Георги Райчев
Библиографска справка

„Георги Райчев е син на българското село — изтъква Ран Босилек в кратка топла бележка в списание «Детска радост», година XXVIII, 1942–1943, книжка 7, по случай чествуването шестдесетгодишнината на Георги Райчев. — Роден в плодородна Тракия, гдето се люлеят лете златни ниви с едра загария, отрасъл под южно българско небе, синьо като сини метличини, той носи в своето голямо сърце голяма обич към нашата земя хубава, към благодатния труд и към народната приказка.“

Георги Михалев Райчев е роден на 7 декември 1882 година в старозагорското село Землен. Първоначалното си образование получил в своето родно село. Продължил учението си в Стара Загора.

Георги Райчев от малък четял много, а вече като юноша започнал да се опитва и да пише стихове. Първи насърчителни слова и напътствия получил от учителя си по български език и литература в старозагорската гимназия — от Кирил Манчев, който съзрял надеждни литературни наклонности в селския юноша, отзивчиво и грижливо следял за неговото духовно израстване. Учителят Кирил Манчев се интересувал до края на живота си от своя любим ученик, искрено се радвал на внушителното литературно дело на писателя Георги Райчев. А приятел и другар в начеващото литературно поприще още в Стара Загора Георги Райчев намерил в лицето на Николай Лилиев.

Първата печатна работа на Георги Райчев била една басня „Волове и теле“.

Друг голям съветник и другар в литературата Георгя Райчев намерил, когато дошъл в София през 1908 година, в лицето на Антон Страшимиров, в чието списание „Наш живот“ печатал „Спътници“, първия си публикуван разказ, подписан с един от псевдонимите си Г.М. Орлин.

Оттогава Георги Райчев навлиза в едни от най-интересните страници на литературния ни живот по онова време и става един от най-близките другари на Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, а по-късно и на Йордан Йовков.

Целия съзнателен живот Георги Райчев преминал в дребно чиновничество, за да изкара прехраната си. Бил е писар, деловодител, библиотекар, коректор, журналист, инспектор по читалищата при Министерството на народното просвещение.

Починал на 18 февруари 1947 година.

Георги Райчев с писател за деца и възрастни. Със завидна художествена сила, с високо писателско майсторство той разказва за несретния живот на хората от селото и града от началото на нашия век. Неговите реалистични разкази и приказки за деца и юноши са увлекателни, богати, съдържателни, спомените от детинството му интересни и сладкодумни.

„Георги Райчев е не сами добър баща на своите обични чеда, но е и любим, мъдър и сладкодумен разказвач за всички български деца — отбелязва Ран Босилек в упомената си бележка. — Неговите разкази, приказки и легенди се четат с истинска наслада от малките българчета. Те са написани на чист и звучен български език.“

Литературното творчество на Георги Райчев, както за възрастни, така и за деца и юноши, му е отделило едно от най-предните места в нашата художествена книжнина. Значителни са неговите заслуги за обогатяване и на българската детско-юношеска белетристика.

Георги Райчев е и един от нашите най-добри преводачи на басните на големия руски писател Иван Андреевич Крилов.

Его и пълна библиография на издадените книги на Георги Райчев:

 

 

За деца и юноши

 

Умайом, приказка. Илюстрована малка библиотека за ученици и ученички от прогимназиите, №109, рисунки Вадим Лазаркевич, книгоиздателство „Хемус“, София, 1925, страници 32.

Божи дарове, разкази за деца, корица и цветни картинки от Пенчо Георгиев, Библиотека за малките, №26, издава Министерството на народното просвещение, фонд „Литературни издания“, София, 1930, страници 46.

Легенда за парите, разкази. Библиотека за юноши, №7, издава Министерството на народното просвещение, София, 1931, страници 112.

Ягодова майка, приказка, корица и рисунки от Никола Тузсузов, книжка осма на Приказна детска библиотека „Гнездо“, първа серия, 1933–1934 година, редактор-уредник Георги Караиванов, книгоиздателство „Иван Коюмджиев“, София, 1933, страници 18.

Най-хубавото птиче, весели приказки за деца, корица и рисунка от Стоян Венев, книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1937, страници 71.

Водният цар, разказчета за деца и юноши, корица и рисунки от Вера Лукова, Нова детска и юношеска библиотека, книгоиздателство „Казанлъшка долина“, София, 1938, страници 61.

Чудното огледало, приказка, картинки и корица от Георги Атанасов, книгоиздателство „Хемус“, София, 1939, страници 62.

Котешки Заговезни, разказчета за деца, илюстрации от Вадим Лазаркевич, библиотека „Детски часове“, година I, книга I, книгоиздателство „Завети“, София, 1940, страници 84.

Небесният воин, легенди, картинки и корица от Вадим Лазаркевич, книгоиздателство „Хемус“, София, 1940, страници 94.

Невидимият ездач, приказки, корица и илюстрации от Стоян Венев, № 1, година 1 на „Златен клас“, художествена евтина библиотека за деца и юноши под редакцията на Георги Русафов, София, 1941, страници 16.

Измамената лисанка, разкази за деца, илюстрации от Георги Атанасов, книгоиздателство „Иван Коюмджиев“, София, 1942, страници 30.

Крилати гости, разкази за деца и юноши, илюстрирана.

Огнище — библиотека за деца и младежи, редактори Григор Угаров и Пелин Велков, книгоиздателство „Димитър Гологанов“, София, 1942, страници 64.

Борко веселият, разкази за деца и юноши, илюстрирал Иван Петров, книгоиздателство „Мадара“, София, 1945, страници 111.

Марко и мързеланко, весели приказки, корица и илюстрации от Вадим Лазаркевич, номер тридесет и девети на библиотека „Чудните книжки“, под редакцията на Георги Русафов, книгоиздателство „Четиво“, София, 1945, страници 65.

Благословен гост, разкази, илюстрации от Иван Петров, книгоиздателство „Четиво“, София, 1946, страници 79.

Врабци-крадци, разкази, Библиотека за деца и юноши „Незабравки“, № 2, картинки и корица от Вадим Лазаркевич, София, 1946, страници 24.

Верен другар, разкази за деца и юноши. Библиотека за малките № 5/23, художник Вадим Лазаркевич, Държавно издателство при Министерството на народното просвещение, София, 1947, страници 172.

Малкият спасител, разкази за деца, корица и рисунки Васил Йончев, книгоиздателство „Народна младеж“, София, 1949, страници 160.

Пъстра броеница, избрани приказки и разкази за деца и юноши, под редакцията на Мара Райчева и Симеон Султанов, предговор от Симеон Султанов, илюстрации от професор Илия Петров, книгоиздателство „Народна младеж“, София, 1956, страници 168.

Вълчето, разкази, художник Стоян Атанасов, масова библиотека „Пчелица“, книгоиздателство „Народна младеж“, София, 1959, страници 40.

Верен другар, разказ, художник Александър Денков, Библиотека „АБ Първи книжки“, под редакцията на Емилиян Станев, книгоиздателство „Народна младеж“, София, 1965, страници 16.

 

 

За възрастни

 

Весели разкази, номер на „Хумористична библиотека“, издава печатница „Гутенберг“, София, 1918, страници 79. Излиза с псевдонима на Георги Райчев — Гриша Печорин, под наименование „Любов в полето“. По-късно, вероятно сметнал за по-подходящо, в книгите си Райчев сочи подзаглавието за заглавие на първата си издадена книга.

Мъничък свят, бележник на един разлюбен, повест, книгоиздателство „Александър Паскалев“, София, 1919, страници 103.

Царица Неранза, повест, книгоиздателство „Александър Паскалев“ &, София, 1920, страници 104.

Разкази, книга първа, книгоиздателство „Акация“, София, 1923, страници 186.

Песен за гората, разкази, книгоиздателство „Т.Ф. Чипев“, София, 1928, страници 155.

Еленово царство, легенда в стихове, пролог и четири картини, безплатна премия на абонатите на илюстрованото списание „Нива“, София, 1929, страници 75. Второ преработено издание по текст, играй в Народния театър, пиеса в три действия, седем картини, книгоиздателство „Хр. Г. Данов“, София, 1935, страници 95.

Димчови страници, книгоиздателство „Т.Ф. Чипев“, София, 1934, страници 20.

Господинът с момичето, роман, книгоиздателство „Хемус“. София, 1937. страници 189.

Избрани съчинения, книга първа.

Мъничък свят, повест с предговор от Георги Константинов, корица от Борис Ангелушев, книгоиздателство „Хемус“, София, 1940, страници 225.

Избрани съчинения, книга втора.

Незнайният, разкази, корица от Борис Ангелушев, книгоиздателство „Хемус“, София, 1940, страници 237.

Избрани съчинения, книга трета.

Карачакал, битови разкази, книгоиздателство „Хемус“, София, 1943, страници 361. Под уредбата и с бележки от Георги Константинов.

Зеленият ключ, триптих, книгоиздателство „Хр. Г. Данов“, София, 1942, страници 240, наградена от Академията на науките и Столичната община.

Избрани повести и разкази, предговор от Минко Николов, книгоиздателство „Български писател“, София, 1953, страници 232.

Избрани произведения в два тома. Първи том.

Повести и разкази, предговор от Симеон Султанов и бележки от Иван Сестримски, книгоиздателство „Български писател“, София, 1957, страници 445.

Избрани произведения в два тома. Втори том.

Разкази и повести, с бележки от Иван Сестримски, книгоиздателство „Български писател“, София, 1957, страници 505.

Съчинения в два тома. Под редакцията на Елка Константинова и Георги Караславов. Първи том, с предговор и бележки от Елка Константинова, книгоиздателство „Български писател“, София, 1968, страници 670.

Съчинения в два тома. Втори том, с бележки на Елка Константинова, книгоиздателство „Български писател“, София, 1968, страници 475.

Преводи. Басни. И.А. Крилов, преведе от руски Георги Райчев, издава Министерството на народното просвещение, София, 1928, страници 94. По-късно претърпява още две разширени издания: „Хемус“, 1945; „Народна младеж“, 1956.

 

 

Библиография за литературното творчество на Георги Райчев — в книгата на Тодор Попилиев „Българска художествена литература и критика“, библиография, г. I, 1944–1954, „Наука и изкуство“, С. 1957.

Бележки

Георги Райчев разказва за себе си. Най-голямото премеждие, далечен спомен. Публикуван в книгата на Георги Райчев „Верен другар“, разкази за деца и юноши. Държавно издателство при Министерството на народното просвещение, София, 1947, под надслов „Георги Райчев разказва за себе си“. Заглавието, с което се печата в тази книга, е избрано от редакцията.

Очите на скъперника. Приказката е публикувана в „Пауново перо“, сборниче за деца с приказки, поеми, стихотворения от Дора Габе — Николай Райнов — Елисавета Багряна — Георги Райчев — Йордан Стубел — Ангел Каралийчев — Асен Разцветников. Библиотека за послушните дечица, книжка 12, София, 1. Ф. Чипев, 1932.

Беглеци. Приказката е публикувана в списание „Детска радост“, година XVIII, София, 1932–1933, книжка 4, редактор Ран Босилек, под наслов „Страхлива дружина“, коледна приказка. В книгата на Георги Райчев „Котешки Заговезни“, разказчета за деца, „Завети“, София, 1940, същата приказка се печати под заглавие „Беглеци“.

Две сестри. Приказката е публикувана в „Пауново перо“.

Имало едно мече. Приказката е публикувана в списание „Детска радост“, година XXII, София, 1936–1937, книжка 5, редактор Ран Босилек.

Кума Лиса Хитрушка. В книгата на Георги Райчев „Най-хубавото птиче“, весели приказки за деца, „Казанлъшка долина“, София, 1937, се печати под наслов „Кума Лиса хитрата хитрушка“. В следващите си книги Георги Райчев я препечатва само под заглавие „Кума Лиса хитрушка“.

Живият пън. Приказката е публикувана в списание „Детска радост“, година XXII, София, 1936–1937, книжка 6, редактор Ран Босилек, под наслов „Дядо и баба“. В книгата на Георги Райчев „Котешки Заговезни“, разказчета за деца, „Завети“, София, 1940, същата приказка се печати под заглавие „Живият пън“.

Зайчето и джуджетата. Приказката е публикувана в списание „Прозорче“, година 4, София, 1941–1942, книжка 6, редактор Дончо Славчев.

Кума Лиса наказана. Приказката е публикувана в списание „Детска радост“, година XXV, София, 1939–1940, книжка 5, редактор Ран Босилек, По-късно в книгата на Георги Райчев „Измамената Лисанка“, разкази за деца, „Иван Коюмджиев“, София, 1942, се печата под заглавие „Измамената Лисанка“.

Пиян Шишко. Приказката е публикувана в списание „Прозорче“, година V, София, 1942–1943, книга 2, редактор Дончо Славчев.

Мама оздравяла. Публикува се в Читанка за второ отделение, съставена от Асен Босев, Крум Григоров, Първан Заимов, Камен Калчев, Лазар Пищялов, Христо Радевски, Трайко Симеонов, Йосиф Събев, Райна Шарова, Ана Цанова, Ценко Цветанов, Държавно издателство при Министерство на народното просвещение, София, 1945.

Златната връвчица. Публикува се по ръкописа на писателя в Христоматия за първи прогимназиален клас.

Майка. Публикува се в Читанка за четвърто отделение, съставена от Асен Босев, Крум Григоров, Първан Заимов, Камен Калчев, Лазар Пищялов, Христо Радевски, Трайко Симеонов, Йосиф Събев, Райна Шарова, Ана Цанова, Ценко Цветанов, Държавно издателство при Министерство на народното просвещение, София, 1945. В Христоматия за втори прогимназиален клас от същите съставители се печата под наслов „Пожар“.

Джуджетата и пряспата. Публикува се в списание „Прозорче“, година V, София, 1942–1943, книжка 3, редактор Дончо Славчев.

Петрушан, въжето и халката. Публикува се в списание „Детски свят“, година XXIII, София, 1943–1944, книжка 2, редактори Стилиян Чилингиров, Христо Спасовски. Златка Щерева. Основател Добри Чолаков.

Лошият приятел. В „Най-хубавото птиче“, „Весели приказки за деца“, „Казанлъшка долина“, София, 1937, се публикува под наслов „Доколенко“. В един свой екземпляр от тази си книга Георги Райчев саморъчно е зачеркнал с черен молив заглавието и над него е написал „Лошиятъ приятель“! Същият разказ се печати със съгласието на автора под наименование „Невидимият ездач“ като първи номер от първата годишнина на художествената библиотека за деца и юноши „Златен клас“.

Добро дело. Публикува се в списание „Детски живот“, година XIII, Пловдив, 1933–1934, книжка 1, редактор Еню Кювлиев.

Благословен гост. В сборника с разкази за деца от Георги Райчев „Малкият спасител“, „Народна младеж“, 1949, този разказ е печатан под заглавие „Скъп гост“.

Гумена тротонетка — детска играчка от една малка дъска на две колела и кормило.

Синци от гердан — маниста.

Пазурче — павурче.

Издание:

Георги Райчев

Имало едно мече

Приказки и разкази за деца

 

Библиотека „Дъга“

Български писатели за деца и юноши

 

Под редакцията на Георги Мишев и Дамян Дамев

Подбор, уредба, библиографска справка и бележки: Дамян Дамев

Под редакцията на Мара Г. Райчева и Дамян Дамев

Художник: Иван Кирков

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

 

Дадена за печат на 11.IX.1970 година

Излязла от печат на 25.II.1971 година

Поръчка №7. Формат 1/16 59/84

Тираж 20 000

Печатни коли 16,75. Издателски коли 13, 90

Цена 1,19 лева

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1971

ДПК „Д. Благоев“