Сандра Браун
Единствен изход (13)

Тринадесета глава

Купър се отпусна върху нея. Целият бе плувнал в пот. Ръсти здраво го прегърна. Искаше й се да го приласкае като дете.

Мина цяла вечност, преди той да възстанови способността си да се движи. Но не бързаше да я остави. Накрая се изтърколи настрани и се просна по гръб. Ръсти се загледа в любимото лице. Очите му бяха затворени. Гънките от двете страни на строгите му устни се бяха смекчили.

Тя облегна глава на гърдите му и сложи ръка на корема му.

— Не само от мен се отдръпваше, нали? — някак си знаеше, че сега за пръв път от дълго време е довършил любовния акт.

— Да.

— Не е защото мога да забременея.

— Да.

— Защо правеше любов по такъв начин? — Купър отвори очи и тя се вгледа в тях. Отново бяха предпазливи. Човекът, когото мислеше за безстрашен, се страхуваше от нея, една гола жена, легнала безпомощно до него, напълно във властта на магията му. Каква заплаха можеше да бъде за него? — Защо си налагаш такава самодисциплина? Кажи ми.

Той заби поглед в тавана.

— Имаше една жена.

Ах, да. Жената, помисли Ръсти.

— Казваше се Мелъди. Запознах се с нея малко след като се върнах от Виетнам. Бях объркан, наранен, гневен. Тя… — махна безпомощно с ръка. — Тя върна нещата на местата им, даде цел на живота ми. Започнах да уча в колеж. Щяхме да се оженим, щом завърша. Мислех, че при нас всичко върви добре. Наистина беше така — отново затвори очи и Ръсти разбра, че наближава най-мъчителната част от разказа. — После тя забременя. Без да ми каже, направила аборт — сви юмруци и стисна гневно зъби. Обърна се към Ръсти така рязко, че тя стреснато отскочи. — Тя уби моето бебе. След всичката смърт, която бях видял, тя… — дишаше толкова тежко, че Ръсти се уплаши да не получи сърдечен удар. Успокоително сложи ръка на гърдите му.

— Купър, мили мой, толкова съжалявам.

Той пое дълбоко въздух.

— Аха.

— И оттогава й се сърдиш?

— Отначало се сърдех. Но после я намразих толкова много, че не можех да й се сърдя. Бях споделил толкова неща с нея. Тя знаеше какво става в главата ми, как чувствам нещата. Накара ме да й разкажа за военнопленническия лагер и за всичко, което се е случило там.

— И мислиш, че е злоупотребила с доверието ти.

— Злоупотреби и ме предаде — отметна кичур коса от бузата на Ръсти. — Държеше ме в прегръдките си, докато плачех като бебе, разказвайки й за приятелите, които съм видял… убити — довърши шепнешком той. — Знаеше за ада, през който минах, за да избягам и после какво направих, за да оцелея, докато ме спасят. И след всичко това, след като й разказах как съм лежал в купчина разлагащи се смърдящи трупове, за да не ме хванат отново…

— Купър, недей — тя го прегърна по-силно.

— Тя излезе и отиде да убие нашето дете. След като бях виждал деца, разкъсани на парчета, може би и аз бях убивал деца, тя…

— Шшшт, недей — Ръсти притисна главата му към гърдите си и го погали по косата. Очите й се замъглиха от сълзи. Чувстваше страданието му и й се искаше да го поеме цялото върху себе си. Целуна го по върха на главата. — Съжалявам, мили мой. Толкова съжалявам.

— Напуснах Мелъди. Заминах в планината, купих си стадо, построих си къща.

И стена около сърцето си, помисли Ръсти тъжно. Нищо чудно, че бе намразил всичко. Бил е предаден два пъти — веднъж от собствената си страна, която не е искала да й се напомня за грешката й, втори път от жената, която е обичал и й се е доверил.

— И не рискуваш никоя друга жена да забременее от теб.

Той освободи главата си и я погледна в очите.

— Така е. Досега — хвана с две ръце лицето й. — Допреди теб. И не можах да се спра… — целуна я силно. — Исках да продължава цяла вечност.

Тя се усмихна и го ухапа по ръката.

— И на мен така ми се стори.

Той също се усмихна. Изглеждаше по момчешки доволен от себе си.

— Наистина ли?

— Наистина — засмя се Ръсти.

Той плъзна ръка между бедрата й.

— Този път ти оставих по-особен белег. Ти носиш в себе си част от мен — вдигна глава и целуна подутите й устни.

— Аз това исках. Този път нямаше да ти позволя да ме напуснеш.

— Така ли? И какво щеше да направиш?

— Щях да се сбия с теб. Толкова много те исках. Целия.

Той хвана долната й устна между зъбите си и прокара език по нея.

— Едно от нещата, които най-много харесвам в теб… — устните му се насочиха към врата й.

— Да?

— Е, че винаги изглеждаш така, сякаш току-що си била царски… — завърши изречението с една мръсна дума, която само той можеше да накара да звучи секси.

— Купър! — преструвайки се на възмутена, Ръсти седна на петите си и сложи ръце на кръста.

Той се засмя. Чудесният, толкова рядък звук бе така обнадеждаващ, че тя доби още по-лицемерно изражение. Той само се засмя по-силно. Смехът му бе истински, не циничен и презрителен както обикновено. Искаше й се да го увие около себе си като одеяло, да се грее на него като на първия летен ден. Бе накарала Купър Ландри да се засмее. Това бе голям подвиг, особено през последните години. Сигурно малцина биха могли да се похвалят с такова нещо.

Устните му все още бяха разтегнати в широка усмивка под мустаците. Опита се да имитира позата й на стара мома. Тя го плесна обидено по голото бедро.

— Хей, не съм аз виновен, че имаш секси коса и очи — протегна ръка и прекара пръст по долната й устна. — Нищо не мога да направя, ако устните ти винаги изглеждат сякаш току-що са целунати и молят за още, ако гърдите ти винаги са настръхнали — обхвана едната с ръка.

— Настръхнали? — прошепна тя.

— Хм. Аз ли съм виновен, че зърната ти са винаги твърди и готови?

— Всъщност, да.

Това му хареса. Хвана с два пръста тъмночервената перла.

— Но твърди и готови за какво, Купър?

Той се наведе напред и й показа с устни и език.

Ръсти усети познатото трепване. Въздъхна, хвана главата му и я отблъсна. Купър я погледна объркано, но не се опита да се съпротивлява.

— Какво ще правим? — попита той.

— За разнообразие аз ще правя любов с теб.

— Мислех, че току-що прави.

— Не, ти прави любов с мен.

— Каква е разликата?

Тя се усмихна лукаво, изпъна се до него и започна да го хапе по врата.

— Почакай и ще видиш.

 

 

После лежаха заедно, преплели ръце и крака.

— Мислех, че само професионалистките могат да правят това както трябва — гласът му още бе прегракнал от викането на името й. Едва намери сили да я погали по гърба.

— Както трябва ли го направих?

Той отметна глава и погледна жената, просната върху гърдите му.

— Не знаеш ли? — тя поклати глава със свенлива несигурност. Очите й светеха от любов. — За пръв път ли… — тя кимна. Купър изруга тихо, привлече я към себе си и нежно я целуна. — Да. Направи го точно както трябва — успокои я шеговито. — Точно както трябва.

След дълго мълчание Ръсти попита:

— Какво семейство си имал?

— Семейство? — докато събираше мислите си, разсеяно потърка крака си в нейния. — Беше толкова отдавна, че почти не си спомням. Всъщност всичко, което помня за баща си, е, че ходеше всеки ден на работа. Беше моряк. Тази работа накрая му докара сърдечен удар, който го уби. Майка ми никога не му прости, че е умрял преждевременно и я е оставил вдовица. Никога не прости и на мен, че… Може би, че съществувам. За нея аз означавах единствено задължения. Тя трябваше да работи, за да се издържаме.

— Никога ли не се омъжи повторно?

— Не.

Майка му вероятно бе обвинявала невинния си син и за това. Ръсти вече си представяше цялата картина. Купър бе израснал без любов. Нищо чудно, че сега, когато човек протегнеше ръка да го погали, той я захапваше, вместо да я приеме. Никога не ги бе срещал. Собствените му отношения бяха отровени от болка, разбити илюзии и предателство.

— Щом завърших училище, постъпих във Военноморските сили — продължи той. — Майка ми умря през първата година, когато бях във Виетнам. Рак на гърдата. Беше прекалено упорита, за да отиде да й прегледат тази бучка, преди да е станало прекалено късно.

Ръсти го погали по брадичката, изпълнена с разкаяния за самотното, необичано дете, което е бил той. Толкова е бил нещастен. В сравнение с него тя бе живяла много леко.

— И моята майка умря.

— А след това си загубила и брат си.

— Да. Джеф.

— Разкажи ми за него.

— Страхотен беше — усмихна се тя с любов. — Всички го харесваха. Общителен, човек, с когото никога не можеш да се чувстваш непознат. Хората веднага се привързваха към него. Имаше изключителни качества на водач. Можеше да разсмива хората. Можеше всичко.

— И на теб достатъчно често ти напомнят за това.

Тя бързо вдигна глава.

— Какво искаш да кажеш?

Купър изглежда преценяваше дали си струва да се впуска в този разговор, но очевидно реши да опита.

— Баща ти не ти ли дава непрекъснато брат ти за пример, който трябва да следваш?

— Джеф имаше обещаващо бъдеще в търговията с недвижими имоти. Баща ми иска същото и за мен.

— Но твоето бъдеще ли иска той за теб, или бъдещето на брат ти?

Тя се освободи от прегръдката му и спусна крака от леглото.

— Не разбирам за какво говориш.

Купър я хвана за косата, за да не й позволи да стане. Изправи се на колене зад нея.

— Много добре разбираш. Всичко, което си ми разказвала за баща ти и брат ти ме кара да мисля, че той очаква от теб да заемеш мястото на Джеф.

— Моят баща ми желае само доброто.

— Това, което той смята за добро. Ти си една красива, интелигентна жена. Любяща дъщеря. Имаш професия и се справяш добре. Това не му ли е достатъчно?

— Не! Имам предвид, да, разбира се, че е достатъчно. Просто иска да стигна върха на възможностите си.

— Или върха на възможностите на Джеф — тя се опита да се отдръпне, но той я задържа за раменете. — Като този лов на Езерото на великата мечка.

— Казах ти, че идеята беше моя, не на татко.

— Но защо реши, че трябва да отидеш? Защо се чувстваше задължена точно ти да поддържаш традицията, която са имали те с Джеф? Само защото мислеше, че ще доставиш удоволствие на баща си.

— Какво лошо има в това?

— Нищо. Това е било жест на саможертва, на любов. Но мисля, че си искала и да му докажеш нещо. Искала си баща ти да види, че и ти си чудесна като Джеф.

— Е, провалих се.

— Точно за това говорех! — извика той. — Ти не обичаш лов и риболов. И какво от това? Защо трябва да го приемаш за провал?

Тя успя да се освободи, изправи се и се обърна към него.

— Ти не разбираш.

— Очевидно. Не разбирам защо за баща ти не е достатъчно да си точно това, което си. Защо непрекъснато трябва да се доказваш пред него? Той е загубил сина си. Това е нещастие, трагедия. Но има и дъщеря. И се опитва да я направи нещо, което тя не е. И двамата сте обсебени от Джеф.

Тя насочи обвинително пръст към него.

— Много те бива да поучаваш другите. А ти? Ти си обсебен от своята болка. Изпитваш удоволствие от отчаянието си.

— Това са глупости.

— Точно така е. За теб е по-лесно да си седиш там в твоята планина, отколкото да се смесиш с другите човешки същества. Тогава ще трябва да отвориш малко душата си, да им позволиш да зърнат човека, който си отвътре. И това те ужасява, нали? Защото могат да те разкрият. Някой може да разбере, че не си онзи твърд, студен, безчувствен негодник, на който се правиш. Някой може да реши, че си способен да даваш и да получаваш любов.

— Миличка, аз много отдавна съм се отказал от идеята за любов.

— Какво тогава беше всичко това? — посочи тя към леглото.

— Секс — каза го така, че думата да прозвучи колкото може по-мръсно.

Ръсти се сви от грозния му тон, но гордо вдигна глава:

— Не и за мен. Аз те обичам.

— Това са само думи.

— Казах го искрено.

— Тогава беше обзета от страст. Това не се брои.

— Не ми ли вярваш, че те обичам?

— Не. Не съществува такова нещо като любов.

— О, напротив — тя хвърли коза си: — Ти все още обичаш своето неродено дете.

— Млъкни.

— Все още скърбиш за него, защото си го обичал. Все още обичаш всички тези хора, които си видял да загиват във военнопленническия лагер.

— Ръсти… — той стана от леглото и се надвеси заплашително над нея.

— Гледал си как майка ти е прекарала живота си, отдадена на своята болка и горчивина. Тя се е крепяла от своето нещастие. Искаш ли и ти да пропилееш така своя живот?

— По-добре, отколкото да живея като теб и непрекъснато да се мъча да съм нещо, което не съм.

Въздухът между тях запращя от враждебност, толкова силна, че отначало не чуха звънеца на входната врата. Чак когато Бил Карлсън извика името на дъщеря си, осъзнаха, че не са сами.

— Ръсти?

— Да, татко — тя седна на леглото и грабна дрехите си.

— Всичко наред ли е? Чия е тази очукана стара кола отпред?

— Идвам веднага.

Купър се обличаше със значително повече самообладание от нея. Тя не можеше да не се запита дали му е за пръв път да се озове в подобна конфузна ситуация, може би с ненавременната поява на някой съпруг.

Щом се облякоха, той й помогна да се изправи и й подаде патериците. Излязоха заедно от спалнята. Ръсти бе зачервена и знаеше, че косата й е в див безпорядък и че цялата мирише на секс.

Баща й крачеше нетърпеливо пред вратата. Когато се обърна и видя Купър, лицето му се изопна от неодобрение. Изгледа го ледено и обърна преценяващите си очи към дъщеря си.

— Не можех да понеса един ден да не мина да видя как си.

— Благодаря, татко, но наистина не е необходимо да идваш всеки ден.

— Виждам.

— Ти… помниш господин Ландри.

Двамата мъже си кимнаха студено, измервайки се като съперници на ринга. Купър продължаваше упорито да стиска устни. Ръсти не можеше дума да обели — бе прекалено смутена.

Карлсън пръв наруши неловкото мълчание:

— Всъщност се срещаме много навреме. Искам да обсъдя нещо и с двама ви. Няма ли да седнем?

— Разбира се — Ръсти се обърка. — Ъъъ, Купър… — посочи към един фотьойл. Той се поколеба, но седна. Дръзкото му поведение късаше опънатите й нерви. Погледна го унищожително, но очите му бяха приковани върху баща й. Със същото подозрение бе гледал двамата Герилоу. Този спомен я смути. Какво общо намираше между тях? Седна на един стол до него.

— За какво искаше да говориш с нас, татко?

— За онази работа със земята, за която ти бях споменал преди две седмици.

Ръсти пребледня, дланите й се изпотиха. В ушите й заечаха погребални камбани.

— Мисля, че се разбрахме по този въпрос.

— Не съвсем — засмя се Карлсън. — Но сега ще се разберем. Сега инвеститорите вече имат черно на бяло някои конкретни идеи и биха искали да ги представят на вниманието на господин Ландри.

— Иска ли някой да ми обясни какво става тук? — прекъсна ги грубо Купър.

— Не.

— Разбира се — взе думата Карлсън и по типичния си сърдечен начин очерта идеите за превръщането на района около Роджърс Гап в скъп зимен курорт.

— Ще работим само с най-оригиналните архитекти и строители — завърши той, — и преди да сме свършили, Роджърс Гап ще съперничи на Аспен, Вейл, Кийстоун, на всичко в Скалистите планини или около езерото Тахо. Обзалагам се, че след няколко години ще можем да проведем зимните олимпийски игри — облегна се назад и се усмихна широко: — Е, господин Ландри, какво мислите?

Купър, който дори не бе мигнал по време на монолога на Карлсън, бавно се изправи. Няколко пъти обиколи масата, сякаш обмисляше отвсякъде предложението. Тъй като притежаваше част от земята, която щеше да се използва — Карлсън си бе подготвил „домашното“ — и му се предлагаше ключовата и високоплатена длъжност на местен координатор, щеше да направи огромни пари.

Карлсън погледна към дъщеря си и й намигна, сигурен в капитулацията му.

— Какво мисля ли? — повтори Купър.

— Това питах — весело каза Карлсън.

Купър го погледна право в очите.

— Мисля, че сте пълен боклук, а идеята ви не струва пет пари. За ваше сведение, дъщеря ви също — хвърли на Ръсти поглед, от който тя би трябвало да се превърне в камък. Дори не си направи труда да затръшне вратата зад гърба си. Чуха мотора на колата му.

— Е, виждам, че съм бил прав за него — заключи Карлсън.

Ръсти знаеше, че никога няма да се възстанови от раната, която Купър й нанесе.

— Не би могъл да грешиш повече, татко.

— Той е груб.

— Честен.

— Човек без обноски и без амбиции.

— Без претенции.

— И очевидно без морал. Възползвал се е от самотата ти.

— Не помня точно кой кого замъкна в спалнята — засмя се тя тъжно. — Но той определено не ме е насилвал да си легна с него.

— Значи наистина сте любовници!

— Вече не сме — въздъхна тя през сълзи.

Купър мислеше, че и тя го е предала, също като Мелъди. Мислеше, че е била инструмент на баща си и е използвала леглото, за да се добере до печалба. Никога нямаше да й прости, защото не й вярваше, че го обича.

— Значи през цялото това време си му била любовница? Зад гърба ми?

Понечи да му обясни, че на двадесет и седем годишна възраст не е длъжна да дава сметка на баща си за личния си живот. Но каква беше ползата? Какво значение имаше? Чувстваше, че няма нито сили, нито желание за живот.

— Да, когато бяхме в Канада, станахме любовници. След като излезе от стаята ми в болницата онзи ден, той си замина у дома и оттогава не го бях виждала. До днес.

— Значи изглежда има повече ум в главата, отколкото предполагах. Разбрал е, че вие двамата изобщо не си подхождате. Както повечето жени, ти гледаш на положението през розовата мъгла на романтиката. Оставяш чувствата да вземат връх над разума ти. Мислех, че си над тези женски слабости.

— Е, не съм. Аз наистина съм жена и имам всички женски слабости. Както и всички женски силни черти.

Той стана, пресече стаята и примирително я прегърна. Ръсти стоеше опряна на патериците си, така че баща й не забеляза колко сковано и неохотно прие прегръдката.

— Виждам, че господин Ландри отново те е разстроил. Той наистина е негодник, за да ти каже тези думи. По-добре ще ти е без него, повярвай ми. Обаче — продължи бързо, — няма да допуснем неговата липса на чар да ни попречи да работим с него. Възнамерявам да придвижа нашите планове въпреки възраженията му.

— Татко, моля те…

Той допря пръст до устните й:

— Шшшт, замълчи. Да не говорим повече тази вечер. Утре ще се чувстваш по-добре. Сега още си развълнувана. Сигурно не беше добре да те оперират толкова скоро след катастрофата. Някой ден ще се осъзнаеш и ще се превърнеш в старата Ръсти. Уверен съм, че няма да ме разочароваш — целуна я по челото. — Лека нощ, момичето ми. Прегледай нашето предложение — извади от чантата си една папка и я остави на масичката. — Ще се отбия утре сутринта. Нямам търпение да чуя мнението ти.

Той си тръгна, а Ръсти заключи къщата и се върна в спалнята. Изкъпа се и дълго се излежава в горещата вода. Откакто докторът й каза, че може да мокри крака си, всеки ден вземаше вана.

Но и след като се изсуши, напудри и напарфюмира, не можа да изтрие от тялото си следите от любовта на Купър. Усещаше приятна болка между бедрата. Белегът на гърдата й още розовееше, неизтриваем като татуировка. Устните й бяха подпухнали.

Погледна се в огледалото и призна, че той бе прав. Наистина имаше вид, сякаш току-що е правила бурна любов.

Леглото й изглеждаше голямо и пусто като футболно игрище извън сезона. Чаршафите все още миришеха на Купър.

Спомни си всеки миг, който бяха прекарали заедно днес следобед: дареното и получено удоволствие, еротичните разговори. Дори и сега прошепнатите от него неприлични думи ехтяха в ума й и я караха цялата да се изчервява. Копнееше за него и не намираше никакво утешение в мисълта, че животът й ще бъде една поредица от празни дни и безрадостни нощи като тази.

Разбира се, щеше да има своята работа.

И баща си.

И многото си приятели. Обществените си ангажименти.

Нямаше да е достатъчно.

Оставаше една голяма дупка, която любимият мъж трябваше да запълни.

Изправи се в леглото и здраво стисна чаршафите, сякаш прозрението щеше да й се изплъзне, ако не се вкопчеше в него, преди да е предприела нещо.

Възможностите й бяха ясни. Можеше или да легне по гръб и да се прави на умряла, или да се бори за него. Най-добрият й съветник щеше да е самият Купър. Той бе твърдоглав и подозрителен. Но все някога тя щеше да го изтощи и да го убеди, че го обича и че той я обича.

Да, обичаше я! Купър можеше да отрича до последния си дъх, но тя никога нямаше да повярва, че не я обича. Защото точно след като баща й направи онова ужасно разкритие, точно преди лицето на Купър да се вкамени от омраза, тя видя изписана на него невероятна болка. Нямаше да може така да го нарани, ако не я обичаше.

Легна отново, засияла от решителност. Знаеше точно какво ще направи следващата сутрин.

 

 

Завари баща си неподготвен. Бе сгрешил. Не бе очаквал такава изненадваща атака.

Когато Ръсти се появи без предизвестие в кабинета му, той вдигна поглед от добре полираното си бюро и възкликна:

— А, Ръсти! Каква… каква чудесна изненада.

— Добро утро, татко.

— Защо си излязла? Не че причината има значение. Радвам се, че си тук.

— Трябваше да те видя и не исках да чакам, докато успееш да ме включиш в натоварения си график.

Той реши да не обръща внимание на укорителната нотка в гласа й. Заобиколи бюрото и протегна ръце към нея.

— Виждам, че се чувстваш много по-добре. Госпожа Уоткинс предложи ли ти кафе?

— Да, но аз отказах.

Баща й огледа ежедневните й дрехи.

— Май не отиваш в офиса си.

— Не.

Той наклони глава, очевидно очаквайки обяснение. Като не го дочака, попита:

— Къде са ти патериците?

— В колата.

— Карала си дотук? Не мислех…

— Да, карах сама. Исках да дойда тук, без да разчитам на никого, и да стоя на двата си крака.

Той се отдръпна и се опря на ръба на бюрото. Небрежно скръсти ръце пред гърдите си. Ръсти познаваше тази поза — заемаше я, когато се чувстваше притиснат до стената, но не искаше съперниците му да знаят това.

— Доколкото разбирам, си прочела предложението — кимна към папката, която тя носеше под мишница.

— Да.

— И?

Тя скъса папката на две и хвърли остатъците на лъскавото бюро.

— Остави на мира Купър Ландри. Откажи се от проекта за Роджърс Гап. Още днес.

Той се засмя на театралния й жест и безпомощно сви рамене:

— Ръсти, мила, малко е късно за това. Шайбата вече се върти.

— Спри я.

— Не мога.

— В такъв случай много си загазил с тези инвеститори, които си събрал, защото аз ще ти се противопоставя и насаме, и публично. Ще организирам всички групи от природозащитници да се съберат пред вратата ти и да крещят, че протестират. Мисля, че не искаш това.

— Ръсти, за Бога, осъзнай се.

— Вече го направих. Някъде между полунощ и два сутринта разбрах, че за мен има нещо много по-важно от която и да е сделка с недвижими имоти. По-важно дори от спечелването на твоето одобрение.

— Ландри?

— Да — гласът й прозвуча съвсем уверено. Нямаше да се поколебае.

Но баща й опита:

— Готова си заради него да се откажеш от всичко, което си постигнала?

— Да обичам Купър Ландри не означава да се лиша от нещо, което съм направила в миналото или ще направя в бъдеще. Една толкова силна любов може само да окрилява, не да ограбва.

— Усещаш ли колко глупаво звучи?

Тя не се обиди, а се засмя:

— Сигурно. Влюбените често говорят глупости, нали?

— Никак не е смешно, Ръсти. Ако направиш това, решението ти ще е необратимо. Напуснеш ли работата си тук, повече не можеш да се върнеш.

— Не мисля, че е така, татко. Помисли колко зле би било за работата да уволниш най-способния си сътрудник — извади от джоба на якето си един ключ и му го плъзна по бюрото: — От моя офис. Вземам си отпуск за неопределено време.

— Държиш се като глупачка.

— Държах се като глупачка на Езерото на великата мечка. Макар че и това беше от любов — обърна се и се запъти към вратата.

— Къде отиваш? — избухна Бил Карлсън. Не бе свикнал някой да му се налага.

— В Роджърс Гап.

— И какво ще правиш там?

Ръсти погледна баща си. Обичаше го. Много. Но не можеше повече да жертва собственото си щастие заради неговото. Отговори твърдо:

— Ще направя нещо, което Джеф никога не би могъл да направи. Ще родя едно дете.