Ейми Трий
Скрито съкровище (7)

Пета глава

— Чудя се защо ли са ги нарекли Монетите? — попита Мади. — Изобщо не приличат на монети.

— Нямам представа — отвърна Сезам, подритвайки туфичка трева. Беше много разстроена заради разправията с Джема, но си знаеше, че беше права да й се противопостави. „Ние сме търсачки на талисмани — каза си Сезам наум. — Тук сме, за да търсим талисманите и нищо друго!“

Ранната утринна мъгла се беше вдигнала и бе разкрила и останалите камъни. Отстрани на всеки един беше издълбана цифра. Сезам и Мади бяха претърсили тревата около шест от камъните и сега стояха пред последния — камък номер седем.

— Този е по-висок от останалите — наблюдателно отбеляза Мади.

Двете обаче не можаха да обсъждат повече камъните, защото в този миг чуха уплашен вик. След няколко минути дотича Лиз, като махаше с ръце.

— Елате бързо! — извика тя. — Джема има нужда от помощ!

Сезам и Мади не се поколебаха и за миг и хукнаха след Лиз с всички сили. Тя ги заведе до една дупка, полускрита в тревата.

— Джема падна долу — задъхано обясни тя. — Виках я дълго, но никой не ми отговори. Ами ако…

Сезам вече беше застанала на четири крака и скубеше тревата и корените около дупката. Останалите й помогнаха и скоро разкриха целия отвор. Лиз се опасяваше от най-лошото, затова трите надникнаха в мрака. Върху едната стена на дупката имаше прикрепени скоби и стъпала за слизане.

— Ще се спусна долу — каза Сезам.

— Внимавай! — каза Мади. — Идвам с теб.

— И аз идвам — обади се Лиз, опитвайки се да бъде смела.

Слязоха на дъното на дупката, но там нямаше и следа от Джема. Приятелката им беше изчезнала.

— Носиш ли картата, Сез? — предложи Мади. — Тя трябва да показва къде е Джема!

— Страхотна идея! — каза Сезам. — Как не се сетих по-рано?

Тя бързо разтвори картата. Да, на нея ясно се виждаше самотна светла точица, която се луташе из някакъв заплетен коридор!

— О, не! — тревожно се обади Лиз. — Джема е поела навътре из това подземие! Страх ме е. Не мога да тръгна след нея.

И тя заплака, а Мади се опита да я успокои.

— Няма нужда да идваш — каза тя. — Остани тук, аз ще отида със Сез. Ще гледаме теб на картата и така ще намерим обратния път!

— Благодаря — отвърна Лиз.

Трите направиха тайния знак на търсачките и се разделиха.

Сезам и Мади поеха по тесен тунел, като не изпускаха от очи светлата точица, която представляваше Джема на картата. Тунелът беше изпълнен от зеленикава мътна светлина и отвратителната миризма на развалени яйца.

— Уф! — възкликна Мади, измъкна носна кърпичка от джоба си и я притисна към носа си.

Сезам се закашля и избърбори:

— Да. Мирише по-лошо и от грибълите! А те вонят наистина отвратително.

Междувременно Джема се придвижваше полека към една подземна зала в центъра на каменния кръг. Тя изобщо не усещаше ужасната миризма наоколо. Чуваше единствено два зловещи гласа, които кънтяха в главата й и я караха да продължава напред:

„Аз съм Пушек, аз съм Дим,

в древна гробница лежим,

смелост имаш ти, ела,

чака те златна планина.“

Джема беше попаднала под злата магия на духовете на два опасни дракона! Тя вървеше по коридорите като сомнамбул, без да съзнава откъде минава или какви опасности я чакат.

Когато влезе в подземната зала, сякаш някой натисна някакво невидимо копче в нея. Беше напълно неподготвена за гледката, която се разкри пред очите й. Сред залата се издигаше огромна искряща купчина: златни пръстени, бокали, монети, съдове, корони, обсипани със скъпоценни камъни. Безценното съкровище се издигаше от пода чак до тавана. Джема зяпна от изненада, а очите й се разшириха от удоволствие.

— Страхотно! — прошепна тя.

После посегна към една голяма блестяща гривна…

Едва я докосна, когато изведнъж пред очите й избухна ярка зелена светлина. Привиденията на два ужасяващи дракона се надигнаха от съкровището, люспите им леко светеха, а отровният им дъх я задуши. Джема отскочи назад и изпищя, но зловещите гласове отново нахлуха в съзнанието й: