Линда Хауърд
На ръба (5)

Пета глава

Брет не можа да заспи толкова лесно. Отмести тялото си от нея, защото бе твърде нежна, за да я притиска така цяла нощ, въпреки че би дал всичко да остане, където се намираше. Тя запротестира насън и той я отпусна в прегръдките си, успокоявайки я с допира си. Главата й така естествено намери рамото му, сякаш от години спяха заедно, сгуши се в него в съня си, а тъмната копринена коса, се разляла върху рамото и ръката му.

Ясно очертаните му устни бяха стиснати в тънка линия, докато си припомняше как бяха правили любов. Теса бе всичко, което очакваше, и нещо повече. Никоя друга жена в живота му не го бе докарвала до такава полуда от желание, а това, че бе девствена, направи всичко по-особено и различно, което го обърка. Не бе човек, който се осланя на случайността. Когато му каза, че й е за пръв път, разбра, че няма да знае как да се предпази от бременност, затова той се погрижи. Едва ли бе забелязала как се спря за момент. Но когато правеше любов с нея, когато я бе изпълнил, му мина мисълта какво би било, ако не вземе предпазни мерки, и внезапно му се прииска тя да забременее, да носи детето му. Яростно възневидя необходимостта да внимава. Прищя му се да й даде същината на мъжествеността си, съюза на телата им в чудо, което да се превърне в бебе, неговото бебе.

Никога не бе изпитвал желание да покани жена в ранчото, ала си представи Теса толкова лесно, сякаш цял живот е била там. Щеше да хареса здравата къща с голяма камина, огромните пространства, извисилите се планини. Представяше си я как язди до него, а нежното й, екзотично лице, поруменяло от удоволствие. Представи си я и в леглото.

Усмихна се леко. Нямаше съмнение как щеше да я приеме баща му. Имаше ли мъж на земята, на когото Теса да не може да влезе под кожата? Като се има предвид слабостта на Том към жените, която честно си признаваше, Брет бе сигурен, че с Теса ще се погодят от първия момент. Щеше да навие Том около малкия си пръст в мига, когато чуе ленивия й, провлачен говор.

Един спомен го прободе и той затвори очи от острата болка на желанието. „Обичам те“ бе казала тя, думите бяха нежни и хармонични и му прозвучаха толкова на място.

Чувствата и мислите му в този момент му бях съвсем чужди и в периферията на съзнанието си възнегодува срещу Теса, задето ги бе породила. Защо не бе като всички останали жени, с които е бил? Да си прекарат добре в леглото, небрежна целувка за довиждане, след което да излезе от живота й така спокойно, както бе влязъл. Това бе очаквал, друго се получи. Бе му дала каквото искаше, сладкото си, нежно тяло, но давайки, някак си бе взела нещо от него, което не бе искал да предложи.

Най-накрая се размърда, протегна ръка да изгаси лампата и тъмнината внезапно го обгърна, ала пак не успя да заспи. Усещаше топлото тяло до себе си така приятно, че му се прииска да се обърне и притисне плътно до нея. Дишането й бе едва доловимо, но усещаше дъха й върху кожата си. Бе спал с много жени, но не обичаше да спи прегърнат, при все това не искаше да я пусне. Човек бързо можеше да свикне с това.

Ще се ожени за нея, реши хладнокръвно. Подхождаше му повече, отколкото си бе представял. Веднъж да се оженят и ще прекрати флиртовете й с всеки мъж наоколо. Бе негова и нямаше да стои и гледа как влудява мъжете с бавни усмивки и меден, провлачен говор.

Чувство на удовлетворение го обзе при мисълта за брак с нея. Да, точно това искаше. Досега бракът не присъстваше в плановете му за бъдещето, ала Теса промени всичко. Неудовлетворението от досегашния му живот внезапно изкристализира и той разбра какво ще направи. Ще се ожени за Теса, ще напусне Картър-Маршъл и ще я отведе в Уайоминг. Искаше да живее в ранчото, това най-много му допадаше и тя се вписваше в него. И без това бе време старият Том да стане дядо. Първата му мисъл бе за синовете, които Теса щеше да му роди, после въображението му представи картина на малко момиченце с пленителната усмивка и големите, зелени очи на Теса и разрошени тъмни къдрици. Обля го пот. По дяволите, какви ги мислеше? Дъщеря от Теса с години щеше да го държи на тръни, да се чуди кой див, млад жребец се увърта около бебчето му, а бебчето вероятно щеше да флиртува до полуда и да насърчава дивите, млади жребци.

В тъмното нежелана усмивка се разгърна върху суровото му лице. Животът с Теса никога нямаше да е скучен. А бе казала, че го обича. Щеше да се омъжи за него безусловно, когато решеше. Изобщо планът бе добър. Той се успокои, притисна жената още по-плътно, вълшебният й аромат го предизвикваше, после се унесе в сън.

На следващата сутрин Теса се събуди първа, неспокойна поради необичайната тежест и топлина в леглото й. Когато отвори очи, видя тила му пред себе си. През нощта се бе обърнал по корем и се бе проснал върху своята част от леглото и половината от нейната. Дъхът й спря при вида на немирната като грива на рошав лъв светлокестенява коса и сърцето й прескочи един удар. В нея се надигна любов, от която направо я заболя, и тя протегна трепереща ръка да го докосне, но после се усети и я отдръпна. Нека поспи. И без това какво можеше да му каже тази сутрин? Как да се държи? С изненада осъзна, че се притеснява от него след тази нощ. Неудържимата страст, която споделиха, ги сближи физически, но във всяко друго отношение чувстваше несигурност.

Внимателно се измъкна от леглото, грабна халат и тихо излезе от стаята, за да си вземе душ. Очите й бяха разтревожени. Бе му разкрила чувствата си, но и в най-страстните мигове помежду им, не бе изразил нещо повече от сексуално влечение към нея. То бе достатъчно силно, призна си кисело, докато стоеше под душа и струята обливаше лицето й. Тялото й бе чувствително и тръпнещо и й напомняше за преживяното през нощта.

Спря за момент, мислите й се отнесоха. Беше хубаво, толкова хубаво, че бе помислила, че ще умре от наситеното удоволствие. Значи това било. Не си бе представяла, че може да е така неудържимо и възвишено. Значи това беше да се отдадеш на мъжа, когото обичаш.

Когато приключи с душа, се уви в халата и надникна в спалнята, но Брет още спеше. Отиде в кухнята, включи кафеварката и седна на масата, отпуснала ръце върху покривката с невиждащи очи, и мисли погълнати от мъжа в леглото й и любовта, която бяха споделили през нощта. Въпреки страстта му бе доловила, че част от него остава отчуждена, недокосната, някаква сърцевина, която наблюдаваше, ала не участваше. Защо искаше толкова много от нея, след като отказваше да сподели тази част от себе си? Тя не искаше да сдържа чувствата си — бе твърде любвеобилна и открита, за да се контролира непрекъснато. Желаеше да му даде всичко, на което бе способна, но поради сдържаността му се чувстваше предпазлива и несигурна в себе си. А никога не бе изпитвала неувереност. По принцип бе решителна, от самото начало знаеше какво иска, макар да имаше реална представа какви са шансовете й да го постигне.

Желаеше Брет, желаеше го с яростна женска потребност, каквато досега не бе изпитвала. Бе й станал необходим като въздуха, който дишаше.

Кафето бе готово и докато си сипваше, чу Брет да се размърдва. Усети как внезапно й става горещо и лицето й се зачервява. Забързано сръбна глътка кафе, изгори си езика, а ръцете й се разтрепериха. Остави чашата, преди цялата да се полее. Престани да се държиш като ученичка, смъмри се тя, но никакво мъмрене на света не можеше да успокои препускащото й сърце.

— Теса.

Гласът му рано сутрин бе още по-дрезгав и в отговор една тръпка премина по гърба й. Бавно обърна глава и го погледна, застанал на кухненската врата обут само в чифт тъмносини гащета.

Запленена от силната, здрава мъжественост, погледът й погали цялото му тяло, от главата до петите, без да пропусне и сантиметър. Топлината докара цвят на лицето й, породен от вълнение и смущение.

Той наблюдаваше изразителното й лице, забеляза нескритото възхищение в очите й, а смелата й невинност предизвика желание да я вдигне и занесе обратно в леглото. После, колкото и невероятно да бе тя се изчерви.

Отиде при нея, прегърна я и я притисна към гърдите си.

— Защо се изчервяваш? — попита я нежно.

— Снощи… поведението ми… и това, което казах.

— И това, което правихме — довърши той, като се усмихна над главата й. — Добре ли си?

Колкото и да му се искаше отново да я люби, бе наясно колко е нежно тялото й, с фини, деликатни кости, и не искаше да й причини болка.

— Да — въздъхна тя и отпусна глава върху него. Ръцете й се плъзнаха по стегнатия му кръст и преминаха към силните мускули на гърба. — Тялото ми е само малко по-чувствително, нищо повече.

Целуна къдравия кичур върху челото й, после го бутна настрани и си наложи търпение. Можеше да изчака, не бе лесно, но можеше. Припомни си снощните планове и го обзе внезапен порив да ги приведе в действие. Колкото по-скоро я заведеше в ранчото, толкова по-добре.

— Следващата събота и неделя — прошепна той, — ако успея да се освободя, ще те заведа в ранчото.

Главата й се вдигна от гърдите му, очите й светнаха от вълнение.

— Ранчото! Колко хубаво! Но защо да не можеш да се освободиш? Дори и на шефовете им се полага почивка от време на време.

— Обикновено да — съгласи се той, усмихвайки се на нетърпението й. — Но сега работата е друга…

Той прекъсна изречението си и се намръщи. Не бе в негов стил да се доверява на никого, особено по деликатни въпроси, а за малко да изтърси всичко пред нея. Още едно доказателство за това как го бе обсебила, колко дълбоко в мислите му се бе настанила.

Теса вече усещаше и най-малката промяна у него, затова долови внезапно обзелото го напрежение.

— Брет? Нещо не е наред ли?

Обезпокоена, тя си припомни откъслечните слухове за Брет Рътланд. Появата му обикновено означаваше неприятности, но не за него, а за хората, с които си имаше работа. Наричаха го Секирата. Откриваше корена на всеки проблем и хората, причинили го, биваха уволнявани. След разговора си с Брет предния ден Пери Смидърман бе като парцал.

— Пери… има ли нещо нередно в счетоводния отдел? С Пери ли е свързано?

Той инстинктивно се размърда, за да прикрие изпуснатите думи, макар че се почувства неудобно заради това колко бързо бе хванала правилната нишка.

— Не, нищо подобно — измърмори той и за да отвлече вниманието й, се наведе да я целуне. Задържа устата си върху нейната, небрежно я вкусваше, докато растящото напрежение в тялото му го предупреди да забави.

Планът бе проработил, даже прекалено добре, така увиснала на врата му, мекото й тяло напълно следваше неговото. Можеше да я има веднага, осъзна го и гласно изпъшка. Изкушението бе прекалено силно. Въпреки загрижеността си за нея, въпреки че трябваше да се чуе с Евън, обви ръце около нея и я вдигна. Нежните й ръце незабавно се увиха около врата му и тя го зацелува, докато той се връщаше в спалнята с нея.

 

 

Евън пак позвъни в стаята на Брет и отново никой не отговори. Намръщен, остави слушалката на място. Не бе характерно за Брет да изчезва, когато имаше работа за вършене, или да не съобщава къде може да бъде намерен. Брет не бе с лесен характер, но когато ставаше въпрос за служебни задължения, можеше напълно да се разчита на него. Евън не помнеше друг път Брет да е отсъствал, когато имаше належаща работа.

Е, нямаше смисъл да се тревожи. Брет можеш сам да се грижи за себе си, а и го чакаше работа. Евън отново започна да преглежда разпечатките, като напрягаше очи заради лошия печат. Трябва да се смени лентата на принтера, което допълнително усложняваше задачата. Все още го преследваше чувството, че нещо му убягва, нещо толкова явно, което от самото начало трябваше да забележи. Една от тези сметки бе фалшива, нямаше как иначе. Проверяваше ги часове наред, досега всяка бе законна и системно ги отхвърляше от списъка си. Би трябвало да става по-лесно, като с последните останали парченца от мозайка, ала не бе така. Всичко изглеждаше наред, въпреки това не можеше да се отърси от чувството, че има нещо нередно, само да можеше да го открие.

По дяволите! Листът заплува пред очите му и той ги присви, за да фокусира погледа си. Щеше да ослепее, преди да му види края.

Телефонът до лакътя му звънна и той го грабна.

— Евън Брейди.

— Откри ли нещо? — дрезгавият глас на Брет изръмжа в ухото му.

— Нищо. Започнах да мисля, че някой е платил на наемник, за да те очисти. Цял ден се опитвам да се свържа с теб.

— Няма такова нещо. Вече съм в стаята си. Ще дойда след минута, само да си взема душ. Има ли готово кафе?

Евън се протегна и разклати каната, която бе поръчал преди известно време. Не се чу нищо.

— Ще поръчам да донесат.

Брет набързо взе душ, осъзнавайки, че цял ден бе правил любов, вместо да работи, както бе редно, но просто не успя да се откъсне от Теса. Тя беше пожар, разгорял се във вените му, без да може да го овладее. Реакциите й спрямо него измиваха всичко друго от съзнанието му и нищо нямаше значение, освен това отново да я има, телата им да се слеят възможно най-плътно, да се премахне отделеността на двете им същества. Когато си тръгна, тя спеше от изтощение, свита на една страна. Той оправи разбърканите завивки и покри голите й рамене, като потисна порива отново да се съблече и да се вмъкне в леглото при нея. Бе най-мощното средство за отвличане на вниманието, с което се беше сблъсквал, ала го чакаше работа, макар и да си го припомни с малко закъснение.

Сложи си панталони в цвят каки и синя фланелка отиде до стаята на Евън и потропа с кокалчетата на пръстите си.

— Отворено е, влизай!

Евън не изглеждаше толкова изморен колкото преди, но бе раздразнителен и препълненият пепелник върху масата свидетелстваше за напрежението. Стаята бе изпълнена със застоял син пушек. Не повдигна въпроса за продължителното отсъствие на Брет. Бе работил достатъчно дълго с него, за да е наясно доколко Брет би оставил да се бъркат в живота му, а тези граници не се разпростираха много надалеч.

Въпреки това колегата му изглеждаше по-особен. Евън внимателно го огледа. Бе изморен, имаше нужда да се обръсне, но изглеждаше… почти щастлив. Странно доволен. Не бе лесно да разбереш Брет, не грееше, но в очите му имаше сянка на задоволство, устните му бяха по-спокойни. Жена, помисли си Евън и сподави усмивката си. И не коя и да е. Теса Конуей. Отдавна чакаше този миг и вече бе решил, че не съществува жена, която да влезе под кожата на този особняк, обаче това бе преди да срещнат Теса Конуей.

Евън се изправи с прозявка и протегна изтръпналите си мускули.

— Ще се пораздвижа, преди да съм пуснал корен на стола.

Брет седна на мястото му и сложи купа разпечатки в скута си, опъна дългите си крака и ги подпря на масичката пред себе си. Докато им донесат каната прясно кафе, Брет се бе намръщил съсредоточено, всичко останало изтрито от съзнанието му, преглеждаше разпечатките ред по ред и ги отбелязваше с молив. Евън наля две чаши кафе, постави едната до Брет, а той самият остана прав като кръстосваше стаята.

— Писна ли ти вече? — измърмори Брет, докато отбелязваше поредния ред.

— Да. А и почти ослепях. Първото, което ще направя в понеделник сутринта, е да сменя лентата на принтера.

Разпечатката бе с лошо качество, съгласи се Брет. След два часа и той усети как очите му се кръстосват, прекъсна работа, облегна глава назад и разтърка носа си в основата между очите.

— Свърши ли кафето?

— Пресушихме каната преди около час.

Брет погледна часовника си. Бе почти полунощ и се почуди дали Теса още спи или е неспокойна без него. Искаше да работи до изтощение, защото знаеше, че ще се върти и мята в желанието си пак да е с нея. Миналата нощ му донесе странно удовлетворение, сякаш това, че я държи в обятията си, докато тя спи, по някакъв начин му даваше завършеност.

Върна поглед върху документите и очите му се спряха върху едно име, което често се повтаряше върху разплащателните чекове. Привлече вниманието му фактът, че името бе като на Теса.

— Каква е тази компания Конуей Инкорпорейтид, на която са издадени толкова много чекове? С какво точно се занимава?

— Доставчик — отвърна Евън. — От години работят с Картър Енджиниъринг. Строителни материали. Вече проверих.

След няколко минути Брет вдигна очи.

— Ами Конмей?

— Не ме ли слушаш? Те са доставчици…

— Не, не Конуей. Конмей — натърти върху последната сричка.

— Реших, че питаш за тях — Евън замръзна с очи вперени в Брет. — Конмей е собственост на двама души, Конърс и Мейфийлд.

Очите на Брет се присвиха.

— Издавани са чекове както на Конуей Инкорпорейтид, така и на Конмей Инкорпорейтид. И двете компании ли са законни?

— Знам ли — изръмжа Евън, приближи се до Брет, наведе се и примижа при двете сходни имена. — Напълно са ми убягнали. Мислех, че е една и съща сметка.

Брет запрелиства вече проверените разпечатки, за да потърси кога за пръв път се появява Конуей Инкорпорейтид. Инстинктът му подсказваше, че са на прав път. Конуей Инкорпорейтид… Ако не беше приликата с името на Теса, нямаше да забележи.

— Нуждаем се от главния компютър — решително произнесе, като се изправи. — Най-добре да използваме централния.

Щеше да е много по-лесно да се проследи тази сметка от централния компютър.

— Да, така е — съгласи се Евън. Подобно на Брет усети успеха и това прогони умората му. Можеха да работят колкото си искат без страх от разкриване, защото бе събота вечер, почти неделя сутрин, и сградата щеше да е празна, с изключение на охраната.

Към три часа в неделя сутринта и двамата бях сигурни, че са напипали правилната нишка. Оставаше само да я проследят до виновника. Компютърните разплащания за Конуей Инкорпорейтид бяха започнали преди малко повече от година, не следваха определена периодичност и никога не бяха за някакви забележително големи суми. По няколко хиляди тук и там, които се натрупваха. Всички чекове бяха на микрофилм, но не можаха да вземат подпис от нулираните чекове — на всички фигурираше печат „Да се внесе на Конуей Инкорпорейтид“ с номер на сметката и име на банката. Брет си записа номера и банката.

— Това е, докато не видим документите от тегленето на парите или името върху чековете, издадени по тази сметка.

Бе получил главоболие от часовете взиране в яркозелените числа на екрана. В него се надигна нетърпение, нетърпение по отношение на самия него и на работата му, което все повече го дразнеше с всеки изминал ден. Скоро, обеща си безмълвно. Скоро ще е в ранчото и умората ще се дължи на хубавата, усилна физическа работа, а не от седенето, прегърбен над бледите компютърни разпечатки, или от пробиването на лабиринт от компютърни програми, за да изрови информация от електронни файлове.

— Да приключваме и да поспим.

Евън бе повече от съгласен и те се върнаха в хотела в мълчание. В стаята си Брет се съблече и просна на леглото, като изпъшка на глас, когато уморените му мускули се отпуснаха. Краят вече се виждаше и той нямаше търпение да приключи, искаше да остави всичко зад себе си и да се върне в ранчото. Странно как преди години, когато още следваше, ранчото не го привличаше както сега. То бе домът му, но навън го очакваше целият свят и го предизвикваше да използва острия си, леден ум и да го превземе. Бе успял, бе го постигнал със студената си воля и желязна решимост. Бе не само добър в работата си, а и високо платен, което му позволяваше да инвестира в различни неща. Благодарение на финансовия му успех ранчото бе стабилно и много по-приспособено от други стопанства да посрещне капризите на пазара на говеждо. Теса нямаше да открие нищо общо с детството, прекарано в стара, порутена ферма. Пак щеше да може да носи коприна, ако иска.

Затвори очи, ала образът й изпълни съзнанието му и той побърза да ги отвори с мисълта, че няма да може заспи. Тялото му гореше, сякаш тя още лежеше него, обгърнала го с ръце и крака.

Колко странно, че престъпникът бе използвал името Конуей.

Имаше почти фотографска памет, внезапно си спомни служебното досие на Теса и датите на постъпването й на работа. Работеше в Картър Енджиниъринг от година и три месеца. Кражбите започваха грубо преди година и един месец. Тя работеше в счетоводството и поддържаше много приятелски отношения със Сами Уолъс.

Той изруга на глас в тъмната стая. По дяволите какви ги мислеше? Не може да е Теса; тя бе цялата слънце и смях. Не, сигурно бе Сами Уолъс, който се е спрял на Тесината фамилия заради някакво извратено отмъщение. Като всички мъже Сами Уолъс можеше да се превърне в глупак по отношение на Теса.

Но, по дяволите, защо му е притрябвало да я въвлича в мръсните си машинации? Не разбираше ли, че като използва името й, автоматично хвърля подозрението върху нея? Брет стисна устни. Разбира се, че е бил наясно! Защо да не хвърли вината върху Теса? Уолъс може би си даваше сметка, че от всички в Картър Енджиниъринг най-малко биха закачали нея.

Искаше да избие зъбите на копелето и да ги натъпче в гърлото му, задето я бе изложил на такава опасност.

Бе така изморен, че цялото тяло го болеше, и въпреки че се зазори не можеше да заспи. Непрекъснато мислеше за Теса, за деня, който прекараха заедно… предимно в леглото. Добрите му намерения не струваха нищо, щом се изправеше пред изкушението на тялото й. Не можеше да й се насити. Независимо колко страстно се любеха, веднага щом свършеха, започваше отново да я желае. Нищо в предишния му опит не го бе подготвило за силния глад, който изпитваше към нея, и неспособността да го задоволи. Обаче се бе изморил и тя спеше от изтощение, когато я бе оставил, с разпилени върху възглавницата непокорни коси.

Образът й го преследваше. Неспокойно се обърна по корем, а горчивото негодувание отново се надигна. Не му се нравеше тази невъздържана страст към нея. Обичаше да владее положението, а сега не можеше да контролира и собственото си тяло, защото не успяваше да се задържи далеч от нея. Не му харесваше властта, която имаше над него. Не можеше да я изкара от мислите си! Дори и сега, когато толкова му се спеше, си спомни усещането на коприненото й тяло под своето, сключените около таза му крака, дълбокия й, вътрешен огън. Плътта му потръпна и той изруга през зъби. Дори и в леглото тя флиртуваше и се закачаше, смееше се и му убягваше. Мисълта му бе толкова погълната от секса, че не бе споменал за женитба, обаче скоро трябваше да прекрати тази непоносима ситуация. Когато се оженят, всяка нощ щеше да е в леглото му, щеше да е негова завинаги и той щеше да си възвърне самообладанието. Заспа с тази мисъл, обаче и в съня си бе измъчван от властта й над него и се бореше с нея за надмощие в отношенията им. Никога не бе изпитвал такива силни чувства към жена и те бяха както неочаквани, така и нежелани. През целия си живот се бе доверявал единствено на Том, но сега се появи Теса, която посвоему представляваше загадка за него. Бе едновременно нежна и силна, убягваше му, но му се бе отдала, дори и когато я обладаваше, усещаше, че някаква част от нея му се изплъзва и тя го подлудяваше дори и в сънищата му.

Събуди се късно следобед. Първата му мисъл бе, че Теса сигурно се чуди къде е изчезнал. Вече бе вдигнал телефона да й се обади, когато отново го обхвана негодувание. По дяволите, не трябва да й се отчита като ученик! Постави обратно слушалката. Обаче чувството на безсилие надделя и той отново я взе, като набра номера на Евън. Евън отговори на третото позвъняване, гласът му бе дрезгав и сънен, и Брет разбра, че той също наваксваше сън.

— Отивам у Теса — каза рязко. — Ще ме намериш там, ако ти потрябвам.

— Добре — сънено отвърна Евън, а после се засмя. — Напълно те разбирам. Ако можех да съм с нея нямаше да вися в някаква хотелска стая!

Брет се изкъпа и избръсна, свитите му вежди свидетелстваха за мрачното му настроение. Започна да му писва от всички мъже в страната, които се облизваха след Теса като кучета на сочен кокал. Тя бе негова. Никой не я бе държал гола в прегръдките си като него. С ръце, устни, собственическо любене той я бе белязал за своя, всяка прекрасна и копринена част от тялото й. Изгаряше отново да я има, да се зарови в нея и да я прегърне така силно, че нищо да не може да ги раздели, да я предпази от надвисналата над главата й смътна опасност. Надяваше се никой да не й каже, че е била използвана от престъпника за прикритие. Тя харесваше Сами Уолъс. Щеше да е достатъчно разстроена, когато го арестуват, и без да знае, че я е използвал.

След половин час позвъни на вратата й. После нетърпението му го принуди да захлопа по вратата с юмрук.

— Задръж топката!

Чу раздразнителното й мърморене отвътре и веждите му се повдигнаха от изненада заради лошото й настроение.

— Кой е?

— Аз съм — отвърна й лаконично.

Вратата не се отвори и тя каза също толкова лаконично:

— Какво искаш?

Завладя го такъв силен прилив на гняв, че стисна зъби, за да се овладее. Каква игричка играеше сега? Не искаше да спори през вратата.

— Теса, отвори вратата — каза с овладян глас, после изръмжа: — Веднага!

Тя отвори, но му препречи пътя. Лицето й бе студено и безизразно, но очите й мятаха зелени пламъци. Нямаше опит в любовните взаимоотношения, но незабавно бе осъзнала, че не й е приятно да си легне с любимия, с мъжа, когото обича, и да се събуди в празно легло и празна къща, без да й остави бележка къде е или кога ще се върне, без цял ден да позвъни. Брет Рътланд бе така самоуверен, че вероятно мислеше как още го чака в леглото, както я бе оставил.

Той пристъпи напред, извиси се над нея, обаче тя не отстъпи да го пусне вътре. Морскосините му очи се присвиха. Нима си въобразяваше, че с тялото си ще го спре? Мисълта бе направо смешна, стига да бе в настроение за шеги. Едва стигаше до рамото му и бе по-тежък от нея с четиридесетина килограма. Мускулите му бяха здрави като въжета, а тя бе мека като коприна и сатен, въпреки това стоеше там и го гледаше упорито и заплашително. Как не бе забелязал досега гордата решителност в погледа й? Внезапно разбра, че има огнен темперамент, който обикновено бе скрит зад ленивия смях, тъй като се защитаваше с безразличие и чувство за хумор. Разгневяваше се, само като държеше на нещо.

Тя държеше на него. Преди тя да се усети какво възнамерява да направи, той обгърна кръста й с ръка, внимателно я повдигна на височината на очите си и я задържа така във въздуха.

— Работих цяла нощ — обясни й с тих и равен глас. — С Евън си легнахме призори. Когато се събудих, се изкъпах, избръснах и дойдох направо тук. Нямам навика да давам обяснения къде съм.

Теса все още го гледаше сърдито. Ако смяташе, че това е извинение, трябваше доста да поработи в тази посока. Всъщност бе само обяснение, при това дадено неохотно. Все пак по някакъв завоалиран начин бе признал правото й на обяснение. Гневът й бе поутихнал, ала все още не бе му простила напълно.

— Пусни ме — каза с глас, безизразен като неговия.

— Първо ме целуни.

Тя го зяпна, после се изчерви.

— Не. Ако те целуна, ти ще… ние ще започнем…

Малка, весела усмивка се изписа на суровите му устни.

— Миличка, вече съм започнал и така или иначе ще го направим.

Прииска й се да го удари.

— Май не ти липсва самоувереност.

— Както и някои други неща — прошепна и я притисна към себе си. — Обгърни ме с крака.

Тя яростно го отблъсна.

— Брет, стоим на отворена врата! Пусни ме!

Той пристъпи крачка напред и ритна вратата зад себе си.

— Теса — изръмжа той и залепи устни върху нейните.

Ръцете й се стегнаха срещу мощните му рамене и отново пробва да го отблъсне и пак безрезултатно. Устата му бе гореща, движеше се по нейната, разтваряше устните й, за да осигури достъп на езика си и тя потръпна от удоволствие, разтърсило тялото й. С едва доловимо пъшкане се отказа от гнева си. Макар да й се искаше да му издърпа ушите, тя го обичаше, а бе много по-хубаво да го обича, отколкото да се карат. Не се бе обяснил във вечна любов и отдаденост, ала й бе дал много повече, отколкото на всяка друга жена. Бе й дал правото да му търси обяснение. Не бе избрала да се влюби в лесен мъж, но какъв мъж бе само и щеше да го направи само свой.

Дишането му бе тежко, устните — ненаситни, докато се придвижваха надолу по шията й. Изви я към себе си със силната си ръка, стисната около кръста й, после притисна другата си длан към гърдата й. Краката й автоматично се разтвориха, тя ги вдигна и обгърна стегнатия му кръст, а глезените й се сключиха зад гърба му.

— Точно така — изпъшка той към шията й, докато се притискаше към извитото й тяло. Успя да изтръгне накъсани викове от удоволствие от нея и я караше да се извива, докато Брет вече не можеше да издържи сладкото мъчение и се понесе към спалнята с нея все още увита около тялото му.

— Кажи ми, че ме обичаш — нареди с нисък, хриплив шепот, като я постави на леглото и бързо свали дрехите й.

— Обичам те.

Забеляза проблесналото в очите му удовлетворение, удовлетворение и още нещо, студено и неразгадаемо, и внезапно я обзе страх. Но веднага след това се съблече и той легна, покривайки я със стегнатата си, разгорещена плът. Незабавно проникна в нея със сила, от която ноктите й потънаха в рамената му. Люби се с нея с почти неудържима страст, при все това овладян, контролираше и нея, като налагаше ритъма и темпото, и изтръгваше усещания от нея. Достави й изключително удоволствие, но дори и на върха на екстаза, тя се озадачи от горчивото негодувание, с което я погледна.