гладис ме прати да направя последен оглед. Днес за последен, най-последен, най-най-последен път ще отскочи до магазина — Лора стоеше пред един отрупан с продукти рафт и допълваше грамаден списък. — Какво търсиш вкъщи? Мислех, че имаш работа в града. Време ли е вече за обяд? — тя преглеждаше списъка и неволно потупваше бузата си с молива. — Видя ли Лиона? Помолих я да дойде да помогне на Гладис при подреждането на цветята.

— Да, имах работа в града, но я свърших по-бързо, отколкото очаквах — Джеймс улови жена си през кръста и я обърна с лице към себе си. Взе молива и бележника от изненаданите й ръце и ги хвърли на един тезгях, набавен случайно от някой прадядо.

— Да, вече е време за обяд. Да, видях майка ми, Гладис и Трикс на терасата да редят цветя. Всъщност те ми казаха къде мога да те намеря и сега, когато най-сетне привлякох вниманието ви, госпожо Пейдън, няма ли да поздравите съпруга си с една целувка?

Преди да успее да отговори, той покри устните й със своите, разтвори слисаните й устни още по-широко и ги обходи отвътре с език.

— Така — измърмори той след няколко задъхани секунди, — това повече прилича на поздрава, който си бях наумил.

— На твоите услуги съм — каза запъхтяна Лора.

— Наистина ли? — едното ъгълче на устните му се изви в чувствена усмивка. — Не мога да ти опиша колко се радвам да чуя това, скъпа, защото в момента изгарям от желание по теб.

— В момента ли?

Той пристъпи напред и я притисна към ръба на масата.

— Ъхъ. Искам да опитам — посегна към копчетата на блузата й и ги разкопча, преди Лора да се усети. Под блузата й напипа изящно боди в пастелен цвят и изохка от възхищение.

— Исках да видя бельото ти.

— Какво? Кога? — ръцете му галеха гърдите й и я караха да говори несвързано.

— Винаги. Когато те виждах да вървиш по тротоара в града и по коридорите на училището. Умирах да разбера с какво бельо ходят богаташките момичета. Какво е бельото на Лора Нолан. Щях да се побъркам, ако си бях представил нещо подобно — той смъкна дантелените чашки от гърдите й и наклони глава, за да захапе зърното на едната.

Тя се вкопчи в косата му за опора.

— Джеймс — изхленчи тя, докато езикът му съблазнително я галеше.

— Фантастична си — устните му се сключиха около разкошната плът и я засмукаха нежно.

Тя изстена.

— Някой може… — очите й се стрелнаха към върха на стълбите, откъдето през отворената врата нахлуваше светлина. Но видяното едва достигна до разбуненото й съзнание, когато клепачите й сами се затвориха.

Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата й под набраната, всекидневна пола. Те се прокраднаха с милване до кръста й и я вдигнаха на масата. Той се намести между бедрата й.

— Виж какво правиш с мен — той притисна ръката й към дюкяна на панталоните си.

— Но сега е посред бял ден — възражението й бе от най-неубедителните.

Той се отърка в дланта й.

— От сутринта съм в това състояние.

— Дори след снощи?

— Щом те зърна, все за теб си мисля.

Тя нададе кратък, сепнат вик, когато той разкопча бодито й и я погали там, където вече беше влажна и топла. Изстъргването на ципа му бе заглушено от шумното им дишане.

— Винаги е толкова сладко и мъничко.

Това беше последното му задавено стенание. Сетне думите им станаха неразбираеми.

Няколко минути по-късно той се откъсна от нея и я привдигна върху ръба на масата.

— Какво е отношението ти към мазето сега? — попита я нежно и прокара пръст по бузата й.

— Ами, ако това не пропъди страховете ми, нищо няма да може — тя го озари със срамежлива усмивка, толкова различна от прежната й похот, че той се изхили.

Прояви съобразителност и й подаде носна кърпа. Когато се избърса с нея, тя я пъхна в джоба на полата си и се облече. Джеймс й помагаше между целувките. Собственоръчно закопча последното копче на блузата й, но не преди да хвърли скришом прощален поглед на гърдите й.

— Джеймс, ти не използва…

— Все забравям да ида до аптеката.

— Знаеш на какъв риск се излагаме.

— Наистина ли ти се говори за това сега?

Той я смъкна от масата. Тя откри, че коленете й са омекнали, когато се опита да стъпи на краката си. Свлече се върху него, обви ръце около врата му, за да не падне и облегна буза на гърдите му.

— Май че, не.

Той поглади успокоително гърба й.

— А за какво ти се говори?

— За това колко съм пропаднала — от гърдите му се надигна кикот. — Няма ли закон срещу развращаването на една много порядъчна жена?

— Не съм убеден, че си толкова порядъчна — прошепна той направо в ухото й. — Мисля, че си беше безпътна развратница, която се криеше зад маската на порядъчността и благоприличието. Само чакаше да се появи безпардонен жребец като мен и да те помете.

Тя въздъхна примирено.

— Предполагам, че е така. Иначе нямаше да се поддам толкова лесно.

— Ти се оказа лесна плячка.

Вместо да се обиди, тя просто се усмихна и вдъхна познатия му аромат.

— Вярно ли е това, което разправят, че мъжете искат жените им да бъдат дами в гостната и курви в леглото?

— Откъде си научила всички тия работи? — той изви глава назад, за да я погледне.

— Вярно ли е?

— Струва ми се, че в най-общи линии е така.

— Помниш ли онази вечер, когато изключи климатичната инсталация и накладе огън в камината?

— Да? Е и?

— Аз бях курва и в гостната.

Изражението и интонацията й бяха толкова притеснени, че той избухна в смях. Прегърна я силно и я залюля напред-назад.

— Бива си те, госпожице Лора. Мили Боже, толкова ми е хубаво с теб.

Целуна я с чувство, после я попита, опрял устни в нейните:

— Искам да те питам нещо, мила.

— Какво? — рече очаквателно тя.

Той й хвърли ленивата си, надменна усмивка, която тя добре познаваше и толкова много обичаше.

— Какво имаме за обяд?