Ейми Трий
Зорган и бодливците (4)

Втора глава

Докато Оливия се наслаждаваше на урока по езда, Сезам си запълваше времето, като решеше понитата. Тъкмо беше приключила с козината на Сребърен, когато видя как Оливия заведе Мисти Морнинг в нейния бокс в конюшнята. Госпожа Пайк крачеше бързо-бързо зад нея, потрепваше с високите си токчета по павирания широк двор и бъбреше ядосано на дъщеря си. Говореше високо и Сезам чу всяка дума:

— Побързай, Оливия. Не искам да си изпусна часа при фризьора. Раймондо ще ми прави кичури днес.

— Да, мамо — отвърна Оливия, — но първо трябва да дам вода на Мисти…

Госпожа Пайк си погледна часовника.

— Нямаме време — каза тя нетърпеливо.

Сезам се намръщи.

— Госпожа Пайк е по-загрижена да не закъснее за фризьора, отколкото, че Мисти ще остане жадна! — прошепна тя в ухото на Сребърен и затвори вратата на бокса му. Мина й през ума, че може би госпожа Пайк нарочно е измислила историята с объркването около урока по езда на Оливия, за да може да стигне навреме във фризьорския салон. След няколко минути майката и дъщерята отпратиха с пълна скорост със скъпарския си джип.

Джоуди приближи до Сезам и въздъхна с облекчение.

— Хайде да отидем да пояздиш — каза тя на момичето. — Сребърен ли ще оседлаем?

— Ъъъ… Първо трябва да дам вода на Мисти — отвърна Сезам.

— Защо? — учуди се Джоуди. — Сигурна съм, че Оливия се е погрижила за това, преди да тръгне.

Сезам не искаше да създава неприятности на Оливия, но неохотно разказа на Джоуди какво се беше случило.

— Само почакай да се срещна пак с госпожа… — започна Джоуди, но в следващия момент млъкна.

Двете чуха потропване на копита и видяха как едно пони пресече двора.

— Това е Мисти! — извика Сезам.

— Отива към пътя! — възкликна Джоуди.

Сезам хукна след избягалото пони, като за по-кратко мина през пасбището. Стигна до края на черния път в момента, в който Мисти изчезна зад плета, отправила се право към шосето.

— Мисти! Върни се! — извика Сезам.

В следващия момент чу клаксони, свистене на гуми по асфалта, някакви хора се развикаха. Сезам се втурна към шосето, а сърцето й просто щеше да изскочи. Движението беше спряло и за огромно нейно облекчение тя видя понито на Оливия, застанало до плета — дори не се беше опитало да пресече. Петнистосивата му козинка беше подгизнала от пот, а очите му — разширени от ужас. „Спокойно“, каза си Сезам и бавно се приближи до понито.

— Всичко е наред, Мисти — каза тя тихичко. — Не мърдай. Моля те, не мърдай…

Внезапно Мисти тръсна глава и по всичко изглеждаше, че отново се кани да побегне, но в този миг Сезам я сграбчи за гривата. След минутка дотича и Джоуди с юзда в ръка.

— Браво, Сез! — похвали тя момичето, докато крачеха обратно през двора на конюшнята. — Нямаше да се справя без теб.

Отне им известно време да успокоят понито и да го приберат в неговия бокс, така че вече беше много късно Сезам да започва урока си. Джоуди й обеща да й се реваншира възможно най-скоро и звънна по мобилния на госпожа Пайк.

— Много се извинявам, че ви притеснявам — каза тя, — но има нещо, за което трябва да поговорим… веднага!

* * *

Пристигнаха на барбекюто последни и завариха градината пълна с хора. Джоуди зърна Ник, който пръскаше вода върху въглените на скарата. Той й помаха сред дима от пламъците и младата жена побърза да му помогне.

Сезам видя приятелките си под ябълковото дърво и хукна през моравата да им каже „здрасти“.

— Здравей, Сез! — провикна се Джема.

— Помислихме, че въобще няма да дойдеш! — каза Лиз.

— Ужасно се забави! — измрънка Мади. — Само се шегувам! — добави тя усмихнато. — Обикновено аз закъснявам!

Сезам я прегърна. Мади беше най-добрата й приятелка.

— С Джоуди имахме много работа в конюшните.

После забеляза, че приятелките й са облечени в модни тениски, блузки и шорти.

— Само да се преоблека — каза Сезам. — Няма да се бавя…

Тя се обърна да влезе вкъщи, но в същия миг вниманието й беше привлечено от някакво боцкане отзад на шията й. Тя взе в ръка медальона си. Той я гъделичкаше по много познат начин! Нещо вълшебно беше на път да се случи. Сякаш пеперудки запърхаха в коремчето на Сезам. Тя цялата настръхна. Изведнъж видя розови, зелени и сини колелца дим, които се завихриха наоколо, завъртяха се в някаква мътна дъга все по-бързо и по-бързо, докато момичето усети, че й се завива свят, а краката й се отделят от земята. Другите момичета също попаднаха във вихъра и тя чу гласовете им в далечината, докато и те се рееха наоколо:

— Какво става?

— Летя!

— Чувствам се странно!

Последното нещо, което Сезам усети, беше как Мади я хвана за ръката. След това и четирите се понесоха нагоре, над клоните на ябълковото дърво. Скоро вече се издигаха над покривите, край тях свистеше въздухът на вълшебната дъга. Пътуваха към вълшебния свят на Каризма.