Ейми Трий
Зорган и бодливците (9)

Седма глава

По същото време Сезам, Джема и Лиз се тревожеха за Мади. Все още бяха сред детелиновото поле. Бяха побягнали, за да се спасят от бодливците, но след това се бяха събрали отново. Мади така и не се появи.

— Нали я знаете Мади, тя винаги закъснява — пошегува се Джема в опит да разведри останалите.

Сезам опита да се усмихне, но дълбоко в сърцето си знаеше, че на Мади й се е случило нещо много лошо.

— Видях много от онези зелени бодливи същества да се отправят към кулата на Зорган — каза тя. — Имам ужасното предчувствие, че са отвели там и Мади.

— О, не! — ахна Лиз. — Горката Мади!

— Да отидем да я потърсим — предложи Джема.

— Аз ще отида да я потърся — решително заяви Сезам. — Съществата са я отвлекли, защото са мислели, че отвличат мен. Ако някой ще поема рискове, това трябва да съм аз.

— А ние какво да правим? — попита Лиз и изтри малко цветен прашец от стъклата на очилата си.

— Потърсете талисмана-детелина — отвърна Сезам. — Моля ви. Трябва да го намерите.

— Супер — каза Джема. — После ще се видим пак тук. Пази се, Сез!

Те направиха една на друга тайния знак на търсачките на талисмани и Сезам се отправи към кулата.

Известно време Сезам вървеше по следите, оставени от бодливците. После навлезе в Черната гора. Сред дърветата откри ясни следи от количка, които водеха право към кулата.

Не след дълго настигна отряда войници от двореца. Те бързо крачеха в същата посока. Най-отзад маршируваше един човек, когото Сезам позна веднага. Офицер Дорк.

— О, не! — простена тя. — Все на мен ли ще ми се случи!

Първата й мисъл беше да се скрие. Дорк я беше обвинявал няколко пъти в опити за кражба на вълшебните талисмани, а веднъж дори се беше опитал да я арестува. Сега обаче я поздрави радостно, когато я видя, и на Сезам й олекна.

— Праведен ден, Сезам Браун! — каза той и забави крачка, за да може тя да се изравни с него.

— Здрасти — отвърна Сезам.

— Битката е започнала — каза Дорк. — От магьосника очакваме само неприятности. Но смело ще трябва да се изправим пред всяка опасност. Бойното поле не е място за малко момиче като теб.

Сезам извъртя очи и пропусна последната забележка покрай ушите си.

— Мисля, че приятелката ми Мади е отвлечена и затворена в кулата на Зорган — каза тя. — Отивам да я спася.

Дорк я погледна ужасено.

— Кой би сторил подобно нещо?

— Някакви бодливи зелени… — започна Сезам.

Дорк застина на място.

— Б-б-б-бодливи и зелени същества? — попита той. — Д-а-да нямаш предвид бодливците?

— Не знам — отвърна Сезам. — Както и да е. Те много искаха да заловят мен, а не Мади. Мади обаче се представи за мен и те отвлякоха нея.

Дорк изглеждаше объркан, но добре помнеше заповедта на кралицата, че трябва да защитава Сезам на всяка цена.

— Позволи ни да те придружим до кулата — каза той и удари токовете на обувките си в земята. — Офицер Дорк на твоите услуги!

Продължиха напред и Сезам разказа на Дорк всичко за търсачките на талисмани.

— Трябва да намерим още само два талисмана. После ще мога да върна гривната на кралицата.

— Нейно Височество няма търпение да се запознае с теб — отвърна Дорк. — Тя разчита много на теб. Вярва, че ти ще спасиш Каризма!

— И аз нямам търпение да се запозная с нея — радостно отговори Сезам. — Видях я веднъж, на Деня на Агапого^[1]. Тогава се наложи да бягам, за да се спася от сестра й! Тя също търси талисманите, нали знаеш.

— А, принцеса Морбреция! — каза Дорк, а погледът му стана някак отнесен. Той винаги се беше възхищавал на сестрата, която дръзваше да се бунтува срещу кралицата, и винаги бе изпитвал страх от нея. — Мисля, че Нейно Височество също се намира под властта на някое от проклятията на Зорган. Колкото по-бързо се справим с него, толкова по-добре!

* * *

Същата сутрин от замъка си Морбреция видя как войниците маршируват на север към кулата. Тя самата се беше запътила натам и тъкмо беше поръчала на хората си да й приготвят каретата.

По-рано сутринта Морбреция беше получила едно много странно съобщение чрез вълшебната си кукла Елмо. Зорган й беше подарил Елмо, когато принцесата беше на шест годинки, и оттогава тя категорично отказваше да се раздели с куклата. Зорган често използваше Елмо, за да общува с Морбреция, но днес нещата бяха различни. Днес от устните на куклата не излизаше гласът на Зорган, а някакъв друг — студен, висок и пронизителен. Без съмнение говореше самата Елмо!

„Не ти е вече Зорган господар,

към кулата побързай.

Кристалното кълбо и книгите

ще бъдат ценен дар

за теб самата.

Магьосница ще бъдеш скоро ти!“