Ейми Трий
Зорган и бодливците (8)

Шеста глава

В Звездната стая Зорган гледаше през телескопа и държеше под око цялата околност. Беше видял пристигането на Сезам и останалите търсачки. Знаеше, че Крагс и Спайкър се лакомят за обещаната награда и че е само въпрос на време да му доведат вързаната Сезам.

Междувременно със задоволство видя как голям отряд бодливци се отправи към кулата и се подготви да я отбранява. Зорган се изкикоти, като се сети колко лесно му повярваха, когато ги излъга, че ще вдигне проклятието.

— Бодливото проклятие е необратимо — каза той на феите Никс и Дина, които бяха наблизо. — Когато бодливците научат истината, ще бъде вече твърде късно. А ако ми създават главоболия, ще се отърва от тях с друго, по-силно проклятие. Пуф! Чао, чао, бодливци! С бодли или без!

Феите добре знаеха колко жесток може да бъде магьосникът, затова го слушаха и не смееха да си поемат дъх от страх.

— Вие сте много могъщ, господарю — каза Никс.

— Никой няма да посмее да ви предизвика! — обади се и Дина.

— Хм! Е, кралица Чаровна направи точно това! — отвърна Зорган и обърна телескопа към двореца.

Видя отряд войници, които маршируваха към кулата. Шлемовете им блестяха на утринното слънце. Магьосникът се изненада колко много хора всъщност е пратила кралицата срещу него. Устните му се изкривиха в жестока усмивка.

— Никс, Дина, донесете ми магическите книги — каза той. — „Стандартни проклятия“ от професор Бримстоун и „Цял котел проклятия“ от Уизърд Уондич. Предлагам веселбата да започне!

Само след миг обаче някой потропа на вратата на кулата. Зорган отвори прозореца и погледна надолу. Крагс и Спайкър стояха пред вратата. До тях се виждаше една ръчна количка, а те двамата изглеждаха много доволни от себе си.

— Хванахме Сезам Браун! — извикаха бодливците.

— Спала! — възкликна магьосникът. — Знаех си, че мога да разчитам на вас!

И той хукна надолу по сто деветдесет и петте извити стъпала, за да отвори вратата…

Пътуването в количката беше изключително неприятно за Мади. Вързана, със запушена уста и легнала върху бодливите репеи, тя се беше убола вече толкова пъти, че се чувстваше като таралеж. Изведнъж количката спря, обърна се и момичето тупна на стъпалата пред някаква врата. Крагс и Спайкър гордо я показаха на Зорган и реакцията на магьосника ги свари неподготвени.

— Магворти! — ревна Зорган. — Сбъркали сте момичето!

Мади, легнала безпомощно на земята, видя как искри се разхвърчаха от магическата пръчица на Зорган и върху бодливците се изсипаха куп заклинания. Крагс и Спайкър заподскачаха наоколо от болка.

— Ох! Спри! Ох! Боли!

След това всичко се разви много бързо. Мади се оказа в кулата, при това в компанията на Крагс и Спайкър. Мернаха й се Никс и Дина: Зорган им крещеше, а те се подчиняваха. Освободиха Мади от въжетата и я затвориха заедно с бодливците в една мрачна стая. Когато вратата хлопна зад тях, Мади извади парцала от устата си и се изправи срещу бодливите си съкилийници.

— За всичко сте виновни вие! — сопна им се тя.

— Но ти сама каза, че си Сезам! — измрънка Крагс.

— Ами да, ние откъде да знаем, че изобщо не си Сезам? — измърмори Спайкър и потърка мястото, където го беше улучило едно от проклятията на Зорган. — Не трябваше да ни лъжеш така.

— А може би вие не трябва да обикаляте насам-натам и да отвличате невинни хора! — отвърна Мади.

Следващите няколко минути момичето и бодливците се гледаха мълчаливо. Мади беше едновременно ядосана и уплашена, но нямаше намерение да показва чувствата си пред зелените същества. Зачуди се къде ли са Сезам, Джема и Лиз. Дали някога щеше да ги види отново? Крагс прекъсна мислите й:

— Зорган ни обеща награда, ако му доведем Сезам Браун — каза той нещастно.

— Обеща ни също, че ще ни освободи от проклятието си, ако го защитим от войниците на кралицата — добави Спайкър и разказа на момичето историята за проклятието и бодливите му последствия.

Колкото и да беше сърдита, на Мади й дожаля за тях.

— Как сте могли да се доверите на Зорган след всичко, което ви е сторил? — попита тя. — Обзалагам се, че няма да спази обещанието си. Той просто ви използва.

Крагс и Спайкър кимаха.

— Може би си права — съгласиха се те.

Тримата се заоглеждаха с надежда да открият път за бягство. Изглежда бяха в някаква тъмница в мазето на кулата. Спайкър опита да натисне бравата на тежката дървена врата, но тя не помръдна. Стените бяха каменни, но в едната от тях имаше пукнатина. През нея проникваха слънчевите лъчи и това даде на Мади една идея. Тя бръкна в джоба си и извади носната си кърпичка. В едното й ъгълче бяха избродирани инициалите й.

— Подай ми въжето — каза тя на Крагс. — Ще го завържа за кърпичката и ще я пъхна през цепнатината навън. Някой може да я види и да дойде да ни спаси.

Надяваше се това да е Сезам.

Засега не можеха да сторят нищо повече, затова просто седнаха да си поприказват. Бодливците бяха любопитни да разберат повече за Мади и приятелките й. Никога преди не бяха срещали хора от Чуждия свят.

— Защо дойдохте в Каризма? — попита Крагс.

— Разкажи ни за Сезам Браун — помоли Спайкър.

— Добре — започна Мади. — О, аз съм Мади, между другото. Дойдох със Сезам — тя е най-добрата ми приятелка — и с Джема, и с Лиз. Ние четирите имаме таен клуб, наречен „Търсачки на талисмани“…