Ейми Трий
Скрито съкровище (6)

Четвърта глава

Сутринта на рождения си ден кралица Чаровна стана рано. Закуси, отиде до прозореца и погледна навън. Въпреки всички проблеми в Каризма, слънцето грееше все така ярко, а кралицата нямаше търпение да се срещне с всички приятели, които бе поканила на тържество същата вечер. На вратата се почука и влезе прислужницата й Озина.

— Добро утро, Ваше Височество — каза тя. — Честит рожден ден! Толкова поздравителни картички се получиха тази сутрин! А тези цветя пристигнаха току-що.

Тя подаде на Чаровна грамаден букет от тъмнолилави цветя.

— О, колко са красиви! — възхити се кралицата. — Кой ли ги изпраща?

Тя отвори картичката и прочете:

— Странно — каза си Чаровна. — Не познавам този почерк. — После обаче я обзе непреодолимо желание да зарови лице във великолепните цветя. — Ммм! Ухаят прекрасно!

И тя вдъхна отровния им аромат!

Озина излезе от покоите на кралицата и се сблъска с Дорк, който стоеше на стража в коридора.

— Мисля, че Нейно Височество си има таен обожател! — прошепна му прислужницата.

* * *

Заклинанието подейства мигновено. Чаровна се зае да отваря останалите поздравителни картички, но малко по малко главата започна да я боли и тя установи, че непрекъснато мисли за Сезам. Колкото повече я болеше главата, толкова повече мислеше за търсачката, докато най-после я обзе увереност, че има главоболие, точно защото Сезам краде нейните талисмани! Ужасни мисли за момичето, покровителствано от Сребърната фея, зажужаха в главата на Чаровна като разгневени оси.

Кралицата започна да навива кичур коса на пръста си. Обзеха я сериозни съмнения дали милата й приятелка, Сребърната фея, е преценила правилно Сезам. Кралицата се доверяваше на Сребърната фея напълно, възможно ли беше тя да сгреши? Феята беше казала на Чаровна, че момичето има дарба да търси и намира талисманите, и кралицата й беше повярвала. Но може би Сезам притежаваше и дарба да крие талисманите, за да ги използва по-късно за себе си! Къде, в края на краищата, беше намерената сребърна гривна? Къде бяха талисманите, които Сезам вече беше открила? Ами в Чуждия свят, разбира се! Как можеше Сребърната фея да бъде сигурна, че търсачката ще ги върне обратно в Каризма на тяхната законна собственица?

Чаровна решително прекоси стаята и отвори вратата със замах.

— Организирайте група за издирване — нареди тя на Дорк. — Искам следващия път, когато Сезам Браун стъпи в Каризма, да бъде арестувана незабавно. Сестра ми беше права. Това момиче е крадла!

Дорк благоразумно отдаде чест.

— Слушам, Ваше Височество — отвърна той. — Честит рожден ден!

* * *

Дорк се радваше, че кралицата отново е благоразположена към него, макар че не можеше да си обясни точната причина за това. Когато предишния път се беше опитал да арестува Сезам край Пеперудения залив, Чаровна му беше казала, че е направил ужасна грешка.

„Е — помисли си офицерът, — заповедите са си заповеди. Не е моя работа да задавам въпроси на Нейно Височество. Мой дълг е да й се подчинявам и този път няма да оставя Сезам да се измъкне!“

По-късно сутринта Дорк и войниците вече маршируваха покрай замъка на Морбреция. Видяха я да стои високо горе на една от бойните кули и да гледа през малък далекоглед.

Принцесата също ги видя.

— Какво правите тук? — изкрещя тя. — Предполагам, че сестра ми ви е пратила пак да ме шпионирате? Е, кажете й, че нямам никакво намерение да й изпращам подарък за рождения ден!

— Н-н-не, Ваше Височество — заекна Дорк, като изви врат нагоре, за да я погледне. Той малко се страхуваше от буйната млада принцеса. — Имам заповед да арестувам Сезам Браун.

— Така ли? — възкликна Морбреция. Това вече беше изненада. — Какво е накарало сестра ми така да си промени мнението за нея?

— Не знам — отвърна Дорк. — Но Нейно Височество каза, че вие сте били права да подозирате Сезам. Отваряме си очите на четири, за да я засечем, когато отново влезе в Каризма. Ъ-ъ, сигурно имате много ясна видимост от тези кули, Ваше Височество… Б-б-бихте ли била така д-д-добра да се поогледате и да видите дали момичето не е наблизо?

— Добре — тросна се Морбреция. Тя и досега беше оглеждала околността с надежда да зърне Сезам, но не каза това на Дорк.

Ако Сезам беше по следите на поредния талисман или ако вече го беше намерила, Морбреция искаше да бъде подготвена и да се опита да й го открадне. Принцесата сложи далекогледа до окото си и първото нещо, което видя, беше един странен тъмен облак, надвиснал точно над двореца на Чаровна.

„Колко странно — помисли Морбреция, — лилав облак, появил се от нищото насред ясното синьо небе!“ Но в този момент четири фигурки в далечината привлякоха вниманието й и тя забрави за облака. Те крачеха внимателно из древния кръг от камъни…

— Леле! — провикна се принцесата и подскочи високо. — Търсачките на талисмани са тук!