Анастас Стоянов
Ще му дойде времето

Похвалил се царят, че неговите палати са най-високи, конете — най-бързи, а хазната му най-богата.

— Пак си по-долу от мене, ваше величество! — рекъл му Малчо.

— Как си позволяваш! — разсърдил се царят. — Че кое е по-високо от моите палати?

— Очите ми, царю честити — спокойно отвърнал Малчо. — Те могат да стигнат и до най-високата звезда.

— Така да бъде — склонил царят. — Но има ли нещо по-бързо от моите коне?

— Мисълта ми, царю честити — поклонил се Малчо. — Само за миг тя може да пропътува целия свят.

— Да речем, че е тъй — въздъхнал царят. — Но я ми посочи, сиромах такъв, по-голямо богатство от моята хазна!

— Сърцето ми, ваше величество — усмихнал се Малчо. — То е побрало в себе си цялата земя българска, че и небето над нея със слънцето и всичките му други светила!

Смръщил вежди царят и гневно се провикнал:

— Излиза май, че всеки голтак стои по-горе от мене? Кажи поне, че и престола трябва да ти отстъпя!

— Ще му дойде времето! — весело отвърнал Малчо и си тръгнал за село.