Ейми Трий
Зорган и бодливците (3)

Първа глава

Сезам беше пленничка в кулата на Зорган! Вещицата беше затръшнала вратата и беше превъртяла ключа. През прозореца Сезам я виждаше как лети наоколо, яхнала метла, а черните й парцаливи дрехи се веят като крила на врана.

Сезам не можеше да повярва, че толкова лесно я бяха подвели да се раздели с вълшебната гривна. Близо до двореца на кралица Чаровна случайно беше срещнала прекрасна млада жена с дълга сребърна коса и искрящи очи. Жената се държа много приятелски, обясни, че е Сребърната фея, и обеща да върне гривната на кралицата.

Сезам й повярва, но когато гривната попадна в ръцете на жената, тя изведнъж се превърна в грозна вещица! Преди Сезам да се опомни, вече беше заключена в кулата на магьосника. Нямаше ни най-малка представа как се беше озовала там! Беше много, много уплашена.

Внезапно вещицата се приближи до прозореца и Сезам погледна с ужас право в страховитото й лице, което беше по-сбръчкано и от стар картоф. На единия костелив пръст на вещицата се полюшваше вълшебната гривна…

— Върни ми я! — извика Сезам. — Пусни ме оттук!

Вещицата се изкикоти.

— Глупаво дете! — изграчи тя. — Изобщо нямам такива намерения. Ти повече не си ми нужна. Скоро ще се превърнеш просто в една купчинка бели кости, Сезам Браун! Сезам…

— … Сезам, слизай вече! Закуската е на масата!

Сезам се събуди. От кухнята я викаше гласът на татко й, Ник Браун. Тя седна, тръсна глава и осъзна, че всичко е било само един страшен кошмар. Електронният часовник до леглото забръмча. Беше 9,10 часът сутринта. Сезам натисна копчето на часовника, спря го и изскочи от леглото.

— Идвам, татко! Само пет минутки!

Кошмарът беше толкова истински! Сезам не искаше да се държи глупаво, но побърза да отвори специалната кутия за бижута, за да провери дали вълшебната гривна е още там.

Там си беше. Единайсет блестящи талисмана бяха закачени за нея и лежаха в кутията в пълна безопасност. Сезам радостно затвори капака и отиде до прозореца. Беше слънчева съботна утрин и в небето не се виждаха никакви вещици на метли. Само едно пухкаво бяло облаче, което заприлича на Сезам на четирилистна детелина. Добър знак! След по-малко от час Сезам имаше час по езда при Джоуди Лък. Щеше да язди любимото си пони Сребърен!

— Нямам търпение! — каза Сезам на плюшеното мече Алфи.

Изтича в банята, изми се, като непрекъснато си повтаряше да спре да мисли за Зорган и историите, които той й беше разправил за Сребърната фея. След последното посещение в Каризма^[1] обаче, Сезам не можеше да спре да се чуди дали пък Сребърната фея наистина не беше зла вещица! „Нищо чудно, че сънувам всякакви чудесии“, помисли момичето. Тя си наплиска лицето, изми си зъбите и втренчи поглед в огледалото.

— Нищо няма да ме спре да намеря талисманите — каза Сезам на глас. — Останаха още само два. Сезам Браун ще ги открие всичките!

За рекордно кратко време тя нахлузи бричовете и ботушите си, облече блузката за езда и вече щеше да хукне надолу към кухнята, когато се сети да си сложи и любимата си огърлица с талисмана.

* * *

След закуска Ник закара Сезам при конюшните. По пътя си говориха за партито-барбекю, което Ник предвиждаше за днешния следобед.

— Вече писах на Мади, Джема и Лиз — каза Сезам. — И трите ще дойдат.

— Прекрасно — обади се Ник. — Поканил съм някои приятели. Нямат търпение да се запознаят с Джоуди. Не мога да повярвам, че двамата с нея излизаме вече почти цяла година!

— Супер — възкликна Сезам. Тя много харесваше учителката си по езда.

Известно време се беше чудила как ли ще се чувства, ако баща й и Джоуди решат да се оженят. Седнала на задната седалка в колата, Сезам се размечта. Майка й, Попи, беше починала, когато Сезам беше още бебе, но момичето бе силно привързано към спомена за нея. Щеше да се чувства странно, ако в дома й дойдеше нова майка. Въпреки това сякаш се надяваше Попи да няма нищо против Джоуди, защото учителката й беше толкова мила…

Скоро Ник отби от натовареното шосе и подкара към конюшните по черния път, заграден от всички страни с приветливи пасбища и ниски огради.

Докато паркираха отпред, Сезам зърна Оливия Пайк. Двете ходеха в едно и също училище. Оливия държеше собственото си пони Мисти Морнинг в конюшните на Джоуди, беше голяма снобка и Сезам изобщо не я харесваше.

В момента майка й, госпожа Пайк, разговаряше с Джоуди и по физиономията й Сезам разбра, че е много недоволна от нещо. Краткият разговор скоро приключи и Джоуди забърза към Ник и Сезам. Кротките й сини очи сега святкаха от ярост.

— Проблеми ли има? — попита Ник. Той смяташе, че когато е ядосана, Джоуди е още по-красива.

— Госпожа Пайк настоява, че е станало объркване с урока по езда на Оливия — обясни Джоуди. — Тя твърди, че сме се уговорили занятието на дъщеря й да започне в десет часа днес, но аз проверих какво съм си записала в дневника. Уговорили сме се да работя с Оливия чак в единайсет. Но ако не се съглася урокът й да започне веднага, госпожа Пайк заплаши, че ще премести Мисти в друга конюшня…

— Вещица такава… — промърмори Сезам.

— Сез! — предупредително се обади Ник. — Не бъди груба.

— Съгласих се — каза Джоуди. — Извинявай, Сезам, но се боя, че твоят урок ще трябва да почака тази сутрин.

— Няма проблем — отвърна Сезам. Беше разочарована, но знаеше, че Джоуди няма вина. — Ще помогна малко в конюшнята, докато чакам.

— Чудесно — каза Ник. — Ще се видим после. Не закъснявайте за барбекюто! Аз готвя!

Джоуди бързо го целуна.

— Аз ще доведа Сезам вкъщи — каза тя. — Не се тревожи. Ще дойдем навреме!