Сандра Браун
Единствен изход (6)

Шеста глава

— Баня ли? — повтори Ръсти с копнеж.

— Истинска. Топла вода, сапун — той отвори вратата и вмъкна вътре голямо корито. — Намерих го зад колибата и го почистих.

Ръсти не си спомняше да е била толкова благодарна дори когато отвори подаръка от баща си и видя дългото кожено палто.

— О, Купър, благодаря ти!

— Не се вдъхновявай толкова — сряза я той недоволно. — Ще станем гнусни като Герилоу, ако не се къпем. Не всеки ден, разбира се.

Нямаше да му разреши да й развали настроението. Той не допускаше хората да се приближат до него, дори дотолкова, че да му благодарят. Е, това си беше негов проблем. Бе направил нещо с грижа за нея. Благодари му. Какво повече можеше да направи? Той трябваше да знае колко много значи това за нея, дори ако му доставяше удоволствие да се държи като хулиган.

Ръсти напълни няколко тенджери и чайници с вода от помпата, а той ги занесе на печката и добави дърва, за да засили огъня. След това примъкна коритото до огнището. Металът бе леденостуден, но след няколко минути щеше да се стопли.

Тя го наблюдаваше отначало с очакване, после с все по-нарастваща тревога:

— А как ще… ъъъ…

Без да продума, Купър разгъна един от грубите чаршафи, които днес бе изпрал и изсушил. Таванът на колибата бе от голи дървени трупи, от които висяха куки, очевидно за сушене на месо. Той се качи на един стол и закачи чаршафа като завеса на тях.

— Благодаря — каза Ръсти. Но не можеше да не забележи, че от греещото отзад огнище завесата ставаше полупрозрачна. Коритото ясно се очертаваше зад нея — както сигурно и всеки, който седнеше в него.

Купър изглежда също забеляза това, защото отмести поглед и нервно избърса ръце в панталоните си.

— Мисля, че водата вече е готова.

Ръсти подреди скъпоценните си тоалетни принадлежности на един стол до коритото — парфюмиран сапун, пластмасово шишенце с шампоан и самобръсначката си. През деня бе отделила малкото останали им дрехи и старателно ги бе сгънала и подредила на две отделни лавици — една за нея и една за Купър. Сега взе един чист клин и широка блуза и ги преметна на облегалката на стола.

Когато всичко бе готово, се изправи тромаво и зачака Купър внимателно да пренесе тежките тенджери с вряла вода до коритото. Вдигаше се пара, но за нея не можеше да е прекалено горещо. Имаше да отмива четири дни умора и мръсотия. Освен това у дома бе свикнала всеки ден да прекарва по няколко минути в горещата вана.

— А с какво ще се избърша?

Купър й хвърли една груба окъсана кърпа от купчината завивки.

— Намерих две такива кърпи на един пирон отвън. Изварих и тях. Никога не са виждали омекотител, но е по-добро от нищо.

Кърпата приличаше повече на шкурка, но тя я взе без коментар.

— Е, това трябва да е достатъчно — отсече той и изля последния чайник в коритото. — Влез внимателно, да не се опариш.

— Добре.

Стояха от двете страни на коритото и очите им се срещнаха над вдигащата се пара. От влагата косата й започна да се къдри, а кожата й поруменя. Купър рязко й обърна гръб и мина зад завесата. Ръсти чу тежките му стъпки по неравния под, после затръшването на вратата.

Въздъхна търпеливо. Той бе в кисело настроение, но докато се наслаждаваше на първата си баня от четири дни насам, тя нямаше да го остави да й развали удоволствието, колкото и да беше непоносим.

Все още избягваше да стъпва на болния си крак, така че събличането бе цяло изпитание. Когато най-после успя, оказа се още по-трудно да влезе в коритото. Накрая се опря на ръце, седна бавно вътре и внимателно отпусна крака си.

Беше по-божествено, отколкото си бе позволявала да се надява. Купър бе прав да я предупреждава — водата беше гореща. Но приятно гореща. Трябваше й известно време да свикне с грапавото дъно на коритото, но скоро луксът да се отпусне в топлата успокояваща вода я накара да забрави за тези дребни неудобства.

Потопи се колкото можеше по-дълбоко и облегна глава на ръба. Затвори очи. Бе толкова щастлива, че дори не трепна, когато чу Купър да се връща, само леко се намръщи от студения полъх.

След малко протегна мократа си ръка и взе сапуна от стола. Изкушаваше се да се насапуниса обилно, но този сапун може би щеше да й трябва дълго време. По-добре беше да го пести.

Опря един по един краката си на ръба на коритото и ги избръсна, като внимателно заобикаляше шевовете. Приплака й се, като видя какъв грозен белег ще има, но се засрами от себе си. Имаше късмет, че е жива. Още щом се върнеше в Бевърли Хилс, щеше да намери някой пластичен хирург, който да поправи старателното, но несръчно кърпене на Купър.

Направи й впечатление, че той вдига ужасен шум.

— Какво правиш?

— Оправям леглата — изпъшка от усилие той. — Тези рамки са от масивен дъб и тежат цял тон.

— Нямам търпение да легна на истинско легло.

— Не се надявай, че ще е много по-добре, отколкото на земята. Няма дюшеци, само брезент като на походно легло. Но пък дюшеците щяха да са пълни с въшки, така че всяко зло за добро.

Тя остави самобръсначката, взе шампоана, потопи главата си под водата и изстиска една капка. Трябваше да го пести повече и от сапуна. Разтри го в гъстата си коса, отново потопи глава, изтръска се колкото можа от водата и се облегна на ръба на коритото, за да започне косата й да съхне. Щеше да капе на пода, но водата бе вероятно най-чистото нещо, което някога е капало на този под.

Очите й се притвориха от удоволствието на топлата вода, цветния аромат на сапуна и шампоана и приятното чувство, че отново е чиста.

След време водата започна да изстива и трябваше да излезе. И без това се съмняваше, че Купър ще си легне преди нея. Сигурно бе изтощен — толкова неща бе свършил, откак стана преди изгрев-слънце. Нямаше представа колко е часът. От катастрофата часовниците и на двамата бяха спрели. Мереха времето по слънцето. Сега дните бяха къси, но днешният бе дълъг — и физически, и емоционално.

Опря ръце на ръба на коритото и се опита да се надигне, но за неин ужас ръцете й се огънаха като сварени макарони. Бе стояла прекалено дълго в топлата вода и мускулите й изневеряваха. Опита няколко пъти, но безуспешно. Обмисли други начини, но никой от тях не ставаше заради болния й крак, който не би издържал никаква тежест. Накрая, когато замръзна и разбра, че неизбежното не може да се отлага до безкрайност, срамежливо повика Купър.

— Какво има? — раздразнителният му глас не бе много предразполагащ, но тя нямаше избор.

— Не мога да изляза.

— А? — попита той след дълго мълчание.

Ръсти стисна очи и повтори:

— Не мога да изляза от коритото.

— Излез по същия начин, по който си влязла.

— Отслабнала съм от горещата вода. Ръцете не ме държат достатъчно.

Ругатните му бяха толкова изпепеляващи, че Ръсти не разбираше защо завесата не се подпалва. Когато чу стъпките му да се приближават, скръсти ръце пред гърдите си. Той отмести завесата и студеният въздух облъхна голия й мокър гръб. Тя впери очи в камината. Чувстваше погледа му върху себе си.

Дълго време Купър просто стоя там мълчаливо. Дробовете й едва не се взривиха от вътрешното напрежение. Най-после той произнесе:

— Ще те хвана под мишниците. Ти стъпи на левия си крак. После ще те повдигна, а ти го извади от коритото и стъпи на пода. Става ли?

Гласът му бе тих й грапав като кърпата, която й даде.

— Става — леко отдели ръцете си от тялото. Въпреки че го очакваше, първият допир на пръстите му й дойде като шок. Не защото усещането бе ужасно, а защото не беше.

И ставаше все по-приятно. Уверени и силни, дланите му се пъхнаха под мишниците й и я повдигнаха. Тя рязко пое въздух.

— Какво има?

— Боли… боли ме… от патериците.

Той изруга толкова мръсно, че Ръсти се надяваше да не го е чула правилно. Ръцете му се плъзнаха по мократа й кожа и обхванаха ребрата й.

— Да опитаме така. Готова ли си?

Ръсти, следвайки указанията му, стъпи на левия си крак и остави другия да виси, докато той я извади от водата.

— Засега добре ли е? — тя кимна. — Готова ли си? — тя отговори по същия безмълвен начин. Той пое цялото й тегло, а Ръсти вдигна крака си през ръба на коритото и го отпусна на пода.

— Ох!

— Сега пък какво има? — едва не я изпусна, но със светкавичен рефлекс я сграбчи точно под гърдите.

— Подът е студен.

— Божичко, не ме плаши така.

— Извинявай, стреснах се.

Ръсти се подпря на облегалката на стола и припряно притисна кърпата към гърдите си. Разбира се, гърбът й оставаше още гол, но тя се надяваше, че Купър ще се държи кавалерски и няма да я гледа.

— Всичко наред ли е?

— Да.

Дланите му се придвижиха настрани, но все още без напълно да я пуска.

— Сигурна ли си?

— Да — отвърна тя напрегнато. — Съвсем.

Той отдръпна ръцете си и Ръсти въздъхна от облекчение — но, както се оказа, преждевременно.

— Какво по дяволите е това? — пръстът му се допря до задните й части. — Какво ти се е случило? Нали ми каза, че нищо не ти е направил?

— Не разбирам за какво говориш — ахна Ръсти и го погледна. Веждите му бяха сключени, а мустаците му бяха изкривени от неудоволствие.

— Цялата си насинена.

Тя погледна през рамо. Първото, което й направи впечатление, бе, че тъмните му ръце изглеждат много чувствено върху бледата й кожа. Чак когато той отново ги раздвижи внимателно, забеляза синините.

— А, това ли. От шейната е.

Очите му се впиха в нейните и я изпълниха с топлина. Не отместваше ръце от тялото й. Гласът му бе нежен като докосването му.

— Трябваше да ми кажеш.

Тя бе хипнотизирана от движението на мустаците му, когато устните му оформяха думите. Може би затова прошепна:

— А това щеше ли да промени нещо?

Един кичур от косата й се закачи за наболата му брада и ги свърза като лъч светлина. Не че имаха нужда от него.

Погледът им бе почти осезаем и продължи безкрайно, чак докато едно дърво в камината силно изпращя и двамата виновно подскочиха.

Купър отново доби разсеяно изражение и изръмжа:

— Не. Нищо нямаше да промени.

След секунда завесата падна зад него. Ръсти трепереше. От студа, реши тя. Бе я държал тук много дълго и замръзна. Тя бързо се уви с кърпата и се избърса. Платът бе толкова корав, че кожата й пламна. Той ожули по-нежните й части, особено зърната на гърдите, които неестествено се зачервиха и настръхнаха. Започнаха да я болят. Да пулсират. И да горят.

— От кърпата е — промърмори тя и обу копринения си клин.

— Какво има пак? — долетя свадливият му глас иззад завесата.

— Какво?

— Чух, че каза нещо.

— Казах, че тази кърпа спокойно може да се използва вместо тел за търкане.

— Това беше най-доброто, което намерих.

— Не съм те обвинявала.

— Това щеше да е първият път.

Тя измърмори още нещо под носа си, но се постара този път той да не го чуе, защото беше един много неласкателен за потеклото и личността му епитет. Нервно нахлузи през глава горнището. Зърната се очертаха изпод прилепналата тъкан. Коприната, която би трябвало да действа успокояващо след кърпата, сякаш само още повече ги раздразни.

Прибра тоалетните принадлежности в чантичката и седна на стола. Наведе се, отметна всичката коса напред и започна яростно да я търка с кърпата и да я разресва. След пет минути тръсна глава назад и полуизсушената й коса легна на рижи вълни по раменете й. Нямаше прическа, но бе чиста, а това само по себе си бе определено подобрение.

Чак когато прибра четката в тоалетната чантичка, забеляза състоянието на ноктите си. Всички бяха изпочупени и нащърбени. Простена на глас. Миг след това завесата се дръпна и пред нея застана Купър:

— Какво става? Кракът ти ли… — замлъкна, защото разбра, че нищо не я боли. Но и само силуетът й на фона на златистата светлина от огнището и ореолът от червеникава коса около главата й биха го лишили от дар-слово. Горнището й бе по-скоро съблазняващо, отколкото прикриващо. Тъмните сенки на зърната й привличаха очите му като магнит. Дори и сега чувстваше тежестта на гърдите й под ръцете си.

Кръвта му кипна, втурна се към неговата сексуалност, събра се там и произведе нормалната, но нежелана в момента реакция, силна до болка. И тъй като не можеше да я облекчи, освободи сексуалното си напрежение по друг начин — с гняв. Лицето му потъмня от злоба. Гъстите му вежди се смръщиха. Не можеше да я вкуси с език, както му се искаше до смърт, трябваше да я удари със слова.

— Ревеш заради проклетите си нокти? — викна той.

— Всичките са нащърбени и изпочупени! — изкрещя в отговор Ръсти.

— По-добре те, отколкото главата ти, малка глупачке.

— Престани да ме наричаш така. Не съм глупачка!

— Та ти дори не можеше да си представиш, че тези двама диваци ще те изнасилят.

Тя сви недоволно устни, което още повече го възпламени, защото много му се искаше да целуне тези устни. Изля незадоволимото си желание в грозни, обидни думи.

— Направи всичко, което можа, за да ги прелъстиш, нали? Седеше до огъня, като знаеше как изглеждат там очите ти и кожата ти. Сресваше си косата, докато започне да пуска искри. Не знаеш ли как действат тези неща на един мъж? Полудява от страст — изведнъж разбра, че тази тирада е истинско признание и се изсмя подигравателно: — Изненадан съм, че снощи не тръгна да се развяваш в този вид пред горкия глупак Рубен.

Очите й се напълниха със сълзи. Неговото мнение за нея бе по-лошо, отколкото можеше да допусне. За него тя не само беше безполезна. Той я мислеше за развратница.

— Нищо не съм правила нарочно и ти много добре го знаеш, каквото и да говориш — инстинктивно скръсти ръце пред гърдите си.

Неочаквано той падна на колене пред нея, разтвори ръцете й, измъкна смъртоносния нож от калъфа на кръста си, хвана здраво лявата й ръка и вдигна блестящото острие над нея. Ръсти изпищя от ужас. Купър бързо и сръчно изряза ноктите й до основа.

— Изглежда ужасно — въздъхна тя, разглеждайки ръката си.

— Е, няма кой друг да ги гледа, освен мен, а на мен не ми пука. Дай си другата ръка.

Тя се подчини. Нямаше избор. Трудно би могла да го победи на канадска борба. Освен това гърдите й стояха точно срещу презрителния му поглед. Но когато очите му се вдигнаха от чудатия маникюр, който й направи, в тях нямаше презрение. Нито студ и омраза. Очите му грееха от мъжки интерес. Голям интерес. Толкова голям, че стомахът й се сви.

Купър дълго ряза ноктите на дясната й ръка, сякаш те заслужаваха повече време и внимание, отколкото на лявата. Лицето му бе на нивото на гърдите й. Въпреки ужасните неща, които й бе казал преди малко, й се искаше да зарови пръсти в дългата му рошава коса.

Докато гледаше устните му, свити в гримаса, не можеше да не си спомни колко меки могат да бъдат те при една целувка, колко топли и влажни и колко приятно е усещането от мустаците му. Ако го чувстваше толкова приятно върху горната си устна, как ли би било върху други части от тялото й? До кожата на врата й? Върху ухото? Върху гърдите.

Той свърши с рязането на ноктите и прибра ножа си. Но не пусна ръката й. Дълго я държа и я гледа, после я остави на бедрото й и силно я стисна. Ръсти имаше чувството, че сърцето й ще се взриви от напрежение.

Той остана с наведена глава, с ръка върху нейната високо на бедрото й. Очите му й се струваха затворени. Миглите му бяха гъсти и извити. Тя забеляза, че те, както и веждите и мустаците му, по края бяха златисти. През лятото косата му сигурно изрусяваше.

— Ръсти… — гласът му леко трепна, зад него напираха първични чувства. Ръсти не помръдна, но сърцето й заби така бързо, че едва не проби копринената блуза.

Той отмести ръце от нейните и ги постави от двете страни на стола, притискайки леко бедрата й. Продължаваше да гледа втренчено ръката й, сякаш му се искаше да облегне уморено глава на нея, да я целуне или да захапе леко върховете на същите пръсти, от които току-що бе изрязал ноктите.

Ако искаше, тя нямаше да го спре. Знаеше това със сигурност. Тялото й бе топло, влажно и готово за това. Тя бе готова за всичко, което може да се случи.

Не, не беше.

Но това, което се случи, бе, че Купър припряно се изправи и заяви:

— По-добре да си лягаш.

Ръсти бе потресена от неговото лицемерие. Настроението отиде по дяволите, интимността изчезна. Искаше й се да възрази, но не го направи. Какво можеше да каже? „Целуни ме отново, Купър“. „Докосни ме“. Това щеше само да потвърди ниското му мнение за нея.

С чувството, че е отхвърлена, тя събра вещите си, включително мръсните дрехи, останали след ваната, и заобиколи завесата. На двете легла имаше опънати чаршафи и одеяла. На пода до всяко от тях бе просната по една кожа. У дома нейното легло бе застлано с модни завивки и затрупано с пухкави възглавници, но никога не й се бе струвало по-примамливо от това.

Тя остави настрани вещите си и седна на леглото. През това време Купър няколко пъти излезе да изнесе кофи с вода от коритото. Когато се изпразни достатъчно, той го примъкна до вратата, после на терасата и го обърна, за да изсипе каквото е останало. След това го довлече обратно в стаята, нагласи го зад завесата и започна да пълни чайниците и тенджерите от помпата в умивалника.

— И ти ли ще се къпеш?

— Имаш ли нещо против?

— Не.

— Отвикнал съм да цепя дърва и сега гърбът ме боли. Освен това започвам да смърдя.

— Не бях забелязала.

Той я погледна остро, но видя, че говори честно и почти се усмихна:

— Сега, когато си чиста, ще забележиш.

Чайниците завираха. Той взе два от печката и ги понесе към коритото.

— Искаш ли да го разтрия? — попита Ръсти простодушие.

Купър се спъна, разплиска вряла вода на краката си и изруга.

— Какво?!

— Да го разтрия — той я погледна, сякаш го бе ударила между веждите. — Гърбът ти — поясни тя.

— Аха, ъъъ… — очите му се плъзнаха по нея. Блузата оставяше шията и раменете й открити, наметнати само с червеникавокестеняви къдрици. — Не — отсече той. — Казах ти да си лягаш. Утре ще имаме още повече работа — рязко се обърна и отново се зае с делата си.

Не само че обикновеното човешко възпитание му бе непознато, но не можеше да разреши и друг да е любезен с него. Е, негова си работа, това не я интересуваше.

Ръсти сърдито се пъхна под студените завивки, но не затвори очи. Гледаше как Купър седи на ръба на леглото си, развързва връзките на обувките си и чака водата да се стопли. Той хвърли чорапите си в купчината от мръсни дрехи, която тя бе направила и започна да разкопчава ризата си. Измъкна я от джинсите и я свали.

Ръсти скочи:

— Какво ти се е случило?

Той хвърли ризата в купчината дрехи за пране. Нямаше нужда да пита за какво става дума. Ако изглеждаше така зле, както го чувстваше, белегът сигурно се забелязваше дори на тази мъждива светлина.

— Избих с рамо цевта на пушката на Рубен, за да ми бъдат свободни ръцете и да мога да хвана моята пушка.

Ръсти примигна. Синината на ключицата му изглеждаше много болезнена.

— Боли ли те?

— Ужасно.

— Взе ли аспирин?

— Не, трябва да ги пестим.

— Но ако те боли…

— Ти не пиеш аспирин заради синините по задника си.

Тази забележка я накара да замълчи, но не за дълго. След миг тя повтори упорито:

— Все пак мисля, че два аспирина биха ти помогнали.

— Искам да ги запазим. Може отново да вдигнеш температура.

— Аха, разбирам. Ти не пиеш аспирин за рамото си, защото аз съм го изхабила покрай моята температура.

— Не съм казал, че си го изхабила. Казах, ъъъ… — изговори една дума, описваща нещо, което никой от тях не бе в настроение да прави, дума, която никога не би трябвало да се произнася във възпитана компания. — Я най-добре си лягай.

Обут само с джинси, отиде до печката, очевидно решил, че водата е достатъчно топла, въпреки че още не кипеше, и я изсипа всичката в коритото. Ръсти бе легнала отново, но наблюдаваше сянката му зад завесата. Той смъкна джинсите си и влезе гол в коритото. Почти нищо не оставаше на въображението й, особено когато бе в профил.

Чу ругатните му. Явно коритото не му бе толкова удобно, колкото на нея. Не знаеше как очаква тя да заспи при всичкото това плискане. Докато Купър се изправи, водата по пода бе повече, отколкото вътре.

Гърлото й пресъхна. Той се наведе и започна да плиска шепи вода върху себе си, за да се изплакне от сапуна. После излезе от коритото и се избърса по мъжки небрежно. Единственото внимание, което отдели на косата си, бе да прекара кърпата през нея и да я разреши с пръсти. Накрая уви кърпата около кръста си.

Отново се зае с тежката задача да изпразни коритото. След последното излизане на верандата го остави навън. Ръсти можеше да се закълне, че когато се върна при огъня и добави няколко цепеници, трепереше от студ. После се качи на стола и свали завесата, сгъна чаршафа, остави го на една от лавиците до стената и духна фенера на масата. Последното, което направи, преди да се пъхне в леглото, бе да свали кърпата от кръста си.

През цялото това време не погледна нито веднъж към Ръсти. Тя бе обидена, че не й каза дори лека нощ. Но пък можеше да не успее да му отговори. Устата й още бе пресъхнала.

 

 

Броенето на овце не помогна.

Рецитирането на стихотворения също не свърши работа, още повече, че единствените стихотворения, които знаеше наизуст, бяха нецензурни епиграми.

Така че Купър лежеше по гръб, скръстил ръце под главата си, гледаше тавана и се чудеше кога непокорната му мъжественост ще престане да издува чаршафа и ще се отпусне достатъчно, за да го остави да заспи. Бе изтощен. Преуморените му мускули плачеха за почивка. Но бе възбуден и това го измъчваше.

За разлика от всичко останало, тя се чувстваше превъзходно. Той бе разнебитен, но тя бе жива. Дори прекалено жива.

Бесен на Ръсти, че му е причинила това, се обърна настрани. Но дори и това движение предизвика нежелан допир. Какво можеше да направи? Нищо, което не би било унизително. Значи трябваше просто да мисли за нещо друго.

Но, по дяволите, опитваше се. Часове наред се опитваше. А мислите му неизбежно се връщаха към нея.

Устните й — меки. Устата — безпомощна, но любопитна. А после гладна, разтворена за него. Стисна зъби, спомняйки си как се затвори около търсещия му език. Господи, какъв приятен вкус имаше тя! Искаше му се да продължава все повече и повече, да прониква с език все по-дълбоко, докато накрая разбере какъв точно е вкусът й. Но това би била една невъзможна задача и затова безкрайна, защото нейният вкус бе неповторим.

Трябваше да е достатъчно разумен и да не я целува, дори ако искаше да излъже стареца. Но кой кого излъга? Целуна я, защото искаше, макар да знаеше, че не бива да го прави. Очакваше, че една целувка няма да му е достатъчна и сега разбра, че е бил прав.

Какво пък толкова? Защо трябваше така да се самообвинява? Тя му действаше толкова, защото бе единствената жена наоколо. Ами да, това бе причината. Вероятно. Възможно. Може би.

Но си оставаше фактът, че тя има умопомрачително лице. Дяволски сексапилна коса. Тяло, което моли да бъде обладано. Гърди, създадени за радост на мъжа. Бедра, от които човек моментално се възбужда. А това, което е скрито между тях…

Не! Не мисли така, иначе ще трябва да направиш това, което с такова усилие на волята се удържа да не направиш тази вечер.

Затвори очи и толкова се съсредоточи върху старанието да не ги отвори, че отначало прие скимтенето откъм другото легло за плод на въображението си. Но след миг Ръсти изскочи от завивките си като пружина. Това вече не беше въображение. Нито пък беше нещо, на което да не обърне внимание, като се прави на заспал.

— Ръсти?

— Какво е това?

Дори на бледата светлина на догарящия огън виждаше, че очите й са разширени от страх. Сигурно бе сънувала кошмар.

— Лягай си. Всичко е наред.

Тя дишаше накъсано и притискаше завивките към гърдите си.

— Какъв е този шум?

Бе ли вдигнал шум? Не бе ли успял да прикрие стоновете си?

Но точно преди да я попита, скръбният вой се чу отново. Ръсти затисна уши и се преви надве.

— Не мога да го понасям! — проплака тя.

Купър скочи и за миг стигна до нея.

— Вълци, Ръсти. Само вълци. Не са толкова близо, колкото ти се струва и не могат да ни направят нищо.

Внимателно я постави отново да легне. Но лицето й съвсем не бе спокойно. Очите й уплашено оглеждаха колибата, сякаш бе пълна с духовете на нощта.

— Вълци ли?

— Подушили са…

— Труповете.

— Да — отговори той неохотно.

— О, Господи! — тя закри лицето си с ръце.

— Шшт. Не могат да ги стигнат, защото затрупах гробовете с камъни. След малко ще си отидат. Тихо сега и заспивай.

Бе толкова зает със собствения си проблем, че не бе обърнал внимание на воя на глутницата, спотайваща се в гората около колибата. Но виждаше, че страхът на Ръсти е истински. Тя сграбчи ръката му и я притисна към брадичката си, като дете, което прегръща плюшеното си мече, за да се пази от току-що сънувания кошмар.

— Мразя това място — прошепна тя.

— Знам.

— Опитвах се да съм смела.

— Смела си.

— Не, аз съм страхливка — поклати я глава. — Баща ми го разбра. Той предложи да се върна у дома по-рано.

— Повечето хора не могат да понасят да гледат как се убиват животни.

— Днес избухнах и се разплаках пред теб. Ти от самото начало знаеше, че не ставам за нищо. Не ме бива за това. И не искам да ме бива — гласът й бе предизвикателен, но прекъсваше от сълзите, които обливаха страните й. — Ти мислиш, че аз съм един ужасен човек.

— Не, не мисля така.

— Мислиш.

— Не, честна дума.

— Защо тогава ме обвини, че съм съблазнила тези мъже?

— Бях сърдит.

— Защо?

Защото съблазни и мен, а аз не искам да съм съблазнен! Но не й го каза. Вместо това промърмори:

— Няма значение.

— Искам да си отида у дома. Където всичко е безопасно и топло и чисто.

Би могъл да възрази, че улиците на Лос Анджелис невинаги могат да се смятат за безопасни, но усещаше, че не е сега моментът да се пошегува. Бе против природата му да прави комплименти, но знаеше, че тя ги заслужава.

— Ти се справяш изключително добре.

Тя вдигна очи към него.

— Не, не се справям.

— Много по-добре, отколкото очаквах.

— Наистина ли? — попита тя с надежда.

Този почти беззвучен глас и тази толкова женствена молба бяха прекалено много за него.

— Наистина. А сега не обръщай внимание на вълците и заспивай — издърпа ръката си и се обърна. Но преди да направи и една крачка, още един вълк зави. Тя извика и се хвърли към него.

— Не ме интересува дали съм страхлива. Прегърни ме, Купър. Моля те, прегърни ме.

Ръцете му инстинктивно се обвиха около нея. Както и предния път, когато я прегръщаше, докато тя плачеше, усети как го облива нейната безпомощност. Бе лудост да я държи в прегръдките си по каквато и да е причина, но щеше да е ужасно жестоко да се отдръпне. Затова, въпреки че това го измъчваше толкова, колкото го и подлудяваше, я притисна към себе си и зарови устни в буйната й коса.

Заговори и думите му бяха искрени. Съжаляваше, че това й се е случило. Искаше да ги спасят. Искаше тя да се върне у дома си. Съжаляваше, че е уплашена. Ако можеше да направи нещо, за да ги измъкне от това положение, щеше да го направи.

— Ти правиш всичко възможно. Но само ме подръж още една минутка — примоли се тя.

— Добре.

Продължи да я държи. Ръцете му останаха около нея, но без да ги помръдва. Не си вярваше, че ако я погали по гърба, ще спре дотам. Искаше му се да я докосва навсякъде. Искаше му се да смачка гърдите й и да открие топлото меко място между бедрата й. Трепереше от желание.

— Ти замръзваш — Ръсти прекара длан по настръхналите му рамене.

— Нищо ми няма.

— Пъхни се под одеялото.

— Не.

— Не ставай глупав. Ще настинеш. Какво толкова? Три нощи спим заедно. Хайде — тя отметна завивките.

— Не. Ще си легна в моето легло.

— Обеща да не ме оставяш. Моля те. Само докато заспя.

— Но аз съм…

— Моля те, Купър.

Той изруга, но легна до нея. Тя се сгуши в него и зарови лице в косматите му гърди. Тялото й се отпусна. Той стисна зъби.

След секунда Ръсти отскочи.

— О! — възкликна тя тихо. — Забравих, че ти си…

— Гол. Точно така. Но вече е прекалено късно, миличка.