Ема Дарси
Кадифеният тигър (4)

Четвърта глава

Апартаментът на Кейн беше наблизо. Живееше в Уудхара, един от най-скъпите квартали, недалеч от аерогарата, в луксозна реставрирана старинна къща с тераса, градина и гараж.

Кейн отвори и Лиса паркира в двора, покрит с каменни плочи. Гъсто избуялите тропически храсти около оградата скриваха вътрешността от чуждите погледи. Неслучайно бе избрал именно този квартал. Беше наел превъзходно жилище на превъзходно място, близо до центъра и удобно както за бизнеса му, така и за развлечения.

Пред къщата имаше остъклена оранжерия, пълна с цъфнали орхидеи и папрати. Лиса и Кейн минаха покрай екзотичната растителност и влязоха в модерната кухня, цялата в бяло и неръждаема стомана, вечно претъпкана с всякакви продукти и напитки.

Апартаментът бе декориран ултрамодерно, с цел удобство и лукс. Столовата и всекидневната бяха в кожа, хром и стъкло. Черният цвят преливаше в бяло и червено, а инцидентните зелени и лилави петна придаваха на жилището екзотичен вид.

Широки меки давани, изискани дискретни лампи, сюрреалистични картини — всичко това струваше много пари. Обстановката бе едновременно възбуждащо уютна и свръхмодерна, с изчистени опростени линии. Липсваха предмети спомени. Миналото бе мъртво и без значение за Кейн. Той живееше в настоящия момент, сам със себе си и може би, с Лиса.

Лиса несигурно притисна букетчето до гърдите си, сякаш търсеше във виолетките защита.

Той пусна куфарите на пода в кухнята и тутакси се насочи към хладилника.

— Какво ще пиеш? Обичайният джин с тоник?

— Да благодаря — отговорът й прозвуча пресипнало. Нямаше връщане назад. Жребият бе хвърлен, уикендът течеше.

Алкохол, храна, секс… Това бе обичайният ред за Кейн. Тя се облегна на плота, наблюдавайки го как пълни чашите с лед и налива питиетата. И двамата обичаха джин с тоник, но тази вечер той очевидно се нуждаеше от нещо по-силно — уиски.

— Да размразя ли нещо за хапване? — попита Лиса. Компютъризираната микровълнова печка превръщаше готвенето в неангажиращо занимание.

Той я изгледа красноречиво. Яденето можеше да почака.

Кожата й пламна от вълнение, желанието запулсира във вените й. Застави се да отвори шкафчето и да извади ваза. Виолетките не биваше да увехнат. По необясними причини животът им бе свързан с нейния.

Сърцето й подскочи, когато Кейн свали коженото яке и го хвърли на кухненския под. С ъгълчето на окото си забеляза как отпива голяма глътка уиски, а после понася чашите към нея. Сложи нейния джин на плота от едната й страна, а уискито от другата. Тя изведнъж се оказа в капан, притисната плътно до шкафа.

Той предизвикателно плъзна ръце по меките извивки на тялото й, докато Лиса отчаяно пълнеше вазата с вода. После пръстите му я обгърнаха, притискайки я плътно към възбудената си мъжественост. С брадичката си отмахна косите от лицето й и устните му оставиха леки горещи следи по шията й.

— Жадувам те, вкуса на тялото ти, дъха ти — прошепна в ухото й и чувствено обходи с език нежната раковина.

— Кейн, моля те… Позволи ми да се обърна… — тя се задушаваше, опитвайки се да го спре с широко разтворени молещи очи.

В полупритворения му поглед блесна тържествуващо огънче. Устните му докоснаха страните й и се спряха върху челото. От допира с тях кожата й пламна. Тя погали с коса раменете му и отметна глава, оставяйки го да открива, усеща и възбужда всяка клетка в съществото й. Ръката му повдигна топлата гъвкава тежест на гърдите й, пръстите му се сключиха, милващи и жадни, около зърната. Сладкото вълнение я преряза, избухна в стомаха й и преля в слабините.

— Желая те — изхриптя гласът му.

— Кейн… Искам да те целуна — цялата бе копнеж по него.

— Почакай! — той контролираше положението, той диктуваше правилата на играта. — Нека те почувствам… Толкова много ми липсваше през тези три седмици.

— И ти ми липсваше, Кейн.

— Имало ли е други, Лиса?

— Не.

— Не или може би не?

Тя поклати отрицателно глава, неспособна да отговори. Устните му страстно се бяха впили в тупкащата артерия на шията й. Той беше готов да вкуси от пулсиращото в кръвта й желание.

Тя залитна, облегна се на него, подканвайки ръцете му да я прегърнат. Наслаждаваше се на силата на тялото му, на нуждата му да я притисне до себе си, на ръцете му, припомнящи си постоянно чувствената заобленост на гърдите й.

Горещият му дъх парна ухото й.

— Не споменавай никога вече за друг мъж! — собственически прошепна гласът му. А после той погали еротично бедрата й, възбуди я до краен предел и предизвика страстен копнеж. Усещайки мъжкото му желание, тя сладостно изви тяло и дръзко го целуна. Въпреки стремежа си да я обсеби, да я влуди и притежава цялата, да запечата спомена веднъж завинаги в съзнанието й и да изтрие всяка мисъл за друг, той не можеше да се сдържа повече.

Може би Кейн действително й бе останал верен през месеците, откакто бяха заедно. В такъв случай тя дълбоко бе наранила чувствата му, загатвайки за други странични връзки.

— Не исках да те обидя по телефона — съжали тя. — Бях ядосана заради мълчанието ти. Не съм ти изневерила.

— Хитрушата ми! — гласът му измърка, кадифено опасен. Той я извърна в прегръдките си, а в ъгълчето на устните му заигра дяволска усмивка. Безсрамно желание се съзираше в зениците му. — Не си играй с огъня, котенце!

— Имах нужда от теб, Кейн. Чувствах се толкова самотна.

— И аз бях самотен без теб. Много самотен…

Той вдигна брадичката й. Очите му се отразиха в нейните, нареждайки й да не се съпротивлява и да отговори на страстта му. Лиса осъзна, че бе пробудила дявола в него. Той бе решен да я подчини тази нощ изцяло. Просветлението едновременно я отблъсна и възбуди. Кейн приличаше на самец, бранещ с нокти и зъби територията си, бранещ собствеността си и въпреки несигурната му променлива природа, агресивната му сексуалност непреодолимо въздействаше на Лиса и я правеше дълбоко зависима от него.

Устните му настоятелно и жадно намериха нейните, но самообладанието му все още бе достатъчно силно, за да докосне нежно езика й. После потъна в чувствителните й глъбини, заставяйки кръвта й да забушува във вените. Целувката им се задълбочи, нетърпелива и пламенна, извиквайки талази от лудо желание. Пръстите й се заровиха в копринената мекота на косите му. Тя цялата се впи в него. Ръцете му жадно милваха настръхналите й гърди и ги притискаха страстно. Тялото й трепереше от желание и внезапно омекна в прегръдките му, молещо любов.

Силните му търсещи пръсти повдигнаха меката вълнена рокля. Тя усети твърдото му желание, притиснато към коприната на бельото й. Ръцете му слязоха към бедрата й и разкъсаха фината материя. Лиса отметна глава. Очите й стреснато се разтвориха, осъзнавайки намеренията му.

— Недей тук, Кейн — задавено помоли тя, но потъна в безпаметен хаос.

— Да, тук! — изхриптя той.

Почувства голотата му, притисната към себе си и цялата се вцепени. Но настойчивите ласки на ръцете му успокоиха първоначалното й стъписване.

— Тук, Лиса! Сега!

Не беше в състояние да се противи, когато той я сграбчи и я повдигна върху кухненския плот. Горещата му възбудена плът я прониза с пулсираща настойчивост. С едната си ръка той я прикова към себе си, другата вплете в косите й, изви тялото й и я обсипа с опустошителни целувки. Тя бе безпомощна пред прииждащите чувствени талази. Цялата се сливаше с него, при всеки пореден силен бърз тласък, с който я даряваше и на който бе неспособна да устои.

„Защо го обичам?“ Мисълта светкавично просветна в съзнанието й. „Защо?“ Не искаше, не можеше да признае, че тази свирепа, примитивна страст е любов. И въпреки това бедрата й го обгръщаха и се притискаха към него с жар. Дивото ликуване я зашемети, когато усети експлозията на бурния му оргазъм. Мислите й се разпиляха като счупени късчета. Не съществуваше нищо друго, освен Кейн, освен нея, освен безумната им обща наслада, а после настъпилия в тях покой. Не можеха да се отделят един от друг и тя обичаше този единствен, скъпоценен миг повече от всичко на света. Държеше я ласкаво и нежно, успокоително и закрилящо. Колко дълго се бе заблуждавала, че това е любов.

Той потърка буза в косите й и тя склони глава на раменете му. Целият бе изтъкан от противоречия, от груба безцеремонност и чувствена гальовност. Би искала да го разбира по-добре, да определи силите и обстоятелствата, оформили характера му. Намекът й за изневяра бе предизвикал необясним за нея отклик в душата му.

Надеждата тихо изплува в душата й. Може би значеше много повече за Кейн, отколкото си представяше. А може би всичко се дължеше на засегнато честолюбие. Нямаше смисъл да се самозалъгва, напомни си подигравателно тя, но въпреки това насила вдигна глава и се вгледа плахо в очите му. Страхуваше се да прочете в тях чувствата му, ала този път бе твърдо решена да си ги изясни. Той я изгледа с нежна насмешка. От кадифените му зеници струеше чувство, което не можеше да определи…

Лиса погали страната му.

— Щастлив ли си?

— Почти.

Кейн определено не обичаше да говори напразно, не беше ласкател, поне не и в нейно присъствие.

— Какво още желаеш?

— Ще ти покажа — вдигна я той в прегръдките си и я понесе към спалнята.

Люби я бавно, напълно различно от предишния му стремеж да я похити и притежава изцяло. Бавно разсъблече дрехите й и обсипа всяко кътче от тялото й с милувки, всеотдайно и всепоглъщащо едновременно, проникващ, даряващ и изсмукващ най-чувственото удоволствие от близостта си с нея.

Беше изплашен, твърде изплашен. Сега бе сигурна, че е единствена — единствената жена за него. Ако Кейн бе в състояние да даде израз на привързаността си към нея, а не само на сексуалното привличане помежду им, то тя би била истински щастлива. Обичаше силното му тяло с идеални пропорции, потрепването на мускулите в стегнатата му плът, обичаше кадифено гладката кожа и гъстите твърди драскащи я косъмчета върху гърдите му. Обичаше да вплита крака в неговите и да потъва в блаженото спокойствие на дълбоката тишина след любовния екстаз.

Най-сетне Кейн се обърна по гръб, повличайки я върху гърдите си. Леко погали косите й — милваше я като котенце, както я бе нарекъл, като любимо домашно животинче, от което извличаше онова тъй необходимо удоволствие за сетивата си, помагащо му да се освободи от натрупаното напрежение.

Може би тя значеше много за него, но той никога не й прошепна „Обичам те“. Вероятно бе прекалено честен, за да произнесе подобни фалшиви за него думи. А може би се страхуваше да ги каже, защото щяха да го направят дълбоко зависим и уязвим от нея. Съществуваше и трето обяснение — нещо в миналото му го бе ограбило емоционално и той може би бе неспособен на чувства.

Лиса се изправи на лакът и се взря в лицето му. Копнееше да прочете неговите мисли, но предварително знаеше, че ще се сблъска с обичайното му непроницаемо изражение. Този път обаче той бе необичайно спокоен и отпуснат, по-достъпен отвсякога. Тъмните полуотворени очи срещнаха нейните и в погледа им проблесна топлина.

Пръстите й докоснаха устните му леко.

— Според разписанието трябваше първо да изпием питиетата си, после да задоволим глада си и едва тогава да се любим — Лиса отчаяно се опитваше да изтръгне от него признанието, към което тъй дълго се бе стремяла.

— Аз вече пих — опита да се защити Кейн.

— Не повече от глътка — напомни му тя.

— Беше достатъчно.

— А храната? — все още се надяваше да получи желаното откровение.

Той игриво ухапа пръста й, а после бавно многозначително се усмихна.

— Понякога е необходима смяна…

— Тази смяна обикновено е лесно предсказуема.

Той повдигна въпросително вежди:

— Оплакваш ли се, Лиса?

— Не — едва ли можеше да бъде недоволна от любовното умение, с което я пренасяше на седмото небе.

— Щеше ли да ми повярваш сега, ако ти кажех, че те обичам?

Сърцето й се преобърна. Подозрение и надежди се сблъскаха в погледа й и подозрението взе връх. Зад всяка негова дума се криеше конкретна причина. Той винаги се бе ръководил от разума, а не от чувствата си. Навярно търсеше златната среда, която би съхранила досегашните им отношения.

Кейн никога и никого не бе обичал. Ненавиждаше свръхамбициозната си майка заради егоистичния й стремеж към самореализация. Мразеше баща си заради мекушавостта и слабостта, с които бе отстъпвал на жена си и бе приемал всяко нейно решение. Не можеше да търпи сестра си заради зависимостта й от другите, но макар и с неприязън, хранеше някакви чувства към нея. Дори любовта да бе заложена в природата му, той бе положил усилия да я изтръгне и да я изтрие от съзнанието си, като нещо излишно и недостойно.

— Ако си решил да ми се обясниш в любов, бих се усъмнила в искреността ти — отвърна Лиса. Надяваше се иронията й да прикрие болката.

— Защо смяташ така?

— Само допреди час ми сочеше изхода на аерогарата като възможност да напусна живота ти…

— Дадох ти шанс да се оттеглиш, ако искаш.

— Това не е най-подходящото доказателство за чувствата ти към мен.

Той се намръщи.

— Намекът ти по телефона едва ли можеше да мине като доказателство пък за твоята любов.

Действително се чувстваше засегнат. Лиса бързо прехвърли през съзнанието си всичките му загатвания и недомлъвки. Нима бе наранила мъжкото му достойнство и сега той се нуждаеше от любовно признание, за да възвърне обичайното си самочувствие? Прибързалите думи по телефона, изречени в пристъп на гняв, бяха заплашили да унищожат удобното му пристанище и покоя. Щеше ли за компенсация да изиска пълното й самоотдаване.

Връзката им бе само върху една плоскост, унило си припомни тя. Кейн не я обичаше, в противен случай не би се държал толкова безскрупулно с нея. Сега я въвличаше в опасна игра поставяща на карта психическата й сила и издръжливост, и целяща да изпита надмощието му над нея. Не, обеща си тя, нямаше да му позволи това удоволствие. Този път щеше да се противопостави, щеше да защити собственото си достойнство.

Вдигна механично рамене.

— Може би не сме подходящи един за друг, Кейн.

Пръстите му погалиха гърдите й. Лиса потрепна.

— Сигурна ли си в думите си?

— Ще ти отговоря окончателно в неделя вечер.

Очите му проблеснаха предизвикателно.

— Тогава ли ще ми съобщиш дали си влюбена в мен?

— Не. Тогава ще узнаеш дали ще остана с теб… за още известно време.

— Докато те устройва, предполагам.

Тя повторно вдигна рамене.

— Да, би могло да се каже и така.

— А ако ти кажа, че не те обичам…

— Бих ти повярвала.

Той се изсмя, но очите му останаха някак тъжни.

— Знаеш ли какво е любов, Лиса?

— А ти, Кейн?

Той саркастично се изсмя на безцеремонния й скептицизъм.

— Не, доколкото се познавам.

Този път уцели, с горчив цинизъм призна тя. Каква слабоволна глупачка се оказа, капитулирайки пред физическата наслада с него!

Същевременно не можеше да отрече, че я бе потопил в райско блаженство и не съжаляваше за преживяното. Още не. Тази вечер Кейн бе открехнал вратичка към иначе теми табу и затова Лиса реши да се възползва максимално и да изясни положението.

— Ако се наложи да избираш между мен и работата си, кое би предпочел?

— Хипотетичен въпрос. Едва ли ще ми се наложи някога.

Кейн бе заклет реалист. В него нямаше капка сантименталност. Самото букетче, което й бе подарил, бе изключение.

— И все пак, какво би избрал? — настоя Лиса.

— В сегашния момент ли?

За него единствено моментът на удовлетворение бе от значение.

— Да, точно в сегашния момент.

— Работата, естествено — каза го напълно уверено, без никакво колебание.

Беше безцеремонно искрен. Ето колко значеше любовта за него! Тя предварително го знаеше, но въпреки това болката я зашемети.

— И какво определя твоя избор?

— Работата е по-сигурното нещо на този свят.

— Само заради това ли?

Той внезапно я сграбчи и я обърна към себе си. Стисна я до задушаване, а дъхът му безмилостно парна лицето й.

— Не си ли спомняш, че тази сутрин ми съобщи, че ме напускаш? Просто ей така! Без „Сбогом“, без едно „Всичко хубаво, Кейн“.

Тя се втренчи изплашено в него, разтърсена от внезапната промяна в настроението му.

— Казах го, защото не желая да те приемам повече такъв какъвто си.

— Какъв?

— Безскрупулен и не отдаващ значение на онова, което не е пряко свързано със собствените ти интереси.

Той бавно се овладя и повдигна с арогантно презрение вежди.

— Говориш абсурдни неща!

— Няма нищо абсурдно в думите ми! Толкова много ли ти струват малките, но от значение за мен, жестове?

— За телефонните обаждания ли говориш?

— Позна!

— А може би и за букетчето виолетки? — той ставаше циничен.

— Разбира се. Всички тези дреболии имат дълбок смисъл за мен.

— Това ли наричаш „любов“? — недоверчиво я изгледа Кейн. Тихият му глас криеше опасни оттенъци.

— Подобни жестове са доказателство, че не мислиш единствено за себе си. Те са израз на внимание. А без внимание към другия няма любов.

Лицето му се изопна.

— Какво искаш да правя? Да ти поднасям кафето в леглото ли?

— Не звучи лошо като идея.

— Ако ти трябва болногледачка за съпруг — консултирай се със сестра ми. Във всеки случай забрави за мен. Представите ни за любов се разминават.

— Бих се учудила, ако съвпадаха. Никога не си давал и пукната пара за другите.

Очите му потъмняха от гняв. Той целият настръхна.

— Предчувствам що за ад си ми подготвила за уикенда.

— Не се лъжеш. И аз имах известни предчувствия относно съвместната ни почивка, само че за теб — сърцето й щеше да се пръсне от болка, но тя продължи с горчив сарказъм: — Може би е по-добре да се разделим — току-виж това облекчи разстроеният ти вътрешен мир.

Той се изсмя дрезгаво.

— Така ли мислиш, Лиса? Нима смяташ, че те използвам само за секс?

Така беше, призна си тя, но не посмя да го изрече гласно. Беше прекалено унизително, ако го стори. За миг Кейн сладострастно прокара ръка по тялото й тя настръхна. Любовта й преля в омраза — ненавиждаше и него, и слабата си плът. В черните му очи насмешливо се отразяваше истината за интимните й тайни.

— Виж, Лиса — кротко поде той, — не съществува жена, на която не бих устоял. Няма жена, чиито прелести да променят плановете ми. Следователно ти с нищо не можеш да ме приковеш към себе си, независимо от изключителната ти красота, която никой мъж не би отминал равнодушно.

— Тогава защо дойде? — задъха се тя, а вълнението заседна като буца в гърлото й.

— Няма да ми повярваш… Заради добротата и всеотдайността ти.

Тя бързо улови ръката му, готова да я дари с поредната милувка.

— Какво разбираш под всеотдайност? Отстъпчивостта ми ли?

Сега устните му се свиха в твърда безмилостна черта. Очите му проблеснаха предизвикателно.

— Отстъпчивост ли? Да не би да смяташ, че удоволствието от близостта ни е било само мое?

Тя пламна. Невъзможно бе да отрече, че винаги го бе желала и още го желаеше като мъж. Но същевременно сексът не я задоволяваше. Беше й необходимо още много извън тази страна на връзката им.

— Не, желанието ни е общо. Но ти ме караш да се чувствам като сексуален обект и нищо повече.

Той трепна, сякаш го бе ударила през лицето. Моментално се отдръпна от прегръдките й.

— Отдавна не гледам на жените само като на сексуален обект — процеди Кейн, а очите му я изпепеляваха, хвърляйки я в хаос от съмнения. — Имунизиран съм срещу чисто плътски увлечения.

Дори не скри горчивината от обидата, която му бе нанесла. Скочи от леглото и отвори гардероба. Думите й бяха възбудили някакви тъмни отдавнашни спомени, които го бяха отблъснали от нея. Тя все още не можеше да осъзнае стореното, но празното легло я плашеше. Самотата се промъкна в душата й. И въпреки това не можеше да се отрече от току-що казаното.

— Къде отиваш? — неспокойно попита тя.

— В кухнята — той дори не я удостои с поглед, а навлече любимия си черен халат и й обърна гръб.

Лиса въздъхна нещастно. Отговорът му с нищо не подсказваше истинските му намерения.

— Искаш ли да приготвя нещо за хапване? — предпазливо го погледна тя.

Той завърза колана и извърна глава. Красивото му лице бе замръзнало в непроницаема маска.

— Според всичко, което каза, май гориш от нетърпение да ми засвидетелстваш любовта си?

— Никога не съм те уверявала в любовта си — отрече се от чувствата си тя.

— Разбирам… Сам ще приготвя нещо.

— Невъзможен си! — изкрещя тя зад гърба му.

Кейн спря и я прониза с поглед.

— Но в някои неща ме бива, нали? — ехидно подхвърли той и излезе.

Няколко минути Лиса не беше на себе си. Цялата трепереше. От една страна Кейн отричаше, че търси в нея единствено сексуално удоволствие. Но още в следващия момент й напомняше за удоволствието, което й даряваше в леглото. В него тя започна да открива своя постоянен мъчител, от когото едва ли някога щеше да се спаси.

През последните няколко часа бяха изсипали толкова обвинения един срещу друг, че почивните дни със сигурност щяха да се превърнат в дълго, безкрайно мъчение и за двамата.