Ейми Трий
Скрито съкровище (4)

Втора глава

Когато Дина се върна от Ледената страна, Зорган се вбеси и си изкара върху нея всичкия гняв. Беше й възложил мисията да открадне огърлицата на Сезам, но феята се беше провалила. Точно както преди нея се беше провалила и Никс.

За наказание магьосникът нареди на Дина да седне на покрива на кулата и да повтори милион пъти изречението „Не трябва да се провалям“.

Това се беше случило преди месец, а Дина все още повтаряше!

Зорган сновеше из Звездната стая, а в главата му се въртяха мисли за отмъщение.

— Трябва да се добера до огърлицата на Сезам! — каза той на бандрала Ванда. Подобното на птица същество беше кацнало на рамото му и магьосникът галеше проскубания й врат. — Ако успея да я взема, ще направя на Сезам заклинание. Тя ще попадне под моята власт и ще започне да носи намерените талисмани на мен. Хм! Трябва да намеря начин да го сторя…

Зорган се замисли как може да постигне целта си, без никой да го заподозре. Веднъж вече беше опитал (безуспешно) да настрои Сребърната фея срещу Сезам Браун.

— Хм! — изсумтя той, като си спомни как Сребърната фея, неговият стар враг, беше отхвърлила гневно всякакво съмнение в честността на момичето. — Трябваше да се сетя, че тя ще защитава търсачката до последно. Но може би ще успея да убедя кралица Чаровна, че Сезам краде талисманите… Ако кралицата заподозре Сезам, ще нареди да я арестуват. А докато Сезам е затворена в двореца, аз ще имам идеална възможност да открадна огърлицата й. Е, не точно аз. Отново ще превърна Морбреция в паяк, така че тя ще я открадне! Кражбата на гривната мина толкова добре! Сигурен съм, че Морбреция ще се съгласи с плана ми. Но първо да се справя с Чаровна…

Зорган забърза нагоре по стръмното стълбище, състоящо се от сто деветдесет и пет извити стъпала, и нахълта в библиотеката. Огромната му колекция от магически книги веднъж вече беше унищожена от огнедишащите драконови буболечки.

„Това беше акт на отмъщение от страна на драконката Агапого“, спомни си магьосникът, и то само защото я бе накарал да пресуши Сребърния вир. Беше му отнело доста време (и цял куп заклинания!), за да възстанови книгите.

Зорган се загледа в хилядите томове по лавиците. Усети как го изпълва задоволство. По подвързаните с кожа книги нямаше и прашинка — всичките бяха старателно забърсани от Никс. Почистването на библиотеката беше нейното наказание за това, че също не бе успяла да открадне огърлицата на Сезам!

Зорган огледа рафтовете, докато едно особено заглавие не привлече вниманието му:

„Редки проклятия и заклинания

Преработено издание

Нови и подобрени заклинания за всеки проблем“

Магьосникът грабна книгата, прелисти я, докато стигна до страница сто петдесет и девета.

— Идеално! — каза си магьосникът. — Веднага ще опитам!

Той прибави към заклинанието имената на Чаровна и Сезам, промени някои подробности, гребна шепа семена и произнесе над тях следните думи:

„Семена, пораснете, цъфнете,

магическа сила поемете.

Ухание сладко цветът ви да носи,

главата на Чаровна изпълнете с въпроси!

Нека мрачно съмнение ума й засенчи,

да вярва на Сезам нека то й попречи.

Подозрение нека кралицата подведе:

търсачката нейна талисманите краде!“

Едва магьосникът беше произнесъл последната дума, когато семената в дланта му внезапно се превърнаха в пищен букет от тъмнолилави цветя.

— Спала! — възкликна Зорган и плесна с ръце. — Сега моментът е много подходящ да изпратя цветята на Чаровна. Никой нищо няма да заподозре!

Той хвърли поглед към календара. Беше меде Елар и кралицата тъкмо щеше да празнува рождения си ден! Какъв късмет! Точно днес! Зорган набързо надраска една поздравителна картичка и я изпрати заедно с цветята в двореца.