Ейми Трий
Огледалото на лъжата (8)

Шеста глава

Междувременно от Звездната стая Зорган видя Сезам през мощния си телескоп. Опитът му да я хипнотизира се беше провалил, но той беше твърдо решен да измисли друг начин да я принуди да му донесе намерените талисмани и вълшебната гривна. Морбреция също нямаше търпение да узнае резултатите.

— Глупавото ти заклинание не проработи! — оплака се принцесата, която беше присъствала на първия опит за омагьосването на Сезам. — А сега какво?

— Димна завеса и огледала — промърмори магьосникът. В главата му се въртяха нови пъклени идеи. — Сенки и мъгла, които да заблудят търсачката… един пернат приятел… и един лабиринт от лъжи!

— За какво по-точно говориш? — тросна се Морбреция.

— Чуй ме — каза Зорган. — Ето какво ще направим…

* * *

Същата сутрин от единайсетия меде Калег Сребърната фея също мислеше за своята търсачка. Разхождаше се из Щастливата планина и зърна двете луни на Каризма, издигнали се високо над кулата на Зорган. По това време на годината луните грееха най-ярко, но видът им сега разтревожи Феята.

Седмици бяха изминали след съвета в двореца, когато Чаровна беше издала заповед да се обмисли план за насилственото задържане на Зорган в случай на нужда. Офицер Дорк и хората му бяха получили задачата да пазят Сезам при следващото й посещение в Каризма, но до този момент от момичето нямаше и следа.

Сребърната фея беше прекарала много тревожни дни в очакване търсачката да се завърне, но знаеше, че колкото и да се тревожи, няма какво да стори.

Когато видя луните, увиснали точно над Кулата, Феята се зачуди що за знак е тяхното положение в небето.

„Боя се, че Сезам е в опасност“, помисли си тя. После затича леко надолу по склона на планината и влезе в работилницата си. Погледът й падна върху тринайсетте вълшебни свещи. Три от тях, наречени на липсващите талисмани, все още горяха със силен пламък.

— Ще направя каквото мога, за да защитя Сезам — прошепна Феята на свещите. — Тя трябва да намери още само три талисмана. Задължително е да завърши мисията си успешно. Не мога да позволя Зорган да победи!

Феята запали клонче мистика и след малко въздухът се напои с нежния аромат на растението. Сребърната фея усети успокояващия му ефект и се приготви да използва магическите си сили.

Седна пред малка елегантна масичка, опря върховете на пръстите си върху повърхността й и затвори очи. Скоро потъна в транс и образи от миналото, настоящето и бъдещето се завъртяха вихрено из съзнанието й като нощни пеперуди под лунната светлина…

— Виждам гривната — промърмори Феята. — Могъществото на талисманите ще срази магьосника. Добре! А, ето я и моята търсачка. С нея има някаква птица. Виждам… едно магическо огледало! Какъв ли е планът на Зорган? Той няма да се спре пред нищо.

Видението избледня и Сребърната фея отвори очи.

— Няма време за губене. Трябва да се свържа с Лунните духове. Знам, че те ще ми помогнат, стига да могат.

Сезам крачеше все на север, следвайки пътя, успоредно на морския бряг. Беше лято и слънцето силно напичаше гърба й, докато тя вървеше все напред и напред, дълбоко замислена.

Мислеше си за Зорган, изправил се в огледалото в стаята й у дома. Той беше казал някои неща, които силно бяха разтревожили момичето, и сега незаетите й с нищо мисли отново и отново се връщаха към тях.

— Зорган каза, че Сребърната фея всъщност е зла вещица. Тя е проклела талисманите и истинската й цел е да управлява Каризма. Ако върна гривната на кралица Чаровна, така само ще помогна на Феята да постигне онова, което е намислила. Дали Зорган казва истината? Сигурно не. Аз знам, че ако има някой, който иска да притежава гривната, това е той. Но защо никога не съм се срещала със Сребърната фея? Дали тя не крие нещо? Ами кралица Чаровна? Ох, просто не знам! Зорган каза, че истинската кралица е Морбреция. Дали това е вярно? Магьосникът много иска да й върне гривната, затова толкова бърза да намери талисманите. Всичко е толкова объркано!

Сезам пъхна ръце в джобовете си и напипа вътре снимката на Попи. Това й вдъхна кураж. Спомни си, че майка й е била журналистка, занимавала се е с разследване на тайнствени истории. Зачуди се как ли би се справила Попи точно с тази тайнствена история!

Сезам мислеше ли, мислеше, стараейки се да подреди нещата по местата им. Веднъж-дваж я изпълни злокобното усещане, че Зорган е някъде наблизо. Заоглежда се през рамо, за да види дали не я следи, но наоколо нямаше никого другиго, освен самата нея. Скоро приближи Залива на подковата. Там пътят се раздвояваше и Сезам с тревога установи, че зловещата кула не е никак далеч. Момичето зави надясно и пое към нея. Продължаваше да я залива свръхестественото предчувствие, че нещо магическо се крие наблизо, въпреки че наоколо бе все така пусто.

Слънцето печеше по-силно от когато и да било. Гърлото й се беше свило и напълно пресъхнало.

Изведнъж Сезам почувства много силна жажда. По някакво странно съвпадение, тъкмо когато си мислеше колко отчаяно й се иска да пийне вода, тя стигна до изворче, избликнало от близката скала. Момичето подложи шепи под струята и започна да пие. Кристалночистата вода преминаваше през гърлото й на големи глътки.

— Страхотно! — възкликна Сезам, когато избърса капките вода от брадичката си с опакото на ръката.

В този миг я стресна силно свистене на птичи крила. За част от секундата един мрачен силует засенчи слънчевата светлина. Сезам погледна нагоре и изписка.

На скалата пред нея беше кацнал грамаден черен гарван и следеше всяко движение на момичето.

Сезам бързо се окопити. Изворната вода я беше освежила, а това насреща й беше просто една птица. Почувства се много по-добре. Помисли си, че гарванът е прекрасен със своята синьо-черна човка и лъскави пера. Изведнъж птицата заговори и Сезам много се зарадва на това.

— По-добре ли се чувстваш? — попита гарванът, като кимна с глава към изворчето. — Студена вода в горещ ден. Няма нищо по-хубаво от това! Накъде си се запътила?

Сезам посочи кулата.

— Търся изгубените талисмани — отвърна тя. — Мисля, че ще открия талисмана-луна някъде там.

— Ааа! — възкликна гарванът, а черните му остри очи заискриха. — Надявам се да имаш късмет! Моля те, позволи ми ти покажа пътя до кулата.

— Благодаря! — отговори Сезам. — Срещал ли си магьосника, който живее там? Има толкова неща, които бих искала да науча за него.

— О, добре познавам Зорган — потвърди гарванът и цялата му физиономия стана някак лукава. — По пътя ще ти разкажа всичко, което знам.

И двамата тръгнаха.

Откакто беше пила от водата, Сезам се чувстваше леко замаяна. — Вероятно ме е напекло слънцето — каза си тя и не се замисли повече за това. Скоро вече весело си бъбреше с новия си приятел. Разказа му всичко за търсачките и мисията по откриването на талисманите.

Гарванът от своя страна говореше само добри неща за Зорган и след всяка следваща крачка Сезам все повече и повече се убеждаваше, че магьосникът определено е човек, на когото може да се довери. Наближиха кулата.

Изведнъж Сезам усети, че въздухът става все по-студен и потрепери. Слънцето вече беше залязло, а по тези земи явно не растеше нищо — нито дори една тревичка. Сезам закрачи в мрачната сянка на кулата и помисли, че тя изглежда много зловеща на лунната светлина. Скоро се изправи точно на прага й.