Ема Дарси
Кадифеният тигър (9)

Девета глава

Още на следващия ден след срещата с Джена, проблемите около сложните семейни взаимоотношения на Кейн избледняха и минаха на заден план. Нормалният месечен цикъл на Лиса закъсня и тя внезапно почувства тялото си променено. Гърдите й набъбнаха и наедряха. Започна да й се гади.

Съмнението за бременност тревожно я загриза. Не беше подготвена за дете. Винаги го бе желала, но сега, изправена пред реалната възможност, тя се изплаши. Кейн продължаваше да отсъства от Сидни и Лиса се запита дали бракът й е действителен. Същевременно инстинктът й подсказа, че детето би променило коренно връзката й с Кейн.

Най-сетне си даде сметка, че след като неизбежното се бе превърнало в реалност, то тя нямаше основателна причина да се откаже от него. На следващата сутрин си купи домашен тест за бременност. Нервите й се бяха изопнали до край. Резултатът бе положителен.

Странно, ликуващо чувство я вдигна и понесе на крилете си. Всички опасения около отношенията й с Кейн за миг изчезнаха.

Очакваше дете — свое и на Кейн, тяхно собствено!

Когато телефонът иззвъня и чу гласа на Кейн, Лиса все още бе зашеметена от щастие. Сърцето й пееше при мисълта за изненадата, която щеше да му поднесе.

— Лиса? — рязко попита той. — Ще се прибера в Сидни тази вечер. Ще се завърна преди теб вкъщи, тъй че не се плаши, ако прозорците светят.

Радостта буквално я заслепи. Щяха да са заедно — точно в най-подходящия момент. Не бе изчакал дори и почивните дни.

Реши да премълчи чудесната вест. Мечтаеше да види изражението му, когато я съобщи довечера лице в лице. Каква нощ се очертаваше!

— Прекрасно, Кейн! — щастлива възкликна тя. — Всичко наред ли е при теб?

— Нека поговорим за това по-късно, Лиса.

— Чакам те. Не съм те виждала цяла вечност. Моля те, не променяй решението си! Ще направя всичко възможно, да се прибера довечера навреме. Ще ти приготвя най-вкусното ядене.

— Лиса… — хладно я прекъсна той, — не се безпокой излишно.

— Така ли? — звънна смехът й. — Да не би да пропуснем вечерята?

— Сигурно…

Кейн я желаеше! Колко много й липсваха ласките му! Но тази нощ той щеше да я люби вероятно по-различно и по-хубаво от всякога…

— Лиса?

— Да? — откликна тя.

— Нищо — изкашля се Кейн. — До довечера!

Тя беше на седмото небе.

Чудно бе как успя да стигне до сградата на „Ай Си Ей Си“ без произшествия. Ръката й импулсивно се плъзваше по корема й при всеки червен светофар. Удивително колко бързо се бяха пробудили защитните майчински инстинкти в нея.

— Ти цялата сияеш днес — изгледа я Джак Конуей.

— Благодаря, сър.

— Изглежда, бракът добре ти понася — отбеляза шефът, а устните му трепнаха в доброжелателна усмивка. — Добро момиче си, Лиса.

Комплиментът дойде твърде неочаквано. Необичайно бе и самото му поведение.

— Мариот винаги сдържа обещанията си — продължи Конуей. — Положението в Мелбърн бе опасно, но той успя да се справи. Ето защо решихме да му възложим и двата проекта — „Уинджикамбъл“ и „Джесъмайн“. Съобщението ще се обнародва след месец, но смятам, че е редно час по-скоро да му кажем. Утре ще му се обадя по телефона. Поговори с него на спокойствие. Опитай се да го разубедиш, ако е решил да се залови с други работи. Прекалената му заангажираност е в наш ущърб.

— О, сигурна съм, че Кейн би приел с удоволствие — нетърпеливо възкликна Лиса.

Чудесната новина озари лицето й. Вестта за бебето великолепно се съчетаваше с победата над конкурентите му.

Стоманеносивите очи на Джак Конуей игриво проблеснаха.

— Съпругът ти има безупречна преценка — като мен. Впрочем, нали и двамата се спряхме на теб?

Лиса въздъхна тъжно. Въпреки похвалата, тя предчувстваше, че скоро трябва да напусне офиса.

Когато се прибра вкъщи, прозорците светеха, но Кейн не излезе да я посрещне. Вероятно беше в банята. Тя остави покупките на кухненския плот и се запъти към стълбището, когато го видя да се надига от коженото канапе във всекидневната.

— Ти си тук! — развълнувано се спря тя.

— Е, да. Тук съм — саркастично промърмори той.

Изглеждаше изтощен и отслабнал, скулите изпъкваха върху изопнатото му лице. В ръката си стискаше чаша уиски, която, съдейки по отпуснатата му походка, не беше първа.

Не се зарадва от срещата им. Нещо не беше наред.

— Труден ден ли имаше?

— Не — отвърна Лиса, но Кейн явно не я чу. Погледът му бе втренчен и празен.

— Ще ти налея нещо за пиене — предложи той и мина покрай нея, без дори да я целуне.

Лиса се сепна. Такъв ли бе поздравът на съпруг, който не се беше връщал у дома цели седмици. Объркана и изплашена, тя го последва в кухнята.

Навярно бе затънал в грижи. Тогава той се отделяше от околните и се затваряше дълбоко в себе си. Провалът бе само негов.

Тя мълчаливо го наблюдаваше как пълни чашата и прибавя ледените кубчета. Потрепери. Кейн никога нямаше да сподели живота си с нея. Студено и коравосърдечно, той преценяваше доколко да я допусне до себе си.

— Какво се е случило, Кейн? — тихо попита Лиса.

— А, всичко е наред — насмешливо подхвърли той.

— Защо тогава се прибра?

— Трябваше да поговорим. Невъзможно беше по телефона.

Ръката й неволно се притисна към корема й. Моментът се оказа прекалено неподходящ за подобна новина.

Пое чашата с разтреперани пръсти. Погледна каменното му лице, опита се да прочете мислите в черните му очи, но се отказа.

— И каква ще е темата на разговора?

— Необходима ми е информация за „Уинджикамбъл“. Без тези сведения не мога да продължа.

Ето че се бе завърнал, защото работата му бе изложена на опасност, а Лиса бе единствената, която можеше да го спаси. Изобщо не бе дошъл заради нея самата. Стомахът й се сви. Призля й.

Не я прегърна, нито я целуна. Бизнесът му стоеше над всичко. Тя трябваше да се примири с второстепенното си място.

Нямаше смисъл да се разстройва. Кейн й бе съобщил истината още преди женитбата: тя не можеше да се мери по значимост с работата му. Въпреки това нещо в нея дълбоко и безутешно проплака. Любовта й все още бе жива и тя се измъчваше.

— Затова ли се ожени за мен, Кейн? За да си осигуриш източник на информация при нужда?

Беше се усъмнила още когато получи предложението му за женитба, но веднага го бе отхвърлила като несъстоятелно. Не можеше да повярва, че Кейн бе способен на това. Но в очите на Джак Конуей подобна постъпка изглеждаше логична. Лиса сляпо бе настоявала, че Кейн се различава от шефа й.

Сега го наблюдаваше като външен, страничен човек. Лицето му бе сгърчено от яд. А може би и от уплаха.

Нещо умираше в нея. Сетивата й упоени мълчаха. Е, разбираше чувствата на този човек, но дали изобщо някога би ги оправдала?

— Господи, Лиса! — избухна той. — Не схващаш ли, че това касае нас двамата?

— Така ли? — ледено го изгледа тя. — Дадох обет да съм ти вярна и в богатство, и в бедност. За мен беше без значение дали си на върха, или в калта.

— Ожених се за теб, защото те исках за съпруга — яростно оспори думите й Кейн. — Нормално е да се осланям на съпругата си в случай на нужда. Нима това представлява такъв проблем за теб?

Гордостта му бе уязвена до болка. Неприятно му беше да моли за услуга. Едва ли би го сторил, ако не бе притиснат тъй жестоко към стената. Но тя, естествено, винаги можеше да му послужи за спасителен изход.

Само още един ден и той щеше да научи хубавата новина по телефона. Тогава Лиса никога не би осъзнала, че бракът му с нея бе продиктуван от финансов интерес. Каква ирония на съдбата!

— Обещах на Джак Конуей да не обсъждам служебните си дела — категорично заяви тя.

— Така ли? — ядно процеди през зъби Кейн. — Да не си въобразяваш, че думата ти е от значение за него? Той те използва за собствена изгода. Целта оправдава средствата, Лиса, а правдата е на страната на победителя. Шефът ти отлично познава тези правила. Зная ги и аз. Всички ги знаем — Кейн се засмя презрително и си доля чашата с уиски. — Обзалагам се, че Джак се забавлява с обещанията ти. Обича да разиграва хората и да определя съдбата им. Нима това не ти е известно? — въпросът му беше чисто риторичен. — Той вечно е завиждал за смелостта ми — продължи Кейн. — Самият той няма кураж да се откъсне от закрилата на гигантската корпорация и да продължи сам. Джак, обаче, има сериозен проблем. У него е силата, но не и средствата. Той мрази риска, и ненавижда успеха на рискуващите. Прекалено добре знае, че който рискува — печели.

Навярно имаше истина в думите на Кейн, но смисълът им не достигаше до нея. Тя не желаеше да има нищо общо с игрите във финансовия свят.

Гласът му постепенно утихна и придоби мек оттенък.

— Нима не ми дължиш лоялност, Лиса. Моята шия е в примката, а не тази на Джак Конуей. Нашето, а не неговото бъдеще е поставено под въпрос.

Не, не ставаше вече дума за тяхното съвместно бъдеще, мислено отбеляза Лиса. Проблемът сега се въртеше около неговия скъпоценен бизнес. Ако Кейн я обичаше, бъдещето им нямаше да е застрашено. Щяха да се измъкнат, независимо от ситуацията.

— Проблемът не опира до лоялността — мрачно подчерта Лиса, — а до моето достойнство.

Скулите му порозовяха. Черните му очи се изпълниха с необичаен блясък.

— За какво достойнство ми говориш! — свирепо се нахвърли върху нея Кейн. — Никога не бих използвал информацията, за да навредя на „Ай Си Ей Си“. Неотложно се нуждая обаче от сведения, за да знам какво да предприема утре. Ако не ми възложат проекта „Уинджикамбъл“, ще са необходими резки съкращения на персонала. Ако все пак го получа, ще имам достатъчно време и възможности за маневриране.

Тя не реагира и той тресна чашата на плота, като умолително протегна към нея ръце. Кейн се превръщаше в превъзходен актьор, когато разумът му го повеляваше. Именно разумът го бе заставил да изиграе трогателната сцена с предложението за женитба.

— Лиса, решението на управителния съвет на Ай Си Ей Си е вече взето. Скоро ще се публикува и официалното съобщение относно избора. Всичко вече е въпрос на време. За Конуей изтичането на информацията е без значение. За мен, обаче, всяка минута е ценна.

Неговата трезва, безмилостна логика я пробождаше направо през сърцето, като разбиваше аргумента за достойнството и убиваше надеждите й за любов. Кейн тръгна към нея с протегнати ръце.

— Да уволня ли хората си или да ги оставя? Не малко проекти ме очакват в бъдеще. Няма да е лесно, но ще се справя — стига да ми възложат „Уинджикамбъл“. Ако не го получа, ще се проваля. Нима не разбираш?

Лиса все още държеше питието. Кейн взе чашата и я постави на плота. Навярно се опитваше да й въздейства чрез ласки. Същността й се разбунтува срещу лицемерния му жест. Той не я обичаше, не бе забравил бизнеса си дори за минута. Не бе благоволил да отдели и секунда от скъпоценното си време, за да я целуне след триседмична раздяла.

В момента, в който посегна към нея, очите й предупредително го спряха.

— Недей! — ледено изсъска тя.

Той се намръщи. Застина, а погледът му изпитателно се впи в нея.

— Какво „Недей“?

Впрочем той я разбра.

Сърцето й бе твърде наранено, за да се наложи над разума. „Не и този път съпруже мой! Този път няма да ме склониш!“

— Но защо тогава дойде? — подигравателно поде тя. — Защо не ме попита директно по телефона още сутринта? Щеше да ти излезе къде по-евтино.

Лицето му се сгърчи раздразнено и объркано.

— Едва ли щеше да одобриш подобна постъпка, Лиса.

— А може би не бих одобрила и триседмичното ти отсъствие, Кейн, но моите съображения едва ли щяха да ти повлияят, за да се завърнеш у дома тази вечер. Предполагам, че си дошъл за една нощ, нали?

— Позна.

Тя кимна.

— Естествено, работата идва на първо място. Никога няма да направиш изключение, нали, Кейн? Тук си заради бизнеса си…

— Не, заради нашия бизнес — подчерта той.

Ръцете му посегнаха към лицето й. Тя отстъпи назад, а очите й мятаха мълнии.

— Не ме докосвай, Кейн или всичко е свършено! Не си се прибрал вкъщи, за да ме видиш и любиш, тъй че, по-добре не започвай сега! Няма какво повече да си кажем, но ако все още държиш на брака ни, не насилвай нещата. Отношенията ни са също тъй застрашени, както и бизнесът ти.

Свирепа гордост пропълзя по лицето му.

— Какво, по дяволите, означава това? Помолих те за помощ, а ти обявяваш края на брака ни.

— Бракът означава да споделим живота си, Кейн.

— Не правя ли точно това в момента?

— От чиста необходимост, заради работата ти.

Юмрукът му се стовари върху плота.

— Нашата работа! — изкрещя той. — Колко пъти да ти повтарям: отнася се до нашето бъдеще, Лиса. Това не те ли интересува?

— Разбира се, че ме интересува — дори много! — сълзите я заслепиха. — Обещах на Джак Конуей, тъй както обещах да ти бъда вярна в деня на сватбата ни, Кейн. Ако сега не спазя думата си, каква стойност биха имали останалите ми клетви? Какво означава доверие, ако не е пълно? Мислех, че ме разбираш, че след като ми се довери, и аз ще мога да ти се доверя…

Гласът й секна задавен в ридания.

— Лиса, моля те! Трябва да зная… — изтерзано простена той.

Утре щеше да узнае. Имаше предостатъчно време на разположение, за да спаси любимия си бизнес.

— Връщай се в Мелбърн, Кейн! Все още не си закъснял за последния полет.

Хлад пролази във вените й и я вцепени. Не можеше да понася повече присъствието му. Тялото й се сгърчи от погнуса при мисълта, да прекара нощта с него. Тя се завъртя и изтича по стълбите. Коленете й трепереха.

— Лиса!…

Загърби умолителния му вик. Прилоша й. Трябваше да побърза, за да стигне до банята на втория етаж. Гордостта й повеляваше да скрие неразположението си от него. Чу стъпките му да я следват. Кейн я извика по име. Успя да стигне до банята преди него и панически заключи след себе си. После залитна и се преви, докато стомахът й напълно се облекчи.

Ударите му валяха по вратата, гласът му я викаше, но Лиса не чуваше. Ушите й бучаха, пот се стичаше по тялото й, студени тръпки я побиваха. Приседна на ръба на ваната, отпусна глава и се опита да прогони забулващата съзнанието й мъгла.

Вратата изведнъж изтрещя, бравата рязко изскърца и поддаде. Фигурата на Кейн изпълни внезапно зейналото празно пространство. Мрачното му лице предвещаваше буря, гърдите му тежко се надигаха и спускаха. Разумът го бе изоставил.

— Насила ли смяташ, че ще те докосна? Няма нужда от заключени врати между нас! Да не би да мислиш, че…

Гневният водопад от думи внезапно секна при вида на безкръвното й лице и безсилно отпуснатото тяло. Кейн шумно преглътна, а гласът му се снижи:

— Лиса… Защо не ми каза, че не си добре?

Тя вдигна празни очи към него.

— Нормално е за състоянието ми.

— За какво говориш?

Устата й се изкриви иронично. Какъв абсурден начин да му съобщи новината — без радост, без мечтаното очакване! Факт, като всеки друг!

— Бременна съм.

Ето какво се бе опитвала да му съобщи тя, но той не й бе дал възможност, погълнат от собствените си проблеми. Гневът му се смени с горчиво съжаление. Може би този път работата му щеше да мине на втори план, изтласкана от детето — неговото дете. Но тя, Лиса, никога нямаше да заеме полагаемото й място в живота му. Нейната роля се свеждаше да свързва двата края между бизнеса и новото светло начало, въплътено в детето му.

Кейн се приближи и приклекна до нея.

— Съжалявам, Лиса. Провалих чудесната ти новина. Ще ми простиш ли? Как да поправя злото?

Думите му сринаха и последните остатъци на самоконтрол в нея. Беше безнадеждно слаба. Гърлото й болезнено дращеше, а тялото й проплака за любовта му, към която тъй дълго се бе стремила.

Той не изчака отговора й. Вдигна я в прегръдките си, притисна я нежно и внимателно, а устните му леко докоснаха косите й. Отнесе я на ръце в спалнята и я положи върху възглавниците. Зави треперещото й тяло в одеяло и избърса влажното й чело. Свари чай, накара я да го изпие, а после приготви пухкав омлет и го поднесе в леглото, наблюдавайки отчаяните й усилия да го изяде.

Грижеше се за нея като за болно дете. Лиса иронично си припомни презрителния му коментар по адрес на Тревър Удбъри и сестра му, но после внезапно се досети, че полаганите грижи не се отнасят до нея, а до детето в нея.

Но въпреки това, той й изглеждаше така разкаян, а Лиса бе тъй жадна за внимание и ласка, че безволево прие грижите му и дори не се възпротиви, когато Кейн се мушна в леглото и я взе в прегръдките си, като безпомощно и изплашено бебе.

— Лиса — чу тя името си приглушено в тъмнината. — Беше права. Не биваше да те насилвам да ми доверяваш информация. Ако не беше ти… В кого да вярвам, ако не в теб? Ти винаги си била единствена за мен…

Сърцето й не издържа на връхлетялата го вълна от чувства. Нямаше сили да сподели обзелото я духовно облекчение. Може би Кейн никога нямаше да я обикне, но все пак тя бе спечелила доверието и уважението му.

Той не посмя да посегне към издигнатата стена помежду им. Тя беше тази, която положи ръцете му върху гърдите си, извърна се в прегръдката му и доближи лицето му до своето. Отново тя долепи устни до неговите и предизвика тяхната страст. Сгуши се в него, за да събуди желание за интимност. Обичаше го, нуждаеше се от него. Поне физически той й принадлежеше.

Приюти главата му върху гърдите си, когато той се надигна да ги целуне. Набъбналата им чувствителност превръщаше нежната му милувка в безумно сладка и предизвикателна. Погали силните мускулести рамене, когато той внимателно докосна с устни корема й. Детето не бе само негово, беше и нейно.

Макар и да не я бе обикнал, той я любеше прекрасно. Едва ли имаше по-добър любовник от него. Вълни от удоволствие преминаха през тялото й. Кейн я заставяше да забрави всичко, освен чудните усещания, с които я даряваше. Когато най-сетне се сляха в едно, светът около тях изгуби значение. Това бе началото и краят на самия живот…

Той я залюля върху гърдите си. Тя бе негова съпруга и това право никой не можеше да й отнеме. Не знаеше защо го обича. Дали Джена би могла да обясни любовта към брат си? А може би любовта не се основаваше на разума изобщо…

„Трябваше да го закрилям.“

Лиса си припомни думите на Джена и не намери повече покой. Изведнъж прозря, че обичта стеснява избора, прегазвайки трезвите доводи и концентрирайки личностния интерес до нещо дребно и незначително. Това беше пълното отдаване, независимо от чувствата на другия.

Джена не би останала при майка си и втория си баща, ако се налагаше да се погрижи единствено за себе си. Тя не беше безволна и слаба. Лиса бе усетила твърдостта й, готовността да поеме страданието върху себе си в името на обичта.

Заради сестра си Кейн бе пожелал да се откаже от доброто образование. Джена бе избрала своята саможертва пред неговата. Това я бе смазало и почти убило. Беше изгубила любимия си брат. Той не бе разбрал любовта й. Беше се отвратил от решението й и вероятно никога не би приел този трагичен дар на обичта, ако осъзнаваше значението му.

Може би единствено влюбената жена би прозряла същността на нейната постъпка, тъй като инстинктивно долавяше, че любовта беше самоотдаване. Ето защо Джена се беше надявала Лиса да я разбере. Макар и със закъснение, сега тя действително я разбра.

Кейн не я насилваше повече да пожертва достойнството си и тя бе готова да му дари желаното, без да се бои, че накърнява нечие доверие.

— Кейн? Джак Конуей спомена, че ще ти позвъни утре сутринта. Вземи още първият сутрешен полет за Мелбърн. Този телефонен разговор е жизненоважен за теб.

Косите й се разбъркаха от дългата му облекчена въздишка.

— Искаш да кажеш, че… утре ще узная дали да запазя хората си, или ще се наложи да ги уволня?

— Да, но не се издавай, че си вече осведомен.

Той я прегърна силно.

— Лиса, повярвай ми! Никога няма да те нараня съзнателно.

Гласът му бе дълбок и искрен. Тя знаеше, че може да му се довери изцяло. Кейн не бе в състояние да надскочи себе си, но той действително не би я уязвил нарочно. А това вече означаваше много. Кейн просто не разбираше някои неща — като самопожертвователната любов на Джена, например.

Не бе справедливо Джена да изтърпи отчуждението на брат си, след всичко, което бе преживяла. Лиса се закле да ги сдобри. Щеше да дари Кейн с дете и да положи усилия, за да отдаде и той заслуженото на Джена. Тя принадлежеше на семейството им.

Трябваше да съществува справедливост на тази земя. Кейн може би не разбираше същността на любовта, но чувството за справедливост бе силно развито у него.