Барбара Делински
Магията на древността (9)

Девета глава

Челси се съвзе бавно. Някой като че ли леко я пляскаше по бузите, зовеше името й. Толкова силно приличаше на гласа на Сам — пропит с топлота и тревога — че най-вероятно сънуваше. Не искаше прекрасното видение да изчезне, затова остана със затворени очи.

В следващия миг плесниците станаха по-силни и клепачите й инстинктивно се повдигнаха. Погледна, премига — сигурна, че халюцинира.

— Челси! Боже мой, Челси, добре ли си?

Беше Сам — наведен над нея и не по-малко загрижен от вечерта, когато се разболя в селцето. Тя се стресна и смути, сълзи изпълниха очите й. Огледа се. Лежеше на дивана, а Сам седеше на ръба. Понечи да се изправи, но едва стъпила на крака, се олюля. Той я придърпа обратно, положи главата й на коленете си и започна да масажира тила й.

— Успокой се и дишай дълбоко! — последва дълга пауза и тя чу развълнувания му глас: — Какво си сторила със себе си, Челси? Изглеждаш ужасно!

Би се изсмяла истерично, ако цялото й внимание не бе съсредоточено върху контрола на тялото й. Виеше й се свят. Когато най-после успя да се изправи, политна и седна на фотьойла отстрани — по-далече от Сам.

— Какво правиш тук? — прошепна тя с широко разтворени очи и ръце, вкопчени в дръжките на стола. Трепереше цялата.

— Върнах се.

— Но защо? Мястото ти не е тук! За мен си непознат! — въпреки че говореше под влияние на шока, в думите й имаше известна доза истина. Сам бе облякъл тъмен строг костюм, снежнобяла риза, раирана вратовръзка. С непокътнати мустаци и тен, но с подстригана коса и напрегнато лице — агресивен бизнесмен! Тази мисъл я накара да се разтрепери още повече. Сам като че ли незабавно отгатна причината за реакцията й и бръчките изчезнаха.

— Познаваш ме, Челс! — рече той с дълбока нежност. — Дрехите ми са по-различни, но под тях съм същият! — пристъпи към нея, но тя потръпна и мъжът спря. Нищо обаче не можеше да спре думите му. — Дойдох да ти кажа, че те обичам! Ти го знаеш. Влюбих се в теб от първия миг.

Тя затисна уши с длани и нервно поклати глава.

— Не говори така! Всичко друго, но не и това!

Той понечи да я прегърне, но младата жена инстинктивно се отдръпна. Сам покорно отпусна ръце.

— Това е истината. Защо да не я кажа?

— Но защо сега, Сам? — извика тя, сякаш беше в ада. От очите й бликнаха сълзи и потекоха по бузите. Защо постъпваше така? Толкова силно го бе желала, а после мъчително и дълго се убеждаваше, че никога няма да го има. А сега и тази дълбока тъга, стаена в очите му? Стана й непоносимо тежко.

— По-добре късно, отколкото никога — не е ли така? Не плачи, Челс, моля те! — този път решително приближи до нея. — Не разбирам…

— Боли ме! — изплака тя. — Толкова много ме боли! — изправи се рязко и изтича в спалнята, но залитна и се свлече на пода в ъгъла.

Сам се втурна след нея, но потънала в нещастието си, тя не го чу. Той коленичи, прегърна я и разтри челото й, като шепнеше:

— Господи, какво направих? Челс, моля те, не плачи! Всичко ще се оправи! Обещавам ти, че ще направя всичко, което е по силите ми!

Когато я притегли в обятията си, тя отначало се възпротиви. Притворила очи, чуваше гласа му, усещаше аромата на тялото му, което й бе толкова познато, така скъпо, че онази част от нея, която копнееше за Сам, надделя. Не можеше да се владее и сълзите й не спираха да бликат, но притисна лице към гърдите му, а устните й шепнеха името му.

Ръцете му я притискаха все по-силно и покровителствено, докато най-после бурята отмина. Сам заговори нежно и успокоително:

— Постъпих като глупак, Челси, но тогава ме улучи право в сърцето! Знаех, че криеш нещо! Предположих, че някой те е изпратил, но успях да се отърся от тази мисъл, защото те обожавах и не исках да повярвам — замълча за секунда и я погали по гърба. Тя безмълвно го слушаше. — Когато каза, че ме обичаш, усетих, че цялото ми бъдеще е заложено на карта. Исках да те помоля да останеш с мен завинаги, но преди това трябваше да узная истината. А тя ме прободе като нож. Зная, че прекалих. Но все пак съм човек — не съм безгрешен. Изпаднах в ужас, защото никога не бях изпитвал такива чувства към жена… А после изведнъж разбрах, че ме лъжеш, че тя те е изпратила… Не бях на себе си! — Челси го слушаше безмълвно. Всичко й бе ясно, но изтерзана от дългия трънлив път, който бе изминала, бе изцяло в плен на мъката. — Цял ден обикалях Канкун, Челси, без да зная как да постъпя. Не след дълго започнах да осъзнавам грешката си, но преминах в отбрана — той потърка буза в косата й. — Мъжете често постъпват така, когато са уязвими и страдат. А аз страдах дълбоко. Не спирах да се питам защо не ми каза по-рано. Би трябвало да си усетила любовта ми! Исках да си с мен всяка минута… и не само заради физическата близост. Доставяше ми истинско удоволствие да те въвеждам в живота, който бях приел. И изведнъж останах като гръмнат — изпитвах нужда да гледам света през твоите очи. Така той се избистряше, ставаше по-ясен и с неповторим привкус. Челси, слушаш ли ме?

Тя не можеше да отговори, затова само кимна.

— През онези последни дни започнах да се замислям за бъдещето. Знаех, че няма да останеш в Мексико, и в миг вече не бях сигурен дали и аз го искам. Повтарях си думите ти за пренареждането на живота ми тук, но не бях сигурен, че ще се справя. Исках те! Нуждаех се от теб! — той нежно я целуна по косата. — Постепенно осъзнах, че ти бе права — трябваше да остана и да изясним всичко. Гневът и обидата избледняха. Но когато се върнах в хотела, от теб нямаше и следа. Обадих се на летището — бе заминала преди часове. Чак тогава разбрах, че през целия ден съм мислил единствено за себе си — ръката му се плъзна по гърба й — по-скоро жест на утешение, отколкото сексуален намек. — Първата ми мисъл бе да те последвам. Но всъщност и двамата се нуждаехме от време. Чух грубите си думи, обвиненията, изригнали в пристъп на гняв. Какъв негодник бях! Как можах да ги изрека, след като не бяха истина и знаех, че ще те наранят?! — гласът му затрепери. — Имах още един проблем. На всяка цена трябваше да се убедя, че се връщам в Щатите по свое собствено желание — в противен случай бих се превърнал в предишния човек, който не ти беше особено приятен. И така, прибрах се в селцето. Пет дни се оказаха напълно достатъчни. Без теб не бе същото. Бях изживял щастливите си дни там — пълно откъсване, което ми даде възможност да открия себе си — замълча за миг и продължи: — За съжаление не мога да кажа, че през деветте дни откак съм тук, реших проблемите си. Обсъдихме с Дейвид няколко варианта за промени, но още не съм взел окончателно решение. Всеки ден обаче следвах съвета ти — оставях работата недовършена само за да отделя време за истински отдих. Започнах да тичам, да правя дълги разходки по плажа и в планината. Но мисълта, че с теб би ми било много по-весело и приятно, не ми даваше покой. Всеки ден минавах оттук. Бих искал да ти оставя още време за размисъл, но не можах да се сдържа. А когато те видях на вратата — пребледняла и изтощена, и когато припадна в ръцете ми… О, Господи, Челси, кажи нещо! Какво има?

Все още трепереща, тя пое дълбоко дъх. Умората я смазваше.

— Няма да стане — подхвърли тя тихо.

— Какво няма да стане?

— Връзката ни няма бъдеще. Принадлежим на различни светове.

— Само доколкото ние ги направим различни!

— Но между нас се натрупаха много гняв и страдание!

— Ако мога да върна времето назад и да залича всичко, повярвай ми, бих го сторил, Челси!

— Но не можеш! — отвърна тя мрачно. — Казаното е казано. Винаги ще си го спомням и обмислям. Плаши ме.

— Няма от какво да се страхуваш, мила! Аз те обичам! До края на живота си ще ти го повтарям и доказвам — ако ми позволиш!

— Толкова съм уморена! — тя потърка буза о гърдите му — почти като милувка. — Грешиш, но не мога да споря точно сега!

Сам я повдигна и я отнесе на леглото.

— Полегни, докато събера някои неща! — и отвори гардероба.

— Какви неща?

— Малко дрехи и дреболии за пренощуване. Къде е сакът?

— Няма да тръгна с теб! Отивам на работа! Шефът ме чака!

— И дума да не става! Изтощена си до смърт! Кажи ми номера на телефона му!

— Няма да се обаждаш! — надигна се тя.

Сам незабавно я върна в леглото. Ръката на раменете й бе нежна, но твърда.

— Преди половин час припадна, Челси! Имаш нужда от почивка, сън и добра храна! И възнамерявам да ги получиш! Ако става въпрос за пари, ще бъда щастлив да компенсирам загубите ти…

Тя подскочи, а от очите й изскачаха искри.

— Не искам парите ти! Никога не съм ги искала! Разбираш ли?

Той онемя от ожесточението й, избликнало така неочаквано.

— Не разбирам причината за реакцията ти, но това е само един от въпросите, който предстои да обсъдим. Първо обаче се нуждаеш от почивка. А тук е горещо като в ада!

— На мен ми харесва! Но не е като в селцето, нали? Жегата там не ти пречеше. Ето, променил си се, Сам! — язвително подхвърли тя.

Той затвори очи и стисна устни — опитваше се да запази самообладание.

— Да, променил съм се. Последвах съветите ти и осъзнах, че животът не е само в бяло и черно — всичко или нищо. Ще се старая да избягвам излишните напрежения, за да се спася от главоболието и високото кръвно налягане, но от друга страна — печеля добре и мога да си позволя някои разточителства като хубава кола, дрехи и климатик. Освен това — намръщи се той по момчешки — знаеш прекрасно, че горещината там е съвсем различна от жегата тук.

— Причината е в отвратителния ти костюм!

Сам отчаяно извърна очи към тавана.

— Ще ми дадеш ли номера на „Айкабод“, или да се обадя на „Справки“?

Каза му го, защото бе излишно да го тормози допълнително. Мъжът излезе и се върна само след минута.

— Шефът ти не остана изненадан, Челси! И той се тревожел за теб. Казах му, че ще се обадиш утре сутринта. Хайде, да тръгваме!

— Няма да дойда с теб, Сам! Не сме вече в Мексико! Тук съм си у дома и искам да остана!

Той седна до нея на леглото и взе ръката й. В погледа му имаше топлота и настойчива молба.

— Не се плаши, Челси! Няма да те нараня отново! Моля те, повярвай ми! Обичам те и силно желая всичко между нас да е прекрасно! Но единственият начин е да бъдем заедно, да изясним всички недоразумения, да се опознаем по-добре — той погали мократа й буза с опакото на ръката си. — Сега си на ръба на силите си и имаш нужда от помощ. Искам да дойдеш с мен, защото така ще бъде по-добре за теб. А защо да не видиш и моя дом? Не е толкова лош!

Пред очите й изникна „Уелзли Хилс“ и тя потръпна.

— Не, изобщо не си приличат! — Сам като че ли бе прочел мислите й. — Но най-добре е сама да се убедиш! С нищо няма да те притеснявам. Само ще се грижа за теб!

Стисна ръката й окуражително и се върна при гардероба. Дали не се опасяваше от отговора й и затова не го бе изчакал? Е, така бе по-добре и за нея! Не знаеше какво да каже. Толкова силно й се искаше да бъде с него! Но мъката се бе впила като змия в сърцето й, а също и страха от нова болка… И, по дяволите, чувстваше се толкова слаба…

Тя се отпусна по гръб и закри очи с ръка. Усети поставянето на сака на леглото, чу звука от издърпани чекмеджета, шумолене на дрехи. Безмълвната й неподвижност очевидно бе знак на съгласие. Застанал до вратата, със сак в ръка, той промълви:

— Ще те изчакам в хола.

Тя си взе душ и облече чиста лятна рокля. Когато влезе в хола, Сам й се усмихна. Качиха се в колата и Челси облегна глава на седалката. Притвори очи.

— Май не си спала много напоследък.

— Да, така е.

— Заради жегата ли?

— Да.

Той сигурно бе отгатнал, че това не е цялата истина, но в този момент Челси нямаше намереше да се впуска в подробности.

— Да не ти е хладно?

— О, не!

Той се усмихна, но тя остана доволна, че не каза нищо. Забележките й за климатика и костюма му бяха заяждане. Сам като че ли отново прочете мислите й.

— Не е наистина „отвратителен“, нали?

— Не! — всъщност стоеше му много добре. Не бе необходимо да отваря очи, за да си го припомни.

Сам я остави да си почине. Когато спря на паркинга пред крайбрежните вили, мъжът нежно я докосна по ръката.

— Пристигнахме, Челси!

Пред очите й изникна триетажна вила — нова или наскоро ремонтирана. Приятна на вид — както бе и очаквала.

— Коя е твоята?

— Хайде, ела да ти покажа.

Той се измъкна от колата, преметна сака през рамо и заобиколи да помогне на Челси — тъкмо навреме, защото краката й трепереха. Вратата бе само на няколко метра, той отключи и покани гостенката си. Челси се озова в огромен хол, обзаведен в приятни оттенъци на синьо и кафяво — модерно и много по-семпло от очакванията й. И да бе забелязал, Сам не коментира удивлението й, а докато я насочваше към стълбите, каза:

— Отзад има кухня и трапезария — въведе я в по-голямата от двете спални на втория етаж. — Това е моята спалня, а другата е за гости, но мисля, че тук ще ти е по-удобно. Искам да легнеш и да затвориш очи. Ще сляза да ти приготвя вечеря.

Успя да кимне, да го изпрати с поглед и да установи, че Самюъл Прескот Лъндън има добър вкус. После се пъхна в хладните чаршафи на огромното легло, отпусна глава на възглавницата и мигновено заспа.

 

 

— Челси? Събуди се, скъпа… Челси?

Тя бавно изплува към повърхността на реалния свят, издърпана най-напред от гласа му, после от ръката, нежно разтърсваща рамото й. Усети хладината в стаята и леглото под тялото си. Повдигна глава и се огледа. Колко ли дълго бе спала? В стаята бе светло. А над нея се бе надвесил Сам… Сам… който й се усмихваше. Погали я по косата и тя забеляза, че костюмът му е друг — от светлосин туид.

— Колко е часът? — намръщи се тя.

— Девет без петнайсет.

— Но… толкова е светло?

— Сутрин е! — усмивката му грейна още по-широко. — Как си?

— Сутрин?!

— Да, сутрин е. Оставих те да поспиш, но трябва да тръгвам за работа. Не исках, като се събудиш, да си помислиш, че съм те изоставил. В кухнята има банани и кроасани. Хапни каквото ти харесва. Ще се върна в един и ще отидем да обядваме заедно.

— Да обядваме? Господи, Сам, не мога да повярвам, че съм спала толкова дълго!

— Имаше нужда, скъпа! — намести той възглавниците зад гърба й. — Вече изглеждаш по-добре! — усмивката му се стопи, но на лицето му остана отпечатъка на дълбока нежност. — Челс, моля те, остани да си починеш тук още един ден! Не хуквай още днес да работиш! Използвай телефона колкото искаш, но ако нещо ти е необходимо, ще те закарам после да си го вземеш. Почивката ще ти се отрази добре, повярвай ми! Този път си се съсипала!

— Орисан си да ме намираш винаги изтощена?

— Е, този път аз съм си виновен! Обичам да те нося, когато си уморена, но предпочитам да те видя силна и здрава. Обещаваш ли, че ще ме чакаш тук?

— Май не съм в настроение изобщо да помръдна — сгуши се тя във възглавницата. — Щом тръгнеш, отново заспивам!

— Но преди това ще хапнеш, нали? — и без да дочака отговор, я целуна и излезе.

Когато външната врата се хлопна, Челси осъзна няколко неоспорими факта. Първо, чувстваше се така щастлива както не си спомняше да е била от векове. Второ, бе с нощница — благодарение на Сам! И трето, усети смъртоносен глад! Отметна чаршафа и скочи, но й се зави свят — и си спомни за кошмара, който бе изстрадала през последните две седмици. Устремът й се поукроти и тя внимателно слезе по стълбите. За да открие, че Сам бе подредил масата — чиния, ленена салфетка, сребърни прибори, чаша, кутия с овесени ядки и разкошен банан. А до тях бе оставена бележка:

„Не сложих всичко в чинията, защото бананът трябва да се изяде веднага щом се обели. В хладилника има сметана, масло и конфитюр, яйца и сирене. Стопли кроасаните в микровълновата печка. Добър апетит! Обичам те!

Сам“

— Хапна ли? — бе първият му въпрос, щом прекрачи прага.

— Съвсем малко — усмихна се Челси. — Само овесена каша, банани и двата кроасана, бъркани яйца и резен сирене. А сега къде ще обядваме? — потри ръце тя.

— О, срещам изгладняла лъвица, но толкова се радвам! — засмя се той весело и я прегърна. — Вече изглеждаш по-добре! И дори бузите ти имат цвят! Не, не ми казвай, че си се изчервила, защото зная как изглеждаш тогава. А що се отнася до обяда — резервирал съм маса в „Джаспър“. Ходила ли си там?

— Не! — червенината по бузите й потъмня.

Харесваше й, когато я гледаше. Чувстваше се привлекателна и горда.

— Е, мисля, че ще ти хареса!

Сам се оказа прав, въпреки че най-много се радваше на присъствието му. Той деликатно заобикаляше темата за отношенията им — необходимо им бе още време, за да зараснат раните. Говореха си за работа — което се оказа не по-малко интересно, защото никога преди не бяха обсъждали „истинския“ си живот. Сам обясняваше организационната структура на фирмата и най-сериозните проекти, в които се бе включила. Сподели намеренията си за съкращаване на ангажиментите и искрено се заинтересува от мнението й. Подробно я разпита за работата й, като търсеше заедно с нея разрешение на проблемите й, правеше паралел между отделни случаи, предлагаше нови идеи.

Когато излязоха от ресторанта, Челси бе в изключително добро настроение. Но щом Сам я остави във вилата си с обещание да се върне към шест, тя отново заспа.

— Не мога да повярвам! Спала съм цели два часа! — възкликна тя, докато пътуваха към апартамента й.

— Преуморена си.

— Е, това вече е изречението на годината!

— В такъв случай, не можеш да отречеш силното ми влияние над теб, нали?

— Да — изгледа го тя колебливо.

И двамата знаеха, че тази вечер им предстои разговор, но слънцето още грееше и ги чакаха доста задачи. Челси набързо опакова голям сак с дрехи и по-малък с папки и документи. Обади се в „Айкабод“ да откаже ангажимента за няколко дни и тъй като шефът й я обожаваше, не се разсърди.

Докато Челси разопаковаше в „кабинета“ си — малка, но уютна и светла стая на третия етаж с остъклена стена и балкон към пристанището — Сам отиде да вземе вечеря от съседния ресторант за морски специалитети.

— Сигурно няма да свърша нищо тук! — пошегува се тя, когато Сам се качи при нея. — Цял ден ще седя и ще рея замечтан поглед над пристанището, пазара или летището.

— Ще свикнеш — успокои я той.

Заведе я в трапезарията, наля вино и вечеряха задушен омар, варена царевица, салата и кифли. Преместиха се в хола, където поседяха мълчаливо, докато накрая Сам хвана ръката й.

— Трябва да ми кажеш нещо, Челси! За мен то е по-важно от всичко друго! — напрегнатият му поглед я зовеше с копнеж и настойчивост, недопускащи лекомислие. — Обичаш ли ме? След всичко, което казах и направих?

— Да — не можеше да постъпи другояче, освен да бъде напълно искрена — пред себе си и пред него.

Клепачите му се притвориха за секунди и тялото му видимо се отпусна. Беше се преоблякъл в джинси и спортна риза и толкова много приличаше на предишния Сам, че внезапно в сърцето й нахлу прилив на нежност. Дошъл на себе си, той нежно погали ръката й.

— Мисля, че това е основата на всичко — любовта между нас! А сега да обсъдим другите неща в живота ни. Какво става с твоето учение?

— Получих потвърждение от Бостънския университет, но реших да поотложа, докато спестя пари.

— Майка ми каза, че си й върнала всичко.

Значи вече бе говорил с нея! Добре че го бе научил от госпожа Лъндън! Не й се искаше сама да го осведомява.

— Не е трябвало да го правиш, Челси! Ти заслужи тези пари, дори останалата част! Нали ме върна?!

— Не, ти сам се върна! А не искам парите! Особено след онзи разговор!

— Значи си ги върнала заради мен?

— Не, заради себе си! Ако между нас не се бяха породили чувства, може би нямаше да мисля така. Но след като се влюбих в теб, би било ужасно долно да ги задържа!

— Е, майка ми несъмнено ти е казала колко благородно постъпваш! — саркастично подхвърли той.

— Благородството няма нищо общо с това! — тя за нищо на света не би желала да изостря и без това утежнените отношения между майка и син. — Беше въпрос на самоуважение. Изведнъж разбрах, че тази докторска дисертация означава твърде много за мен — не само за да помагам на хората, но и като доказателство, че присъствам в този свят и мога да постигна повече. Парите обаче трябва да спечеля честно!

— Но ти вече си постигнала толкова много!

— Ако продължа образованието си, ще постигна много повече. Ти едва ли можеш да ме разбереш, защото по рождение си се озовал на върха. Моите родители са прекрасни, но нямат образование и затова не са успели да разгърнат възможностите си. Длъжна съм да докажа себе си!

— Но нали си завършила колеж…

— А кой бе казал, че постигането на една цел е само начало на нова?

— Предавам се! — вдигна той рамене с виновно изражение. — Но бих могъл да платя обучението ти…

— Не…

— Ще ми достави огромно удоволствие! По дяволите, Челс, нали имам пари? Ако не мога да ги изхарча за неща, които смятам за важни, защо са ми тогава?

— Вложи ги, дай ги за благотворителни цели… но не и на мен!

— Така ли? Значи мислиш, че го правя само от благородство? Грешиш, Челси! Аз те обичам и знам, че това ще те направи щастлива. А тогава и аз ще бъда щастлив! Виждаш ли какъв егоист съм?

— Но това е моят живот, моето образование! Имам гордост!

— Знаеш ли, ако бяхме женени, това, което е мое, щеше да бъде и твое. Можеше да вземеш парите от общата ни банкова сметка…

— Ние не сме женени…

— Но аз искам да се оженим. Ще се омъжиш ли за мен, Челси?

— Не… все още.

— Не си сигурна, че любовта ни ще оцелее?

— Ще оцелее — моята поне, със сигурност! Но едно от нещата, които разбрах през последните седмици е, че любовта не е достатъчна за създаване на здрава връзка — думите на Беатрис Лъндън неизменно я преследваха. — Ние сме от различни социални среди, Сам! Влюбихме се Мексико — в атмосфера, коренно различна от тази тук. Вкусовете ни могат да се окажат напълно различни — ти може да не харесаш приятелите ми, а аз — твоите. Може отново да потънеш в работата си, аз — също и нашата връзка да остане на заден план. Това ще ни отдалечи и ще ни причини болка — какво ще правим тогава?

— Това никога няма да се случи!

— Сигурен ли си?

— Животът никога не дава гаранции, Челси!

— Но аз ги искам — или поне сърцето ми! То копнее за цялата ти любов, топлина и всеотдайност — всичко или нищо!

Сам замълча. Обърна дланта й и се взря в линиите, като че ли търсеше помощта на съдбата. После вдигна очи.

— Мога искрено да ти обещая, че ще те обичам от цялото си сърце и съм готов да ти го доказвам през целия си живот — но дали ще ми повярваш? А защо не си дадем пробен срок? Да поживеем заедно, да се опознаем, да обсъдим всички проблеми. Няма да те притеснявам със сватбата, нито дори със секса, въпреки че, Бог ми е свидетел, много силно те желая, и то, защото това е друг начин да ти кажа колко много те обичам! Но ще бъда търпелив… Какво мислиш?

Предлагаше й мост към неземното щастие. Челси знаеше, че може да се спъне и падне и тази мисъл я ужасяваше, защото колкото повече се доближаваше до небесата, толкова по-примамливи й се струваха те. Но нима би могла да не опита? Пое дълбоко дъх и бавно се усмихна.

— Мисля, че предложението ти е страхотно! Наистина те обичам, Сам! И искам връзката ни да оцелее!

— Така и ще стане, мила, сигурен съм, че ще се справим!

 

 

Дните минаваха и Челси все повече мислеше, че Сам бе прав. Беше щастлива — дори повече, отколкото в Мексико. И въпреки че отново се отказа от ангажимента в „Айкабод“, продължи да се занимава с издирване на изгубени деца.

Закусваха и вечеряха заедно, а когато Сам бе свободен, не пропускаха и обедите — поне един-два пъти седмично. Прекарваха вечерите в ту в спокойна домашна обстановка, ту на представления, а често се разхождаха по брега. През уикендите бяха неразделни.

Любовните нощи се превърнаха във висш израз на чувствата им. Тогава думите, усмивките и допирът ги издигаха по спиралата на екстаза. Но имаше и нощи, стаили не по-малък чар, когато заспиваха прегърнати.

Сам постепенно я представи на колегите и приятелите си и въпреки че някои й допаднаха повече от други, тя откри, че са много по-достъпни и приветливи, отколкото предполагаше. Най-удобно се чувстваше с Линда Хънтигтън. Сам прие познатите на Челси по същия начин. Еднакво непринудено подхващаше разговор на масата в апартаментче в „Брайтън“ и в артистично ателие на площад „Девъншир“.

Често се връщаха към спомените от селцето на маите — веднъж Сам я изненада с думите, че ако Рени реши да пътува на север, ще поеме издръжката й. Но основните им планове бяха свързани с настоящето и бъдещето.

Нещата като че ли наистина се нареждаха. След дълги душевни терзания и разговори с Челси Сам реши да ограничи дейността си в компанията само до отдела, занимаващ се с търговските центрове. Ангажиментите му намаляха и той изглеждаше силен, здрав и спокоен. И непрестанно й повтаряше, че тя му е помогнала да открие критериите в усилията за постигане на крайната цел — точно по предписанието на лекаря.

След месец съвместен живот със Сам Челси бе по-влюбена от всякога. Започна да мисли за бъдещия семеен живот според представите на Сам — голяма къща сред природата, кънтяща от смеха на децата, които Сам толкова силно желаеше — и разбра, че не може да мечтае за нищо друго.

Имаше само една пречка по пътя към истинското й щастие. Нещо, за което не можеше да заговори първа. И тъй като Сам вече отлично я познаваше, тя не се учуди, когато веднъж й каза:

— Днес говорих с майка ми. Поканих я утре на вечеря.

— О, Сам! Мислиш ли, че идеята е добра? — не остана изненадана, но сърцето й запърха като уплашено птиче.

— Рано или късно трябва да го направим.

— Но… двете се разделихме доста бурно. Може би… да бяхме изчакали още малко… до есента.

Той я привлече в обятията си и нежно разтри раменете й, сякаш да заличи напластилото се напрежение.

— Тя е единствената бариера помежду ни, Челс! Не си споменала и дума за нея, нито за вашите две срещи. Зная, че искаш да ми го спестиш и ти благодаря. Но добре я познавам и се досещам какво ти е наговорила. Езикът й е доста остър.

— И ако е решила да го използва като оръжие да ни раздели?

— Не е възможно, защото такова оръжие не съществува. Аз не се поддавам на влиянието й, Челс! Думите й не могат да променят чувствата ми към теб, затова се успокой! Обявих независимостта си, когато преди години напуснах къщата й. Сега съм като имунизиран към намеците и мненията й. Нали доказахме, че се разбираме чудесно?

— Да.

— Е, тогава да й покажем какво сме постегнали! Искам да се оженим, Челс, и то скоро! Трябва да преодолеем и последната бариера! Ти се страхуваш от нея и това ме тревожи. Не искам винаги да виси като заплаха в съзнанието ти. Ще я поставим пред свършен факт — сама ще се убеди, че се обичаме и ще видиш, че когато се налага, тя може да отстъпва.

— Ами ако не го направи? Ако се противопостави?

— Е, ако не може да приеме факта, че сега съм по-щастлив от всякога, това си е неин проблем! Казах ти, че я обичам, защото ми е майка, но не бих й разрешил да се разпорежда с живота ми.

— Наистина ли си убеден, че тази среща е необходима? — гласът й бе натежал от съмнения.

— Довери ми се, Челс! Зная какво правя!