Линда Хауърд
На ръба (7)

Седма глава

Теса бе наранявана и преди, но нищо не можеше да се сравни с чувството, обзело я на излизане от стаята на Брет. Болката бе толкова дълбока, толкова унищожителна, че не можеше да я обхване, ала в известен смисъл бе и дар, защото шокът я вцепени. Не само не я обичаше, а през цялото време я бе използвал! Смяташе, че между тях има нещо истинско, нещо безкрайно ценно, а разбра, че я е търсил единствено заради разследването. Любовта, в която бе така сигурна, съществуваше само във въображението й. Ако изобщо изпитваше нещо към нея, то беше единствено сексуално влечение. Бе използвал тялото й, само защото го беше предложила, и това за него не означаваше нищо повече от моментното физическо удоволствие.

Като погледна назад с повече мъдрост, си припомни всички незначителни въпроси, които й бе задал по време на първата им среща. Дрезгав смях се надигна от гърлото й. Мислеше, че е, за да поддържа разговора, да я опознае, а той бил ровел за информация!

Почувства, се… омърсена. Ужасът от арестуването, от взимането на отпечатъци, не бяха довели до подобно усещане, защото знаеше, че е невинна по повдигнатите срещу нея обвинения, по-скоро по повдигнатите от Брет обвинения. Ала сега се чувстваше насилена, както душевно, така и физически. Беше му отдала любовта си по всякакъв възможен начин, открито, доверчиво, а той безцеремонно я бе използвал сякаш бе обикновена проститутка. Обърна й гръб, без да го интересува, че е потъпкал чувствата й, че се чувстваше омърсена и безжизнена.

В гърлото й се насъбра буца, която сякаш я задушаваше. Конвулсивно преглътна и с лека изненада се огледа. Бе в апартамента си, без да има спомен как се е прибрала. Не помнеше нищо от момента, когато напусна стаята на Брет, а стенният часовник показваше, че бе минало много малко време, значи си бе дошла направо вкъщи.

В миналото имаше мигове, когато се бе чувствала повалена, но винаги се бе изправяла, винаги бе възвръщала способността си да се смее и радва на живота. Сега не й бе до смях, ала в нея имаше стомана, която нямаше да й позволи да се превие. Нямаше да се остави да отиде в затвора за нещо, което не бе извършила, дори и след като Брет Рътланд й бе изтръгнал сърцето. Ще направи всичко възможно да докаже невинността си. Можеше да я повали, само ако му позволеше, а нямаше намерение да го направи. Бе й останала едната гордост и съзнанието, че е невинна. Това бе достатъчно да оцелее. Трябваше да обърне гръб на болката, да изгони Брет от съзнанието си, защото ако го допусне в измъчените си мисли, щеше да полудее.

Взела това решение, сякаш една врата се хлопна в съзнанието й. Лицето й бе спокойно, докато отиваше към телефона. Имаше нужда от единствения човек, който никога няма да се обърне срещу нея.

— Миличка, толкова се радвам да те чуя! — възкликна щастливо Силвър, от която я разделяха стотици километри и три часови пояса. — Тъкмо си мислех за теб. За сватбата ли се обаждаш?

— Не — спокойно отвърна Теса. — Лельо Силвър, арестуваха ме. Имам нужда от теб.

След пет минути Теса затвори телефона, а в ушите й още звучаха сериозните уверения на Силвър, че ще пристигне на следващия ден. Ако Теса се нуждаеше от пример за любов и доверие след поведението на Брет, Силвър й го бе дала. Подкрепата на леля й бе спонтанна, безрезервна и така яростна, та ако Брет Рътланд можеше да й падне в ръцете в този момент, щеше да стане на пух и прах, без да успее да се предпази.

Едва затвори телефона и на вратата се позвъни. Спомни си предната вечер, когато отвори на двамата детективи, особено жесток шок, след като така нетърпеливо бе очаквала Брет, и замръзна за миг. Да не би да е възникнал проблем? Възможно ли е да са анулирали гаранцията й?

— Теса? Добре ли си?

Бе гласът на Били, който звучеше разтревожено. Теса отвори на приятелката си и се почуди какво ли й е известно, ако в службата вече се е разпространила новината за арестуването й.

Били влезе с притеснен поглед.

— Болна ли си? — попита. — Никой не знаеше защо днес не си на работа. Опитах се да ти се обадя по обед, но нямаше отговор.

— Искаш ли кафе? — покани я Теса със спокоен и безизразен глас. Били вече отговори на единия въпрос — причината за отсъствието й още не бе оповестена, макар че в края на краищата щеше да стане ясна. Клюките винаги намираха начин да се промъкнат като ситен прах през пукнатините на пода.

— Бих искала отговор, но ще приема и чаша кафе — сопнато отвърна Били.

Добре, защо не? Защо да избягва проблема? Нищо лошо не бе извършила.

— Мисля, че съм уволнена — устните й се извиха в лека, кисела усмивка. Всъщност не бе уведомена за уволнението си, но заповедта за арестуването й бе достатъчно красноречива.

Били тръгна по петите й към кухнята, пелтечейки въпрос подир въпрос.

— Уволнена? Не говори глупости — какви ги приказваш? Защо им е да те уволняват? Ами Брет?

Теса извади кутията с кафе от шкафа и спокойно се зае с приготвянето му.

— Брет се е обадил на полицията да ме арестуват — съобщи, сякаш потънала в далечно море от безразличие. — За злоупотреби. Изглежда се е интересувал от мен само заради разследването.

Обърна се и погледна Били, като се питаше дали хладното й изявление ще сложи край на приятелството им. В момента не вярваше на никого, освен на леля си.

Били силно се зачерви.

— Това сериозно ли е? — попита с груб тон.

Теса нищо не отговори, ала видът на бледото й, безизразно лице бе достатъчно убедителен.

— Що за сляпо, подло копеле! — изръмжа Били и малките й ръце се свиха в юмруци. — Ти си толкова крадла, колкото и… майка ми! Откъде му е хрумнала такава нелепа мисъл? Какви улики има?

— Не знам. Днес наех адвокат. Предполагам, че той ще разбере.

Част от вледененото й сърце се затопли от спонтанната защита на Били, ала много малка част. По-голямата част от сърцето й бе умряла преди един час.

Били погледна Теса, забеляза празнотата в очите й и устните й потрепериха.

— Господи, няма да го понеса — прошепна и отиде да прегърне Теса. — Беше толкова щастлива, а той да ти нанесе такъв удар… Утре подавам заявление за напускане! Няма да работя за подобно чудовище!

— Ще се оправя — тихо продума Теса. — Знам, че съм невинна и това е най-важното. Няма смисъл да напускаш заради мен. Заплатата ще ти е нужна за приготовленията за сватбата с Патрик.

— Но…

— Моля те, не е необходимо.

Накрая успя да убеди Били да не напуска, ала горещият темперамент на Били бе предизвикан и тя гърмеше из апартамента, като ту късаше Брет на парчета, ту яростно планираше защитата на Теса. Теса остана безмълвна, всъщност почти не я слушаше. Бъдещето я интересуваше само абстрактно, защото вече нямаше истинско бъдеще. Дори и ако изчистеше името си — не, когато го изчистеше, — пак щеше да е полужива, дните й щяха да минават ей така без никаква радост, като празна раковина, която таеше само ехо от смеха.

Когато Били се успокои, двете седнаха да пият кафе. Били се опита да развесели Теса, а Теса се опита да й угоди, за да не я тревожи, но темата бе като сол в раната. Колкото и да се опитваха да говорят за друго, все се връщаха към тази неприятност.

— И дума не се обели за това в службата — невярващо сподели Били. — Бих се заклела, че и Пери знае.

С горчив поглед Теса заяви:

— Нямам намерение да го прикривам. Не съм крадла и няма да се държа като виновна. Може би Брет и Евън си имат причини да мълчат, но що се отнася до мен, можеш да съобщиш на всички и им кажи, че възнамерявам да се боря до дупка.

— Искаш да го разпространя? — невярващо по пита Били.

— Защо не? Знаеш старата поговорка, че най-добрата защита е…

— Нападението. Ясно. Искаш да му дадеш материал за размисъл, нали?

— Не ме интересува какво си мисли. Боря се живота си — заяви категорично Теса.

Когато Били си тръгна, Теса внимателно обиколи апартамента и се увери, че всичко е заключено, ала дори и тогава се чувстваше уязвима и ранима, сякаш любопитни погледи надничаха и през стените. Хрумна й ужасна мисъл — ами ако подслушваха апартамента? Започна бясно да се оглежда, преди здравия разум да я успокои, че едва ли в нейния случай ще прибегне до подобни мерки. Насили се да вземе душ и да се приготви за сън, но когато влезе в спалнята спря на място, загледана в леглото. В никакъв случай не можеше да спи в това легло. Брет бе спал там нея, бе й разкрил огнената интимност на любовта, бе прекарала нощта в обятията му — и всичко това се оказаха лъжи. Любовта, в която бе така сигурна, се оказа мираж, измамен образ, създаден, за да спечели доверието й. В прегръдките му нямаше сигурност, а само лъжи.

Разтреперана, грабна едно допълнително одеяло, върна се в дневната и се сви на дивана като предната нощ. Лежеше в тъмнината, вперила широки, празни очи в нищото, и се чудеше кога ли ще почувства първия изблик на гняв. Защо не можеше да се ядоса? С гнева щеше да дойде силата, сила, от която се нуждаеше, а единственото чувство, което изпитваше, бе кухата болка от предателството, болка, твърде дълбока дори и за сълзи. Бе плакала веднъж, онази сутрин под душа, ала сякаш се бе случило с друг човек и то много отдавна. Тогава, макар да знаеше, че Брет е замесен в арестуването й, му бе намерила оправдание. Бе я заболяло, но си мислеше, че и него го боли, че е бил изправен пред наистина убедителни доказателства и е бил принуден да предприеме действия срещу нея. Несъзнателно му бе простила, защото го обичаше толкова много. Онази сутрин все още бе способна да се надява.

Сега й предстоеше единствено черната върволица на годините. След Андрю, дори и в дълбините на горчивината си, знаеше, че я очакват слънчеви дни. Не бе пречупена, беше бясна и наранена, но не и пречупена, защото не бе обичала Андрю толкова силно, та предателството му да разбие сърцето й. Е, момичето, което обичаше да се забавлява, най-накрая плащаше старите си дългове към съдбата. Твърде често се бе измъквала сравнително читава, обаче този път нямаше да успее. Дори и да докаже невинността си, това няма да промени факта, че Брет не я обича и никога не я бе обичал.

Бе прекалено уверена в чара си, горчиво осъзна тя, и това бе поетическата справедливост. Бе свикнала мъжете да си губят ума по нея и изобщо не й хрумна, че с Брет Рътланд няма да е така. Цял живот успяваше да заобикаля мъжете с бавната усмивка и пърхането на дългите ресници, но Брет Рътланд бе чиста стомана и вероятно се е подсмивал вътрешно, докато я въртеше около малкия си пръст и я заблуждаваше, че тя го прави.

Но, господи, никога не е влагала зъл умисъл във флиртуването! Наистина ли бе заслужила това?

Това бе най-черната нощ в живота й, по-лоша дори и от предната. Тогава поне бе като вцепенена и в крайна сметка поспа. Тази нощ сън не я хвана. Лежеше будна, вледенена дори и под завивката, и нито една от изпратените молитви не проясни мрака в сърцето й. То биеше бавно и тежко и сякаш никога вече нямаше да подскочи от радост или вълнение, че е в обятията на любимия мъж.

Стана призори, приготви закуска, но не можа изяде повече от една препечена филийка. Самолетът на Силвър пристигаше доста по-късно, а тя нямаше какво да прави през това време. Облече се и отиде на международното летище на Лос Анжелис, седя часове наред в кафенето, изпи много кафета едно подир друго, накрая я заболя стомахът и се принуди да купи опаковка антиацидни таблетки. Съзнанието й бе изпразнено от всякакви мисли, освен от най-незначителните, докато седеше на неудобната седалка и чакаше самолета на леля си.

Той се приземи в един и половина и тя посрещна Силвър на излизане от тунела. Щом я зърна, сякаш товар се смъкна от раменете й и дори се усмихна.

— Теса, миличка — топлият гърлен глас на Силвър, който толкова приличаше на нейния собствен, прозвуча в ушите й, любящи ръце я обгърнаха и двете жени се притиснаха с пламенната сила на семейната любов и привързаност.

— Радвам се, че си тук — каза простичко Теса.

— Знаеш, че ще дойда и ще стоя, докато съм ти нужна. В Гатлинбърг ще се оправят известно време и без мен.

Взеха куфара на Силвър и докато стигнат до колата, леля й правеше планове. Нямаше да допусне любимата й племенница да отиде в затвора без борба, от която Брет Рътланд да помисли, че е хванал дива котка за опашката, без да има начин да я пусне. Първо искаше да види наетия от Теса адвокат и да прецени дали е способен да се бори толкова пламенно за Теса, колкото би трябвало.

 

 

До обед нямаше човек в Картър Енджиниъринг, който да не знае, че Теса Конуей е била арестувана за злоупотреби, и Брет вътрешно кипеше. По дяволите, бе направил всичко да го запази възможно най-дълго в тайна. Въпреки постъпката й искаше да й спести каквото успее. Отвътре го ядеше мисълта, че няма да може да я защити. Единственият човек, освен него, който знаеше, бе Евън, макар Хелън да бе доста умна и досега вероятно да й бе станало ясно. Когато ги разпита, и двамата отрекоха да са обелили дума на някого. Хелън внимателно огледа каменното му лице. Не бе виждала някой да изглежда така смъртоносен.

— Поне десет души ме питаха за това тази сутрин — съобщи тя. — Да се опитам ли да проследя откъде е изтекла информацията? Някой трябва да им е казал.

— Разбери — отсечено нареди Брет.

Хелън бе доста компетентна и пробивна и Брет не се съмняваше, че до края на деня ще успее да се добере до разпространителя на слуха. Само се надяваше до тогава да се е поуспокоил. Дявол да го вземе, кой можеше да знае?

Никога не го бяха обичали особено. Работата правеше това невъзможно, а студеният му характер само увеличаваше дистанцията между него и хората, с които се занимаваше. Но никога не се бе чувствал по-мразен от тази сутрин. Хората от цялата сграда го гледаха втренчено, дори и охраната. Обаянието на Теса се бе разпростряло върху всичките й познати, бе ги заслепило и те бяха готови да пренебрегнат всякакви доказателства и да й се притекат на помощ.

Не мина и час и приятелката на Теса Марта Билингсли се яви в кабинета му със скръстени ръце враждебен поглед.

— Разбрах, че се опитвате да разберете как се е разнесла новината — студено заяви тя. — От мен.

Брет се изправи, извисявайки се над дребната червенокоса фигура, която въпреки това не свали очи от него.

— Мислех, че сте й приятелка — отсече той.

— Такава съм. Затова искам всички да разберат как е била прекарана. Теса не е откраднала и стотинка в живота си. Ако думите ми не ви се нравят, можете да ме уволните.

— Кой ви каза? — попита той, без да обръща внимание на последното изречение.

— Теса.

Някак си не го бе очаквал. Смяташе, че Теса ще го запази в тайна, доколкото може.

— Тя ли ви се обади?

— Не. Снощи ходих у тях.

Той бавно стисна юмрук. На излизане от стаята му лицето й бе бяло и безизразно. Последните й думи непрекъснато звучаха в ушите му, а все още не бе стигнал до значението им. Не, не мисля, че това би променило нещо, бе казала с отчужден глас, бе се обърнала и тихо излязла. Дали смяташе, че ще я подложи на съдебен процес, ако е бременна? Беше толкова бледа, че понечи да хукне след нея, но гордостта му го възпря. Няма да я преследва като пес разгонена кучка, не и след като разбра, че е крадла и лъжкиня.

— Как е тя? — попита грубо, неспособен да спре думите.

Били му хвърли унищожителен поглед.

— Какво ви засяга?

— По дяволите, как е? — изръмжа той, а на скулата му заподскача мускул и усети как губи самообладание.

Не бе в свадливия характер на Били да поддаде.

— Ако толкова се интересувате, идете сам да проверите, макар да се съмнявам, че Теса ще ви пусне.

Тя излезе бясна и дори затръшна вратата след себе си. На Брет му се прищя да сграбчи червенокосата дива котка и да я раздруса, ала същевременно изпита неохотно уважение към нея. Малцина се осмеляваха да му се противопоставят.

Неспокойно закрачи към прозореца. Каква ли игра играеше Теса? Да не би да мислеше, че ако получи достатъчно подкрепа от редиците на Картър Енджиниъринг, ще свалят обвиненията срещу нея? Какви ли мисли й минаваха? Бе крадла, толкова опитна в измамите, че бе напълно заблуден от нея, докато уликите не го принудиха да приеме истината. Бе способна на такова двуличие, че двата образа, които съществуваха за нея, все още се бореха в съзнание му. Просто не можеше да ги слее в една личност. А я желаеше. Мили боже, още я желаеше.

 

 

Теса свали чаршафите от леглото и застла чист.

— Можеш да спиш на леглото — каза спокойно на леля си. — Аз ще легна на дивана.

— Нищо подобно — отвърна Силвър, като й помагаше да опъне чаршафите. — Аз ще спя на дивана.

— Малко ще ни е тясно, ако и двете спим там — каза Теса, без да вдига поглед. — Не мога да спя тук. Спя на дивана, откакто…

Прекъсна думите си, а ръцете й трескаво се движеха, докато Силвър загрижено погледна племенницата си. Теса се бе променила и това не се дължеше на притесненията заради арестуването й, макар това да бе достатъчно да ти разбие нервите. Но Теса не бе нервна, бе спокойна, неестествено спокойна. Искрицата, която винаги гореше в нея, я нямаше. На Силвър не й се искаше да мисли, че завинаги е угаснала, но никога не бе виждала Теса такава, дори и след Андрю.

Силвър погледна леглото, после обратно към Теса.

— Той те е прелъстил, нали?

— Тогава мислех, че ме люби — отвърна Теса след кратко мълчание. Усмихна се на леля си, ала усмивката не докосна очите й. — Ще се оправя. Поне не съм бременна.

— Сигурна ли си?

— Да. Проверих тази сутрин.

Брет нямаше за какво да се тревожи. Можеше да я съди с чиста съвест. След това го изтласка от съзнанието си, защото не можеше да мисли дълго за него, без да загуби самообладание, а не искаше да стане така. Трябваше да заключи болката, иначе нямаше да може да функционира. Затова придържаше мислите си единствено към настоящето. Припомнянето на всеки прекаран с него миг не би довел до нищо, само щеше да я дестабилизира емоционално.

Бе изморена, ужасно изморена след прекараната безсънна нощ, но се съмняваше дали идващата ще бъде по-добра. Очите й горяха, а се чувстваше неспособна да ги затвори.

Телефонът иззвъня. Теса подскочи, после лицето й се затвори, а очите придобиха странно безизразен вид.

— Ти се обади — помоли рязко леля си. — Аз ще дооправя леглото.

Силвър намръщено отиде в дневната и вдигна телефона.

— Ало.

Теса ясно чуваше гласа на Силвър и се напрегна. Ами ако беше Брет? Не, да не става глупава. Брет нямаше да се обади. Направи всичко тя да не може да се свърже с него по телефона и бе малко вероятно да се обади. Бързо опъна завивката, после отиде в банята, затвори вратата и пусна водата, за да не чува нищо от разговора на Силвър.

След малко леля й почука на вратата и Теса припряно затвори крана.

— Беше приятелката ти Били.

Теса отвори вратата.

— Благодаря ти — каза със съзнанието, че няма нужда от обяснения.

Силвър се почуди дали да предаде целия разговор с Били, но се отказа. Теса вече бе дала да се разбере, че по никакъв начин не желае да обсъжда Брет Рътланд. Все пак бе обезпокоително, че незабавно отиде и изключи телефона.

На следващия ден Теса имаше среща с адвоката. Силвър я придружи. Ако на Калвин Стайн му бе неприятно чуждото присъствие, с нищо не го показа. Сивите му очи изглеждаха още по-проницателни от преди, докато изучаваше Теса.

— Говорих с областния прокурор Джон Морисън. Той е на мнение, че случаят срещу вас е пределно ясен.

Тя срещна погледа му и разбра, че не вярва в невинността й и кръвта й се смрази.

— Не съм взела тези пари — произнесе с безизразен глас. — Някой друг го е направил.

— Този някой добре си е свършил работата да ви уличи в кражба — изтъкна той.

— Не е ли ваша работа да откриете кой е този човек? — вметна Силвър, втренчила се в мъжа.

Какви студени очи има, помисли си Теса.

— Не, госпожо, това е работа за следовател. Моята работа е да предоставя на племенницата ви възможно най-добрия професионален съвет и защита в съда. Работата ми е да представя доказателства, оборващи техните, или да накарам съдебните заседатели да се съмняват в уликите на обвинението.

— А ако единственият начин да се докаже невинността ми е да се открие виновникът? — попита тихо Теса.

Той въздъхна.

— Госпожице Конуей, гледали сте прекалено много филми с Пери Мейсън. В действителност не става така. Имаме работа с компютърна кражба. В този случай няма белязани банкноти, отпечатъци от пръсти, кървава кама. Всичко е станало по електронен път.

— И е било използвано името ми.

— Било е използвано името ви.

Гърбът й бе изправен, гласът — равен като неговия.

— Много добре, тогава къде са парите? Какво съм направила с тях? Изхарчила ли съм ги? Ако е така, за какво? Нима някой краде, просто за да натрупа парите някъде и да не ги използва?

— И това се е случвало — той вдигна вежди. — Ако парите се вложат под чуждо име или ако някъде съществува тайна сметка, виновникът може да очаква сравнително кратка присъда в затвора и когато излезе, прибира парите и просто изчезва.

— Значи няма как да докажа невинността си, освен ако истинският крадец не си признае?

— Това е друг нереалистичен вариант. Такива работи не се случват.

Теса се изправи.

— Значи трябва да поема всичко в свои ръце — каза любезно. — Благодаря ви, че ни отделихте от времето си.

Той се изправи леко намръщен.

— Какво искате да кажете, че всичко е във ваши ръце?

— Да докажа невинността си, разбира се.

— Как смятате да го направите?

— Като проследя истинския виновник. Познавам един човек, който може да помогне.

Когато седнаха в колата, Силвър остро каза:

— Теса, той не ти трябва. Според мен трябва да си вземеш друг адвокат.

— Не мисля, че има смисъл да наемам друг — Теса изчака потокът от автомобили да отмине и рязко даде газ. — Поне е откровен с мен и го предпочитам пред някой, който само ще се преструва, че ми вярва.

След малко Силвър кимна.

— Какво ще правиш? Кой може да ти помогне?

— Не знам дали ще се съгласи, но ще го помоля. Казва се Сами Уолъс. И е компютърен гений. Той е човекът, който би могъл да засече компютърния крадец — после Теса се намръщи. — Въпреки че не искам да застрашавам мястото му. Работи в Картър Енджиниъринг и вероятно ще го уволнят, ако се разбере, че се е опитвал да ми помогне.

— Попитай го все пак — настоя Силвър. — Нека сам реши. Да си търсиш друга работа не е като да те пратят в затвора!

За пръв път след арестуването си Теса се усмихна с истинска усмивка, макар тя бързо да угасна.

— Май не е едно и също.

Заплашваше я затвор, нещо толкова ужасяващо, че съзнанието й отбягваше самата мисъл. Внезапно се замисли дали щеше да се бори за невинността си ако я заплашваше само уволнение, без да бъде повдигнато обвинение срещу нея. Дали щеше да приеме позора на кражбата, ако не трябваше да се бори за свободата си, а само за името си? Изпита срамното чувство, че нямаше да го направи. Така щеше да е най-лесно. Но не и сега. Бе научила цената на честта. Бе й останало едното достойнство, както и свободата, а свободата й бе застрашена.

Силвър я принуди да изяде най-питателната храна, откакто мъчението бе започнало. После вдигнаха заедно масата и поговориха за магазина в Гатлинбърг и за многото приятели на Теса в Тенеси. Новините ангажираха вниманието й, докато според Теса стана време Сами да се е прибрал вкъщи. Можеше да откаже, разбира се. Дори и Сами трябваше да проумее, че е рисковано да й се помага. Но можеше поне да попита.

Остави телефона да звъни дълго време. Знаеше, че ако Сами си играе с Нелда, щеше да мине доста време, преди да разбере, че телефонът звъни. Търпението й бе възнаградено и на дванайсетото позвъняване, той вдигна и каза с леко изненадан глас:

— Ало? — сякаш вниманието му бе заето с нещо друго.

— Сами, обажда се Теса.

— Теса! Как си? Чух… ами някакъв слух, но…

— Не е слух. Бях арестувана за присвояване.

— Това е лудост — каза той грубо.

— Не съм го направила.

— Естествено, че не си. Мислиш ли, че е необходимо да ми го казваш?

— Не, разбира се — промълви тихо тя. — Сами, имам нужда от помощта ти да открия кой всъщност го е направил. Но… може да ти струва работата, ако някой научи, че ми помагаш. Ще разбера, ако откажеш да поемеш риска.

— Ще дойда — рече с рядка решителност. — Къде живееш?

Продиктува му и той затвори. Незабавната му подкрепа, както и тази на Били, я просълзиха. Само ако… — не! Прогони мисълта, преди още да я формулира.

Сами пристигна едва след час. Русата му коса бе разрошена, но липсваше обичайният му разсеян вид. Прегърна Теса и я притисна към длъгнестото си тяло.

— Не се тревожи — каза убедено. — Ще разбера кой е виновен и ще те измъкна от тази бъркотия. Искаш да използвам компютрите, нали?

— Да, но няма да е лесно — предупреди го тя.

Той се усмихна и тя долови, че перспективата да премери сили с компютъра го възбуди.

— Кажи ми какво знаеш.

Всъщност нищо не знаеше, ала многократно го бе премисляла и се бе спряла върху най-вероятното развитие. Била е отворена фалшива разплащателна сметка и на компютъра е било зададено да издава чекове по нея. Чековете са били депозирани в банка и от сметката са теглени средства. Обаче не знаеше на чие име е фалшивата сметка и Сами се намръщи заради липсата на този изключително важен факт.

— Трябва ми име, иначе няма за какво да се хвана.

Силвър простичко предложи:

— Попитай някой, който знае.

Сами изглеждаше изненадан, после се усмихна.

— Искате да кажете да отида директно при господин Рът…

— Не, не го питай — прекъсна го рязко Теса. — Може да ти струва работата. Никой не трябва да разбере с какво се занимаваш.

— Никой няма да разбере. Мога да го направя, да питам някого, но ми трябва име. Ще подуша из службата — смръщи вежди и добави. — Сигурно са използвали компютрите, за да засекат фалшивата сметка. Оставили са следи като всеки, който използва компютър. Ако не успея така, ще поразпитам. Някой ще знае. Може би Пери ще знае. В края на краищата работиш в отдела му.

Работих, мислено го поправи тя. В минало време. Всичко е в минало време.

Телефонът звънна и Силвър стана да се обади, очите на Теса проблесна паника и тя бързо попита Сами:

— Как я кара Хилари?

— Не знам. Мисля, че ми е бясна, но не разбирам защо.

Навикът да се грижи за Сами бе твърде силен.

— Обръщай й повече внимание и виж дали няма да подейства — посъветва го тя.

— Да й обръщам внимание ли? Искаш да кажеш да я поканя на среща?

— Защо не? Нищо няма да ти стане. Нали я харесваш?

— Да, но Хилари не…

— Напротив — увери го Теса с изнурена усмивка. — Мисли, че си слънцето и луната. Покани я.

Силвър затвори телефона и се върна да седне, челото й бе набраздено от притеснение.

— Проблеми у дома — въздъхна тя. — Оставих телефона ти в магазина, в случай че им потрябва да се свържат с мен.

— Какво е станало? — попита Теса.

— Изглежда, че от всичко по малко. Закъсняла е поръчка, снощи по време на буря е протекъл покривът, а клиент, купил кукла за рождения ден на внучката си, я забравил върху един стол, кучето я намерило и сдъвкало на парчета. Куклата бе изработена по поръчка — въздъхна Силвър. — Сега иска нова до неделя.

След малко Теса каза:

— Мисля, че трябва да се прибереш.

— Не, ще трябва да се оправят без мен. Сега не мога да те оставя.

— Винаги можеш пак да дойдеш — изтъкна Теса. — Няма да има никакви развития, преди да свикат съдебните заседатели, което ще стане не по-рано от две седмици.

Силвър се поколеба. Силната й практична страна призна истината в думите на Теса, ала нямаше желание да я остави. Ако Теса бе бясна, ако се бе разплакала или ругала Брет Рътланд, Силвър нямаше да тревожи, обаче нищо подобно не бе станало. Всичко бе заключено вътре в племенницата й, прикрито зад кроткото й лице и внимателно овладяното поведение, кипящ котел от болка, ярост и предадена любов. Този мъж трябваше да отговаря за много неща.

— Всичко ще е наред — увери я Теса. — Върви. Сега се обади и си запази място за утрешния полет, можеш да се върнеш, щом уредиш всичко, ако сметнеш, че така е по-добре. Знаеш, че Сами и Били са тук. Няма да съм сама.

— Няма. Ще се обаждам или ще идвам всеки ден — обеща Сами.

— Добре, добре — предаде се Силвър. — Но ще се обаждам всяка вечер.

Което означаваше отново да започне да отговаря на телефона, осъзна Теса. Е, какво значение имаше — Брет нямаше да й се обади. Просто бе развила някакъв глупав страх да вдига телефона или да отваря вратата. Трябваше да го преодолее, както и много други неща. Ала много дълбоко в себе си изплака от болка, защото Брет нямаше да се обади.