Ейми Трий
Скрито съкровище (10)

Осма глава

Лиз проследи с поглед Сезам и Мади, които изчезнаха в подземния коридор, и седна на земята да ги чака. Спокойствие й вдъхваше слънчевият лъч, който падаше отгоре през дупката, и огряваше в кръг светлина краката й.

— Бих предпочела да чета за тайни съкровища, отколкото да ги търся наистина — каза си Лиз. Вече съжаляваше за решението си да тръгне с Джема. — Сигурна съм, че тук и без това няма никакво съкровище…

Изведнъж някакъв предмет привлече вниманието й. Беше руло пергамент, завързано със сребърна панделка.

— Какво ли е това? — почуди се Лиз, вдигна пергамента и развърза панделката. Внимателно разви рулото и зачете. В него пишеше следното:

„Аз, Силвеста, Сребърна фея ма Каризма, записвам тези събития, които видях със собствените си очи. Днес е осмият ден от меде Арез на петдесетата година от периода на Мрака.

През годините, известни като Мрака, в Каризма живееха два дракона, наречени Пушек и Дим. Те бяха братя и държаха всички в Каризма като свои заложници. Всеки в страната, независимо дали беше беден или богат, трябваше да предаде на драконите всичкото си злато и сребро.

Онзи, който дръзнеше да им се опълчи, плащаше страшна цена: алчните братя изгаряха с дъха си нивите и дома му. Така постепенно Пушек и Дим натрупаха огромно съкровище.

Но на петдесетата година от този тъжен период, когато вече из Каризма трудно можеше да се намери каквото и да било злато или сребро, всеки от двамата дракони започна тайно да завижда на другия за неговия дял от съкровището.

Един ден двамата се скараха за шепа флуки^[1], за седем дребни златни монети. Разправията прерасна в бой, а боят — в страшна битка на живот и смърт! Седем дни и седем нощи драконите се удряха, деряха, цапардосваха, ръфаха и блъскаха един друг, обвити в червени пламъци, които овъглиха земята на километри наоколо.

На седмия ден от зловещия бой двамата врагове бяха много отслабнали и се намираха на крачка от смъртта. Тогава егоистичните и безсърдечни братя сключиха мир помежду си и с последния си дъх проклеха всеки, дръзнал да ги търси в дълбоката им гробница или да посегне на съкровището им:

С тези думи двамата издъхнаха и така настъпи краят на продължилото петдесет години нещастие в Каризма, известно като времето на Мрака.

Пушек и Дим имаха и сестра, наречена Агапого, която по нищо не приличаше на ужасните си братя. Тя беше изпълнена с живот и решимост и пет пари не даваше за проклятието на братята си. Освен това отлично знаеше, че един дракон не може да прокълне друг — драконите се подчиняват на свои специални правила! Така че Агапого се нае със задачата да върне на хората от Каризма откраднатото злато и сребро. Тя покани всички да приберат онова, което злите братя им бяха отнели. Само неколцина дръзнаха да престъпят проклятието на братята и да се приближат до златото, но повечето от жителите на Каризма смятаха, че притежанието на нещо, до което са се докосвали Пушек и Дим, носи лош късмет.

Така че аз, Силвеста, Сребърна фея на Каризма, по силата на властта, която имам над всички ценни метали в земите ни, наредих недокоснатата част от съкровището да бъде закопана дълбоко в една подземна зала под тази могила, като при него бъдат положени и тленните останки на Пушек и Дим.

Като благодарност за стореното добро нашият крал Умбриел подари на драконката Агапого великолепната си колекция от сребърни украшения. Той знаеше колко много Агапого обича среброто! Аз самата изработих със собствените си ръце великолепен бокал, който стана любимата вещ на Агапого. Сега, докато пиша тези редове, драконката пази среброто си в една пещера в Щастливата планина и съм горда да потвърдя, че макар и страшен звяр, тя не притеснява никого в Каризма. Е, от време на време само чуваме силния й рев.

Какво стана със седемте флуки, за които се скараха драконите ли? Аз ги хвърлих високо във въздуха и там, където те паднаха, се появиха седем високи камъка, които нарекох Монетите. На най-високия от тях издълбах няколко думи: предупреждение към онези, които проявят глупостта да притеснят духовете на драконите и да посегнат към прокълнатото злато!

Сега ще скрия този пергамент в пещерата на драконите на сигурно място и нека онзи, който го намери, знае, че всяка написана тук дума е истина.

Силвеста, Сребърна фея“

Лиз тъкмо беше приключила с четенето, когато се появи Джема, последвана от Сезам и Мади.

— О, Лиз — каза Джема, — никога не съм била толкова уплашена през целия си живот! Беше ужасно! Имаше два дракона…

— … на име Пушек и Дим — довърши Лиз и размаха пергамента. — Току-що намерих това. Тук пише всичко за тях. Имали сте такъв късмет, че сте се измъкнали невредими! Мислех, че сигурно сте попаднали под проклятието им!

Четирите момичета изпълзяха обратно навън под слънчевата светлина. След студената тъмна и воняща гробница чистият въздух им донесе истинско облекчение. Лиз смаяно слушаше, докато другите й разказваха за зловещия сблъсък в подземната зала. После тя пък им показа древния свитък.

— Страхотно, Лиз! — каза Сезам, след като го прочете. — Това е невероятна находка. Появата на среброто на Агапого беше загадка до днес. Написаното тук обяснява всичко!

Лиз цялата грейна. Беше много доволна, че е направила поне нещо полезно, докато другите са били изправени срещу такава страшна опасност.

— Пого ще се зарадва да види този пергамент — каза тя. — Сигурно ще бъде много горд да прочете още нещо за своята прародителка.

— Чудесна идея — обади се Сезам, — макар че Пого няма да може да задържи пергамента за себе си. Трябва да го дадем на кралица Чаровна, защото тук е записана важна част от историята на Каризма.

— Правилно — отвърна Джема. — Като стана дума за Пого, дали не е време вече да се връщаме? Драконът каза, че трябва да си тръгнем преди Седмата сянка, каквото и да значи това.

— А още дори не сме намерили талисмана! — каза Сезам.