Джорджия Боковън
Дългият път към дома (15)

Петнадесета глава

Крейг стоеше на вратата на верандата и наблюдаваше Дженифър, която слагаше пресни ягоди върху сметановата торта. До преди ден беше смятал, че би могъл да я чака безкрайно, стига да знаеше, че някога ще бъдат заедно. Но сега, когато разбра, че Никол е негова дъщеря, всяка минута, прекарана в близост до нея и Дженифър, му се струваше като истинско мъчение.

Погледът му обходи останалите членове на семейството. Вечерята беше преминала досадно, но той не бе очаквал и нещо по-различно. За негово учудване, след три чаши вино Ендрю бе започнал да се държи почти цивилизовано. Проблемите тази вечер идваха от Ричард. Той упорито продължаваше да се налива с алкохол, карайки дори Никол да се отдръпне от него.

След вечерята всички се бяха преместили в задния двор, където беше сервиран десертът. Ричард бе седнал на стола до подвижния бар и си бе налял още една чаша уиски.

Колкото повече Крейг го наблюдаваше, толкова повече у него се затвърждаваше убеждението, че агенцията на Улф ще открие нещо за Ричард. От практиката си знаеше, че нервни хора като него често пъти имат дебели досиета. Не беше решил как да използва очакваната информация, но това сега не го интересуваше особено. Никол беше направила първата крачка към него, въпреки усилията на Дженифър да я държи настрани. Осъзнаваше, че много трудно ще я убеди да напусне Ричард, но не смяташе, че е невъзможно. Този път нямаше намерение да си тръгне за Оклахома без нея.

— Какво може да е толкова интересно тук на верандата? — чу зад себе си нежен женски глас.

Обърна се и видя Сибил да държи поднос с димящи чаши кафе.

— Още от малък много обичам да гледам звездите.

— О, колко интересно. И аз съм нощна птица — намигна му тя. — Чаша кафе?

— Да, с удоволствие.

Сибил се отдалечи, поклащайки леко бедрата си в стил Мерилин Монро. Крейг се подсмихна на опитите й да го впечатли. С крайчеца на окото си забеляза, че Ендрю се е отправил към него. Странно, но вместо да го направи по-буен, алкохолът го беше успокоил и бе станал някак нерешителен. Спря се на няколко крачки и очевидно се готвеше да каже нещо, което не му беше приятно.

— Знаеш ли… Крейг, аз… Толкова неща се случиха през тази седмица, че дори не успях да ти благодаря за това, което стори. Мисля, че сега е дошло време да го направя.

Крейг го погледна учудено.

— За какво има да ми благодариш?

— За това, че се върна отново и даде единия си бъбрек на татко. Бяхме започнали да се страхуваме, че му остава съвсем малко да живее…

„Върна се отново?! Ендрю си е спомнил, че съм идвал и преди това…“

— Много си мил, но нямаше нужда. Знаеш ли колко е странен животът? Гледах дербито, което Нощно крило спечели, и едва тогава разбрах, че Франк е много зле. В противен случай едва ли щях да се върна.

— Да благодарим на Бога, че кобилата спечели, и че ти си гледал по това време телевизия.

Ендрю кимна с глава и се оттегли, слагайки началото на тяхното примирие.

На устните на Крейг се появи лека усмивка. „Може би все пак не всичко е загубено и един ден ще бъдем като истински братя.“ Потърси с поглед Дженифър. Тя стоеше в далечния край на двора и водеше оживен разговор с Ричард. Изведнъж се отдръпна, приближи се до Никол, която седеше на коленете на Кайл, и я хвана за ръката. Крейг се досети, че се готвят да си тръгват. Безсилието и ядът му го вцепениха. Не можеше да направи нищо друго, освен да стои безучастен, докато Ричард издаваше заповеди, а Дженифър ги изпълняваше. В душата му се разгаряха най-примитивни страсти, карайки го да смята Ричард за свой враг, а Дженифър за негова жертва. Тази мисъл го раздразни още повече, напомняйки му колко е свързан с цивилизацията и с добрите обноски, които в този случай с нищо не му помагаха.

Дженифър се приближи до майка си и й благодари за вечерята, като й обясни, че си тръгват по-рано, защото Ричард неочаквано бил получил стомашно разстройство. Агнес потърси с поглед зет си и му кимна съчувствено с глава.

— Какво реши за състезанието в Луивил? Смяташ ли да участваш? — обърна се отново към Дженифър.

— Все още не знам, но ако замина, ще оставя Никол при родителите на Ричард.

— Това не е необходимо. Знаеш, че тя винаги е добре дошла тук.

— Но ти ще си толкова заета, нали татко ще го изпишат от болницата?

— Ако наистина имам много работа, Крейг и Кайл ще ми помогнат. Видя ли колко много си допаднаха Крейг и Никол? Учудващо добре се разбират още от самото начало, защото обикновено Никол се държи резервирано към непознати.

— С нея никога не знаеш какво да очакваш. — Докато разговаряха, се бяха приближили до вратата на верандата, където стоеше Крейг, и Дженифър срещна изпълнения му с мъка поглед. През цялата вечер усещаше, че той я наблюдава, и й струваше огромни усилия да стои настрани и да не вдига главата си. На всичко отгоре трябваше да се крие от Ричард, който тази вечер имаше ужасно настроение.

— Тръгвате ли си вече?

Дженифър избягна погледа му, навеждайки се да оправи роклята на Никол.

— Когато те боли глава, не можеш да останеш до късно.

— Мислех, че вече не страдаш от главоболие — отвърна разтревожено Крейг.

Агнес, която стоеше зад тях, издаде някакво възклицание на изненада.

— Не аз, а Ричард има главоболие — рече сухо Дженифър и тръгна към изхода.

Един поглед към майка й беше достатъчен да разбере, че тя се готви да й зададе въпроси, на които все още не беше готова да отговори. Побърза да се сбогуваме всички и се качи в колата, където Ричард отдавна я очакваше.

Пътуването им до вкъщи премина в тягостно мълчание. Вместо да се успокои от тишината, Дженифър все повече се ядосваше на Ричард. Нито тя, нито Никол искаха да си тръгват толкова рано и този път той бе проявил егоистичния си нрав. Вече беше време нещата между тях да се уредят. На първо място стоеше въпросът за парите — четвърт милион долара.

Тази вечер положиха доста усилия да накарат Никол да си легне. Тя може би усещаше напрежението, създало се между родителите й, и отказваше да ги остави сами. Най-накрая, след като Дженифър й прочете три приказки, Никол й пожела лека нощ, каза вечерната си молитва, не забравяйки да спомене в нея новия си вуйчо Крейг, и затвори очи.

Дженифър отказа предложената й чаша алкохол, но това не попречи на Ричард да напълни своята.

— Ричард, искам първо да говорим за парите, които ти са нужни.

— Разбира се, скъпа… целият съм в слух.

Провлеченият му говор я накара за миг да се поколебае. Ричард пиеше непрекъснато цялата вечер и последиците започваха да се проявяват. Сега определено не беше най-доброто време да търси истината кой всъщност имаше комарджийски дългове.

— Хайде, скъпа, нали спомена нещо за пари? Намерила ли си начин да ги получим отнякъде?

Дженифър осъзна, че изобщо не е трябвало да повдига въпроса, но вече беше твърде късно да се откаже от думите си.

— Исках да бъда сигурна, че съм те разбрала добре. Ти ми каза, че баща ти е натрупал комарджийски дългове за двеста и петдесет хиляди долара, нали?

Ричард вдигна чашата си и отпи няколко глътки от кехлибарената течност.

— Удивителна памет имаш, скъпа. Винаги съм ти се учудвал.

В съзнанието на Дженифър прозвуча предупредителен сигнал. И преди фермата на Том Мартиндейл беше имала финансови проблеми, но Ричард не беше й казвал за тях. „Нещо не е наред? Ричард никога не е бил такъв. Не може да се държи така отвратително единствено защото има нужда от пари.“

— Слушай, нека оставим този разговор за утре сутринта, чувствам се ужасно изморена.

Тя се надигна от дивана с намерение да тръгне към спалнята, но Ричард грубо я блъсна назад.

Предупредителният сигнал в съзнанието й се превърна в писък на сирена. През тези седем години Ричард никога не бе си позволявал подобно поведение, макар в някои случаи да бе изпивал и по-голямо количество алкохол.

— Добре, за какво искаш да говорим? — Дженифър реши да отстъпи, осъзнавайки, че не може да му се противопостави.

— Искам да знам откъде мислиш да събереш парите, които са ми нужни… нужни на баща ми.

— Добре ли чух, Ричард? Баща ти ли има нужда от пари или ти самият?

— Какво искаш да кажеш?

— Не само аз, но и мама смята…

— Какво?! Повтори какво каза!

— Трябваше да кажа на майка си. Знаеш, че няма откъде да събера такава голяма сума.

— Ах, ти мръсна кучка! Кой ти даде право да обсъждаш личните ми проблеми с други хора?!

Дженифър се отдръпна, ужасена от омразата, която имаше в гласа му.

— Моля те, Ричард. Аз не съм те предала, нека ти обясня.

— Нямам намерение да те слушам! Сигурно вече половината щат знае, че имам финансови проблеми!

— Мама никога няма да клюкарства.

— О, така ли?! И тя много добре умее да пази тайна? Каквато майката, такава и дъщерята!

Той я сграбчи за китката и я дръпна рязко към себе си.

— Ричард, пусни ме! Причиняваш ми болка.

— Добре! Време е най-после да разбереш, че на този свят има не само удоволствия, но и страдание.

Ричард бавно започна да извива ръката й.

— Господи! Какво ти стана?! Защо си толкова ядосан?

Злобният му смях отекна в стаята.

— Прекрасната Дженифър Мичел, най-чистото създание на света, най-невинното… но само отвън. Вътре в нея бие сърце на лъжкиня и курва.

Дженифър опита да се отскубне.

— Пусни ме! Нямам намерение да говоря с теб, когато си пиян. Ще говорим утре. Сега отивам да си легна.

Очите му гневно проблеснаха.

— Никъде няма да ходиш, мръснице! Ще правиш това, което аз кажа!

Тя отново се опита да се надигне от дивана. Ричард замахна и я удари с опакото на ръката си. Чу се плющящ звук, подобен на далечен пистолетен изстрел.

Дженифър рухна на пода. Няколко секунди остана там, защото главата й беше прекалено замаяна, за да се изправи. Вдигна ръка и избърса бликналите сълзи, които замъгляваха зрението й. Помъчи се да стане, но острата болка в слепоочията я накара бързо да се откаже.

— Опитай се да си тръгнеш и ще получиш още от това!

Дженифър усещаше тялото си като парализирано. Постепенно започна да разбира какво се беше случило. Никога досега, дори и като дете, не бяха я удряли. Не бе и предполагала, че точно от Ричард може да се очаква подобно нещо. Усети солен вкус в устата си, докосна с пръсти устните си и видя, че кърви.

— Ако се осмелиш да ме докоснеш, ще те…

— Заплаха ли е това, скъпа? Не можеш нищо да направиш. Но все пак напоследък научих, че изобщо не съм те познавал. Ти определено не си жената, за която те мислех. Кой би предположил, че си способна…

— Достатъчно, Ричард! Омръзна ми да играя твоите игри. Ядосан си не защото съм казала на мама, а защото този комарджийски дълг е твой, а не на баща ти.

— Колко си умна, Дженифър! Но сигурно не си се сетила сама. Някой трябва да ти е помогнал!

— Защо си ме лъгал?

— Аз трябва първи да ти задам този въпрос.

— Не знам за какво говориш.

— Не знаеш ли?! Мръсница! Говоря за Никол. През всичките тези години ме лъжеше, че е мое дете.

Дженифър получи странно облекчение, чувайки тези думи. От гърдите й беше паднала тежест, карайки я да се чувства свободна.

— Как си разбрал?

— Толкова ли си глупава, Дженифър, или се правиш на такава? Аз знаех от години, но не можех да открия истинския й баща. — Ричард се усмихна злобно. — Но вече и това направих.

— Ти си знаел от години?!

Той отиде до бара и си наля още една чаша уиски.

— След като се оженихме, започнах да се чудя как е възможно толкова бързо да забременееш. Отидох на лекар… — Той вдигна чашата си. — Наздраве, скъпа. И изследванията показаха, че съм стерилен, тоест никога няма да мога да имам деца. Горкият доктор Хардгроув! Той знаеше, че имам вече дъщеря, и му беше толкова неудобно да ми каже истината.

— Защо си чакал толкова години, преди да ми кажеш?

— Какво?! И да убия кокошката, която ми снася златни яйца? Аз може да имам много отрицателни качества, Дженифър, но глупостта не е едно от тях.

— Ричард?! Нима всичко, което те интересува, са парите, които татко ще ми завещае?

— О, да не би това да накърнява прословутата гордост на фамилията Мичел?

— Не, ни най-малко, напротив.

Дженифър прокара ръка през косата си, опитвайки се да овладее главоболието си.

— Това е най-големият подарък, който можеш да ми направиш — връщаш ми свободата, без да ме караш да се чувствам виновна за нещо.

— Тук грешиш, скъпа, аз не съм свършил. Настани се по-удобно, защото ни чака дълъг разговор.

Тя с мъка се изправи, но вместо да седне на дивана, тръгна към вратата.

— Не мисли, че се шегувам, Дженифър! Ще напуснеш тази стая, само когато аз ти кажа! Ако се опиташ да го направиш сега, ще те накарам насила да останеш… И това ще ми достави голямо удоволствие.

— Няма да посмееш.

— Изпитай ме. От доста отдавна искам да те сложа там, където ти е мястото.

— Господи, как съм била толкова сляпа?!

— Не си била сляпа, а аз ти казвах какво да виждаш и какво не.

Дженифър си спомни за първите им години, прекарани заедно, за нежността, с която Ричард я беше обграждал, за любовта му към Никол. Не можеше всичко това да е лъжа.

— А Никол?

В очите му се появи несигурност и моментно объркване.

— Какво Никол?

— И към нея ли чувствата ти са били само лъжа?

Ричард потърка с ръка слепоочието си.

— За разлика от теб, детето е невинно. Нея не мога за нищо да я обвинявам.

— Знам, че може би съм сгрешила, като не съм ти казала за нея, но смятах, че по този начин ще ти е по-лесно да я приемеш като своя дъщеря.

— Колко красиви думи! Но не ме вземай за глупак, ти не си ми казала само защото те е срам да признаеш факта, че се чукаш със собствения си брат.

— Не ставай смешен! Крейг ми е брат толкова, колкото и ти самият.

Дженифър прехапа устните си, осъзнавайки, че неволно си беше признала.

— Как разбра?

— Всеки, който ги погледне двамата с Никол, веднага ще се досети. Те си приличат като две капки вода.

— Съжалявам, винаги съм искала да ти спестя това.

Грубият му смях сякаш разтърси стаята.

— Съжаляваш?! Ти дори не знаеш значението на тази дума.

С рязко движение Ричард я хвана за гърлото.

— Но ти обещавам, че до сутринта ще я научиш!

Дженифър направи отчаян опит да се освободи, но колкото повече се съпротивляваше, толкова по-стегната ставаше хватката му. Чувстваше, че започва да се задушава.

— Пусни ме, Ричард!…

— Кажи „моля те“!

Очите му блестяха от удоволствие.

— Моля… те… — изхриптя тя.

Ричард я пусна, но когато Дженифър се отдръпна, той вдигна ръка, за да я удари отново.

— Не! — чу се силен детски писък зад тях. Двамата се обърнаха и видяха Никол, застанала на прага, с разкривено от ужас лице и течащи по бузите й сълзи. Дженифър избута Ричард настрани, приближи се и вдигна на ръце треперещото телце на дъщеря си.

— Не се тревожи, скъпа, всичко е наред…

Ричард също се приближи и посегна да погали детето.

— Не я докосвай! — процеди Дженифър с леден глас. — Ние си отиваме. Вземам Никол в къщата на моите родители, препоръчвам ти да не се опитваш да ни спираш!

— Дженифър, моля те, не ме изоставяй! Съжалявам, че се държах така… но нали виждаш, че съм пиян… Не ми обръщай внимание. Това е само от проклетия алкохол!

— За първи път, откакто сме женени, съм ти благодарна, че си пиян.

— Но ти не можеш да ме изоставиш. Ти си ми съпруга!

— Така ли?! — Тя се разсмя почти истерично. — Само гледай!

— Никога няма да ти дам развод! Никога няма да бъдеш свободна!

— Не ми е нужен развод, Ричард. Аз вече се чувствам свободна.

Дженифър хвана Никол за ръката и излезе от къщата, без да се обръща назад. Вече бяха изминали половината разстояние до фермата, когато сълзите й бликнаха толкова силно, че замъглиха зрението й и тя трябваше да спре колата. Прегърна волана и тялото й се разтърси от ридания.

— Мамо, какво става?! — попита уплашено Никол.

Дженифър я взе в обятията си, обсипа лицето й с целувки, зауспокоява я с нежни думи. Най-накрая дъщеря й се отпусна и заспа. „Може би когато обясня на нея, и на мен ще ми бъде по-лесно да го разбера“ — помисли си, въздъхвайки тежко.

 

 

Крейг не можеше да заспи и все още беше в дневната, когато чу шум от спираща пред къщата кола. Първата му мисъл беше, че нещо с Франк не е наред. Веднага я отхвърли, защото в такъв случай служителите от болницата биха телефонирали.

Той се приближи до прозорците, отдръпна плътните завеси и сърцето му лудо заби от радост, когато видя, че от паркиралия мерцедес слиза Дженифър. Вземайки стъпалата по две наведнъж, за секунди слезе на долния етаж. Чу как Дженифър изважда ключа от чантата си и й отвори вратата, преди тя да го е пъхнала в ключалката. В същия миг радостта му се изпари. Бузата й беше подпухнала, очите й — зачервени от плач, а от едната страна на устата й имаше струйка засъхнала кръв.

— Господи! Какво се е случило с теб?!

Виждайки загрижеността му, очите й отново се изпълниха със сълзи. Ако трябваше да разкаже на Крейг това, което се бе случило, означаваше да го преживее още един път. Тя се отдръпна встрани от ръцете му.

— Никол е в колата, ще ми помогнеш ли да я пренесем до леглото?

Дженифър чувстваше, че и последните й сили я напускат, но първо трябваше да помисли за дъщеря си, а едва по-късно и за себе си.