Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012 г.)
Корекция
Alegria (2013 г.)

Издание:

Георги Райчев

Имало едно мече

Приказки и разкази за деца

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Под редакцията на Георги Мишев и Дамян Дамев

Подбор, уредба, библиографска справка и бележки: Дамян Дамев

Под редакцията на Мара Г. Райчева и Дамян Дамев

Художник: Иван Кирков

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

 

Дадена за печат на 11.IX.1970 година

Излязла от печат на 25.II.1971 година

Поръчка №7. Формат 1/16 59/84

Тираж 20 000

Печатни коли 16,75. Издателски коли 13, 90

Цена 1,19 лева

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1971

ДПК „Д. Благоев“

История

  1. — Добавяне

Някога в наше село имало една жена, която всички зовели Пияна Гана. Мъжът й, бай Пройчо, бил работлив и смирен човек. Той по кръчмите не скитал, вино и ракия в уста не турял. Но стринка Гана не приличала на него. Тя по цели дни миткала по село. Започне се сватба — стринка Гана първа там. Кръщене дойде — ето я пак се настанила. Помен някъде направят — и поменът без нея не бива.

Прибирала се вечер късно — пийнала, весела. А кога нямало ни сватба, ни кръщене, нито помен — тогава си посръбвала скришом дома ракийка от глинено пузирче.

Дошла жетва. Отвел бай Пройчо жетвари на нивата, а стринка Гана се запретнала дома вечеря да приготви. Шета стринка тук, шета там и все понадига пузирчето с ракия.

Минало обед. Напалила стринка Гана пещта, изнесла вън хляб да опече. Но пусти крака държат ли се? А главата тежи, тежи като олово. Политнала стринка насам, политнала натам и току — бух! — паднала по очи на земята.

Лежи стринка Гана и слуша. Дочува й се, че покрай нея ходят хора, говорят нещо, работят. Сетила се стринка.

„Видели са ме съседките — помислила тя — и дошли са да опекат хляба вместо мене.“

Престорила се на болна, запъшкала тежко-тежко и провикнала се, без да дига глава:

— Ох, помагайте, съседки, помагайте!… Много ми е лошо… не мога глава да вдигна…

Лежала така до вечерта. А кога се върнали от нивата бай Пройчо и жетварите — що да видят. Стринка Гана лежи пияна до пещта, а свинете излапали тестото. Пък стринка Гана, мислела, че комшийките помагат.

Оттогава й излязло прякор Пияна Гана.

Край
Читателите на „Пияна Гана“ са прочели и: