Ейми Трий
Огледалото на лъжата (11)

Девета глава

Сребърната фея погледна тринайсетте магически свещи и въздъхна. Още една от тях беше угаснала — свещта, наречена на талисмана-луна.

Само още две свещи горяха с блестящи пламъчета. Техните талисмани все още бяха изгубени.

Феята се замисли за Сезам и усети колко силна е връзката й с момичето — то си беше върнало огърлицата! Феята чувстваше удовлетворение, че беше помогнала на Лунните духове да спрат злия план на магьосника тази вечер. Лека усмивка на задоволство заигра по устните й, като си спомни колко се бе изненадал Зорган в мига, в който огърлицата изгори пръстите му. Феята толкова се гордееше със Сезам, която смело бе прозряла злите лъжи на магьосника: той ловко бе извъртял истината, но момичето не се беше хванало на приказките му. Сезам щеше да довърши мисията си. Сребърната фея не се съмняваше в това.

Само Зорган стоеше на пътя й. Да, днес Сезам беше преминала през огледалото на лъжата и го беше надхитрила, но… Скоро отново щеше да се изправи пред него и тогава вече щеше да се наложи да го победи със сила.

Но това е друга история. Тя ще бъде разказана някой друг път.