Ема Дарси
Кадифеният тигър (10)

Десета глава

На следващия ден Джак Конуей позвъни в Мелбърн и съобщи радостната новина на Кейн. Той, от своя страна, побърза да сподели вестта с Лиса и обеща да прекара съботата и неделята с нея. Уикендът се превърна във втори меден месец. Кейн най-сетне бе получил това, към което дълго и упорито се стремеше. Бизнесът му процъфтяваше, а семейството му скоро щеше да нарасне с още един член. Нещата изведнъж коренно се промениха за Лиса. Съпругът й се отнасяше към нея с уважението и вниманието, за които всяка жена само бе мечтала.

Две седмици след като научи за бременността си, тя подаде молба за напускане на „Ай Си Ей Си“. Кейн изненадващо бе оставил избора в нейни ръце, но Лиса се почувства твърде уморена, за да продължи работата в офиса. Обясни причината на шефа си и той искрено я поздрави, макар да прие оставката й незабавно.

През повечето утрини тя едва се държеше на крака. Често й прилошаваше, а през деня бе зашеметена и отпаднала. Бе имала подобно усещане в детството си, когато се возеше в кола. Лиса откри, че смученето на бонбони също облекчаваше гаденето. Това помогна — донякъде.

Кейн започна да й купува бонбони с килограми. Навярно щяха да й стигнат за износването на няколко бебета. Въпреки това безропотно прие грижите му. Всяка сутрин, когато си бе вкъщи, а това се случваше през повечето време, Кейн й поднасяше чая и бисквитите в леглото. Някога й бе заявил, че не измерва любовта с приготвената от съпруга чаша кафе, но сега здравословното й състояние се бе превърнало в основен негов проблем. Лиса не се самозалъгваше, че го върши заради нея. Правеше го заради бебето, което тя носеше в утробата си и което щеше да ознаменува началото на един нов, чист живот за Кейн.

Независимо от това, тя не позволи на разума да вземе превес над радостта й. Намираше се в центъра на вниманието му, което бе равностойно на рая. Какво значение имаше, че нещата щяха да се променят след появата на детето? Тя бе щастлива сега, а по-късно щеше да помисли за новото положение. Може би Кейн щеше да я обикне дотогава и то не единствено, че е майка на детето му.

Лиса не забрави за Джена. Тя изчакваше подходящ случай. Трябваше да признае, че справедливостта невинаги вървеше ръка за ръка с щастието.

Тревър едва ли би допаднал на Кейн. Лиса трудно си представяше какво би предизвикало взаимния им интерес един към друг. Освен това, миналото се бе оказало твърде болезнено за Кейн и Джена, и те не можеха да го забравят. Честите срещи биха разбудили спомена за преживените унижения, а това те определено не желаеха.

Джена изглеждаше щастлива с Тревър, а Кейн — с нея. Какъв смисъл имаше да разчоплят старите рани?

Едва през четвъртия месец гаденето престана и Лиса усети как бодростта се връща в нея. По време на един от редовните медицински прегледи тя бе изпратена на видеозон. Бебето се развиваше нормално и за огромна гордост на Кейн то се оказа момче. Усмивката не слезе този ден от устните му.

По време на вечерята Кейн все още сияеше от задоволство. Изведнъж мисълта за Джена прекоси съзнанието й. Лиса винаги бе споделяла хубавите новини със семейството си и затова думите се изплъзнаха от устата й, преди да ги прецени с разума си.

— Сестра ти навярно би била щастлива да научи новината. Защо не й позвъниш.

Изражението му тъй рязко се промени, че тя сепнато млъкна. Бе навлязла в забранени за нея води.

— Джена няма нищо общо с нашето семейство.

Разумът й диктуваше да избере личното щастие, но въпреки това…

— Сестра ти ми позвъни по време на престоя ти в Мелбърн. Почувствах се ужасно неловко. Наложи се да обясня, че сме се оженили.

— Защо се е обаждала? — рязко я пресече той.

— Не зная. Не се ли е свързвала с теб след това?

— Кога ти телефонира?

— Беше месец след сватбата. Спомням си, защото тя ме попита.

Кейн тръсна пренебрежително глава.

— Не съм говорил с Джена от миналата Коледа.

Но защо сестра му се бе отнесла тъй предпазливо към срещата им и държеше да я залазят в тайна. Лиса се почувства принудена да признае постъпката си. По-добре Кейн да узнаеше сега, отколкото по-късно. Би сметнал, че е действала зад гърба му.

— Не знаех, че не сте поддържали връзка от толкова дълго време. Джена ме покани на обяд и аз приех.

— Кой дявол те накара да го сториш?

Изборът да се откъсне от семейството си бе само негов. Не беше честно да наложи решението си и на нея.

Лиса погледна Кейн в очите и възрази:

— Тя ме помоли и аз сметнах, че се нуждае от помощ. Нали ти е сестра? Почувствах се виновна, задето я пренебрегнахме на сватбата. Джена дори не знаеше, че си се оженил. Приятно ми беше да се запозная с нея.

— Е, имала си интересни преживявания. Надявам се, че любопитството ти е задоволено. Ровенето в коша със семейното бельо не е най-благодарната дейност, но…

Джена нямаше шанс. Решението му бе взето веднъж и завинаги.

Може би беше прав, а може би грешеше. Сълзите напираха в очите й. Поведението му не беше честно. Не желаеше да влиза в пререкание с Кейн и затова се надигна от масата и посегна към чиниите.

Той скочи на крака, взе съдовете от ръцете й и ги върна на масата. Прегърна я и я притисна към себе си.

— Съжалявам. Развалих настроението ти, а ти току-що ме дари с най-прекрасния ден в живота ми.

Той обсипа слепоочията й с хиляди нежни целувки и внимателно избърса влагата от страните й. Усмихна се разкаяно.

— Не се безпокой, Лиса. Зная, че си мислила доброто.

— Кейн, разбирам, че не бива да се меся, но Джена е чудесен човек. Зарадва се, че си се оженил, но се досещаше, че не желаеш да поддържаш контакт с нея. Това я натъжаваше. Помислих си, че би се зарадвала, ако споделим новината за бебето с нея, но след като не искаш да й кажеш… — сълзите отново замъглиха очите й.

— Не плачи, моля те! — прошепна Кейн. — След като това е желанието ти, ще съобщя на Джена.

Помилва косите й и леко я потупа по гърба, докато тя се насилваше да се овладее.

— Действително трябва да се обадя на Джена, след като има нужда от мен. Искаш ли да й телефонирам веднага?

— Да — изхлипа Лиса. — Бих се радвала. Не исках да се намесвам, Кейн.

— Предполагам, че никога няма да разбереш — болезнено въздъхна той. — Ти никога не си го преживявала и не бих желал да го преживееш.

Той отметна главата й и я дари с дълга целувка. После я настани в креслото и отиде да й налее чай.

Лиса не се възпротиви, чувстваше се смазана. Джена грешеше, тя не беше силен характер. Бебето я изстискваше не толкова физически, колкото психически. Емоциите й бяха в тотален хаос. И най-малката дреболия я изваждаше от равновесие. Детето обаче, пробуждаше най-хубавите качества у Кейн, а това балансираше отношенията.

Кейн донесе чая, запечата колебливата й усмивка с целувка и посегна към телефона.

Лиса се заслуша в разговора. Независимо от чувствата му към Джена, той не успя да скрие гордостта си, че скоро ще става баща на момче. Впрочем, сигурно еднакво радостно би реагирал, ако бебето бе момиче. Едно дете от собствената му кръв и плът означаваше твърде много за Кейн.

Отговорът на Джена последва след дълго мълчание. Думите й видимо се отразиха върху Кейн.

— Благодаря ти — пресипнало отвърна той, след което се изкашля и попита за проблема й.

Минута след минута се изнизваха, прекъсвани от случайни реплики от страна на Кейн. Постепенно забележките му ставаха все по-лаконични. Очевидно приказките на Джена не му допадаха. Най-сетне повтори неколкократно „Да“, след което затвори.

Лиса го погледна с очакване, но той сякаш се бе пренесъл в друг свят. Усети неприятности. Лицето му бе строго изопнато, а очите се бяха превърнали в тъмни, бездънни езера, чийто взор бе обърнат към вътрешния му мир. Всяка клетка от тялото му излъчваше отчаяна злоба.

— Трябва да изляза.

— Но какво се е случило? — изплаши се тя.

— Трябва да проверя някои неща — отсече той. — Не ме чакай, не зная кога ще се върна.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не! — решително възрази Кейн. Отиде при нея, прегърна я утешително и я целуна по челото. — Не се преуморявай — посъветва я той и излезе.

Въпреки това Лиса започна да се безпокои. Нещо се беше случило, след като Кейн внезапно бе забравил за бебето. Навярно проблемът беше съществен, макар, че той го бе отрекъл. По-добре да не бе споменавала името на Джена тази вечер. Вечерта им се провали.

Тя дълго остана във всекидневната, независимо от нарежданията му да не го чака. Най-сетне очите й сами се затвориха за сън. Бебето изискваше необходимо време за почивка.

Когато се събуди, Кейн не беше до нея. Часовникът върху нощното шкафче показваше два и четвърт. Лиса отиде до банята, а после облече халата си и слезе в кухнята, за да стопли мляко. Сериозно се притесняваше. Вече не беше късно, беше прекалено късно. Реши да се разходи из апартамента. Навярно Кейн щеше да се прибере всеки момент.

И тогава откри, че той се беше върнал. Седеше на канапето с чаша уиски в ръка. Бутилката стоеше полупразна на масичката до него. Беше изцяло погълнат от мислите си, потънал в някакъв свой далечен свят.

Алкохолът не го беше отпуснал. Въздухът около него едва ли не трептеше от напрежение. Сякаш бе заобиколен от призраци, които упорито отпъждаше, но не можеше да изгони, защото бе извън силите му. Мрачното му изражение издаваше злост и горчивина.

— Кейн? — повика го тихо Лиса.

Каменното му лице я плашеше и тя се опита да го притегли към себе си. Той вдигна тежкия си поглед и се намръщи.

— Защо не си в леглото, Лиса?

— Събудих се, а теб те нямаше. Изплаших се.

— Не ми се спи — той с мъка се изправи на крака. — Искаш ли да пийнеш?

Тя поклати отрицателно глава и инстинктивно се притисна в него.

— Какво се е случило, Кейн? Моля те, кажи ми!

— Всичко е наред — потупа я той, а после дрезгаво и иронично се изсмя. — Джена ми съобщи прекрасна новина. Искаш ли да чуеш добрата вест?

Тя кимна и седна на дивана. Надяваше се да го подкрепи с присъствието си. Нека Кейн почувства, че тя е с него, но той отказа да се присъедини към нея и закрачи нервно и неспокойно из стаята. Най-сетне се спря и подпря върху полицата над камината.

— Оказа се, че онези подобия на родители изобщо не са били наши родители. Аз и Джена сме осиновени. Тя не е моя родна сестра и между нас не съществуват роднински връзки.

Лиса едва преглътна шока от внезапното откровение, когато Кейн отново се изкикоти пресипнало.

— Смятах, че това са празните фантазии на Джена и изобщо не се замислях върху тях, а ето че Тревър й повярвал. Като медицинско лице получил достъп до поверителните документи. Бълнуванията излезли верни и нещата си дойдоха по местата. Когато Джена позвънила, те вече били събрали необходимите доказателства и решили да ме известят. Тогава случайно се сблъскали с теб. Джена разбирала мечтата ми да започна живот на чисто и решила да премълчи обременяващата ме история. Но когато й съобщих, че очакваме бебе тя сметнала за необходимо да узная, че нашето дете не носи кръвно родство с онези зверове — Кейн вдигна чашата за презрителна наздравица. — Пия за благоденствието на света, изчистил се от мръсотията! Ето на това се вика щастлива новина!

Но нищо в него не издаваше радост. Той не се чувстваше пречистен. Омразата към хората, които бе наричал родители, се беше прекалено дълбоко загнездила в него и отравяше душата му. Той повторно надигна чашата и замълча. Страдаше, а и нищо не бе в състояние да облекчи болката му.

— Сега всичко вече е наред. Джена и Тревър добре са се потрудили, за да разкрият експеримента на уважаемия професор Мариот. Служили сме му като опитни зайчета. Избрал ни заради противоположните ни гени, а съответно и характери. Аз съм агресивен, а Джена — пасивна. Мариот решил да противопостави наследствените ни заложби на околната среда. Всичко свеждал до чисто научния си интерес, а ние сме били морските свинчета — Кейн отвратено изсумтя и отметна глава, сякаш се опълчваше срещу несправедливата си жестока съдба. — И като си спомня, колко умолявах онова чудовище да спаси Джена!

Взорът му бавно се премести върху Лиса, а очите му се превърнаха в бездни, изпълнени с болка.

— Изобщо не бил заинтересуван да я спаси, дори желаел безобразието да продължи. И затова я заплашили, че ако избяга аз ще понеса последствията. Ето защо била останала и поела кръста си! А аз се сърдех и я обвинявах в липса на характер! Вбесявах се от кротостта й!

Кейн страдалчески поклати глава.

— Не си знаел — опита се да го утеши Джена. — Изглежда, че чувствата ви са били нарочно манипулирани, за да се изопнат нервите ви докрай. Навярно затова си бил изпратен в интернат, за да се засили безпомощността ти.

— Но аз им позволих да спечелят, Лиса! Гадове! Джена и аз държахме един на друг, бяхме изградили трайно приятелство, което трудно можеше да се разруши. И ето, че именно аз нанесох първия удар. Вярвах, че ме е предала, а всъщност, аз я предадох.

— О, Кейн! Не си ти виновен! — страстно го заубеждава Лиса. — Никога не си изоставял Джена, помагал си й през всичките тези години…

— Единственото, което правех беше да я измъквам от кашите, в които редовно се забъркваше. Никога не проявих съчувствие към нея, не можех… — отчаянието задави гласа му.

Бяха му отнели всичко, с изключение на ненавистта.

Именно омразата, както и изгарящата потребност от справедливост го бяха крепили. Джена бе живяла с мисълта за осакатената им обич, докато не бе прозряла, че той безвъзвратно се е отказал от нея. Тогава тя бе пристъпила към самоунищожението си и ако не беше срещнала Тревър, навярно би успяла.

Тежестта на вината внезапно се бе стоварила върху Кейн. Лиса се опита да облекчи угризенията му:

— Но Джена все пак оцеля, Кейн. Не е късно да поправиш стореното зло. Можеш да спечелиш обратно доверието й и да я приемеш в семейството ни, стига тя да пожелае.

— Лиса — безнадеждно я погледна той, — знам колко много държиш на семейството, но Джена дори не ми е родна сестра. Не бива да се чувстваш задължена да…

— Не, Кейн! Джена е твоя сестра. Били сте осиновени като брат и сестра и такива ще си останете, независимо от случилото се помежду ви. Освен това, тя е чудесен човек.

Той се намръщи, сякаш му бе трудно да приеме думите й. Устните му бавно се разтеглиха в иронична усмивка.

— И тя е на същото мнение. Много те харесва.

— Така е, защото съм твоя съпруга. Джена би обикнала всяка жена, която застане до теб — пошегува се Лиса.

Кейн видимо се отпусна, а очите му топло я милваха.

— Преценката на Джена явно е по-вярна от моята. Считах Тревър за лигльо — нещо, което определено не е.

— Той е приятен мъж, а освен това е изключително мил към сестра ти — отбеляза тя.

— Права си… Какъв глупак съм бил! Тревър се оказа много симпатичен.

Това, навярно бе най-високата оценка, която Кейн бе изказвал за мъж.

— Джена действително се зарадва на бъдещото ни дете. За съжаление, след прекарана тежка инфекция тя самата не може да има деца.

Зловещата новина я зашемети. Ръката й инстинктивно се вдигна, за да предпази плода в нея. Колко ли опустошена се чувстваше жена, лишена от природното си право да роди дете! А Джена носеше толкова много обич в себе си.

Кейн отново отпи огромна глътка.

— Бих искал да вярвам, че Бог съществува, че ще дойде Второто пришествие. Бих искал да зная, че онези животни ще се пекат в ада, заради всичките си злини.

— Недей се озлобява повече! — помоли го Лиса. — Не им позволявай да те разнищят докрай. Те не заслужават нито мислите ти, нито вниманието ти.

Тя се надигна от канапето и отиде при него. Кадифеният й теменужен поглед се сблъска със стоманата в очите му. Посегна и го погали по лицето.

— Когато ми предложи да се омъжа за теб, спомена, че животът ни ще е такъв какъвто сами го изградим. Нека бъде хубав, Кейн! И нека Джена сподели нашия живот! Детето ни е и нейно.

Възхищение сгря лицето му. Той пое ръката й и я поднесе към устните си.

— Мисля, че изборът ми на съпруга беше сполучлив, Лиса. Ти си всичко, което желая и от което се нуждая. Щастлив съм, че си до мен.

Тя разбираше, че не беше всичко за него на този свят, но навярно това бе най-доброто любовно обяснение, което Кейн можеше да направи. Сърцето й щастливо запърха. Разумът й замълча упоен.

— Хайде да си лягаме! — предложи тя.

— Добре — съгласи се той, като я прегърна. Денят привършваше с любов. А може би и новият щеше да започне с обич.