Сандра Браун
Единствен изход (12)

Дванадесета глава

След като Купър излетя от стаята, Карлсън се обърна към дъщеря си и забеляза:

— Какъв неприятен човек.

— Татко, как можа да му предложиш пари! — извика ужасено Ръсти.

— Мислех, че ти искаше.

— Защо си решил така? Купър… Господин Ландри… Той е горд човек. Да не мислиш, че е спасил живота ми, защото е очаквал награда?

— Не бих се изненадал. От това, което съм чувал за него, той има доста неприятен характер.

— Да не си разпитвал за него?

— Разбира се. Още щом те намериха и разбрах, че той е човекът с теб. Сигурно не ти е било лесно с него.

— Имахме доста различия — усмихна се Ръсти печално. — Но той можеше винаги да ме изостави и да се спаси сам.

— Нямаше да го направи, след като е можел да спечели от спасяването ти.

— Той не го е знаел.

— Умен е. Разбрал е, че няма да се поскъпя, за да те намеря, ако още си жива — вдигна скъсания чек и го разгледа.

— Може пък да се е обидил от сумата. Струваше ми се, че това е щедра награда, но може би е по-алчен, отколкото мислех.

Ръсти затвори очи и отпусна глава на възглавницата.

— Татко, той не иска твоите пари. Той е щастлив, че се е отървал от мен.

— Чувствата ни са взаимни — баща й седна на ръба на леглото. — Жалко обаче, че не можем да спечелим от злополуката ти.

— Да спечелим? — тя отвори рязко очи. — За какво, по дяволите, говориш?

— Не си прави изводи, преди да си ме чула.

Тя обаче вече си бе направила няколко извода, никой от които не й харесваше.

— Нали не говориш за онзи филм? — бе възмутена от идеята, която подхвърли приятелката й.

— Нищо толкова глупаво, мила моя — потупа я той по ръката. — Ние сме по-стилни.

— Какво тогава?

— Един от проблемите ти винаги е бил липсата на поглед върху нещата — плесна я нежно по брадичката. — Брат ти веднага щеше да види какви възможности разкрива положението.

Както обикновено, сравнението с брат й я накара да се чувства глупава и неспособна.

— Какви например?

— Ти имаш име в бизнеса с недвижими имоти — обясни Карлсън търпеливо. — И не си се издигнала на мой гръб. Може и да съм ти помогнал малко, но ти добре си се възползвала от помощта ми.

— Благодаря, но накъде биеш?

— Ти си знаменитост в града, при това заради самата себе си — тя поклати подигравателно глава. — Говоря сериозно. Известна си във важни кръгове. А през последните дни името и снимките ти се появиха във вестниците и по телевизията. Беше превърната в нещо като местна героиня. Такава безплатна реклама е по-добра от пари в банката. Предлагам да използваме тази беда в наша полза.

Ръсти бе на ръба на паниката.

— Искаш да кажеш да използваме факта, че съм преживяла самолетна катастрофа, за да разширим бизнеса?

— Какво би навредило?

— Сигурно се шегуваш — не се шегуваше. Нищо в изражението или думите му не подсказваше, че не говори сериозно. — Не, татко. В никакъв случай. Идеята не ми харесва.

— Не ми отговаряй в момента — каза той снизходително. — Ще поръчам на нашата рекламна агенция да проработи няколко идеи. Обещавам да не придвижвам никоя от тях, преди да се посъветвам с теб и ти да я одобриш.

Изведнъж й се стори чужд. Гласът, лицето, изисканите маниери — всичко бе познато. Но наистина не познаваше сърцето и душата на човека зад тази фасада. Никога не го бе познавала.

— Изобщо няма да я одобря. В тази самолетна катастрофа загинаха пет души. Пет души, татко! Аз се срещнах с техните семейства, със скърбящите им съпруги, деца и родители. Говорих с някои от тях. Изказах им най-сърдечните си съболезнования. Да превърна тяхното нещастие в печалба… — потрепери от отвращение. — Не. Не мога да направя такова нещо.

Бил Карлсън прехапа долната си устна както винаги, когато бе дълбоко замислен.

— Много добре. Засега ще изоставим това. Но имам друга идея.

Притисна ръце между коленете си. Ръсти имаше чувството, че й е приложена превантивна мярка за неотклонение, сякаш това, което той се гласеше да й каже, щеше да предизвика нервен припадък.

— Както ти споменах, вчера внимателно проучих господин Ландри. Разбрах, че притежава голямо ранчо в една красива местност в Сиера.

— И той така ми каза.

— Никой не е разработил земята около него.

— Точно в това е нейната красота. Областта е останала практически недокосната. Не разбирам какво общо има това с нас.

— Ръсти, какво ти става? — попита той подигравателно. — Да не би след две седмици в гората да си станала природозащитник? Нали няма да започнеш да събираш подписи срещу похищаването на земята от строителите винаги, когато ще се издигне нов жилищен район?

— Разбира се, че не — шегата му граничеше с критика, а зад усмивката му прозираше укор. Ръсти не искаше да го разочарова, но бързаше да го откаже от всякакви идеи, свързани с Купър. — Надявам се, че не обмисляш търговска дейност в района, където живее господин Ландри. Обещавам ти, че той няма да я приеме добре. Всъщност ще се бори срещу теб.

— Сигурна ли си? Как ти харесва идеята за съдружие?

— Съдружие между Купър и мен? — тя го погледна невярващо.

Карлсън кимна.

— Той е ветеран от войната. Това е много печелившо. Преживяхте заедно самолетна катастрофа и сте минали през невероятни трудности в канадските гори, преди да ви намерят. Това също има висока пазарна стойност. Купуващата публика веднага ще захапе.

Всеки, дори собственият й баща, изглежда приемаше катастрофата и смъртоносните премеждия след нея като едно страхотно приключение, като мелодрама, в която тя и Купър играеха главните роли.

Карлсън бе твърде увлечен в плановете си, за да забележи отрицателната реакция на Ръсти.

— Мога да завъртя няколко телефона и още тази вечер да събера група инвеститори, които с радост биха се заели да строят в този район. В този Роджърс Гап има и ски лифт, но е лошо поддържан. Ще го подобрим и модернизираме и ще развием строителство около него. Ще включим и Ландри, разбира се. Това ще изглади проблемите с другите местни хора. Той не е много общителен, но моите агенти ми докладваха, че има доста голямо влияние. Името му значи нещо там. Щом започне строителството на къщите, ти ще започнеш да ги продаваш. Ще направим милиони.

Възраженията й към неговото предложения бяха толкова много, че дори не се опита да ги изброи. Трябваше да пресече тази идея още в зародиш.

— Татко, ако преди малко не си разбрал, господин Ландри не се интересува от правенето на пари — размаха пред лицето му скъсания чек. — Да печели от сделки с недвижими имоти — за него ще е истинска анатема. Той обича природата там. Иска тя да остане каквато е, неосквернена от строителство и облагородяване. Харесва му начинът, по който я е облагородила природата.

— Той може и да си развива тази философия — забеляза баща й скептично, — но всеки си има цена.

— Не и Купър Ландри.

Карлсън я потупа по бузата.

— Твоята наивност е направо трогателна — познатото пламъче в очите му я плашеше. То показваше, че е надушил голяма сделка. Измежду акулите на бизнеса баща й бе с едни от най-големите зъби.

Тя сграбчи ръката му и силно я стисна:

— Обещай ми, обещай, че няма да правиш това! Ти не го познаваш.

— А ти познаваш ли го? — пламъчето изгасна, а устните му се свиха. Ръсти бавно пусна ръката му. Той се отдръпна и я погледна подозрително, сякаш току-що бе научил, че това, заради което е в болницата, може да е заразно. — Не съм ти задавал никакви неудобни въпроси. Исках да спестя това и на двама ни. Но не съм сляп. Ландри е почти карикатура на мъжкар. Той е див вълк единак, от типа, по който жените си губят ума и си въобразяват, че могат да опитомят — вдигна брадичката й и се вгледа в очите й. — Сигурен съм, че си достатъчно интелигентна, за да се впечатлиш от широките му рамене и якото му телосложение. Надявам се, че не си създала никакви емоционални връзки с този човек. Това би било много жалко.

Без да знае, баща й бе повторил теорията на Купър — че чувствата им се дължат до голяма степен на тяхната зависимост един от друг.

— При тези обстоятелства не мислиш ли, че емоционалните връзки биха били съвсем естествени?

— Да. Но обстоятелствата се промениха. Ти вече не си сама с него в гората. Ти си у дома. Имаш живот, който не трябва да бъде провален заради някакво младежко увлечение. Каквото и да се е случило там — кимна той към прозореца, — то е свършило и трябва да бъде забравено.

Сякаш слушаше Купър. Но не беше свършило. Съвсем не. И не можеше да бъде забравено. Това, което изпитваше тя към него, нямаше да отслабне и постепенно да умре, ако няма какво да го подхранва. Това не бе физиологична зависимост от него, която да изчезне, щом тя постепенно се върне към предишния си живот.

Тя се бе влюбила. Купър вече не беше нейният защитник, а нещо много повече. Той бе мъжът, когото обичаше. Това никога нямаше да се промени, независимо дали бяха заедно, или разделени.

— Не се безпокой, татко. Знам точно какви са моите чувства към господин Ландри — това бе истина. Нека баща й си прави каквито иска заключения.

— Добро момиче — похвали я той и я потупа по рамото. — Знаех си, че мога да разчитам да излезеш от това по-силна и по-умна от всякога. Също като брат си, ти носиш глава на раменете си.

 

 

Вече от една седмица беше вкъщи, след като прекара почти седмица в болницата, възстановявайки се от операцията на крака си. Белегът почти не беше променен, но лекарят я успокои, че след серията операции изобщо няма да се забелязва.

Освен че кракът й бе малко слаб, се чувстваше съвсем добре. Превръзките бяха свалени, но хирургът я посъветва да не слага дрехи върху него и да продължава да ходи с патерици.

Бе възстановила няколкото килограма, свалени след катастрофата. По половин час всеки ден лежеше на дървена скара до басейна си, за да хване тен. Приятелките й удържаха на обещанието си и тъй като тя не можеше да стигне до козметичния салон, те доведоха салона при нея. Една фризьорка подстрига косата й, сложи й балсам и върна предишния й блясък. Маникюристката оформи ноктите й и втри цял килограм крем в напуканите й загрубели ръце.

Докато я гледаше, Ръсти си спомни за дрехите, които бе прала на ръка и после бе простирала на грубото въже пред колибата. Най-важното бе да изсъхнат, преди да са замръзнали. Изобщо не беше толкова лошо. А може би споменът винаги караше нещата да изглеждат по-хубави, отколкото са били в действителност?

Това не можеше да се приложи за всичко. Наистина ли целувките на Купър бяха толкова разтърсващи? Наистина ли ръцете му и прошепваните от него думи бяха толкова успокояващи в най-тъмните часове на нощта? Ако не, защо толкова често се будеше, закопняла за близостта му, за топлината му?

Никога не се бе чувствала по-самотна.

Не че оставаше сама — поне не за дълго. Непрекъснато идваха приятели и й носеха дребни подаръци с надеждата да я развеселят, защото изглеждаше толкова мрачна. Физически се оправяше, но психически още не се бе възстановила.

Приятелите и колегите бяха разтревожени за нея. От катастрофата насам тя не бе веселото момиче, което всички познаваха. Продължаваха да я затрупват с всичко — от детски шоколадчета до блюда от най-добрите ресторанти в Бевърли Хилс, приготвени специално за нея от майстор-готвачите, които знаеха кои са любимите й ястия.

Имаше много време, но никога не оставаше без работа. Предсказанието на баща й се сбъдна. Всеки в града, който искаше да купува или продава, търсеше нейния съвет. Ежедневно й се обаждаха перспективни клиенти, включително впечатляващ брой филмови и телевизионни звезди. Ушите я боляха от часовете, прекарани на телефона. Нормално би скачала до тавана за клиент от този калибър. Вместо това бе уморена и отегчена до смърт от необичайния наплив, който не можеше нито да си обясни, нито да преодолее.

Баща й повече не спомена за разработването на областта около Роджърс Гап и тя се надяваше, че тази идея вече официално е изоставена. Той минаваше покрай дома й всеки ден, уж за да види как се оправя. Но Ръсти подозираше, може би несправедливо, че повече го интересува не нейното възстановяване, а урожая от този нов бизнес.

Бръчките около устата му бяха станали по-дълбоки от нетърпение, а шеговитите му думи, с които я ободряваше и й казваше, че я чака да се върне по-скоро на работа, започваха да звучат фалшиво.

Макар да следваше предписанията на лекарите, тя знаеше, че ще проточи времето си за възстановяване колкото може по-дълго. Беше решила да не се връща в офиса си, преди да се почувства добре и готова.

Този следобед простена от ужас, когато звънът от входната врата се разнесе из къщата. Баща й се бе обадил сутринта, за да й каже, че има среща и няма да може да мине. Ръсти изпита облекчение. Обичаше баща си, но се радваше на почивката от ежедневните му посещения, които винаги я изтощаваха. Очевидно срещата му се бе отменила и в края на краищата тя нямаше да получи тази почивка.

Облегна се на патериците и закуцука по коридора към вратата.

Живееше в тази къща от три години. Това бе малка бяла варосана постройка с червен керемиден покрив, много южнокалифорнийска по стил, сгушена под дълбоката стряха и потънала в тропическа зеленина. Ръсти се влюби в нея в момента, в който я видя.

Подпряна на едната патерица, отключи и отвори вратата.

Купър не каза нищо. Тя също. Само дълго се гледаха, преди тя да се отмести. Той мина през сводестия портал. Ръсти затвори и се обърна към него:

— Здрасти.

— Здрасти.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да видя как е кракът ти — погледна към прасеца й. Тя му го протегна. — Не изглежда много по-добре.

— Ще изглежда — недоверчивият му поглед се върна към лицето й. — Докторът обеща — добави тя оправдателно.

Той все още сякаш не бе убеден, но не продължи да спори. Огледа се наоколо.

— Харесва ми къщата ти.

— Благодаря.

— Много прилича на моята.

— Наистина ли?

— Моята е може би по-груба. Не е толкова добре обзаведена. Но е със също толкова големи стаи, много прозорци.

Тя усети, че се е възстановила достатъчно, за да се движи. Когато го видя, здравото й коляно заплашваше да се огъне под нея. Сега се чувстваше достатъчно уверена, за да тръгне напред и да му направи знак да я последва.

— Влез. Искаш ли да пийнеш нещо?

— Нещо безалкохолно.

— Лимонада?

— С удоволствие.

— Ще я приготвя само за минутка.

— Не си прави труда.

— И без това и на мен ми се пиеше.

Тя се насочи през трапезарията към кухнята. Той тръгна след нея.

— Седни — кимна Ръсти към голямата маса в средата на кухнята и продължи към хладилника.

— Мога ли да ти помогна?

— Не, благодаря. Имам опит.

Обърна се към него, готова да се усмихне, и улови погледа му към краката си. Като мислеше, че цял следобед ще е сама, бе облякла раздърпани бермуди от срязани панталони и дълга риза, вързана на кръста. Беше боса, а косата й бе вдигната на конска опашка.

Хванат да се взира в голите й крака, Купър се размърда неспокойно на стола.

— Боли ли те?

— Кое?

— Кракът.

— Не. Е, малко. От време на време. Не трябва да ходя и да карам кола.

— Върна ли се на работа?

Тя поклати глава и конската й опашка подскочи.

— Работя по телефона. Куриерите много ме обичат. Непрекъснато им създавам работа. Но още не се чувствам във форма да се облека и да отида в офиса — извади кутията с концентрат от хладилника. — А ти имаш ли много работа, откак се върна у дома? — сипа от концентрата в една кана и добави бутилка изстудена газирана вода. Част от нея се разплиска на ръката й, тя я облиза и се обърна въпросително към него.

Купър като акула следеше всяко нейно движение. Бе се вторачил в устните й. Тя бавно наведе глава и с треперещи ръце извади две чаши от бюфета и ги напълни с лед.

— Да, бях зает.

— Как завари ранчото си?

— Съвсем наред. Един съсед хранеше добитъка. Предполагам, че щеше да продължава да го храни, независимо дали се бях върнал или не.

— Това се казва добър съсед — имаше намерение да разведри разговора, но гласът й прозвуча прекалено бодро. Не подхождаше на атмосферата, която бе тежка и потискаща като лятото в Ню Орлиънс. Въздухът бе зноен и все не й стигаше.

— Нямаш ли помощници в ранчото?

— Понякога. Временна работна ръка. Повечето от тях са запалени скиори, които работят, само за да могат да поддържат хобито си. Като си свършат парите, се хващат за по няколко дни, колкото да изкарат за билети за лифта и за храна. Това устройва и мен, и тях.

— Защото не обичаш да имаш много хора около себе си.

— Точно така.

Връхлетя я бездънно отчаяние. За да го разсее, попита:

— Караш ли ски?

— Малко, а ти?

— Да. Или поне карах — погледна към крака си: — Може да се наложи да пропусна този сезон.

— Може и да не се наложи. След като костта не е счупена.

— Може би.

След това като че ли нямаше повече какво да си кажат. По негласно споразумение прекъснаха безсмисления разговор и се заеха с това, което наистина искаха — загледаха се един в друг.

Косата му бе подстригана, но продължаваше да е старомодно дълга. Харесваше й как се извива върху яката на спортната му риза. Бе гладко избръснат, но не можеше да разбере дали има поне един косъм по мустаците му, който да е променен. Долната устна под него бе твърда и безкомпромисна както винаги. Ако не друго, гънките край устата му изглеждаха по-дълбоки и придаваха на лицето му още по-мъжествен вид. Не можеше да не се пита какви тревоги са причината за това.

Дрехите му не бяха последен вик на модата, но не един поглед би се обърнал след него на конно надбягване. Джинсите подчертаваха мъжкото тяло повече от всички други дрехи, а тялото на Купър подчертаваха повече от всяко друго мъжко тяло. Памучната му риза бе опъната върху гърди, които тя все още сънуваше. Ръкавите бяха навити и откриваха силните му ръце. Коженото му яке лежеше метнато на облегалката на стола. Всъщност, той изглежда бе забравил всичко, освен жената, която стоеше само на няколко метра от него, но му се струваше отдалечена на светлинни години разстояние.

Очите му се плъзнаха по тялото й, сякаш смъкваха дрехите й. Кожата й пламна. Когато погледът му мина по разнищените ръбове на бермудите, Ръсти се изпоти.

Той се върна на лицето й и желанието, което видя там, бе отражение на неговото. Очите му я привличаха като магнити. Тя пресече на патериците си разстоянието между тях, без да откъсва поглед от него. Той също. Стори й се цяла вечност, но всъщност само след секунди вече стоеше срещу него.

— Не мога да повярвам, че наистина си тук — промълви тя.

Той простена и притисна лице към гърдите й.

— Ръсти, по дяволите, не можех да не дойда.

Очите й се притвориха от напиращите чувства. Наведе глава, отдала се напълно на любовта си към този противоречив мъж. Прошепна името му.

Той обви ръце около кръста й и скри лице в меката, уханна долина между гърдите й.

— Липсваше ми — призна тя дрезгаво. Не очакваше да чуе същото от него и така и не го дочака. Но пламенната му прегръдка бе неизговорено доказателство колко му е липсвала. — Все ми се струваше, че чувам гласа ти и се обръщах, като очаквах да си тук. Или пък започвах да ти казвам нещо, преди да осъзная, че те няма.

— Господи, колко хубаво миришеш! — той обхвана със зъби гърдите й заедно с дрехите.

— А ти миришеш на планина — каза му тя, целувайки косите му.

— Трябва… — трескаво развързваше възела на кръста й — само веднъж… — той се разхлаби и ризата се отвори — да те целуна — устните му се затвориха върху гърдите й, преливащи над сутиена.

При първия горещ контакт с кожата й тя се изви към него и простена. Впи ръце в патериците си и кокалчетата на пръстите й побеляха от напрежение. Копнееше да хвърли патериците и да зарови пръсти в косата му. Усещаше я как гъделичка кожата й. Той лекичко я хапеше през тънкия сутиен. Бе и смущаващо, и вълнуващо да не може да използва ръцете си. Чувството на безпомощност я възбуждаше.

— Купър… — простена тя умолително.

Той мина зад нея, разкопча сутиена й и смъкна презрамките, докато опряха в ръкавите й. Но това бе достатъчно. Беше я открил напълно. Погълна я с очи, после устните му обгърнаха любовно напрегнатото розово зърно. Нежно го засмукваше, после го избърсваше с мустаците си. Цялото му лице се движеше срещу гърдите й — и бузите му, и брадичката, и устните, и носът, и веждите. Ръсти повтаряше името му с религиозен плам.

— Кажи ми какво искаш — прошепна той. — Каквото и да е. Кажи ми.

— Искам теб.

— Та ти ме имаш! Какво искаш?

— Да те докосвам. Да ме докосваш.

— Къде?

— Купър…

— Къде?

— Знаеш къде! — извика тя.

Той бързо разкопча бермудите й и свали ципа. Бикините едва покриваха къдравото триъгълниче. Искаше му се да се усмихне, но лицето му бе изопнато от страст и не можа. Само изръмжа в знак на одобрение, смъкна бикините заедно с бермудите и започна да я целува.

Ръсти изпусна патериците. Силите я бяха изоставили. Политна напред и се опря на раменете му, прехапала устни, за да не запищи от удоволствие.

Купър не спря с това. Не спря изобщо — нито след като по тялото й се разля първата вълна от екстаз, нито след втората. Не спря чак докато тялото й заблестя от пот, докато червеникавите къдрици залепнаха за слепоочията й, докато тя се разтрепери. Едва тогава се изправи и я вдигна на ръце.

— Накъде? — лицето му бе по-нежно, отколкото някога го бе виждала. От очите му бе изчезнала предпазливата студенина и на нейно място грееше силно чувство, за което тя се осмели да се надява, че е любов.

Ръсти вдигна ръка и посочи към спалнята си. Той лесно я намери. Тъй като напоследък прекарваше доста време тук, стаята бе придобила обитаем, уютен вид, който очевидно му хареса. Той се усмихна, остави я да стъпи на левия си крак и отметна завивките.

— Легни.

Тя се подчини, а Купър влезе в банята. Чу се как пуска водата. След малко излезе с мокра кърпа в ръце. Не каза нищо, но очите му говореха достатъчно. Свали й ризата, после сутиена. Тя седеше пред него съвсем гола и ни най-малко не се смущаваше.

Той прекара студения мокър плат по ръцете и раменете й, после около врата. Сложи я да легне, вдигна й ръцете и я изтри под мишниците. Ръсти измърка от изненада и удоволствие, а той се наведе и целуна полуразтворените й устни. Продължи с кърпата надолу по гърдите и зърната отново се втвърдиха. Той се усмихна и докосна бледочервеното петънце на нежната й кожа.

— Изглежда винаги ти оставям белези. Съжалявам.

— Аз пък не.

— Обърни се.

Тя го погледна въпросително, но той я завъртя по корем и бавно избърса гърба й. Спусна се по-надолу и се спря там.

— Мммм — въздъхна тя.

— Това аз трябва да го кажа.

— Ами кажи го.

— Мммм — изтри задната част на краката й чак до петите, където откри, че тя има гъдел. По пътя назад опита вкуса на коленете й. — Отпусни се само за минутка — каза й той и стана от леглото да се съблече.

— Лесно ти е на теб.

— Приготви се. Още много неща те чакат.

Ръсти не бе съвсем готова той да легне върху гърба й, гол и топъл. Пое треперливо дъх. Разтворените му бедра притиснаха нейните. Той покри ръцете й с дланите си и прошепна в ухото й:

— Нищо не мога да направя, за да не те желая. Не мога да работя. Не мога да спя, да ям. В усамотената ми къща вече не ми е удобно. Ти разруши комфорта в нея. Планините вече не са красиви. Твоето лице ме ослепи и не ги виждам — намести се по-плътно. — Мислех, че ще те изхвърля от моя свят, но не успях. Дори отидох във Вегас и си купих жена за една нощ. Но когато се качихме в хотелската стая, само седях, гледах я, пиех и се мъчех да събудя някакво желание в себе си. Тя опита някои от най-хитрите си номера, но аз не почувствах нищо. Не можах да го направя. Не исках. Накрая я изпратих у дома й, преди да се е отвратила от мен толкова, колкото аз се отвращавах от себе си — зарови лице във врата й. — Какво направи с мен там, червенокоса вещице? Бях си съвсем наред, разбираш ли? Съвсем наред, докато се появи ти. Сега животът ми не струва пукната пара. Всичко, за което мога да мисля, да виждам, да чувам, да докосвам, да мириша, да вкусвам, си ти. Ти — обърна я по гръб и приближи устните си към нейните. — Трябва да те имам. Трябва. Веднага.

Изви тялото си към нея, сякаш искаше да ги слее в едно. Разтвори коленете й и с едно дълго, плавно движение се гмурна в гостоприемните дълбини на нейната женственост. Простена от удоволствие и отпусна глава на гърдите й. Помоли се на всички сили на ада и рая да го освободят от страданието му. Горещият му дъх облъхна гърдите й и той ги люби с устни.

Ръсти прекара длани по пламтящия му мускулест гръб, прегърна го през кръста и го привлече още по-дълбоко в себе си. Той извика името й и устните им отново се сляха.

Тя не се чувстваше покорена от мъжката му сила. Напротив, чувстваше се освободена, готова да полети, да се извиси до края на вселената. Не само тялото й се отваряше за него, а и сърцето и душата й, от които избликваше любов. Той трябваше да я усети. Трябваше да разбере.

Сигурна бе, че разбира, защото повтаряше името й в такт с движенията си. Гласът му прекъсваше от чувства. Но миг преди да е загубил способността си да мисли, тя го усети, че се отдръпва.

— Не! Да не си посмял!

— Да, Ръсти, да.

— Обичам те, Купър — кръстоса крака зад гърба му. — Искам те. Целия.

— Не, не — изохка той от страдание и екстаз.

— Обичам те.

Купър отметна глава, стисна зъби и се отдаде на оргазма си с дълъг тих първичен стон, който изригна от дъното на душата му.