Ейми Трий
Скрито съкровище (9)

Седма глава

— Ааааа!

Сезам и Мади замръзнаха на място, когато чуха смразяващия вик на Джема. Той прониза тишината на гробницата и по гърбовете на търсачките пропълзяха ледени тръпки.

— О, Сез — прошепна Мади с треперещ глас. — Джема е в беда. Какво ли се е случило?

Стомахът на Сезам се беше преобърнал, коленете й бяха омекнали и за миг й се стори, че ще й прилошее. Но изведнъж, както беше застанала до Мади, Сезам почувства, че огърлицата започва да я гъделичка, медальонът започна да се затопля и най-неочаквано тя почувства силен прилив на смелост! Не можеше да си обясни какво се случва, но знаеше, че може да се справи с всички опасности, които я очакваха. Тя стисна Мади за ръката.

— Хайде — подкани Сезам. — Има само един начин да разберем!

Двете хукнаха по каменния коридор, следвайки светлинката на картата, която представляваше Джема. Най-после пристигнаха до входа на подземната зала. На прага спряха, ужасени от гледката.

Джема стоеше, неспособна да помръдне, сякаш прикована от невидима сила. Над нея, надвесени ниско, се бяха изправили зловещите призрачни фигури на два гигантски дракона, оголили челюстите си в победоносни усмивки!

Сезам ахна. Драконите призраци се канеха да нападнат Джема! Трябваше да им попречи…

В следващия момент Сезам скочи. Намери се между Джема и двете чудовища. Сребърната аура, която я обвиваше, оказа разрушителен ефект върху тях, макар че самата Сезам нямаше и понятие, че някакво вълшебство я защитава. Търсачката изумено загледа как злите създания се отдръпнаха, гърчейки се в агония, а пустите им очи грееха алени, като запалени въглени. В този миг магията, с която бяха подчинили Джема, се пръсна.

— Сезам! — извика Джема. Внезапно си бе възвърнала дар словото. — Не им позволявай да те хванат!

Драконите призраци бяха вбесени и оглушителният им рев разтърси залата из основи. Сезам закри лице, пазейки се от зловонния им дъх, а те изплюха срещу нея последното си проклятие:

„Аз съм Пушек, аз съм Дим,

в мир вече няма да лежим!

Сезам проклета, бързо вън!

Остави ни във вечния ни сън.“

След това прогърмя едно оглушително:

Последвано от бляскави светкавици, които се разлетяха със съскане наоколо като фойерверки. Момичетата почувстваха как подът под тях се разлюля.

— Вижте! — извика Мади. — Таванът се срутва! Бягайте! Бързо!

Речено-сторено. Трите момичета изхвръкнаха от подземната зала, а огромни каменни блокове рухнаха върху мястото, на което бяха стояли само преди миг. Ако впоследствие бяха посмели да погледнат обратно към слегналата се прах, нямаше да видят нито следа както от драконите, така и от съкровището. То също бе изчезнало до последната монета, погребано под каменна камара.

След миг момичетата спряха в един от прашните коридори, стиснали ръцете си.

— Уф! — обади се Сезам. — Не мога да повярвам, че се измъкнахме от тези ужасни… дракони призраци.

— Да. Беше много страшно — добави и Мади.

— Простете ми — каза Джема. — Аз съм виновна за всичко! Но когато пропаднах в дупката, с мен се случи нещо странно. Чух гласове и…

В този миг Сезам си спомни за Лиз, която ги чакаше при входа на пещерата.

— По-късно ще ни разкажеш — каза тя. — Трябва да се върнем при Лиз. Тя сигурно отдавна се чуди къде сме!

— Нейната светлинка върху картата ще ни помогне да я намерим — обади се Мади. — Хайде да погледнем.

Сезам бръкна в задния си джоб за картата, но нея я нямаше!

— О, не! Сигурно съм я изпуснала в подземната зала. Вече няма как да я намерим.

— Е, значи ще трябва да се справим без картата — каза Джема. — Аз ви вкарах в тази каша, сега аз трябва да ви измъкна от нея. След мен!